РЕШЕНИЕ
№ 122/23.7.2013г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист В.А., като разгледа докладваното гр. дело №559/2012
г.
по опис на РС Девня, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Ищцата Р.Т.П., ЕГН **********, твърди, че с ответника С.Х.М., ЕГН **********,
са бивши съпрузи като след прекратяване на брака е образувано гр. дело №75/2006
г. по опис на РС Девня за делба на придобити в съсобственост недвижими имоти,
съставляващи УПИ VІ-102 и УПИ VІІІ-102 в кв.25 по план на с. Левски, обл.
Варна. Ищцата твърди, че в производството по гр. дело №75/2006 г., отправила до
ответника и покана за заплащане на обезщетение за лишаването й от възможността
да ползва съобразно дела си владените от ответника имоти за периода до
17.03.2009 г. в размер по 150.00 лв месечно. Твърди, че в частта, с която е
постановено поставяне на съответните имоти в дялове на съделителите, решението
по гр. дело №75/2006 г. е влязло в сила на 18.03.2010 г. и че до този момент ищцата
е била собственик на 1/2 идеални части и от двата имота, а след 18.03.2010 г. и
до окончателното влизане в сила от 11.01.2012 г. на решението по гр. дело
№75/2006 г., ищцата се легитимира като едноличен собственик на поставения в
неин дял имот УПИ VІ-102 в кв.25 по план на с. Левски. Твърди също, че от
началната дата на отправената от ищцата претенция за обезвреда в производството
по гр. дело №75/2006 г. до датата на влизане в сила на съдебния акт, ответникът
е ползвал и двата процесни имота като трето лице, без да притежава права на
собственик поради извършено от същия разпореждане в първата фаза на делбеното
производство. Ищцовата страна моли съда, да осъди ответника, да й заплати: 1.
сумата 2010.57 лв, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване – 20.07.2012 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за стойността на пазарния наем, с която ответникът се е обогатил за
сметка на ищцата чрез неоснователно използване на собствените й 1/2 идеални
части от недвижимите имоти УПИ VІ-102 и УПИ VІІІ-102 в кв.25 по план на с.
Левски, обл. Варна през периода от 17.04.2009 г. до 18.03.2010 г.; 2. сумата 1087.10
лв, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване –
20.07.2012 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
стойността на пазарния наем, с която ответникът се е обогатил за сметка на
ищцата чрез неоснователно ползване на собствения й недвижим имот УПИ VІ-102 в
кв.25 по план на с. Левски, обл. Варна за периода от 18.03.2010 г. до 11.01.2012
г.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответната страна оспорва иска
като недопустим и неоснователен. Твърди, че искането за заплащане на
обезщетение според средната месечна наемна цена, сочи периодичен характер на
претендираното вземане съобразно чл.111, б.“в“ ЗЗД, поради което и съобразно
началния момент на периода, за който се отнася иска, същият е погасен поради
изтичане на предвидената тригодишна давност за неговото предявяване. Твърди
също, че ищцата по никакъв начин не е била препятствана от ответника да ползва
процесните имоти, че тя не е проявявала желание да посещава имотите и ги
оставила неползвани и занемарен и че ответникът не е ползвал имота и неговите
добиви, а само се е грижел да не се превърне собственият на ищцата имот в
пустеещо място. Моли съда, да отхвърли предявените искове.
Съдът, предвид
събраните гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
Решение №282 от 21.06.2006 г. за допускане на делба по гр. дело №75/2006 г. на
РС Девня и потвърждаващите го Решение №699 от 22.06.2007 г. по в. гр. дело
№1466/2006 г. на ОС Варна и Решение №1308 от 12.01.2008 г. по гр. дело
№5322/2007 г. на ВКС, след прекратяване на съпружеска имуществена общност
поради развод, до делба между ищцата и ответника е допуснат недвижим имот,
индивидуализиран като имот пл.№102 с площ 2317 кв.м. в кв.25 по КП на с.
Левски, обл. Варна, за който са били отредени парцел VІ-102 с площ 1050 кв.м.,
и парцел VІІІ-102 с площ 1250 кв.м. по ЗРП на с. Левски от 1987 г., с неуредени
сметки по регулация за отнети от имота и предадени към съседни имоти 17 кв.м.,
като в мотивите към въззивния и касационния съдебни актове е прието, че извършените
от ответника след вписване на исковата молба дарствени разпореждания от
14.07.2007 г. по НА №162/2007 г. и НА №163/2007 г. по опис на нотариус рег.№465
с всеки един от двата обособени парцели в делбения имот, макар да са проявили
вещно-правно действие в отношенията между дарител и надарен, в делбения процес
правата на приобретателя следва да се признаят като права на прехвърлителя
(дарител), който след 14.02.2007 г. участва в делбеното производство не в
качеството на съсобственик, а в качеството на процесуален субституент, и поради
действието на вписването на исковата молба за съдебна делба, правата на последващия
приобретател са непротивопоставими спрямо собствената на другият съделител (ищцата
Р. П.) 1/2 идеална част от делбения имот.
Видно от
представените Решение №69 от 21.04.2010 г., допълнено с Решение №133 от 07.06.2010
г. и поправено с Решение №184 от 02.08.2010 г., всички по гр. дело №75/2006 г.
на РС Девня, както и частично отменящото и изменящо ги Решнение №563 от
29.04.2011 г. по в. гр. дело №2078/2010 г. на ОС Варна, считано от 18.03.2010
г. (датата на влизане в сила за съответната необжалвана част от Решение №69 от
21.04.2010 г.), в дял на ищцата Р. П. е поставен недвижим имот, представляващ
УПИ VІ-102 с площ 1050 кв.м. в кв.25 по КП на с. Левски, ведно с намиращите се
в имота трайни насаждения, а в дял на ответника (като процесуален субституент
на последващ приобретател) е поставен недвижим имот, представляващ УПИ VІІІ-102
с площ 1250 кв.м. в кв. 25 по КП на с. Левски, заедно с изградените в имота
жилищна сграда с разгъната застроена площ 143.20 кв.м., гараж със застроена
площ 41 кв.м., лятна веранда с площ 18 кв.м. и стонаски постройки с площ 60
кв.м., ведно с извършените подобрения и трайни насаждения.
Видно от
кредитираното като обосновано, компетентно и безпристрастно изготвено
заключение по назначената съдебно-оценителна експертиза, средната пазарна
наемна цена за 1/2 идеални части от недвижимите имоти УПИ VІ-102 и УПИ VІІІ-102
в кв.25 по план на с. Левски за периода от 17.04.2009 г. до 18.03.2010 г.
възлиза на 2010.57 лв, а средната пазарна наемна цена за недвижим имот УПИ
VІ-102 в кв.25 по план на с. Левски за периода от 18.03.2010 г. до 11.01.2012
г. възлиза на 1087.10 лв.
Видно от кредитираните
показания на посочените от ищцовата страна свидетели Т. Т. и П. П., същите
познават процесните имоти, знаят, че и двата имота се намират в общо дворно
пространство, без да са отделени един от друг с ограда, както и че ответникът
живее в къщата, разположена в тази част от общия двор, която от 2010 г. не е
собственост на ищцата. Тези двама свидетели са посещавали процесните имоти само
инцидентно, последно през м. март 2010 г. и нямат непосредствени лични възприятия
относно обстоятелството осъществява ли ответникът конкретни действия по
стопанисване и плодоползване на собствената на ищцата част от общото дворно
пространство. И двамата свидетели твърдят да знаят като близки роднини на
ищцата, че тя не посещава имота, поради крайно влошените й отношения с
ответника, защото изпитва страх от него и защото знае, че е присъствието й в
този имот е нежелано от живеещият там ответник.
Видно от
кредитираните показания на посочения от ответната страна свидетел П. Ж.,
съжителстаща с ответника на съпружески начала, същата познава процесните имоти
като от 2004 г. живее с ответника в къщата, намираща се в частта от общото
дворно пространство, която от 2010 г. не е собстсвеност на ищцата и посочва, че
между двата парцела в дворното място няма ограждение, че имота на ищцата няма
отделен вход и за него се влиза и преминава през парцела, в който живеят с
ответника, както и че ответникът е обработвал и собствената на ищцата част от
общото дворно пространство до предходната 2012 г. като е полагал грижи за
отглеждането на намиращите се в тази част трайни насаждения – плодни дръвчета и
е събирал и ползвал техните плодове, без да ги предоставя на ищцата или на
общите им с ответника дъщери. Този свидетел посочва също, че ищцата не е
посещавала имота и не знае да е постигано някакво разбирателство между ищцата и
ответника за ползването на имота на ищцата.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По делото е
безспорно установено, че ищцата се легитимира като собственик на 1/2 идеални
части от УПИ VІ-102 и УПИ VІІІ-102 в кв.25 по план на с. Левски за периода от
17.04.2009 г. до 18.03.2010 г. и че след 18.03.2010 до 11.01.2012 г., както и
по настоящем, е собственик на УПИ VІ-102 в кв.25 по план на с. Левски, както и
че през целия процесен период тя не е извършвала никакви действия по ползване
на тази своя собственост. По същество, обстоятелството дали ищцата не е
ползвала имота поради препятстване на тези й права от трето лице или по друга
причина, е ирелевантен за предявения иск. Собственикът е този, който е в
правото си да реши кога и как да използва своя имот. Но когато трето лице се
ползва от пасивността на собственика и решава да извлича неследващи му се
облаги от чужд имот, за неоснователното възползване на третото лице от тези
облаги, собственикът е в правото си да претендира обезщетение. В това именно се
изразява и предмета на настоящия иск. Обстоятелството, че ответникът е ползвал
самостоятелно, без участие на ищцата и двата имота УПИ VІ-102 и УПИ VІІІ-102 в
кв.25 по план на с. Левски, както в периода от 17.04.2009 г. до 18.03.2010 г.,
когато тя е притежавала по 1/2 идеални части от тях, така и в периода от
18.03.2010 г до 11.01.2012 г., когато е притежавала изцяло само първия от двата
имота, съдът приема за безспорно установено от кредитираните гласни
доказателства и основно чрез показанията на свид. П. Ж., която именно като
лице, което непосредствено съжителства с ответника през целия процесен период,
има най-точни и непосредствени възприятия за неговите действия и посочва ясно и
недвусмислено, че и двата имота са ползвани от ответника. Обстоятелството, че
ответникът самостоятелно е стопанисвал и е живял в УПИ VІІІ-102 в периода от
17.04.2009 г. до 18.03.2010 г., а и до сега, той не оспорва. А чрез
кредитираните показания от свид. П. Ж. се установява, че още от преди 2009 г. и
през целия процесен период до предходната 2012 г. ответникът е обработвал намиращия
се същото дворно пространство УПИ VІ-102, където той, с непосредствена помощ на
свид. П. Ж., е полагал грижи за отглеждане на плодните дръвчета и е събирал
техния добив. По този начин, като е получавал стойностно измерими облаги от
ползването на чужди имоти без наличие на съответно правно основание, ответникът
се обогатил неоснователно от чуждата собственост. Предвид факта, че ответникът
не е имал качеството на съсобственик към началния момент на отправената
претенция, а е бил само трето лице-ползвател на имотите, изискуемостта на
претендираното обезщетение не е обусловена от отправяне на изрична покана.
Стойността
на обезщетението по чл.59, ал.1 ЗЗД се определя чрез съпоставяне със средните
наемни цени за временно възмездно ползване на съизмерим имот и съобразно
кредитираното заключение на вещото лице, обезщетението за 1/2 идеална част от УПИ
VІ-102 и УПИ VІІІ-102 в кв.25 по план на с. Левски за периода от 17.04.2009 г.
до 18.03.2010 г., възлиза на 2010.57 лв, а обезщетението за целия УПИ VІ-102 в
кв.25 по план на с. Левски за периода от 18.03.2010 г. до 11.01.2012 г. възлиза
на 1087.10 лв.
Съдът намира
за неоснователно отправеното от ответната страна възражение за изтекъл
давностен срок за погасяване на исковата претенция. Макар претендираното
обезщетение да се остойностява чрез съизмеримост с периодично наемно плащане,
предявеният иск не попада в хипотезите на чл.111, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД, защото няма
за предмет обезщетение за неизпълнен договор или периодично вземане. Негов
предмет е извъндоговорно обезщетение за неоснователно обогатяване и приложим за
погасяване на това вземане е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД,
който спрямо датата на възникване на вземането (17.04.2009 г.), не е бил
изтекъл до датата на предявяване на иска (20.07.2012 г.).
При така
изтъкнатите съображения, предявеният иск се явява доказан по основание и
размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Предвид
уважаването на иска и отправената претенция по чл.78, ал.1 ГПК, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата обезщтение в размер 823.91
лв за направени разноски в производството, от които: 123.91 лв приспадаща се
част от заплатената държавна такса, съответстваща на общата стойност на
уважените искови претенции след приетите частично увеличение за първата
претенция и частичен отказ от иск за втората претенция; 580.00 лв възнаграждение
за адвокат; 120.00 лв възнаграждение за експертиза.
Водим от гореизложеното,
съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА С.Х.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
Р.Т.П., ЕГН **********, сумите: 1. 2010.57
лв (две хиляди и десет лева, 57 ст.), ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване – 20.07.2012 г. до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за стойността, с която С.Х.М. се е обогатил за
сметка на Р.Т.П. чрез неоснователно използване на собствените й 1/2 идеални
части от недвижими имоти УПИ VІ-102 и УПИ VІІІ-102 в кв.25 по план на с.
Левски, обл. Варна през периода от 17.04.2009 г. до 18.03.2010 г.; 2. 1087.10 лв (хиляда осемдесет и седем
лева, 10 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване – 20.07.2012 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за стойността, с която С.Х.М. се е обогатил за сметка на Р.Т.П. чрез
неоснователно ползване на собствения й недвижим имот УПИ VІ-102 в кв.25 по план
на с. Левски, обл. Варна за периода от 18.03.2010 г. до 11.01.2012 г.; 3. 823.91 лв (осемстотин двасесет и три
лева, 91 ст.), представляваща обезщетение за направени по делото разноски; на
основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в
двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
|
|