№ 71
гр. Ямбол, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500127 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. Г. Т. от гр.*****, подадена от
пълномощника му адв. Д.Д., срещу Решение № 1/15.01.2024г. постановено по гр.д. №
43/2023 г. по описа на Елховски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от
въззивника против Д. Г. Н. и П. Б. Н., двамата от гр.*****, иск с правно основание чл.76 от
ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху следните сгради, а
именно: на Сграда с идентификатор № 27382.500.535.6 със застроена площ от 164 кв.м., с
предназначение складова база-склад; на Сграда с идентификатор №27382.500.535.1 със
застроена площ от 39 кв.м. с предназначение -Административна, делова зала и на част от
Сграда с идентификатор № 27382.500.535.4 със застроена площ от 163 кв.м. с
предназначение - Сграда за търговия, където се намира офиса на ищеца, които посочени
сгради се намират на административен адрес - гр.******, ул.*****№* и са построени в
поземлен имот с идентификатор №27382.500.535, намиращ се в гр.*******, с адрес
ул."********", с площ от 2 288 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване -
складов обект, чрез снабдяване на ищеца с ключове от двата катинара от входната врата на
този собствен на ответниците имот - ПИ с идентификатор №27382.500.535, владението на
които е било отнето от тях по скрит начин - чрез смяна на катинарите на вратите на
поземления имот с идентификатор №27382.500.535, непозволяващи достъп до сградите,
като ищецът е осъден да заплати на ответниците на основание чл.78 ал.3 от ГПК и
направените по делото разноски в размер на 1 300.00 лева.
Оплакването в жалбата е, че оспореното решение на ЕРС е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и е необосновано. Въззивникът е посочил какви са приетите от съда фактическите
положения, както и изложените от него правни изводи. Направеното оплакване е, че
назначената и приeта по делото СТЕ е твърде неясна и неточна, като вещото лице е
отговорило на въпроси, които не са били зададени. Експертизата била оспорена по
съответния ред, но съдът не допуснал назначаване на допълнителна експертиза в нарушение
1
на процесуалните правила по поставения допълнителен въпрос - разполага ли ищеца при
настоящата конфигурация на имотите си с възможността да влезе във вътрешния двор-имота
на ответниците, за да ползва и обслужва сграда №6, сграда №1 и офиса си, изграден в сграда
№4 от улицата или от друго място, без да разполага с ключове от порталните врати на имота
на ответниците и без да се извършват преобразувания по ЗУТ по тези негови имоти. Сочи,
че съдът превратно е тълкувал показанията на св. Д., като не им е дал вяра и е правил
нелогична връзка с показанията на другите свидетели. В жалбата е посочено, че съдът не е
взел под внимание и показанията на св.Я.. Направено е оплакване, че съдът неправилно и
избирателно е кредитирал свидетелските показания, които са на страната на ответниците и е
неглижирал тази доказателствена съвкупност, която доказва основните факти от предмета на
доказване по делото. Въззивникът счита, че неправилно и необосновано от съда е прието, че
ищецът винаги е разполагал с възможност за достъп до всички свои сгради през вътрешния
двор, посредством металните врати в задната част на сграда с ид.№ 27382.500.535.4 /от
магазина /, като е разполагал с достъп в момента на завеждане на делото и той не му е бил
отнеман и препятстван от страна на ответниците по какъвто и да е било начин. Изтъква, че е
неправилно и необосновано приетото заключение на в.л., в смисъл, че при настоящата
конфигурация на сградите в имота достъпът до всички сгради на ищеца, находящи се в
имота на ответниците може да се осъществява от улицата или през вътрешния двор, без да е
необходимо да се преминава през порталната врата. Счита още, че съдът неправилно е
формирал извода, че по делото не се е установило владението на ищеца върху процесиите
три сгради да е било отнето от ответниците и това да е станало по твърдения скрит начин-
чрез смяна на катинарите на вратите на имота на ответниците, непозволяващи достъп до
сградите. Твърди, че съдът не е посочил от кои места и по кои други начини може да се
осъществи достъпа до процесиите сгради. Въззивникът намира, че ЕРС необосновано не е
възприел и не е коментирал в решението си отговора на изпратената до ответниците
нотариална покана. Счита, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че порталът
е бил отворен през деня, предвид показанията на св.Я., която сочи, че винаги, когато е
посещавала имота на ответниците по служба за отчитане на водата, порталът никога не е
бил отключен. По направените оплаквания са изложени подробни съображения.
Въззивникът моли ЯОС да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с
което ищцовите претенции да бъдат уважени, с присъждане на направените по делото
разноски за двете инстанции.
Въззиваемите Д. Г. Н. и П. Б. Н., чрез адв. С. Т. от АК-******, в срока за отговор
са депозирали такъв, с който са оспорили жалбата и са изразили становище за валидност,
допустимост и правилност на обжалваното решение. В отговора наведените доводи са, че
първоинстанционният съд е извършил пълен и всеобхватен анализ на всички доказателства
по делото, в резултат на което е изяснил правилно фактическата обстановка по спорния
казус и е достигнал до логични и обосновани правни изводи за неоснователност на
предявения срещу ответниците иск с правно основание чл.76 от ЗС. Претенция за
присъждане на разноските, направените пред въззивната инстанция заявяват и въззиваемите.
В о.с.з. виззивникът се представлява от адв.Д., който пледира за уважаване на
жалбата, за отмяна на оспореното решение на ЕРС и за уважаване на предявения иск, с
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество.
Въззиваемите, чрез адв.Т., настояват жалбата да бъде оставена без уважение, с
присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
същество.
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:
С подадената пред първоинстанционния съд искова молба ищецът Ж. Г. Т. от
гр.***** е предявил против ответниците – съпрузите Д. Г. Н. и П. Б. Н., двамата от гр.*****,
иск с правно основани чл.76 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищеца
владението на притежаваните от него сгради - сграда с идентификатор № 27382.500.535.6 ,
сграда с идентификатор №27382.500.535.1 и част от сграда с идентификатор №
2
27382.500.535.4, в която част се намира офис на ищеца, които сгради се намират в гр.*****
на ул.******№* и са построени в поземления имот на ответниците с идентификатор
№27382.500.535, чрез снабдяване на ищеца с ключове от двата катинара от входната врата
на собствения на ответниците поземлен имот.
Изложените от ищеца твърдения в исковата молба са, че е бил лишен от
владението на процесните сгради по скрит начин, чрез смяна от ответниците на катинарите
на двете портални врати, осигуряващи му преминаването през поземления имот, чрез който
има достъп до сградите – факт, установен от ищеца на 01.08.2022г.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска с основните доводи,
че през лятото на 2022г. са сменили катинара на голямата портална врата, уведомили са за
това ищеца, но той не е поискал да му бъде осигурен ключ за тази врата, а ключът за
малката портална врата не е бил сменян и достъпът му чрез нея до сградите не е
възпрепятстван. Ответниците са възразили, че достъп до сградите си ищецът има и чрез
собствената му сграда с идентификатор № 27382.500.535.4, която функционира като
хранителен магазин, в нея се влиза директно от пътя и от тази сграда ищецът има други два
входа към дворното място, чрез които необезпокоявано през дворното място може да
осигурява достъпа си до другите сгради.
Не е налице спор между страните по отношение на разкритата от районния съд
фактическа обстановка и същата е непроменена пред въззивната инстанция:
Няма спор и е установено от представения от ищеца нот.акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 17.11.2009г., че Ж.Т. е собственик на четири сгради в гр.***** на
ул.******№*, а именно: Сграда с идентификатор №27382.500.535.6 със застроена площ от
164кв.м. с предназначение складова база-склад, Сграда с идентификатор №27382.500.535.1
със застроена площ от 39 кв.м. и предназначение -административна, делова зала, Сграда с
идентификатор №27382.500.535.4 със застроена площ от 163 кв.м. и предназначение -
Сграда за търговия и Сграда с идентификатор 27382.500.535.2 със застроена площ от 81
кв.м. и предназначение - Сграда за търговия, като последната сграда не е в предмета на
предявения иск. Тези сгради на ищеца са построени в собствения на ответниците недвижим
имот, придобит в режим на СИО – Поземлен имот с идентификатор №27382.500.535.
Поземленият имот и построената в него сграда с ид. №27382.500.535.5 ответниците са
придобили в периода 2018г.-2020г. по договори за дарение и покупко-продажба, сключени с
нот.актове. Ищецът няма права върху поземления имот на ответниците, същият е придобил
сградите в имота при условията на чл.63, ал.2 от ЗС.
Установено е от представените от ищеца писмени доказателства и изисканата от
Община Елхово административна преписка, че по подадено от ответницата Д.Н. заявление е
била извършена проверка за състоянието на процесните сгради на ищеца и е издадена
Заповед № РД-134/21.03.2022г. на Кмета на Община Елхово, с която на ищеца Ж.Т. е
наредено в 6-месечен срок от съобщаването на заповедта да поправи, заздрави при
условията на ЗУТ, или премахне като негодна за използване, самосрутващата се и опасна за
живота и здравето на собствениците на имота сградата с идентификатор 27382.500.535.6 по
КККР на гр.Елхово. На основание заявление от 11.10.2022г. на ответницата Д.Н. за
неизпълнение в определения срок на заповедта на кмета на община Елхово, с уведомително
писмо от 26.10.2022г. на кмета на ищеца е съобщено, че поради това, че предоставеният със
Заповед № РД-134/21.03.2022г. 6-месечен срок е изтекъл и сградата не е била премахната,
както и че в община Елхово не е постъпило искане за издаване на разрешение за строеж,
общината започва процедура по Наредба №16 на ОбС-Елхово за принудително изпълнение
на Заповед № РД-134/21.03.2022г. на Кмета на Община Елхово. В отговор ищецът е
уведомил общината, че не е изпълнил заповедта, тъй като при доставката на необходимите
за ремонта на сградата материали е бил възпрепятстван от ответницата Н., която е
подменила катинарите на порталните врати, отнемайки достъпа до собствената му сграда.
С представената по делото нотариална покана, връчена на ответниците на
17.10.2022г., ищецът е установил, че с поканата той е определил 7-дневен срок на
ответниците за среща пред входа на имота им, за да го снабдят с двата ключа от вратите на
имота им, както и за постигане на съгласие относно място, на което да се спира автомобил
при необходимост до един от складовете на ищеца за извършване на товаро-разтоварна
3
дейност и такава по обслужване на собствеността му. Установено е, че в отговор на
нотариалната покана ответниците са изложили обстоятелства, свързани с издадената от
кмета на Община Елхово заповед и неизпълнение на задължението на ищеца за ремонт на
застрашената от срутване негова сграда, като са посочили, че ищецът е имал достъп до таза
сграда от две места – от входната врата и от магазина, който е с вход от улицата. Относно
подмяната на заключващия механизъм на входната врата в отговора на нотариалната покана
отвениците са посочили, че това са били предприети от тях действия с цел опазване
сигурността и неприкосновеността на имота, а не за лишаване на ищеца или създаване на
пречки да упражнява правото си на собственост.
Липсват твърдения и събрани доказателства по нот.покана ответниците да са
снабдили ищеца с ключове от катинарите за вратите от недвижимия имот.
Разпитаната по делото като свидетел Д. Д. – леля на ищеца, която работи като
продавач в магазина на ищеца, находящ се в една от процесните сгради, е установила с
показанията си, че този магазин работи всеки ден и до него има пряк вход откъм улицата,
като в сградата на магазина има и офис, но достъпът до него е отзад. Според свидетелката,
от магазина има врата, през която има излаз за двора, но за да се излезе от нея в двора, е
необходимо първо да се отключи металната решетка на тази врата, но тя се отключва и
отваря единствено откъм двора, а достъпът до двора, в който се намират останалите три
сгради на ищеца е посредством две отделни портални врати - малка и голяма, които са в
заключено положение посредством отделни катинари. Свидетелката е разказала, че е
почиствала двора и офиса на ищеца веднъж месечно и за да влезе в двора е взимала ключ от
ищеца за катинара на малката портална врата. На 01.08.2022г. преди обяД. Д. решила да
почисти офиса, взела от ищеца ключа, но не успяла да отключи катинара и уведомила Ж.Т.,
че е заключено, ключът не става, катинарът е сменен и не може да влезе в двора. Преди това
ключът за малката врата не заяждал и се отключвало лесно. Според свидетелката, след
01.08.22г. и до настоящия момент ищецът нямал възможност да влиза през порталните врати
до помещенията си.
Другата свидетелка Т. Я. – отчитащ водомерите служител във „ВиК“-Ямбол-клон
Елхово, е изяснила, че водомерът за сградите на ищеца се намира непосредствено след
портала на двора отдясно, под навес, а на ответниците водомерът е в двора срещу портала.
За да отчита стойностите им, било необходимо свидетелката да влезе в двора през портала и
за това се налагало при посещенията й някой да й отключи порталната врата. При едно от
посещенията през 2022г. за отчитане на водомерите на страните, ищецът съобщил на
свидетелката, че няма ключ и не може да й отключи порталната врата към двора, поради
което от тогава Я. първо посещавала заведението за бързо хранене на ответниците,
намиращо се в близост, откъдето снахата на ответниците - св. С. Н. вземала ключа и
отключвала портала. Преди посоченото посещение, при което ищецът заявил, че няма ключ,
св.Я. отключвала въпросната врата с ключ, който ищецът й е давал, а когато се правел
ремонт на сградата на складовете, които са собственост на ответниците, свидетелката
намирала малката портална врата отворена. Пред свидетелката, при нейно посещение на
имота през м.10.2023г. за отчитане водомерите на страните, ответникът Н. се обърнал към
ищеца с твърдение, че има ключ и с въпрос защо не отключва вратата, на което ищецът Т.
отговорил, че няма ключ.
Третият разпитан по делото свидетел М.Илиев (посочен от ищеца) е дал
показания, че през пролетта на 2022г. по възлагане от ищеца е осигурил арматура и дървен
материал за ремонт на сградата му в гр.******, която е без покрив. Чрез трето лице
свидетелят изпратил строителните материали с транспорт до Елхово, но материалите не
били разтоварени в двора, а на улицата пред порталните врати. В разговор със свидетеля
ответницата го уведомила, че материалите няма да бъдат внесени в двора, докато не се
разберат с ищеца, а на следващият ден ищецът заплатил отново транспортирането на
материалите в имот на свидетеля.
Свидетелката Ст.Н. - снаха на ответниците, работеща като касиер в заведение за
бързо хранене на ответниците, намиращо се в близост до процесния имот, е дала показания,
според които както голямата, така и малката портални врати за процесния имот не са
заключени, когато има работници и през цялото лято на 2022г. през деня са били отворени.
4
Свидетелката е установила, че през лятото на 2022г. е бил сменен катинарът на голямата
портална врата поради изкривяване, за което ищецът е бил уведомен от ответницата Д.Н., но
е отрекла ключът и катинарът за малката портална врата да са били сменяни. Посочила е, че
ключовете за двете портални врати се съхраняват на определено място в заведението на
ответниците за бързо хранене и тя осигурява ключ на инкасаторката за отчитане на водата,
тъй като ищецът казал на служителката от В и К, че не разполага с ключ.
Свидетелите Д. К. и Д. Д., които през лятото на 2022г. са извършвали ремонтни
дейности в имота на ответниците по възлагане от последните, са дали показания, че когато
са извършвали работата са влизали през голямата портална врата, която е била отворена през
деня и през нея влизал включително и ищецът. Според св. Д., ищецът имал ключ за малката
врата за двора, тъй като му се е случвало да взима ключ от магазина на ищеца, който лично
Т. му давал.
Изслушан по реда на чл.176 ГПК ищецът е дал обяснения, съвпадащи с
твърденията му в исковата молба – че в началото на 2022г. ответниците са сменили катинара
на голямата портална врата без да го снабдят с ключ, по-късно отказали да отворят
порталната врата на неговия работник, както и на самия ищец, през м.08.2022г. не получил
ключ и за малката врата, нито получил ключове за двете врати по изпратената нотариална
покана.
Вещото лице А. Д., извършило по делото назначената от първата инстанция
съдебно-техническа експертиза, е дало заключение, според което при съобразяване на
техническите и функционални особености на площта, разположението и границите на
поземления имот на ответниците – ПИ с ид.№27382.500.535, достъпът до имота и до
сградите на ищеца може пряко да се осъществи от изградения вход от ул.“********“, който
вход се състои от стоманобетонови колони, изградени до сградите на ищеца – сграда с ид.
№27382.500.535.1 вляво и сграда с ид.№27382.500.535.4 вдясно, като за тях е закрепен
портал, състоящ се от една малка метална врата и голяма метална врата с две крила като
едно цяло съединение с метален винкел (скица №3). При настоящата конфигурация на
сградите в имота, вещото лице е посочило, че само от съществуващия вход с изградената
портална врата, може да се осъществи достъпът до вътрешния двор и от него до процесните
сградите ищеца с ид.№27382.500.535.1; ид.№27382.500.535.4 и ид.№27382.500.535.6.
На поставен му въпрос експертът е разгледал и други възможности за достъп на
ищеца до сградите му в имота, като е посочил, че технически е възможно този достъп да се
осъществява от улицата и/или през вътрешния двор, и без да е необходимо ищецът да
преминава през порталната врата, по следния начин: Тъй като сграда с ид.№27382.500.535.1
е разположена и на уличната регулация и има възможност за достъп от улицата, на стената
откъм улицата може да се изгради вход съгласно разпоредбите на ЗУТ (скица №3); Тъй като
сграда с ид.№27382.500.535.4 е разположена и на уличната регулация, има достъп от
улицата, на стената откъм улицата има изградена единична врата, която служи за вход,
изход и зареждане със стока на същата, както и 2 бр. врати на западната стена на сградата,
водещи до излизане във вътрешния двор, които врати се отключват с ключ от вътрешната
страна на същите и се отварят към вътрешния двор, а до тях са поставени метални решетки
откъм вътрешния двор, то тези 2бр.врати могат да се обърнат и да се отварят навътре към
хранителния магазин, а решетките да се отключват от хранителния магазин и така да се
излиза във вътрешния двор (скица №5); относно Сграда с ид.№27382.500.535.6, която е
разположена във вътрешния двор на имота, според заключението също има възможност за
достъп до улицата, тъй като същата е до сграда с ид.№27382.500.535.4, която от своя страна
е разположена на уличната регулация и има достъп от улицата, при което без на двете
сгради да се променя строителната категория, функцията и предназначението, между двете
стени на сградите и в мястото, където се допират, може да се направи преминаване от едната
в другата, съгласно разпоредбите на ЗУТ и конструктивно становище от инженер-
конструктор ( скица №6). За сградата на ищеца с ид.№27382.500.535.2, която не е в предмета
на делото, вещото лице е установило, че е разположена и на уличната регулация и има
достъп до нея от улицата, тъй като на стената откъм улицата има изграден вратопрозорец,
който служи за вход и изход на същата ( скица №4).
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЕРС е отхвърлил
5
предявения иск по чл.76 ЗС като неоснователен. За да постанови този резултат, районният
съд е приел, че независимо, че ищецът е осъществявал фактическата власт върху процесните
три постройки до 01.08.2022г., по делото не е установено фактическата власт върху
постройките да е преминала и да е упражнявана от ответниците. Приел е, че по делото не е
установено по категоричен начин отнемането по скрит начин на владението на ищеца върху
сградите му чрез подмяна на катинара на по-малката врата за двора, като в тази връзка
показанията на св. Д. съдът е ценил като нейно предположение, приемайки за достоверни
показанията на св.Н., че ключът от малката врата не е бил сменян. Наред с това съдът е
формирал изводи, че ищецът винаги е разполагал с възможност за достъп до всички свои
сгради в имота, който достъп е до вътрешния двор посредством металните врати в задната
част на сграда с ид.№ №27382.500.535.4. Според районния съд, достъпът на ищеца до
всички негови сгради може да се осъществява и от улицата или през вътрешния двор, без да
е необходимо преминаване през порталната врата, с предложените от вещото лице
незначителни конструктивни решения.
Решението на ЕРС е валидно и допустимо, но неправилно. Съображенията са
следните:
Правилно районният съд е разгледал и се е произнесъл по иск с правно основание
чл.76 ЗС за защита на нарушено владение върху имоти (сгради), което владение е отнето по
скрит начин- чрез подмяна на заключващия механизъм на порталните врати за двора, през
който ищецът има достъп до сградите си.
С иска по чл. 76 ЗС се дава защита срещу отнемане на владение или държане,
осъществени чрез насилие или скрит начин. Общото между разнообразните фактически
действия чрез които фактическата власт може да се отнеме чрез насилие или скрит начин е,
че същите са извършени не по установения от закона ред за отстраняване на един правен
субект от вещта и предаването й на друг правен субект. Според практиката на ВКС,
особените правила на глава XXX ГПК, по реда на която се разглеждат исковете по чл. 75 ЗС
и чл. 76 ЗС, изрично предвиждат, че съдът установява само факта на владението /респ.
държането при иска по чл. 76 ЗС/ и нарушението, като документите за собственост се вземат
предвид само доколкото установяват факта на владението. Предпоставките за уважаване на
иска с правно основание чл. 76 от ЗС са: 1. наличие на фактическа власт на ищеца върху
вещта (като тази власт не трябва да е случайна и инцидентна, а трайна и постоянна, без да е
необходимо във всеки момент да се извършват конкретни действия, израз на намерението да
държи вещта като своя), 2. отнемане на фактическата власт от ответника и 3. това отнемане
да е извръшено по "скрит начин", т.е. по начин и време, които правят трудно възприемането
му от ищеца (В този смисъл е Решение № 73 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 731/2014 г.,
III г. о., ГК).
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и заключението на СТЕ-за, ЯОС намира, че са установени посочените предпоставки за
уважаване на иска по чл.76 ЗС. Установени са всички правнорелевантни за уважаването на
този иск факти. Не е спорно и е установено със събраните писмени и гласни доказателства,
че като собственик на процесните три сгради ищецът е осъществявал фактическата власт
върху същите до 01.08.2022г. Правото на собственост и ограничените вещни права
включват в съдържанието си и правото да се владее вещта, респективно ограниченото вещно
право. С петиторните искове, след съдебно пълно доказване на правото на собственост, се
дава защита на правото на владение като част от съдържанието на правото на собственост.
На следващо място, с показанията на св. Д., които въззивната инстанция
кредитира, по делото е установено, че владението на ищеца върху процесните сгради му е
било отнето по скрит начин, чрез смяна на катинара на малката портална врата, осигуряваща
достъп до двора и през него до сградите. Неправилно районният съд е възприел показаният
на св. Д. като нейно предположение за подмяната на катинара, тъй като обясненията на
свидетелката са ясни и категорични и точният им смисъл е, че преди въпросният ден
катинарът не е заяждал, отключвал се е лесно и тя е уведомила ищеца, че вратата е
заключена, катинарът е сменен и не може да влезе в двора, което е било изненада за Т..
Ценени при условията на чл.172 ГПК показанията на св. Д. не могат да се счетат за
заинтересовани, независимо от родството й с ищеца, тъй като същите показания са
подкрепени изцяло от показанията на св.Я., която е потвърдила, че ищецът не разполага с
6
ключ за влизане в двора-недвижимия имот и през целия изследван период ключът за влизане
в имота е осигуряван на инкасаторката за водомерите Я. от снахата на ответниците – св.Н..
Относно смяната на катинара за голямата портална врата, служеща за вход в имота, е налице
извънсъдебното признание на ответниците в отговора на изпратената им от ищеца
нотариална покана, в който са посочили, че са извършили подмяната с оглед сигурността на
имота. С изпратената на ответниците нотариалната покана, която е останала извън
полезрението на районния съд, ищецът е установил също, че е поискал от ответниците да му
осигурят достъп до сградите, като го снабдят с ключове от двете врати. В този смисъл
неоснователно е възражението на ответниците, че ищецът не им е поискал ключ от голямата
врата. Или установените по делото факти са, че ищецът е бил лишен от владението на
сградите си по скрит начин, чрез подмяна от ответниците на заключващите механизми на
двете входни врати за двора, от които осъществява достъп до сградите си и по този начин
именно ответниците са тези, които имат достъп до ищцовите сгради и фактическата власт
върху същите, и са пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск. Както се посочи,
отнемане по скрит начин е налице, когато по начин или по време на извършване
нарушението не може или трудно може да стане достояние на владелеца или държателя. От
значение са обстоятелствата и условията, при които е извършено нарушението- дали то е
извършено по време, когато се знае, че владелецът или държателят няма да бъдат в имота. В
настоящия случай от показанията на св. Д. е установено, че ищецът не е знаел
предварително за смяната на катинара на малката врата за двора, бил е изненадан да научи
това, тоест, че отнемането на владението е станало по скрит за него начин. Предвид
родството на св.Н. с ответниците, не могат да бъдат кредитирани като достоверни
показанията на тази свидетелка, че катинарът от малката врата не е бил сменен, а и това е
отрицателен факт, който не подлежи на доказване. Съдът не поставя под съмнение
показанията на свидетелите К. и Д., установяващи, че когато са извършвали възложена им от
ответниците работа, порталните врати за двора на имота са били отворени и са осигурявали
свободен достъп до него, включително за ищеца, но тези показания касаят период, който
предхожда изследвания период и не допринасят за установяване на релевантните за спора
факти.
Основателно е оплакването на въззивника за неправилност на извода на първата
инстанция, че той винаги е разполагал с възможност за достъп до всички свои сгради през
вътрешния двор, посредством металните врати в задната част на сградата с ид.№
27382.500.535.4 /от магазина/. По делото е изяснено с показанията на св. Д. и със
заключението на вещото лице, че посочената сграда на ищеца е снабдена с две врати с
метални решетки отзад, през които може да бъде осъществен излаз в двора на ответниците и
по този начин, именно през двора може да се осигури достъпа до сградите на ищеца. Но
както свидетелката, така и вещото лице са установили, че металните решетки на вратите са
с ключалки, които се отключват откъм двора, като е необходимо да се „обърнат“ и вратите.
Или установено е по категоричен начин с експертното заключение, на което съдът дава вяра,
че при настоящата конфигурация и разположение на сградите на ищеца, които са построени
в имота на ответниците, достъпът до тези сгради може да се осъществи само от изградения
вход за двора от стоманобеновони колони и метални врати.
Неправилно е и приетото от районния съд, че при прилагане на посочените от
вещото лице незначителни конструктивни решения може да се осъществи достъпа на ищеца
до всички негови сгради от улицата или през вътрешния двор, без да е необходимо
преминаване през порталната врата. Това е само една факултативна възможност за ищеца, за
която не е изяснено по делото каква административна и финансова тежест ще понесе той,
докато на основание чл.64 от ЗС право на ищеца е като собственик на постройките да се
ползва от земята на ответниците, доколкото това е необходимо за ползването на
постройките според предназначението им. По делото се установи, че именно с подмяната на
заключващите механизми за входната врата към двора се препятства достъпа на ищеца през
двора до сградите му, върху които той е упражнявал владение и има право да владее. С
предявения иск по чл.76 ЗС се търси прекратяване на действията, които съставляват
нарушение – осъществени от ответниците по скрит начин, възстановяване на фактическата
власт и отстраняване на неправомерно извършеното действие, довело до лишаване на
владелеца-ищеца от тази власт. Като основателен и доказан, искът следва да се уважи.
7
Предвид изложените съображения, обжалваното решение на ЕРС следва да се
отмени изцяло като неправилно и следва да се постанови ново решение, с което предявеният
иск бъде уважен.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1
ГПК право на разноските по делото за двете инстанции има ищецът, на който следва да с
присъдят разноски в размер на сумата общо 3 480,52лв. (320,35лв. –ДТ, 1 500лв. -
адв.възнаграждение пред първата инстанция, 1 500лв. - адв.възнаграждение пред въззивната
инстанция и 160,17лв.- ДТ за въззивното обжалване).
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1/15.01.2024г. постановено по гр.д. № 43/2023 г.
по описа на Елховски районен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Н. с ЕГН ********** и П. Б. Н. с ЕГН **********, двамата от
гр.*****, ул.“********“№3 да предадат на Ж. Г. Т. от гр.*****, ул.******№*, вх.*, ап.*, с
ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Д.Д. с адрес гр.******, ул.******№*, на
основание чл.76 от ЗН владението на Сграда с идентификатор № 27382.500.535.6 със
застроена площ от 164 кв.м., с предназначение складова база-склад; на Сграда с
идентификатор №27382.500.535.1 със застроена площ от 39 кв.м. с предназначение -
Административна, делова зала и на част от Сграда с идентификатор № 27382.500.535.4 със
застроена площ от 163 кв.м. с предназначение - Сграда за търговия, в която част се намира
офис на ищеца, които посочени сгради се намират на административен адрес - гр.*****,
ул."********" №* и са построени в Поземлен имот с идентификатор №27382.500.535,
намиращ се в гр.*******, с адрес ул."********"*, с площ от 2 288 кв.м., урбанизирана
територия, начин на трайно ползване - складов обект, чрез снабдяване на ищеца Ж. Т. с
ключове от двата катинара от входната врата на ПИ с идентификатор №27382.500.535.
ОСЪЖДА Д. Г. Н. с ЕГН ********** и П. Б. Н. с ЕГН **********, двамата от
гр.*****, ул.“********“№*, да заплатят на Ж. Г. Т. от гр.*****, ул.******№*, вх.*, ап.*, с
ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Д.Д. с адрес гр.******, ул.******№*, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 3 480,52лв. /три хиляди четиристотин и осемдесет лева. и
0,52ст /, представляваща разноски по делото пред първата и пред въззивнита инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8