Р Е Ш Е Н И Е
№ 121 15.10.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На тринадесети
октомври 2020 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Васил Ангелов
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 110 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на Ф.И.Ю. ЕГН **********
със съдебен адрес: *** от АК – София, със същия адрес против Решение № 141/ 13.08.2020
г., постановено по НАХД № 145/ 2020 г. по описа на РС – Попово, с което е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К, № 3687938 от 09.06.2020 г. на ОД на МВР-
Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и е наложено
адм. наказание „глоба” в размер на 300 лв. В жалбата е посочено като касационно
основание за отмяна – чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на закона
и допуснати съществени процесуални нарушения. В
съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР-Търговище, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си
в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесният електронен фиш (ЕФ),
въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с ЕФ серия К, № 3687938 издаден от ОДМВР гр. Търговище, касаторът
Ю. е бил санциониран за нарушение по
чл.21,ал.2 от ЗДвП, за това, че „на 09.06. 2020 г., в 13.34 ч., в област
Търговище., в община Попово, на път III-204 км31+604-оранжерия с.Кардам., движещ
се в посока към гр. Попово., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак
„В26“ от 60 км/ц и приспаднат толеранс -3 км/ч, е управлявал МПС –
л.а.”Волво Ц30 1.6“ с рег.№ … със скорост 92
км/ч. Превишена стойност на скоростта 32 км/ч. В съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.5 ЗДвП ЕФ е бил
изпратен и връчен на нарушителя. Приложена е и снимка, на която в 13:34:27 ч.
на 09.06.2020 г. е бил заснет л.а. марка "Волво“ с рег.№ РР 0330 АТ в локация
с GPS координати: 26.27303º/ 43.36012º, както и че максимално
допустимата скорост на движение е 60 км/ч, а измерената скорост 95 км/ч. Приложени са и доказателства за одобряване
на типа средство
за измерване – мобилна
система за видеоконтрол “TFR-1M” /протокол л.26, ведно с методически
указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения
установени с АТС/, от които е видно, че същата съответства на одобрения тип,
както и Протокол за използване на същото техническо средство /л.28/, удостоверяващо
мястото на позиционирането му в деня на проверката, което изцяло опровергава
твърденията на жалбоподателя за неправилното му използване.
От правна страна въззивният съд е намерил,
че жалбата е неоснователна, като констатирал, че в производството
по ангажиране административно-наказателната отговорност на нарушителя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото
опорочаване. Съдът е приел, че в ЕФ е ясно и разбираемо за нарушителя е
посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизираното
техническо средство, като е посочен и неговият идентификационен номер. В ЕФ е описано
точното място на извършване на нарушението, както и посоката на движение на
лекия автомобил. В приложената по
преписката снимка ясно се вижда регистрационния номер
на автомобила, отразени
са максимално разрешената скорост на движение на МПС
– 60 км/ч
и измерената скорост на движение на автомобила – 95 км/ч, от която коректно е приспаднат
в полза на нарушителя толерансът от -3 км/ч, който представлява допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство без човешка намеса и това е така дори когато се използва мобилна
апаратура, както е било в случая. Законът не разграничава правните
последици от установени със стационарни или мобилни технически средства
нарушения /за което неоснователно се претендира в жалбата/. Полицейският
служител изпълнява задължения само по техническото обслужване на техническото
средство и го придвижва от едно място за контрол до друго. Самото действие на
апаратурата обаче е автоматизирано.
В чл. 189, ал.15 ЗДвП
изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. По делото е
доказано, че скоростта на движение на процесния л.а.“Волво“ с рег.№ … е измерена с техническо средство
СПУКС/АТСС, което е одобрен тип средство за измерване, видно от представено
удостоверение издадено от БИМ . Същото е било технически годно и
изправно към момента на констатиране на нарушението, видно от протокола за
преминала периодична проверка. В конкретният случай са изпълнени изискванията
на чл.4 от Наредба № 81213-532/12.05.2015 г - контролът да се
осъществява от АТСС одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначални и последващи проверки. Използването на мобилната АТСС на
съответното място за контрол е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия
полицейски служител. Доколкото нарушението е установено с годно техническо средство, то може да бъде доказано
само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят
времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира
нарушителя. Както вече
се посочи по-горе приобщената по делото като веществено
доказателство снимка, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване
е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е
осъществил посоченото от административно-наказващият орган нарушение. От
обективна страна същият, като водач на моторно превозно средство не е изпълнил
задължението си да избере скорост на движение на пътното превозно средство,
ненадвишаваща допустимата такава – 60 км/ч. извън населено място, въведена пътен знак
"В26".
Настоящата
инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни.
Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни
съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото
доказателства и всички наведени възражения от наказаното лице. Независимо от
посочване на касационни основания касаторът навежда пред настоящата инстанция
възражения, които по същността си не касаят законосъобразността на постановения
съдебен акт, а се свеждат до необосноваността на решението. Необосноваността не
е касационно основание за настоящата съдебна инстанция предвид на нормата на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 348 от НПК. Основно доводите на касатора се
свеждат до непредставането на снимка на разположението на уреда на контролните
органи по смисъла на чл.10, ал.3, предл.2 от Наредба № 8121з-532 от 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. По възражението на касатора
следва да се посочи, че действително не е представена снимка на разположението
на уреда на мястото на заснемане, съгласно изискването на чл.
10, ал. 3 пр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., но в случая съдът
приема, че този пропуск, не е съществен и не води до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание или до съществено
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Видно е, че в протокола за
използване на техн. средство е посочено мястото на контрола (до оранжерия с.
Кардам).
При положение, че
при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно
относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка
на въззивното решение, касационният
състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за
съставомерност на деянието на касатора по чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.
4 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – за превишение на разрешената скорост на
движение извън населено място с 32 км/ч. Нарушението е безспорно установено и
доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви възражения в обратната насока
са неоснователни и необосновани.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита, постановения
съдебен акт за валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на материалния
закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141/13.08.2020 г., постановено
по НАХД № 145/ 2020 г. по описа на РС – Попово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..