РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2158
гр. Пловдив, 27.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П.,
и участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ
като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА
административно дело № 64 по описа за 2022 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на И.Р.А., ЕГН ********** ,
адрес: ***, в момента в Затвора в
Пловдив, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов”
№ 21, с която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева, представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на
чувство за малоценност, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия
за изтърпяване наказание лишаване от свобода за престоя му в Затвора в град Пловдив за периода от 08.12.2017г. до
момента на завеждане на исковата молба, вследствие на нарушение на правата му
по чл.3 от ЗИНЗС, посочени в исковата молба,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба, до окончателното изплащане на главницата.
Конкретните
оплаквания се изразяват в : липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на
килиите – падат се под 3 кв.м. нетна жилищна площ); липса на постоянно течаща
топла и студена вода; наличие на дървеници, хлебарки и гризачи. Ищецът твърди,
че страда от гноен хидраденит, но не го лекуват.
С горното се обосновава
нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека
(ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на сторените разноски в
размер на 10 лв. – внесена държавна такса.
Ответникът – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявената претенция за неоснователна
и недоказана, поради което настоява за нейното отхвърляне. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на иска,
алтернативно се счита частична основателност на исковата претенция, като по отношение на претендирания размер, се счита
същия за прекомерно завишен и следва да бъде намален.
Административен съд – Пловдив, II отд., ХII състав, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното.
Съгласно писмен отговор (л. 11), справка за правното положение (л.54)
и
Становище от 18.02.2023г. на ИСДВР П. У. (л.45 и сл.) се установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив
на 08.12.2017г.
и към момента не е освободен.
В
становището на л.45 са описани в табличен вид:
периода на настаняване, номера на настанените л. св. в стая, както и капацитета на
настаняване за периода от 01.12.2017 г. до 02.02.2022
г. вкл.
|
Пост |
Период |
Фактически настанени л. св. в
стаята |
Капацитет за настаняване в
стаята |
|
|
Помещение |
от |
до |
||
|
пост №2, стая №73 |
03.12.2018 |
28.02.2019 |
8 |
6 |
|
|
28.02.2019 |
01.03.2019 |
7 |
6 |
|
|
01.03.2019 |
07.03.2019 |
6 |
6 |
|
|
07.03.2019 |
24.04.2019 |
7 |
6 |
|
|
24.04.2019 |
02.07.2019 |
6 |
6 |
|
|
02.07.2019 |
08.07.2019 |
7 |
6 |
|
|
08.07.2019 |
19.07.2019 |
6 |
6 |
|
|
19.07.2019 |
26.07.2019 |
7 |
6 |
|
|
26.07.2019 |
19.11.2019 |
8 |
6 |
|
|
19.11.2019 |
22.11.2019 |
7 |
6 |
|
|
22.11.2019 |
25.12.2019 |
8 |
6 |
|
|
25.12.2019 |
07.01.2020 |
7 |
6 |
|
|
07.01.2020 |
09.01.2020 |
8 |
6 |
|
Затвор
Стара Загора |
09.01.2020 |
24.01.2020 |
|
|
|
Пост №2,
стая №73 |
24.01.2020 |
25.02.2020 |
8 |
6 |
|
|
15.02.2020 |
19.02.2020 |
7 |
6 |
|
|
19.02.2020 |
26.02.2020 |
6 |
6 |
|
Пост №2,
стая № 80 |
26.02.2020 |
27.03.2020 |
8 |
6 |
|
|
27.03.2020 |
15.05.2020 |
9 |
6 |
|
|
15.05.2020 |
19.05.2020 |
8 |
6 |
|
|
19.05.2020 |
03.06.2020 |
9 |
6 |
|
|
03.06.2020 |
06.07.2020 |
8 |
6 |
|
|
06.07.2020 |
11.07.2020 |
7 |
6 |
|
|
11.07.2020 |
23.07.2020 |
8 |
6 |
|
|
23.07.2020 |
24.08.2020 |
7 |
6 |
|
|
24.08.2020 |
14.09.2020 |
8 |
6 |
|
|
14.09.2020 |
28.09.2020 |
7 |
6 |
|
|
28.09.2020 |
20.10.2020 |
8 |
6 |
|
|
20.10.2020 |
27.10.2020 |
9 |
6 |
|
|
27.10.2020 |
30.10.2020 |
8 |
6 |
|
|
30.10.2020 |
31.10.2020 |
9 |
6 |
|
|
31.10.2020 |
02.11.2020 |
8 |
6 |
|
|
02.11.2020 |
06.11.2020 |
7 |
6 |
|
|
06.11.2020 |
07.12.2020 |
8 |
6 |
|
|
07.12.2020 |
09.12.2020 |
7 |
6 |
|
|
09.12.2020 |
11.12.2020 |
8 |
6 |
|
|
11.12.2020 |
13.12.2020 |
7 |
6 |
|
|
13.12.2020 |
16.12.2020 |
6 |
6 |
|
|
16.12.2020 |
29.12.2020 |
5 |
6 |
|
|
29.12.2020 |
31.12.2020 |
6 |
6 |
|
|
31.12.2020 |
12.01.2021 |
5 |
6 |
|
|
12.01.2021 |
18.01.2021 |
6 |
6 |
|
|
18.01.2021 |
27.02.2021 |
7 |
6 |
|
|
27.02.2021 |
16.03.2021 |
6 |
6 |
|
|
16.03.2021 |
13.04.2021 |
7 |
6 |
|
|
13.04.2021 |
11.05.2021 |
8 |
6 |
|
|
11.05.2021 |
18.05.2021 |
7 |
6 |
|
|
18.05.2021 |
26.05.2021 |
8 |
6 |
|
|
26.05.2021 |
31.05.2021 |
7 |
6 |
|
|
31.05.2021 |
02.06.2021 |
6 |
6 |
|
|
02.06.2021 |
05.06.2021 |
7 |
6 |
|
|
05.06.2021 |
07.06.2021 |
8 |
6 |
|
|
07.06.2021 |
11.06.2021 |
7 |
6 |
|
|
11.06.2021 |
15.06.2021 |
6 |
6 |
|
|
15.06.2021 |
18.06.2021 |
5 |
6 |
|
|
18.06.2021 |
24.06.2021 |
6 |
6 |
|
|
24.06.2021 |
18.07.2021 |
7 |
6 |
|
|
18.07.2021 |
03.08.2021 |
8 |
6 |
|
|
03.08.2021 |
05.08.2021 |
9 |
6 |
|
|
05.08.2021 |
19.08.2021 |
8 |
6 |
|
|
19.08.2021 |
13.09.2021 |
7 |
6 |
|
|
13.09.2021 |
16.09.2021 |
6 |
6 |
|
|
16.09.2021 |
06.10.2021 |
7 |
6 |
|
|
06.10.2021 |
13.10.2021 |
6 |
6 |
|
|
13.10.2021 |
23.10.2021 |
7 |
6 |
|
|
23.10.2021 |
29.10.2021 |
6 |
6 |
|
|
29.10.2021 |
19.11.2021 |
7 |
6 |
|
|
19.11.2021 |
20.12.2021 |
8 |
6 |
|
|
20.12.2021 |
29.12.2021 |
7 |
6 |
|
|
29.12.2021 |
02.02.2022 |
8 |
6 |
В
становището е посочено, че от 30.12.2018г. до 25.02.2023 г. вкл. ищецът е
пребивавал на пост №2 в стая № 73. Площта на килията е 27,20 кв.м. без
санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери
1,00 x 1,17м. и 0.55 x1,17м. Санитарният възел е 4,81 кв.м. с един отваряем прозорец с размери
0.30 x1,17м.
От
26.02.2020 г. до 11.01.2022 г. ищецът е бил настанен на пост №80 в стая №80.
Площта на килията е 27,69 кв.м. без санитарен възел с един отваряем
прозорец с размери 0,97 x 1,17м. Санитарният възел е 5,17 кв.м. с един отваряем прозорец с размери
0.95 x1,17м.
В
становището е описано още, че всяко спално помещение е обзаведено с легло и
шкаф за всеки един от настанените л.св. Размерите на леглата са 90x180 см. и
шкафовете са с размери 45x50 см. Всяко помещение е с течаща вода и санитарен
възел. В спалното помещение л. св. имат неограничен достъп до санитарен възел с
постоянно течаща вода. Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно парно,
спалните помещения са добре осветени и с отваряеми
прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от
лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да
бъде проветрена. Във всяка стая има толкова легла и дюшеци, колкото лишени от
свобода са настанени в помещението и следователно варират според броя лишени от
свобода в стаята. С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се
осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от
свобода домакинът осигурява, колко комплекта са му необходими. Лишените от
свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла.
Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора,
ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.
От
постъпването си в затвора л. св. И.Р.А. е назначаван на работа, както следва:
|
Работодател,
длъжност и бележки |
Дата
на назначаване |
Документ
за назначаване |
Дата
на прекратяване |
Документ
за прекратяване |
|
Работа в затворническа кухня на
6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, почивен ден - понеделник, на
платен труд |
23.09.2020 |
заповед № 2178/ 23.9.2020 г., Затвор - Пловдив |
|
|
|
"Обособено
производство" към ДП "ФЗД" - ТП Пловдив, на 6-дневна работна
седмица, 8-часов работен ден, с почивен ден - неделя, за срок от един месец
на доброволен труд, с цел обучение, като след изтичане на срока да премине
срещу заплащане в зависимост от заработката |
03.01.2019 |
заповед № 2326/ 21.12.2018 г„ Затвор - Пловдив |
07.02.2020 |
заповед № 334 / 7.2.2020 г., Затвор -
Пловдив |
|
"Домакин на вещеви
склад",към домакински щат,на платен труд, 5 дневна работна седмица, 8
часов работен ден, с почивни дни - събота и неделя, с изпитателен срок от
един месец |
13.04.2018 |
заповед № 572 /13.4.2018 г„
Затвор - Пловдив |
31.05.2018 |
заповед N9 854 / 31.5.2018 г., Затвор - Пловдив |
|
Обособено производство ДП ФЗД -
ТП - Пловдив, на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, почивен ден -
неделя, за срок от един месец, на доброволен труд, с цел обучение, като след
изтичане на срока да мине срещу заплащане в зависимост от заработката. заработката |
24.01.2018 |
заповед № 107 / 23.1.2018 г.
Затвор - Пловдив |
13.04.2018 |
Заповед № 572 /13.4.2018 г. Затвор - Пловдив |
В Становище на л. 43 от ИФЗ „ФЛКР“ инсп. Е.
К. е описано, че през периода на изтърпяване на наказанието на л. св. И.Р.А. от
08.12.2017г. до 16.02.2022г., в затвора гр. Пловдив не са правени основни
ремонти на стаите в които е пребивавал лишения от свобода, но са извършвани
текущи ремонти, като е извършена своевременна смяна на течащи кранчета,
отстранявани са течове, сменяни са осветителните тела и други подобни.Посочено
е, че не се допуска да има счупени прозорци, тъй като същите се подменяли своевременно.
През 2017г. е извършено
боядисване на общите помещения на л. св. Дограмата е подменена с нова/ПВЦ/.
Поставен е гранитогрес в общите умивални. Описано е,
че банята е обща, пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Всички
работещи лишени от свобода имали осигурена възможност всеки работен ден да
използват баня след приключване на работния ден. Л. св. А. работи и в този
смисъл същият има възможност да използва баня всеки работен ден.
Спалните помещения са добре
осветени и с отваряеми прозорци за естествена
вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода,
настанени в стаята. Посочено е, че никога не е имало проблем стаята да бъде
проветрена и не би следвало да има мухъл. Описано е още, че Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е сключила Договор за ДД обработки на всички
помещения в затворите. Има утвърден график по които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора.
Към становището е приложен график за ДД обработка на помещенията в
затвора за 2021 г.
Приложени по делото са също: Протоколи
за извършени услуги; Приемо-предавателни протоколи за
извършена ДДД обработка; Договор от 13.11.2018 г. с предмет „Извършване на
дезинсекция и дератизиция на сградите на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“(л.14-л.28).
В хода на съдебното производство
са представени и приети по делото писмо с вх. № 5317 от 18.03.2022 г. с
приложени писмени доказателства по опис, в това число медицинска документация,
справка за правно положение (л. 41 и сл.), както и писмени доказателства по
опис, приложени към молба № 23764 от 14.12.2022 г.(л.96 и сл.) и към молба с
вх.№ 5088 от 06.03.2023 г. (л.131 и сл.).
Представени от ищеца са Епикриза от Клиника по кожни и венерически болести и
препоръка от проф. д-р Е.Х. (л. 93-95).
В о.з. на 13.09.2022 г. ищецът И.А.
е заявил, че в затвора е развил автоимунно заболяване, две години след появата
на това заболяване го закарали в Стара
Загора и там доктор Е.Х. написала становище за лекуването му, което не било
уважено. Спомня си, че това е било през 2020 година, от средата, юни месец до
към края на годината. След това го върнали в стационара и от стационара е
написал две молби да го върнат в Стара Загора, но нямал отговор по молбите.
Разпитани като свидетели по
делото са Л.С.Т. и д-р А.И.Г..
Свидетелят Т. дава показания, че е бил с ищеца в една
килия, в която са били настанени между 7
и 12 души, сега в момента по списък са били 8 души. Сочи, че от време на време
се пръска против насекоми, но нямало никакъв ефект, тъй като насекомите се криели
в дюшеците. Описва, че санитарен възел в килията на А. има, но нямало топла
вода, имало една голяма дупка, през която влизали плъхове. Спомня си, че преди
две години той лично убил един плъх. Свидетелят е посочил, че с А. споделят
проблеми и знае, че има автоимунно заболяване.
Твърди, че ищецът е бил на лечение, но го върнали въпреки, че една професорка казала, че има нужда от по – продължително
лечение, но те го върнали. Според показанията на свидетеля л.св. си чистят на
дежурства в спалните. Заявява, че „… нашата спалня е в плачевно състояние,
направиха ремонт, но това е капка в морето“….“ Твърди също, че А. приема
някакви лекарства, но не може да каже какви са точно.
Свидетелят
д-р Г. дава показания, че познава ищеца във връзка състоянието му. Сочи, че
той си има хронично заболяване – „гноен хидраденит“. Разказва, че бил на длъжност „фелдшер“ в Медицинския център при Затвора Пловдив от
септември месец, миналата година. Тогава А. е бил в обострен
стадий, сериозно положение. Сочи, че това заболяване е с гнойни циреи по
тялото, по гънките, по слабините, било е доста обострено
състоянието му и го довели при него. Д-р
Г. го завел в кожния диспансер, където го
консултирал с началника на кожния
диспансер, който му назначил терапия.
Описва, че това е хронично заболяване, ищецът го има от дълго време, не знае как са го лекували
преди това, ходил е в град Стара Загора. Свидетелят дава показания, че това
обостряне се получава по много причини, от чистотата. Описва, че това е
хронично заболяване, което има обостряне и ремисии и
няма 100 % лечение. Според показанията на свидетеля факторите, които довеждат
до обостряне на заболяването са хигиенните условия. Знае, че ищецът е лекуван и друг път.
Съдът приема свидетелските показания
за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени
на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други
данни по делото.
Допуснати
и прието без възражение от страните е и
заключение на ВЛ по съдебно-медицинска
експертиза (СМЕ).
В
отговор на поставените задачи, експертът е дал заключение, че И.Р.А. страда от
тежка форма на Гноен хидраденит с
хронично-прогресиращ ход и периоди на затихване и обостряне на заболяването. По
време на изтърпяване на наложеното наказание той е получавал адекватни
консултации и терапия, а предписаните медикаменти и препоръчаният му хигиенен
режим водят до подобрение на състоянието му.
Съдът
кредитира заключението на ВЛ като компетентно и безпристрастно изготвено.
Същото, както и ангажираните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, ще бъдат коментирани по същество на спора.
При така установеното
от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени
от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1
от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от
АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това
положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените
искове.
На следващо място е
необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени
като противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3,
ал. 2).
Все в тази насока
следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото
и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5
от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане
на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
В спорното съдебно
производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са
равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални
действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на
истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание съдът е указал на ищеца, че следва да посочи доказателства за
всички обстоятелства, които твърди в исковата си молба.
От събраните и
неоспорени от страните доказателства, се установява, че ищецът А. *** на 08.12.2017г.
и не е бил освободен към момента на подаване на исковата молба-11.01.2022г.
От представената по
делото справка (л 45) и от писмо с вх. №962 от 29.01.2020г. (л.100) се установява,
че на 09.01.2020 г. ищецът е преведен за лечение от затвора в
Пловдив в Затвора в Стара Загора, като в периода от 09.01.2020 г. до 23.01.2020
г. вкл. А. не е бил настанен в Затвора -
Пловдив, както се твърди в исковата молба., поради което за периода от
09.01.2020 г. до 23.01.2020 г. вкл. предявеният
иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя му в Затвора Пловдив, е недоказан, доколкото не се установява в този
период ищецът да е пребивавал в посоченото от него заведение, а именно Затвора
Пловдив, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде
отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
В тази връзка следва
изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба,
определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако
не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК ( каквото не е
спорно между страните, че не е сторено) същият да бъде разгледан на фактически
основания – различни от посочените в исковата молба.
При това положение,
възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, следва да бъдат разгледани само за престоя на ищеца
в Затвора Пловдив през периода от 08.12.2017 г.- 08.01.2020 г. вкл. и за
периода от 24.01.2020 г. до 11.01.2022 г. вкл. - датата на депозиране на
исковата молба в Съда, в който период се установи, че лицето действително е
пребивавало на територията на Затвора Пловдив и така, както е предявен искът,
доколкото в настоящото исково производство ищецът е този, който определя
предмета на правния спор.
За периода от 08.12.2017г. до 02.12.2018г. вкл., от
администрацията на Затвора не са представени данни в коя стая е настанен, какви
са били битовите условия и с колко други лишени от свобода е съжителствал
съвместно, с оглед доказателствената тежест в процеса
и факта, че от страна на ответника не са представени доказателства с каква площ
са били спалните помещения, в които е бил настанен, съответно с колко други
л.св. е пребивавал в едно спално помещение. Исковата молба в тази й част се
явява основателна.
Установява се от събраните доказателства, че на А. не е била осигурена
необходимата жилищна площ от 4 кв.м. в следните периоди: от 03.12.2018 г. до 28.02.2019 г. вкл.; от 07.03.2019 г. до 23.04.2019
г. вкл. ; от 02.07.2019 г. до 07.07.2019 г. вкл.; от
19.07. 2019 г. до 08.01.2020 г. вкл. ; от 24.01.2020г до 18.02.2020г. вкл.; от
26.02.2020 г. до 12.12.2020г. вкл.; от 18.01.2021 г.
до 26.02.2021 г. вкл.; от 16.03.2021 г. 30.05.2021 г. вкл.;от 02.06.2021 г. до
10.06.2021 г. вкл.; от 24.06.2021 г. до 12.09.2021 г. вкл.; от 16.09.2021 г. до
05.10.2021 г. вкл.; от 13.10.2021 г. до 22.10.2021 г. вкл.; от 29.10.2021 г. до
11.01.2022 г. вкл. както и за периода 08.12.2017г.
до 02.12.2018г. вкл., за който не са
представени няма данни в коя стая е настанен, какви са били битовите условия и
с колко други лишени от свобода е съжителствал съвместно, настоящият съдебен състав приема, че за
период от общо 1304 дни ищецът е
пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
В останалите периоди
не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Не се установява твърдяното
нарушение и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на
Затвора Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал А., е осигурен достъп до
санитарен възел и течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща
вода, от приложените от ответника становища се установява, че в Затвора Пловдив
на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на
времето на лишените от свобода от съответната група, освен това, за част от
пребиваването си в затвора се установява, че ищецът е бил работещ, а като такъв
е имал достъп до баня всеки работен ден.
Като недоказани
следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки,
дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация
са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и
дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в
затвора и всички части на Затвора Пловдив. По делото са ангажирани
доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация
против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна
на ответника, в подкрепа на което са приложени протоколи, в които са описани
размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото
количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в
протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Казано по
друг начин, от страна на администрацията на ответника са предприети
необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.
Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани
доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора
Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително
от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че помещенията, в които е
пребивавал А., са с лоши хигиенни
условия, но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и
намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При
така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за
лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.
По идентичен начин
стои въпросът и със следващите наведени твърдения, а именно за това, че същият
не е лекуван от хидрадентит.
Тук е мястото да се
посочи, че от събраните по делото доказателства от ответника се установи да е
осигурено лечение на А., включително и е бил преместен за лечение в Затвора
Стара Загора. В тази връзка по делото са представени епикриза, амбулаторни
листове, докладна записка, от които се установява, че спрямо ищеца е провеждано
лечение.
ВЛ по приетата СМЕ
дава заключение, че по време на изтърпяване на наложеното наказание той е получавал
адекватни консултации и терапия, а предписаните медикаменти и препоръчаният му
хигиенен режим водят до подобрение на състоянието му.
Този извод се
подкрепя и от показанията на разпитания
по делото свидетел Т., който твърди, че е бил на лечение.Действително
съшият посочва и че една професорка е казала, че има
нужда от по-продължително лечение, но показанията в тази им част са на база на
разказано от ищеца.
В тази посока са и
показанията на свидетеля Д-р Г., който описва, че е преглеждал ищеца, както и
го е завел в кожния диспансер, следователно на ищеца е било осигурено адекватно
лечение.
Ето защо, съдът
намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на
служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно
жилищна площ в Затвора Пловдив в периодите: 03.12.2018 г. до 28.02.2019 г. вкл.; от 07.03.2019 г. до 23.04.2019 г.
вкл. ; от 02.07.2019 г. до 07.07.2019 г. вкл.; от
19.07. 2019 г. до 08.01.2020 г. вкл. ; от 24.01.2020г до 18.02.2020г. вкл.; от
26.02.2020 г. до 12.12.2020г. вкл.; от 18.01.2021 г.
до 26.02.2021 г. вкл.; от 16.03.2021 г. 30.05.2021 г. вкл.;от 02.06.2021 г. до
10.06.2021 г. вкл.; от 24.06.2021 г. до 12.09.2021 г. вкл.; от 16.09.2021 г. до
05.10.2021 г. вкл.; от 13.10.2021 г. до 22.10.2021 г. вкл.; от 29.10.2021 г. до
11.01.2022 г. вкл., както и за периода 08.12.2017г. до 02.12.2018г. вкл., които водят до извода, че битовите
условия в това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за
увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на
човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за
заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни
стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1
от ЗИНЗС налага да се приеме, че А. е претърпял посочените по-горе
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
Отговорността на
държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава
ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният
характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без
значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди
определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна
доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани,
доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства,
които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата
на човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3,
ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно чл. 52 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ,
обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост.
Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността
на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на
деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане
икономическия стандарт на страната (за тези периоди 2020 – 2022 г.), според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 6520 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките
на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на
30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от
лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak
v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост
от 8 юли 2014 г. и Shmelev and
others v. Russia, жалба №
41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за
справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на
ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли
2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.),
като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в
лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В
този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат
минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в
Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив
размер за исковите периоди (които са в рамките на 2020г - 2022 г.) би следвало
да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно
нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно
нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за
период от 1304 дни е налице единствено пренаселеност на помещенията, в които е
пребивавал ищецът в Затвора Пловдив, т.е. констатирано е едно нарушение, именно
посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на
конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, които се
констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
Ще следва да бъде
осъден ответника да заплати по сметка на Административен съд Пловдив и сумата
от 150 лв. направени по делото разноски за заплатено възнаграждение за вещо
лице.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй
като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а
в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., ХІІ състав,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов”
№ 21 да заплати на И.Р.А., ЕГН **********
, адрес: ***, в момента в Затвора в
Пловдив, сумата от общо 6520 (шест хиляди петстотин и двадесет) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив, в периодите: от 03.12.2018 г. до 28.02.2019 г. вкл.; от
07.03.2019 г. до 23.04.2019г. вкл. ; от 02.07.2019 г. до 07.07.2019
г. вкл.; от 19.07. 2019 г. до 08.01.2020 г. вкл. ; от 24.01.2020г до
18.02.2020г. вкл.; от 26.02.2020 г. до 12.12.2020г.
вкл.; от 18.01.2021 г. до 26.02.2021 г. вкл.; от 16.03.2021 г. 30.05.2021 г.
вкл.;от 02.06.2021 г. до 10.06.2021 г. вкл.; от 24.06.2021 г. до 12.09.2021 г.
вкл.; от 16.09.2021 г. до 05.10.2021 г. вкл.; от 13.10.2021 г. до 22.10.2021 г.
вкл.; от 29.10.2021 г. до 11.01.2022 г. вкл., както и за периода 08.12.2017г.
до 02.12.2018г.
вкл., изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 1304
дни в посочените периоди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба, а именно 11.01.2022 г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
разликата до пълния й предявен размер от общо 50 000 лева ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба-
11.01.2022 г., както и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС
за периодите от 08.12.2017 г.- 08.01.2020 г. вкл. и за периода от 24.01.2020 г.
до 11.01.2022 г. вкл., когато А. ***, а
също и за предявените искови претенции за периода от 09.01.2020г. до 23.01.2020
г. вкл., поради недоказаност на престоя на И.А. ***.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ -
София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати
по сметката на Административен съд – Пловдив за държавни такси сумата от 150
(сто и петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за заплатено
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
- София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати
на И.Р.А., ЕГН ********** , адрес: ***,
в момента в Затвора в Пловдив сумата от
10 (десет) лева разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов”
№ 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: