№ 832
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20231110212106 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.295,ал.3 /предишна ал.2/ Закон за
пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/, обнародван ДВ бр.15 от 16
февруари 2018година, в сила от същата дата - актуална редакция на
разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.8 от 25 януари 2023година вр. чл.58д - чл.63д Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22
декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година.
Образувано е по жалба на “МК БРОКЕРС”АД, подадена срещу
наказателно постановление №Р-10-157, издадено на 11 август 2023година от
заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ
Управление“Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание
чл.290,ал.9,т.3,предл.първо ЗПФИ, на юридическото лице са наложени седем
“имуществени санкции“ отделно, всяка в размер 10 000лв., за осъществен чрез
седем отделни деяния състав на административно нарушение по
чл.92,ал.2,изречение първо ЗПФИ, всяко едно изразило се в това, че на
конкретна дата в рамките на периода 31 май 2022година до 31 август
2022година, включително, в град София, дружеството, в качеството на
инвестиционен посредник, не е изпълнило задължение да отдели свои
1
парични средства в конкретен размер и по конкретна сметка /във всеки един
от случаите предназначена за съхраняване на клиентски парични средства/, от
паричните средства на своите клиенти.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен
четиринадесетдневен срок /чл.295,ал.3 /предишна ал.2/ ЗПФИ вр. чл.59,ал.2
ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември
2020година, в сила от 23 декември 2021година/, се поддържа искане за отмяна
на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено
в несъответствие с приложимите и относими материалноправни и
процесуалноправни разпоредби. Жалбоподателят по същество не оспорва
възприетите и посочени като релевантни факти, но приоритетно твърди липса
на осъществен състав на административно нарушение, още повече и със седем
отделни деяния, тъй като и макар да са се намирали по една сметка -
паричните му средства с тези на клиентите, жалбоподателят, в качеството на
инвестиционен посредник, води стриктно на аналитично ниво разделение на
собствените парични средства от тези на клиентите, респ. “във всеки един
момент знае, на всеки клиент текущото салдо, респ. салдото на своите
парични средства”. Дори и да се приеме формално осъществен състав на
административно нарушение, според жалбоподателя, в случая става въпрос за
едно такова, а не за седем отделни, при неприложимост на правилото по чл.18
ЗАНН. Развива и съображения за допуснати процесуални нарушения, с
характеристиката “съществени” в хода административнонаказателното
производство, конкретно по смисъла на чл.42 /актуална ал.1/,т.6 и т.9 ЗАНН.
На последно място е налице и позоваване на приложимост по казуса на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН - възможност за оценка на случая като
“маловажен“.
Процесуален представител на жалбоподателя по пълномощно,
приложено като лист 39 от делото, в лицето на юрисконсулт Росица Радилова-
Недялкова, в съдебно заседание поддържа депозираната жалба, респ.
формулираното искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
позовавайки се на липса на осъществен състав на административно
нарушение, във връзка с което съображенията са били подробно изложени в
съдържанието на жалбата, на фона и на допълнителен аргумент, че дори
2
самият законодател не е предвидил точно начина за отделяне на собствените
парични средства на инвестиционния посредник от тези на клиентите, като
според юрисконсулта, съставомерно поведение от обективна страна е мислимо
да има само в случай, че парични средства на клиенти се съхраняват по
собствени сметки на инвестиционния посредник.
Пред съда санкционираното юридическо лице ”МК БРОКЕРС“АД, в
процесуалното качество на жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представляващ по закон дружеството.
Представителят на въззиваемата страна, легитимиран с приложено по
делото пълномощно /лист 40 от делото/, в съдебно заседание пледира за
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, изразявайки,
включително чрез депозирани “писмени бележки” /лист 78-80 от делото/,
становище за несъмнена установеност на констатираното и квалифицирано
като административно нарушение, за което законосъобразно и правилно, при
коректно прилагане на относимите материалноправни и процесуалноправни
разпоредби, включително на разпоредбата на чл.18 ЗАНН, е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, в т.ч.
при коректна индивидуализация на наложените санкции, а в същото време в
изчерпателен порядък е обоснована неоснователност на доводите от
защитната теза на жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на КФН, при изход на делото, благоприятен за
въззиваемата страна. Прави изрично възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя деловодни разноски и при благоприятен за
последния изход на делото.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.295,ал.3 /предишна ал.2/ ЗПФИ вр. чл.62 ЗАНН, Софийска
районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност
“прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за
необходимо”.
Настоящият състав на Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид
доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становищата на
представляващите страните, изразени за целите и в хода на съдебното
производство и обсъди събраните по делото доказателства и налични
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно
3
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, но и се установява, че към 2022година,
включително към периода месец май - месец август, а и във времето след това,
в правния мир съществувал, надлежно регистриран, правен субект с
фирма/наименование “МК БРОКЕРС“ /предишна фирма/наименование
“Д.И.С.Л. СЕКЮРИТИЙС“/, в правната форма на акционерно дружество
/АД/, ЕИК *********, както, че същият и притежавал лиценз, издаден от КФН
с решение №789-ИП от 21 декември 2005година и следващо решение №264-
ИП от 05 април 2006година, за предоставяне на инвестиционни услуги и
извършване на дейности като инвестиционен посредник, при което положение
в дейността си юридическото лице следвало с особено внимание да съблюдава
специфичните изисквания на ЗПФИ, подзаконовите нормативни актове по
прилагането на същия и на свързаните международни нормативни актове.
В рамките на осъществяван регулярен дистанционен надзор от страна на
КФН по отношение на “МК БРОКЕРС”АД, в качеството на инвестиционен
посредник, поради което и поднадзорно лице, в случая конкретно реализиран
от свидетел Атанас Узунов - длъжностно лице при КФН и обхващащ периода
01 март 2022година - 10 октомври 2022година, от инвестиционния посредник
била изискана информация, под формата на справки и извлечения от банкови
сметки, но на първо време с писмо, изх.№РГ-03-217-23/27.10.2022г. по описа
на КФН, адресирано до “БАНКА ДСК“АД. Последвали искания, подчертано с
насоченост събиране в пълнота на информацията при осъществяване на
надзора, поради което вече изключително адресирани до “МК БРОКЕРС”АД и
обективирани в писма - изх.№РГ-03-217-23/22.11.2022г. и изх.№РГ-03-217-
23/06.12.2022г. по описа на КФН. От страна на инвестиционния посредник и в
отговор, предоставената информация била възпроизведена, както на хартиен,
така и на оптичен носител, като видно от същата, дружеството било титуляр
на банкови сметки в “БАНКА ДСК“, в т.ч. на такива за съхранение на
собствени средства, но и на такива за съхранение на клиентски средства, в
последния случай вече открити, а и активни към проверявания период,
включително банкова сметка в щатски долари, тип разплащателна, открита на
25 август 2020година, с номер BG64STSA93000027328106, банкова сметка в
евро, тип разплащателна, също открита на 25 август 2020година, с номер
BG48STSA93000027328103 и банкова сметка в лева, тип разплащателна,
4
открита на 25 август 2020година, с номер BG59STSA93000027328099. При
проследяване на предоставената информация по конкретни сметки и
конкретни дати от проверявания период, било констатирано, че към
определени дати по сметки на дружеството, предназначени за съхранение на
клиентски средства, салдата надхвърляли сумите на клиентските средства. По
допълнително предоставена информация от инвестиционния посредник,
отново за целите на проверката, било констатирано, че разликите се
формирали от наличието и на собствени парични средства на посредника по
всяка една от сметките, предназначени за съхранение на клиентски средства.
Конкретните суми, представляващи собствени парични средства на “МК
БРОКЕРС”АД, налични по сметки на дружеството, но предназначени за
съхранение на клиентски средства, били както следва - към 31 май
2022година, в сметката с номер BG64STSA93000027328106, съхраняваните
собствени парични средства на инвестиционния посредник възлизали на 36
970,87щатски долара, с левова равностойност 67 496,25лева; към 31 май
2022година, в сметката с номер BG48STSA93000027328103, съхраняваните
собствени парични средства на инвестиционния посредник възлизали на 56
395,41евро, с левова равностойност 110 299,84лева; към 15 юли 2022година, в
сметката с номер BG64STSA93000027328106, съхраняваните собствени
парични средства на инвестиционния посредник възлизали на 41
229,66щатски долара, с левова равностойност 80 165,30лева; към 15 юли
2022година, в сметката с номер BG48STSA93000027328103, съхраняваните
собствени парични средства на инвестиционния посредник възлизали на 13
771,47евро, с левова равностойност 26 934,65лева; към 15 юли 2022година, в
сметката с номер BG59STSA93000027328099, съхраняваните собствени
парични средства на инвестиционния посредник възлизали на 16 496,34лева;
към 31 август 2022година, в сметката с номер BG64STSA93000027328106,
съхраняваните собствени парични средства на инвестиционния посредник
възлизали на 19 000,00щатски долара, с левова равностойност 37 160,77лева и
към 31 август 2022година, в сметката с номер BG48STSA93000027328103,
съхраняваните собствени парични средства на инвестиционния посредник
възлизали на 10 304,22евро, с левова равностойност 20 153,31лева.
При положение, че във всеки един от посочените седем случая отделно
се констатирало неспазено от страна на “МК БРОКЕРС“АД, в качеството на
инвестиционен посредник, приложимо изискване да отдели, при това не само
5
аналитично /документално/, но и реално /фактически/, собствените си
парични средства от тези на клиентите си, се пристъпило към образуване на
административнонаказателно производство срещу дружеството, конкретно на
16 февруари 2023година от свидетел Атанас Узунов, в присъствието на двама
негови колеги, в качеството на свидетели, но и на представляващ по
пълномощно “МК БРОКЕРС“АД, със съставянето на акт №Р-06-56 за
установяване на седем административни нарушения отделно по
чл.92,ал.2,изр.първо ЗПФИ. Съставен, актът бил предявен, подписан и препис
от него бил връчен на участвалия в процедурата представляващ по
пълномощно “МК БРОКЕРС“АД, нещо повече, в приложимия срок по
чл.295,ал.3 /предишна ал.2/ ЗПФИ вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, от страна на “МК
БРОКЕРС”АД и било упражнено право на писмени възражения по акта.
Последните обаче, оценени като неоснователни, били последвани от издаване
въз основа на акта, на 11 август 2023година от заместник-председател на
КФН, ръководещ Управление“Надзор на инвестиционната дейност“, на
атакуваното наказателно постановление №Р-10-157, с което и при спазване на
правилото по чл.18 ЗАНН, била ангажирана административнонаказателната
отговорност на “МК БРОКЕРС”АД, с налагането на седем “имуществени
санкции“ отделно, в размер 10 000лв. всяка и определена на основание
чл.290,ал.9,т.3,предл.първо вр. ал.1,т.6 ЗПФИ, за осъществен чрез седем
отделни деяния състав на административно нарушение, описано от
фактическа и от правна страна подробно и по идентичен начин в
обстоятелствената част на постановлението и в акта.
С оглед доводите в жалбата, за проверка на обстоятелствата, възприети в
акта и в наказателното постановление, предвид естеството на нарушението и
начина на установяването му, по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит в качеството на свидетел на актосъставителя Атанас Узунов, взел и
непосредствено участие в установяването на деятелността, извършвайки в
случая регулярната дистанционна проверка на инвестиционния посредник,
както са приобщени писмени материали, основно представляващи
приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, но
и допълнително постъпили в хода на съдебното производство, а именно
пълномощно, легитимиращо представителната власт по отношение на “МК
БРОКЕРС”АД на физическото лице, участвало в процедурата по образуването
на административнонаказателното производство, писмени възражения по
6
акта, депозирани на основание чл.295,ал.3 /предишна ал.2/ ЗПФИ вр.
чл.44,ал.1 ЗАНН, вх.№91-01-28#1/22.02.2023г. по описа на КФН, писмо,
адресирано до “БАНКА ДСК“АД, изх.№РГ-03-217-23/27.10.2022г. по описа на
КФН, отговор, изх.№14-ИСК-10092/1/02.11.2022г. по описа на “БАНКА
ДСК“АД, вх.№РГ-03-217-23#15/02.11.2022г. по описа на КФН, писмо, изх.
№РГ-03-217-23/22.11.2022г. по описа на КФН, отговор, изх.№064/25.11.2022г.
по описа на “МК БРОКЕРС”АД, ведно с приложение, постъпило в КФН с вх.
№РГ-03-217-23#26/25.11.2022г., вх.№РГ-03-217-23#27/25.11.2022г. и вх.№РГ-
03-217-23#28/25.11.2022г. по описа на КФН, писмо, изх.№РГ-03-217-
23/06.12.2022г. по описа на КФН, отговор, изх.№066/13.12.2022г. по описа на
“МК БРОКЕРС”АД, вх.№РГ-03-217-23/13.12.2022г. по описа на КФН,
разпечатки на хартиен носител от публичен регистър на КФН с отношение
към издаден на дружеството жалбоподател лиценз за извършване на дейност
като инвестиционен посредник, в т.ч. решения №789-ИП/21.12.2005г. и №264-
ИП/05.04.2006г. на КФН, заповед №3-320/08.11.2022г. на заместник-
председател на КФН, ръководещ Управление“Надзор на инвестиционната
дейност“, с отношение към установяване компетентността на
актосъставителя, наред с които приложени от страните в хода на съдебното
производство, конкретно от административнонаказания субект с жалбата -
дневно извлечение за дата 07 януари 2022година по сметка с номер
BG59STSA93000027328099 в “БАНКА ДСК“, от въззиваемата страна - с
молба, депозирана в открито съдебно заседание, проведено по делото на 25
март 2024година, представляващи разпечатана на хартиен носител и
релевантна информация, предоставена в хода и за целите на проверката от
дружеството жалбоподател на оптичен носител, последното обстоятелство и
потвърдено от процесуалния представител на жалбоподателя, отново в
открито съдебно заседание по делото, конкретно в проведеното на 01 април
2024година, но още и тарифа на “БАНКА ДСК“ за лихви, такси и комисионни
/лист 41-74 от делото/ и служебно изготвена и приложена от състава справка
по данни в ТРРЮЛНЦ, за актуално, конкретно към 27 февруари 2024година,
състояние на “МК БРОКЕРС”АД, включително с проследена хронология на
промяната, касаеща фирмата/наименованието и седалището и адреса на
управление на дружеството /лист 25-30 от делото/, а така също е приложен,
представляващ част от изпратената в съда административнонаказателна
преписка, оптичен носител - CD, с възпроизведени на него в цялост като
7
съдържание, отговорите, изпратени към проверяващия екип от “МК
БРОКЕРС”АД, конкретно тези, постъпили в КФН, съотв. регистрирани с вх.
№РГ-03-217-23#26/25.11.2022г., с вх.№РГ-03-217-23#27/25.11.2022г., с вх.
№РГ-03-217-23#28/25.11.2022г. и с вх.№РГ-03-217-23/13.12.2022г.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, от гл.т. естество
на констатираното нарушение, начин на установяване и защитна теза, развита
в жалбата, съдът приоритетно счита, че е взел необходимите и възможни
мерки за разкриването на обективната истина, а същевременно е осигурил и
достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията
си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства, чрез
показанията на разпитания свидетел, обсъдени самостоятелно, но и във връзка
с приобщените писмени материали, установяват убедително и еднопосочно
именно изложената фактическа обстановка. Нещо повече, в рамките на
доказателствената съвкупност, според съда, не се очертават противоречия,
при това притежаващи белезите на съществени, т.е. такива, които да засягат
фактите с правно значение, ето защо съставът и не намира предпоставки да
излага подробни съображения, представляващи анализ на доказателствата, в
насока кои от тях приема, а кои - не. Отделно от това съставът и съобразява, че
фактите, отразени в актовете на органите на административнонаказателното
производство, т.е. възприетите като значими за
административнонаказателното обвинение и на са били оспорени от
дружеството жалбоподател, доколкото тезата на жалбоподателя, с която е
атакувано наказателното постановление, почива, включително и с изрична
уговорка, на доводи относно прилагането на правото, в частност на
относимите и значими материалноправни и процесуалноправни разпоредби,
не на твърдения за неустановеност на значими факти, което е още един
аргумент в подкрепа на позицията, че анализ на доказателствата, в смисъла на
горепосоченото, не е необходим.
За коректност, съдът все пак намира удачно изрично да отбележи, че
показанията на свидетел Узунов са ясни, логични, изчерпателни,
последователни, непротиворечиви, но и информативни, а доколкото и намират
подкрепа и не се опровергават от други материали в рамките на формираната
доказателствена съвкупност, съставът счита, че има всички предпоставки да
ги кредитира, при това без резерви, още повече, че няма и основания да
8
поставя под съмнение тяхната обективност, достоверност и правдивост, а и
лицето по никакъв начин не може да бъде считано заинтересовано от изхода
на делото, като е споделило свои непосредствени възприятия, ангажирано
като длъжностно лице при КФН в извършването на регулярна проверка, нещо
повече, според съда показанията на свидетеля единствено са били пречупени
през призмата на собствените му специфични професионални знания относно
пазара на финансови инструменти, инвестиционните дейности и услуги и
инвестиционното посредничество, но не са били “заредени“ с тенденциозност
или намерение за безпричинно злепоставяне интересите на дружеството
жалбоподател, още повече в качеството на “МК БРОКЕРС”АД на
инвестиционен посредник, във връзка с което и поднадзорно на КФН лице.
С така направените пояснения и уговорки, съдът приема за несъмнено
доказано, първо кога и как е била извършена проверката, характера на
последната, респ. как, на каква основа, проверяващият, в частност свидетел
Узунов, е извел констатацията, че “МК БРОКЕРС”АД, притежавайки
качеството инвестиционен посредник, на всяка една от датите, посочени от
административнонаказателното обвинение, а и при притежавани от
посредника повече от една банкови сметки, в т.ч. за съхранение на собствени
средства, но и за съхранение на клиентски средства, не е отделяло ,при това не
само документално, но и фактически своите парични средства от тези на
клиентите си.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно
постановление, в случая от правна страна съдът приема следното:
Намира жалбата за процесуално допустима /явява се подадена в
приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че
наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице по
пощата, с известие за доставяне /обратна разписка/, на 17 август 2023година, а
жалбата е била депозирана при административнонаказващия орган, приета с
вх.№91-01-139/24.08.2023г., срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при
това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по
нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и
съдържание/, респ. съдът счита, че жалбата следва да бъде разгледана досежно
9
преценка основателността й.
В тази връзка, извършвайки преди всичко проверка от процедурна гл.т.,
съдът, в разрез с доводите в жалбата, не констатира процесуални нарушения,
притежаващи характеристиките съществени, в рамките на
административнонаказателното производство. Счита, че образуването на
последното, съставянето на акта за установяване на нарушенията и издаването
на атакуваното наказателно постановление, е станало при спазване на
предвидените в ЗПФИ и в ЗАНН приложими срокове, като органите на
административнонаказателното производство логично, в достатъчна пълнота
и последователност, от гл.т. на правнорелевантни факти, взаимовръзки между
последните и в съответствие между възприета фактическа и юридическа
формулировка на констатираните нарушения, включително при обективиране
на коректно направена преценка, че се касае за повече от едно отделни деяния,
всяко консумиращо самостоятелно състав на нарушение, а и при идентичност,
са оформили съдържанието на акта и на наказателното постановление, като
гаранция в т.ч. за правото на защита на санкционирания субект, включващо и
възможността за пълноценно реализиране на правата в настоящото съдебно
производство, образувано по жалба срещу наказателното постановление,
както и като предпоставка за разкриването на обективната истина.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че сроковете по
чл.295,ал.3 /предишна ал.2/ ЗПФИ вр. чл.34,ал.1 ЗАНН, на плоскостта на
казуса са били спазени, доколкото принципно положение, при това
последователно и трайно възприето в съдебната практика е, че преценката
относно правилното прилагане на цитираните нормативни разпоредби, е
обусловена преди всичко от изясняването на въпроса, дали изобщо е бил
осъществен състав на административно нарушение, каквато обективна
констатация от страна на надзорния орган е могла да бъде направена едва при
предоставяне и запознаване с всичките изискани писмени материали и
информация, което в случая е станало през периода месец октомври -
декември 2022година, считано от когато актът за установяване на
административно нарушение от 16 февруари 2023година, в случая без
съмнение се явява съставен още в рамките на краткия 3-месечен срок по
чл.34,ал.1 ЗАНН, а и в 2-годишния от извършването на нарушенията, респ. от
последната посочена дата - 16 февруари 2023година, спрямо датата 11 август
10
2023година и атакуваното наказателно постановление е било издадено в 6-
месечния срок по чл.34,ал.3 ЗАНН.
На плоскостта на казуса, от гл.т. естество на констатираното нарушение,
съдът счита, че в хода на цялото административнонаказателно производство,
както на основата на съдържанието на акта, така и на наказателното
постановление, при това при съблюдаване и на изискването за идентичност, са
били посочени времето и мястото, възприети като такива на осъществяване на
всяко от деянията отделно, обстоятелствата, при които е било прието
реализиране на нарушение, при това посочени в дължимата и възможна
пълнота, а и при съответствие между фактическа и юридическа формулировка
на констатираното, чиято правна квалификация, според съда също
категорично коректно е била направена, от гл.т. посочена като нарушена
нормативна разпоредба, така, че да може също с категоричност да се приеме
спазване, както на приложимите изисквания, произтичащи от разпоредбата на
чл.42 /понастоящем ал.1/,т.3, т.4 и т.5 ЗАНН при съставянето на акта, така и на
тези, произтичащи от разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН при
издаването на атакуваното наказателно постановление.
Не могат да бъдат споделени доводите от защитната теза за допуснати
нередовности с характеристики на съществени процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство и конкретно изразили се в
игнориране на изисквания при съставяне на акта, произтичащи от
разпоредбата на чл.42 /понастоящем ал.1/,т.6 и т.9 ЗАНН, конкретно с
твърдения за непосочени “възраст, точен адрес, ЕГН на нарушителя”, както
“имена и точни адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от
нарушението, ЕГН”. В тази връзка е за отбелязване с приоритет, че субект на
административнонаказателната отговорност в случая е юридическо лице,
индивидуализиращо се, а и индивидуализирано в степен на достатъчност, с
фирма/наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, дори с данни за
физическите лица, представляващи го по закон, по друг начин казано - не стои
изобщо място да се коментира индивидуализиране на нарушителя с възраст,
точен адрес и ЕГН, все признаци, относими към физическите, но не и към
юридическите лица, макар последните, в принципен план, както и в случая, да
подлежат на административнонаказателна отговорност. Факт е на следващо
място непосочени данни на лица, които да са претърпели имуществени вреди
11
от деятелността, предмет на административнонаказателното обвинение, но в
случая това не само, че не представлява съществено процесуално нарушение,
но и е напълно логично и естествено, при установено нарушение, което като
вид е формално, на просто извършване, т.е. изобщо не включва съставомерен
признак причинени имуществени вреди, съотв. няма необходимост да се сочат
субекти, претърпели такива, а отделно от това, в случая дори и изначално
органите на административнонаказателното производство не твърдят някой да
е претърпял дори и несъставомерни вреди, от каквото и да било естество.
Съобразно приложимите разпоредби на чл.295 вр. чл.3 ЗПФИ вр.
чл.15,ал.1,т.6 и т.7 Закон за Комисията за финансов надзор, обнародван ДВ
бр.8 от 28 януари 2003година и приобщената като писмено доказателство по
делото заповед №З-320/08.11.2022г. на заместник-председател на КФН,
ръководещ Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, съдът
преценява, че както актът за установяване на нарушенията, така и атакуваното
наказателно постановление, са били изготвени от компетентни длъжностни
лица.
Налице са предпоставките за разглеждане на правния спор и по
същество, а в тази връзка съдът преценява, че доколкото доказателствата по
делото, анализирани в съвкупност, следва да се приеме, че убедително
потвърждават тъкмо възприетите от органите на
административнонаказателното производство фактически констатации, а
именно, че санкционираното юридическо лице, в качеството на инвестиционен
посредник и адресат на законодателството в сферата на регулираните пазари
на финансови инструменти и на предоставянето на инвестиционни услуги и
дейности, при положение, че е било длъжно да отделя, при това безусловно и
без изключения, а и не само документално, но и реално /фактически/ своите
парични средства от тези на клиентите си, като се установява, че не е сторило
това, конкретно отнесено към различни дати, а и различни банкови сметки на
дружеството, при посочените по-горе конкретни параметри, на тази основа и в
достатъчна степен се явява обосновано да се приеме, че юридическото лице е
осъществило признаците от състава на административно нарушение по
чл.92,ал.2,изр.първо ЗПФИ, при това чрез седем отделни деяния, довело до
ангажиране на отговорността на юридическото лице по
чл.290,ал.9,т.3,предл.първо вр. ал.1,т.6 ЗПФИ, включително при спазване на
12
правилото, произтичащо от разпоредбата на чл.18 ЗАНН, като отговорността в
случая е обективна, безвиновна, респ. в смисъла на последното, дори
изначално е безпредметно и липсват предпоставки да бъде обсъждана
субективна съставомерност на извършеното административно нарушение.
Тук е мястото съставът да обърне внимание на конкретните доводи, с
които жалбоподателят е обосновал защитната си тези, още повече, че същата е
изградена изцяло на съображения, касаещи прилагането на закона, без
оспорване на фактите, възприети и значими за административнонаказателното
обвинение, като преди всичко съставът без колебание счита, че се касае за
повече от едно отделни деяния, при положение, че констатациите са били
направени за различни дати и за различни сметки, а и предвид самото естество
на нарушеното нормативно изискване, което от една страна създава
предпоставки, а и предполага очертаването на отделни деяния, а от друга
страна и не дава възможност деятелността да бъде преценявана, както от
фактическа, така и от правна страна, като “едно деяние - едно нарушение”.
При това положение, на следващо място несъмнено подлежи на прилагане
принципното правило, обективирано в разпоредбата на чл.18 ЗАНН и
съгласно което, “когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях”.
Факт е, че според коректно посочената като нарушена нормативна
разпоредба, а именно тази на чл.92,ал.2,изр.първо ЗПФИ, “инвестиционният
посредник е длъжен да отдели своите финансови инструменти и парични
средства от тези на клиентите си”, като законодателят не сочи изчерпателно и
казуистично, поради което и няма как да бъде отчитано при очертаване
съставомерните признаци на констатираното и оценено като административно
нарушение, по какъв начин се извършва “отделянето” на едната от другата
категория средства, но това, че се дължи не само документално, но и реално
/фактическо/ отделяне, е изводимо при извършването на семантично и
систематично тълкуване на сочената като нарушена нормативна разпоредба,
на фона и на обществените отношения, предмет на регулиране от ЗПФИ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, дори и само на фона на
съдържанието, но цялостно, на разпоредбата на чл.92 ЗПФИ, а това, че не
може да става въпрос само за документално, а се касае и за фактическо
13
/реално/ отделяне на собствени от средства на клиенти на инвестиционния
посредник, е недвусмислено ясно, при положение, че логиката на
законодателя е гарантиране и максимална сигурност за клиентските активи, на
фона от друга страна на характерната за инвестиционните пазари динамика,
свързана на свой ред също със завишени изисквания по отношение
участващите на него инвестиционни посредници, в т.ч. в аспекта на
възможността, при наличие на предпоставки, например да се пристъпи към
принудително изпълнение за задължения на инвестиционния посредник и
това да бъде сторено не само възможно бързо, а и възможно ефективно.
Що се касае и до конкретната приложена административнонаказателна
разпоредба, съставът включително на фона на коректно приложената
разпоредба на чл.18 ЗАНН преценява, доколкото и не се намира място за
обсъждане на принципното правило, произтичащо от разпоредбата на
чл.3,ал.2 ЗАНН, че “имуществената санкция” за осъществения от дружеството
жалбоподател, чрез седем отделни деяния, състав на административно
нарушение, също е била законосъобразно определена като вид, а и като
размер, доколкото е в рамките на предвидения от закона минимален
/”имуществена санкция от 10 000 до 20 000лв.“/, като съобразява също така,
че не разполага с правомощия да заменява или да определя размер на
санкцията под предвидения в закона най-нисък предел /в т.см. чл.27,ал.1, ал.4
и ал.5 ЗАНН/, считайки в крайна сметка, че и в тази част са налице
предпоставки за потвърждаване на постановлението, предмет на атакуване,
включително по причина, че според съда и отново в разрез със защитната теза
на жалбоподателя, правилно случаят не е бил оценен от наказващия орган
като “маловажен“, на фона на обществените отношения, предмет на уреждане
и защита от ЗПФИ и свързаните с него международни и подзаконови
нормативни актове, относими към дейността на инвестиционните
посредници, на фона и на това, че в случая не просто става въпрос за повече от
едно деяния, осъществяващи състав на административно нарушение, но и
макар последното да е от категорията на формалните, вкл. при липса на
установени несъставомерни вреди, все пак не е за подценяване, че по
отделните пунктове на административнонаказателното обвинение, от гл.т.
левова равностойност на неотделените собствени парични средства, се касае
за суми, надхвърлящи и то значително размера на наложената “имуществена
санкция“.
14
С оглед изхода на делото и искането от взелия участие в откритото
съдебно заседание представител по пълномощно на въззиваемата страна,
съдът намира, че при допустимо и своевременно направено такова, са налице
предпоставки да възложи в тежест на жалбоподателя заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН, конкретно в размер на 90,00
/деветдесет/лева, определено при съобразяване на приложимите правила по
чл.295,ал.3 /предишна ал.2/ ЗПФИ вр. чл.63д,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН - актуална
редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани
ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година вр.
чл.144 Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78,ал.8 Гражданско-
процесуален кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за правната помощ вр. чл.27е Наредба
за заплащането на правната помощ, приета на основание последната цитирана
законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от 06 януари 2006година,
обнародвана ДВ бр.5 от 17 януари 2006година, в сила от 01 януари
2006година, като в случая съдът съобразява, че по конкретното дело е бил
разгледан правен спор, характеризиращ се, от гл.т. позиция на процесуалния
представител на въззиваемата страна и споделена от състава при настоящата
преценка, по-скоро със стандартна фактическа и правна сложност, това, че
делото е било разгледано и обявено за решаване в рамките на проведени две
открити съдебни заседания, както, че от представителя по пълномощно на
въззиваемата страна не се е изисквала, нито се е наложила, а и не е била
реализирана излизаща от рамките на обичайното процесуална активност,
включително на фона на това, че жалбоподателят е бил процесуално
представляван, като съставът все пак оценява положените усилия от страна на
процесуален представител по пълномощно на въззиваемата страна да
отговори изчерпателно на доводите от защитната теза на жалбоподателя,
включително чрез своевременно депозирани “писмени бележки”, в
заключение приемайки да възложи в тежест на жалбоподателя заплащането
тъкмо на посоченото като размер по-горе юрисконсултско възнаграждение,
определено и платимо в полза на КФН.
Що се касае до възможност за присъждане на деловодни разноски на
жалбоподателя, съставът не разглежда такава, при липса на направено в този
смисъл искане, но и на фона на изхода на делото.
Именно по изложените доводи в съвкупност, съобразно характера на
15
настоящото производство, в рамките на правомощията си и на основание
чл.295,ал.3, /предишна ал.2/ ЗПФИ вр. чл.63,ал.9 вр. ал.2,т.5 вр. ал.1 и чл.63д
ЗАНН - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември
2021година, СРС, НО, 4 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-157, издадено на
11 август 2023година от заместник-председател на Комисията за финансов
надзор, ръководещ Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, с което
на “МК БРОКЕРС”АД, ЕИК *********, са наложени седем “имуществени
санкции” отделно, в размер 10 000 /десет хиляди/лева всяка, на основание
чл.290,ал.9,т.3,предл.първо Закон за пазарите на финансови инструменти, за
осъществен чрез седем отделни деяния състав на административно нарушение
по чл.92,ал.2,изр.първо Закон за пазарите на финансови инструменти, описани
от фактическа страна в обстоятелствената част на постановлението и в акт
№Р-06-56/16.02.2023г. за установяване на административно нарушение.
ОСЪЖДА “МК БРОКЕРС”АД, ЕИК *********, с актуални седалище и
адрес на управление град София, бул.”Цар Освободител” №8, ет.4, в
процесуалното качество на жалбоподател, да заплати на КОМИСИЯТА ЗА
ФИНАНСОВ НАДЗОР, орган на която е издал наказателното постановление,
предмет на обжалване, направени деловодни разноски /юрисконсултско
възнаграждение/, в размер 90,00 /деветдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16