РЕШЕНИЕ
№ 844
гр. Пловдив, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501209 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД против Решение
№ 876/28.02.2023г., пост. по гр.д.№ 6864/2021, ПдРС, с което е отхвърлен предявеният
от жалбоподателя против Община Пловдив иск за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 125,04лв. - застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда 23.04.2021
г. до окончателното й изплащане, като са присъдени и разноски в размер на 250лнв.
Жалбоподателят „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е обжалвал решението , като
поддържа, че в обжалваната част, то е неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и е необосновано. Оспорва извода на съда, че по
делото не е доказано, че ответникът отговаря за поддръжката на пътния участък, на
който е станало произшествието. Счита, че по силата на закона това е именно
ответникът и не е ясно защо едно трето лице, каквото се явява АПИ следва да дава
информация по този въпрос. Отделно сочи, че тезата на ищеца е, че общината има
задължение да поддържа пътя, без да твърдят, че той е общинска собственост. Цитира
се подробно правната уредба, която , според жалбоподателя, е относима към случая –
чл.30, ал.3 от ЗП, чл.48, чл.54 и чл.55 от ППЗП, §1, т.22 от ППЗДвП. Поддържа и че
околовръстният път на гр. Пловдив няма знаци за начало и край на населеното място,
1
т.к. при движение по него водачите не излизат от града, поради което в своята цялост
пътят попада в територията на община Пловдив. Твърди се, че независимо от факта, че
общината не е собственик на пътя, а същият е част от републиканската пътна мрежа, то
поддръжката му е ангажимент на общината , която отговаря за пътищата с общински
интерес, които макар и републикански са в строителните граници на общини с
население над 100 000души. На следващо място сочи, че дори и да се приеме, че за
поддръжката отговарят наред с общината и АПИ, то отговорността им е солидарна.
Моли за отмяна на постановеното решение и за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Община Пловдив е подала отговор на въззивната жалба, в
който я оспорва. Поддържа, че постановеното решение е правилно и обосновано.
Счита, че собствеността на пътя се установява както от заключението на вещото лице,
което е локализирало мястото на настъпване на произшествието, така и от показанията
на свидетеля- водача на увреденото МПС. Счита, че и писмото от АПИ е в същия
смисъл. Твърди, че за участъка, в който е настъпило ПТП към момента няма възлагане
на Община Пловдив за поддържка на пътя. Доколкото доказателствената тежест за
установяване на пасивната материално правна легитимация по иска е възложена на
ищеца, то в случая той не провежда пълно и главно доказване на твърденията си. Моли
за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
По отношение на правилността конкретните доводи на жалбоподателя са
свързани с неправилна интерпретация на доказателствата в обжалваното решение,
погрешни изводи за фактическата обстановка и от там погрешни правни изводи.
Производството е образувано по иск на застраховател, изплатил обезщетение
„Каско+“ по настъпило застрахователно събитие, против причинителя на щетата –
лицето отговорно за поддръжката на пътя, чието състояние е предизвикало настъпване
на ПТП, от което произтича тази щета. Иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ –
установяване на дължимостта на претендирани от застраховател против възложителя
на трето лице на работа, при и по повод на която е възникнало увреждането.
2
От фактическа страна по делото се установява следното :
Доколкото пред въззивната инстанция отнесеният спор касае единствено
отговорността за поддръжката на пътя и по останалите факти не се спори, то съдът ще
разгледа и именно тези доказателства събрани по делото, свързани със спорния въпрос
– чия собственост е пътния участък , на който е станало процесното ПТП и налице ли е
задължение на лице, различно от собственика на пътя да го поддържа в изправност.
Безспорно е установено между страните от разпита на свидетеля В. В., че процесното
ПТП е настъпило на околовръстния път на гр. Пловдив в участъка между хотел *** и
кръговото кръстовище на пътя ***.
По делото е изискана справка от АПИ относно околовръстните пътища на гр.
Пловдив, като постъпилата такава с изх.№11-00-40/17.01.2022г. и приложена карта , се
установява, че процесния пътен участък е част от път II-86, част от републиканската
пътна мрежа и се стопанисва от ОПУ-Пловдив, държавна собственост.
Същите факти се установяват и от повторната СТЕ с в.л. М., съгласно която
процесния пътен участък е част от Републиканската пътна мрежа – републикански път
*- второкласен. Експертизата установява и след справка по КККР , че пътят се намира
върху ПИ с идентификатор 06077.10.546, община Родопи, с. ***, вид собственост
публична държавна, вид територия – територия на транспорта.
По делото е прието е второ удостоверение от АПИ - № 11-00-932/25.11.2022г.
съгласно което този пътен участък не е включен в споразумението с Община Пловдив
от 2016г..
Жалбоподателят е представил копие на карта на урбанизираната територия на
гр.Пловдив, от която обаче не се установи процесния пътен участък да е част от
урбанизираната територия.
Приложено е копие от регресна покана за възстановяване на изплатеното
обезщетение, изпратена от застрахователя до ответника, както и отговор, в който се
отрича отговорността на общината.
При така установеното от фактическа страна по главния иск се правят следните
правни изводи: За да се ангажира регресна отговорност по чл.410 от КЗ е необходимо
застрахователят да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е страна по
валиден застрахователен договор, че е настъпило застрахователно събитие, изплатено е
застрахователно обезщетение, при което застрахователят има право да встъпи в
правата на застрахования против прекия причинител на щетата- извършител на
деликта, лицето под чийто надзор е била вещта от която са произлезли щетите или
лицето, което е възложило работата , при или по повод на която са възникнали щетите.
В настоящия случай за причинител се сочи лицето, което отговаря за поддържката на
пътя. Спорна във въззивното производство е единствено пасивната материално правна
3
легитимация на ответника да отговаря по предявения иск. От събраните писмени
доказателства – писма на АПИ и заключение на СТЕ се установява, че процесния пътен
участък Път II-86 е част от републиканската пътна мрежа, стопанисва се от АПИ чрез
ОПУ –Пловдив и е публична държавна собственост. Съгласно заснеманията в
кадастъра този пътен участък е в имот в землището на с. ***, община Родопи. При
така установеното фактически не може да бъде споделено становището на
жалбоподателя за прилагане на чл.30, ал.3 от ЗП, чл.48, чл.54 и чл.55 от ППЗП, §1, т.22
от ППЗДвП, т.к. не се касае за републинаски път на територията на община Пловдив.
Същият се намира на територията на общ. Родопи, която е самостоятелна община , с
отделна правосубектност. Само поради факта, че пътят е наименован „ околовръстен
път на гр.- Пловдив“ не може да се търси отговорност от община Пловдив за
поддръжката му. Същият не е нито собственост на общината, нито се намира на нейна
територия. Не се установява и собственикът на пътя – АПИ чрез ОПУ-Пловдив да е
възлагал на Община Пловдив да поддържа този участък. Поради изложените
съображения съдът намира, че не се доказва пасивната легитимация на общ. Пловдив
да отговаря по така предявения регресен иск с пр. осн. чл.410 от КЗ, поради което
същият като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
До същите правни и фактически изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемата
страна сумата от 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 876/28.02.2023г., пост. по гр.д.№ 6864/2021, ПдРС.
ОСЪЖДА ДЗИ Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Община
Пловдив, ЕИК000471504, сумата от 150лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4