№ 29
гр. гр.Несебър, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20222150200002 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от КР. П. КР., срещу наказателно постановление № 21-
0304-001603 от 27.09.2021г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено наказание
„глоба“ в размер на 10 лв., на основание чл. 185 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 150А, ал.
1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в
размер на 50 лв. Жалбоподателят сочи, че НП е незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
Ответната страна в производството – началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър,
чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. В случай на
отмяна на НП – прави възражение за прекомерност на претенцията за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 19.09.2021г., около 17:00 часа, в к. к. „Слънчев бряг”, срещу хотел „Жасмин“, с посока
на движение към „Вива Клиник“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ауди А 3” с рег. №
*******. По време на движението К. не бил поставил предпазен колан. Това обстоятелство било
забелязано от изпълняващия служебните си задължения свидетел Д. – младши автоконтрольор в
РУ Несебър. Той спрял автомобила за проверка, като от К. не му били представени СУМПС за
управлявания автомобил, контролен талон към него и свидетелство за регистрация на МПС. Св. Д.
извършил служебна справка, при която установил, че СУМПС на водача е със срок на валидност
1
до 22.11.2020г. При тези данни бил съставен АУАН бл. № 155134 от 19.09.2021г. за нарушения на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 101, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. В АУАН жалбоподателят вписал
възражение, че не е съгласен, че СУМПС е изтекло, като е подал документи за ново. Въз основа на
АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство. Видно от
удостоверение от сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково (на л. 25 от делото) срокът на валидност на
издаденото на К. СУМПС бил до 22.11.2020г., удължен – до 22.09.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН бл. № 155134 от 19.09.2021г., удостоверение от сектор „ПП“ при ОД на
МВР Хасково, заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи,
свидетелските показания на актосъставителя Д.. Посочените доказателства по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Единственото
фактическо възражение на жалбоподателя, че е носил в себе си СУМПС, но не такова не му било
поискано от проверяващите, не се установява по делото, тъй като и в самия АУАН той не е вписал
такова възражение, а е вписал, че свидетелството му е валидно. От показанията на свидетеля Д. и
вписаното в съставения от него АУАН се установява действително, че жалбоподателят не е
представил СУМПС за проверка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
отмяна на НП. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед рег. № 8121з-515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН.
По материалната законосъобразност на НП съдът намира следното:
Относно наложеното наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП:
С разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е създадено задължение за водачите на МПС при
управление да носят в себе си свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. От фактическа страна по делото се
установява, че жалбоподателят е управлявал МПС и при извършената проверка не е представил
СУМПС и контролен талон към него. Това е достатъчно, за да се приеме, че той е осъществил
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Поведението на жалбоподателя представлява
„управление” на автомобила, поради което на основание чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е бил длъжен да
носи в себе си посочените документи. Наказващият орган е определил правилно и относимата
санкционна норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Същевременно наказанието в тази норма е
фиксирано и е „глоба” в размер на 10 лв. Точно такова наказание е наложено на жалбоподателя,
поради което при определяне на наказанието наказващият орган е спазил чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Относно наложеното наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП:
2
С разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП е създадено задължение за водачите на МПС при
управление да носят в себе си свидетелство за регистрация на МПС. От фактическа страна по
делото се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС и при извършената проверка не е
представил свидетелство за регистрация. Това е достатъчно, за да се приеме, че той е осъществил
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Поведението на жалбоподателя представлява
„управление” на автомобила, поради което на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП е бил длъжен да
носи в себе си посочения документ. Наказващият орган е определил правилно и относимата
санкционна норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП. Същевременно наказанието в тази норма е
фиксирано и е „глоба” в размер на 10 лв. Точно такова наказание е наложено на жалбоподателя,
поради което при определяне на наказанието наказващият орган е спазил чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Относно нарушението на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП на наказание подлежи водач, който не изпълнява
задължението (предвидено в чл. 137А, ал. 1 ЗДвП) за използване на предпазен колан. Както се
установи от фактическа страна жалбоподателят е управлявал МПС, без да използва предпазен
колан. Ето защо той безспорно е осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП. Санкцията по чл. 183, ал. 4 ЗДвП е фиксирана и наказващият орган я е определил правилно
в размер на 50 лв.
Относно извършеното нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП:
Посочената разпоредба вменява като задължение на водачите да управляват МПС с
валидно свидетелство. Действително са събрани данни, че свидетелството на жалбоподателя е
било с отразен срок на валидност до 22.11.2020г. Следва да се отбележи обаче, че със ЗДвП в
българското законодателство са въведени изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г.относно свидетелства за управление на превозни
средства – пар. 35 от ДР към Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по
пътищата (ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. и доп., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.). От своя
страна с директивата (чл. 1) е въведен образец на свидетелството за управление на МПС, съгласно
приложение I – с включен в приложението – т. 3, б. „г“, т. 4 срок на валидност. В чл. 7, пар. 2 от
Директивата е предвиден срок за валидност на всички свидетелства в рамките на ЕС от 10 години.
Същевременно с чл. 3, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2021/267 на Европейския парламент и на Съвета
от 16 февруари 2021 година за определяне на специални и временни мерки с оглед на
продължаващата криза във връзка с COVID-19 относно подновяването или удължаването на срока
на валидност на някои удостоверения, свидетелства и разрешителни, отлагането на някои
периодични проверки и продължаващо обучение в някои области на транспортното
законодателство и удължаването на някои срокове, посочени в Регламент (ЕС) 2020/698, е
предвидено, че независимо от член 7 от Директива 2006/126/ЕО и точка 3, буква г) от приложение
I към посочената директива срокът на валидност за свидетелствата за управление на превозни
средства, който в съответствие с тези разпоредби щеше да е изтекъл или ще изтече в периода
между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължен или че е бил удължен за срок от
10 месеца, считано от датата на изтичане на срока, посочена на всяко такова свидетелство за
управление на превозно средство. По делото са събрани данни, че свидетелството за управление на
МПС на жалбоподателя е било издадено на 22.11.2010г. (удостоверение от ОД на МВР Хасково).
Следователно срокът му на валидност е трябвало да изтече на 22.11.2020г. (в периода 01.09.2020г.
– 30.06.2021г.) и е следвало да се счита за продължен с още 10 месеца – до 22.09.2021г. Проверката
3
е извършена на 19.09.2021г. – в рамките на така продължения срок на валидност, поради което
нарушение на чл. 150А ЗДвП не е допуснато от жалбоподателя.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде отменено в частта му, в
която на жалбоподателя е наложено наказание за извършено нарушение на чл. 150А от ЗДвП – на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН (поради неправилно приложение на
материалния закон) и потвърдено във всички останали части – на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2,
т. 5 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 и чл. 63, ал. 9 вр. ал.
2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0304-001603 от 27.09.2021г. на началник сектор
към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, в частта му, в която на жалбоподателя КР. П. КР., ЕГН
**********, с адрес в гр. *********************, на основание чл. 185 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0304-001603 от 27.09.2021г. на
началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, в останалите му части, в които на
жалбоподателя КР. П. КР., ЕГН **********, с адрес в гр. *********************, на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е
наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 10
лв. и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4