Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 17.01.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Андрей Чекунов
при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа
докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 26/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 150
от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 153 от ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с искова молба,
подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез
пълномощник, против В.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, със заявен настоящ
адрес ***. Налице е едно нетипично
възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за
изпълнение, като ищецът го е инициирал, за да може установи съществуването на
вземанията си. Исковете са положителни установителни
и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) - 17.09.2020 г. По постъпилото заявление е образувано
ч.гр.д. № 44823/2020 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 156 състав,
което с Определение от 07.10.2020 г. е прекратено и изпратено по подсъдност на
Районен съд Своге. В резултат на това, е образувано ч.гр.д. № 549/2020 г. по
описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с № 551 от 03.11.2020 г. за следните суми: сумата от 2654,08 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 357,63 лева – лихва върху главницата от
2654,08 лева, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 01.09.2020 г., сумата от
27,79 лева – главница,
представляваща незаплатено задължение за дялово разпределение за периода от
месец август 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 5,27 лева – лихва върху главницата от 27,79 лева, начислена за
периода от 01.10.2017 г. до 01.09.2020 г. и законната лихва върху двете
главници, считано от 17.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 110,90 лева разноски по делото, от
които 50 лева юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ, както и
60,90 лева заплатена държавна такса.
Претендираните вземания произтичат от следните
обстоятелства: за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ….., аб. № …, инсталация .. –
за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г.
В исковата
молба ищецът излага, че ответникът като ползвател на топлоснабдения имот е
клиент (потребител) на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, поради което е обвързан от общите условия на ищцовото дружество,
съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, предвид че не е упражнил правото си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ да предложи специални условия. Твърди, че през процесния период за
имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за
нея, платима съгласно Общите условия месечно в 30-дневен срок след от датата на
публикуването на дължимите суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за
топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение от дружеството, извършващо дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по местонахождение на
имота. За дължимите суми за неплатена стойност на доставената топлинна енергия,
за дялово разпределение и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която не е влязла в
сила поради постъпило възражение от длъжника. Цената на исковете е 2654,08 лева
– главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия, 357,63 лева – лихва
върху главницата за доставена топлинна енергия, 27,79 лева – главница,
представляваща незаплатено задължение за дялово разпределение и 5,27 лева –
лихва върху главницата за дялово разпределение, за които суми се иска от съда
да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се
претендира още и законната лихва за забава върху главницата от 2654,08 лева,
считано от 17.09.2020 г. до изплащане на вземането. Претендира се и присъждане
на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата
молба е допусната техническа грешка при посочването на ID номер: .., вместо аб. № …, инсталация …, посочени в заявлението по чл. 410 от ГПК. Това се установява от приложените
към исковата молба писмо Изх. № 1083 от 17.03.2010 г. на ищеца до ответника (л.
42) и извлечение от сметки (л. 51), в които са посочени съответно абонатен
номер и номер на инсталация, идентични на тези, посочени в заявлението по чл.
410 от ГПК. Освен това, налице е идентичност на топлоснабдения имот, посочен в
исковата молба и в заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което това
несъответствие не може да доведе до извод за недопустимост на предявените
искове и обезсилване изцяло на заповедта за изпълнение.
За законната
лихва върху главницата от 27,79 лева, за която е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 551 от 03.11.2020 г. на Районен съд
Своге, считано от 17.09.2020 г. до изплащане на вземането, не е предявен иск,
следователно в тази й част заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване, на
основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.
От страна на
ответника е подаден писмен отговор. В него се оспорва ответникът да е
материално легитимна страна по предявените искове, поради липса на облигационна
връзка между страните, оспорва се същия да е клиент на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД. Посочва се, че указаната в
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение дефиниция на клиент на
топлинна енергия за битови нужди, а именно § 1, т.42 от ДР на ЗЕ, е отменена,
поради което не може да изведе правно регламентиран извод, че ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди се, че ответникът не е
подавал заявление за откриване на партида за битови нужди върху цитирания в
исковата молба топлоснабден имот. Твърди се, че ответникът не е бил вещен
ползвал, нито собственик на същия имот за процесния период, тъй като още от
1999 г. живее постоянно в село Р., община С., област С. в наследствен имот
(къща), поради което, с оглед неизползването на апартамента още от тогава, с
Нотариален акт №132, том III, рег. № 7059, дело № 452 от 11.07.2006г. на В.И. –
нотариус с рег. № .. по регистъра на НК, ответникът и съпругът й Г. П. И. са го
дарили на сина си К.Г.И. Твърди се, че запазеното при дарението безвъзмездно и
пожизнено за двамата дарители право на ползване върху апартамента води до
извод, че Г. П.И. е материално легитимна страна за 1/2 от претендираните суми,
а освен това, същото е погасено по силата на закона към процесния период (от м.
05.2017 г. до м. 04.2019 г.), тъй като не е упражнявано от ответника в
продължение на пет и повече години, като ответникът се позовава на разпоредбата
на чл. 59, ал. 3, пр. 2 от ЗС (неправилно посочена като чл. 59, ал. 3 от СК).
Оспорва се за процесния период да има сключен договор за топлинно счетоводство
с лицензирана фирма за дялово разпределение, както и редовно проведено общо
събрание на етажната собственост, на което да е избран топлинен счетоводител,
тъй като по делото не е представено доказателство за изпълнение на условието по
чл. 139б, ал. 2 от ЗЕ, а именно да е налице писмено съгласие за избор на
топлинен счетоводител на собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата - етажна собственост, поради което, според ответника,
представеният от ищеца протокол от ОСЕС от 05.09.2002 г., не е породил своите
правни последици, същия е нищожен поради това, че противоречи на закона, а
договорът между ФДР и ЕС не поражда правни последици поради липса на
представителна власт. Твърди се, че представеният протокол от избор на фирма за
дялово разпределение касае адрес …... а не процесния адрес, ….. Твърди се още,
че сграда никога не е присъединявана към топлопреносното предприятие, което
съгласно чл. 138 от ЗЕ следва да се осъществи въз основа на писмен договор с
топлопреносното предприятие. Оспорва да е налице облигационна връзка между
„Топлофикация София“ ЕАД и „Бруната“ ООД, тъй като в представения договор между
двете дружества не са налице достоверни подписи на упълномощените представители
на двете дружества и представителна власт. Възразява се, че не са изпълнени
изискванията на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ за публикуване на одобрените от Комисията
за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като се оспорва
твърдението на ищеца, че общите условия са публикувани в един централен и в
един местен всекидневник. Оспорва твърдението на ищеца, че аб. № … принадлежи
на имот ап. № .., находящ се в ….., както и че същият е на ответника. Оспорва
твърдението на ищеца, че съобщенията към фактури и извлечение от сметка са
издадени за начислена и незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот. Твърди, че не става ясно каква част от претендираната главница е
начислена от реално консумирана топлинна енергия и каква част от прогнозно
начислена топлинна енергия, както и от кои компоненти е начислена топлинната
енергия, битово горещо водоснябдяване, общи части, отопление на имот, сградна
инсталация, което според ответника води до неоснователност на исковата
претенция. Прави възражение за изтекла тригодишна давност за всички суми,
претендирани за периода от м. 09.2017 г. и преди тази дата. Твърди, че по
отношение на вземането за сумата 27,79 лв., представляваща главница за дялово
разпределение и мораторна лихва върху същата в размер на 5,27 лв., заявителят в
заявлението по чл. 410 от ГПК не е посочил от какво произтича и период на
вземането, като този порок на заявлението не може да бъде отстранен с исковата
молба, която не може да излиза от предмета на вземането, посочен в самото
заявление, поради което се иска издадената заповед за изпълнение в тази й част
да бъде обезсилена.
По отношение
на доказателствата ответникът заявява следното:
1. Оспорва по съдържание и твърди, че е
неистински документ, както и неотносим по делото, представеното с исковата
молба извлечение от сметки, тъй като в него не е посочено, че е издадено от
ищцовото дружество, не е подписано от негов представител и не е посочено, че
цитираните суми са от потребена и незаплатена топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, като иска да бъде проведена процедура по реда на чл. 193 от ГПК;
2. Оспорва по съдържание и твърди, че са
неистински документи Съобщение към фактура № **********/31.07.2018 г. и
Съобщение към фактура № **********/31.08.2019 г., тъй като не са подписани от
представител на ищеца и не е посочено, че касаят процесния имот, като иска да
бъде проведена процедура по реда на чл. 193 от ГПК;
3. Оспорва по съдържание и автентичност
Договор № 1831/10.09.2002 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“
чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия и
Протокол от ОСЕС от 05.09.2002 г. и прави искане да бъде задължен ищецът,
основание чл. 183 от ГПК, да представи в оригинал Договор № 1831/10.09.2002 г.,
сключен между ЕС и „Бруната” ООД, в противен случай същият да бъде изключен от
доказателствения материал по делото;
4. Прави искане да бъде задължен ищецът да
представи в оригинал договор съгласно чл. 138 от ЗЕ за присъединяване на сграда
находяща се на адрес ….;
5. Оспорва автентичността на Договор № У-№107
от 13.11.2007 г., сключен между ищеца и „Бруната“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение на ТЕ и прави искане да бъде задължен ищецът, основание
чл. 183 от ГПК, да го представи в оригинал, в противен случай същият да бъде
изключен от доказателствения материал по делото;
6. Оспорва Общи условия за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество на клиенти за битови нужди в гр. София
от 2014 г. и от 2016 г. да са публикувани в един местен и един централен
всекидневник и прави искане да бъде задължен ищецът, на основание чл. 190 от ГПК, да представи доказателство за публикуването им;
7. Оспорва твърдението на ищеца Съобщение към
фактура № **********/31.07.2018 г. и Съобщение към фактура №
**********/31.08.2019 г. да са публикувани на интернет страницата на ищеца и
прави искане да бъде задължен ищецът, на основание чл. 190 от ГПК, да представи
доказателство за публикуването им;
8. Оспорва автентичността на представения с
исковата молба Нотариален акт №132, том III, рег. № 7059, дело № 452 от
11.07.2006г. на В.И. – нотариус с рег. № … по регистъра на НК и прави искане да
бъде задължен ищецът, основание чл. 183 от ГПК, да го представи в оригинал, в
противен случай същият да бъде изключен от доказателствения материал по делото;
9. Възразява срещу допускане привличането на
„Бруната“ ООД като подпомагаща страна в процеса, поради липса на доказателства
дружеството да е извършвало услугата топлинно счетоводство на сграда, както и
срещу исканията на ищеца за допускане изслушване на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза по делото, поради неотносимост на поставените от
ищеца задачи и поради липсата на необходимост от тяхното допускане, с оглед на
това, че ответникът не оспорва доставено количество топлинна енергия и не оспорва
ищецът да е начислил суми за топлинна енергия. Възразява и срещу искането на
ищеца за изискване на доказателства от „Бруната“ ООД.
Третото лице – помагач на ищеца – Бруната“ ООД заявява становище, че
отчитането и разпределението на топлинна енергия – дялово разпределение на
топлинна енергия – за имота и сградата, от която е част, е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, а
ответникът, чрез процесуалния си представител, подробно аргументира тезите си.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова
молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и
съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, формира
следните изводи от фактическа и правна страна:
За основателността на предявените установителни искове за
дължима цена за топлоенергия и за извършване на услуга „дялово разпределение“,
дружеството-ищец следва да установи по делото следните обстоятелства:
договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия,
количеството на доставената топлинна енергия за процесния период и размера на
нейната цена, както и че през процесния период за имота е извършвана услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, за което на ищеца се дължи съответно
възнаграждение, възлизащо на исковата сума. По отношение на акцесорните искове
за заплащане на обезщетение за забава ищецът следва да установи съществуването
и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
мораторната лихва.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
На първо място, спорно между страните по делото е
съществуването на облигационно правоотношение между тях по договор с предмет
продажба на топлинна енергия за процесния имот в рамките на исковия период от
месец май 2017 г. до месец април 2019 г.
За разликата от търговската продажба на топлинна енергия
за небитови нужди, която, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, се извършва
задължително на основата на писмени договори, договорът за търговска продажба
на топлинна енергия за битови нужди, се счита за сключен и с конклудентни
действия - арг. от чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, т.е. писмена форма не е задължителна.
В този случай топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
КЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите (чл. 150, ал. 2 от ЗЕ). В този случай договорната връзка се
предполага по силата на закона, тъй като съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, без да е необходимо сключването на
писмен договор, и като такива са задължени да заплащат нейната цена.
Разпоредбата на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) съдържа легална дефиниция на понятието „битов клиент“ – клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Посочените разпоредби легитимират като клиент на
топлинна енергия по силата на закона и съответно задължено лице за заплащане на
нейната цена собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен
с вещно право на ползване, в който случай клиент е третото лице ползвател. Използването
на съюза „или“ не дава възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези
лица да предяви своята претенция, а отразява възможността лице, различно от
собственика, да бъде потребител на топлинна енергия. Такова лице е именно
титулярът на вещно право на ползване, който съгласно разпоредбата на чл. 57,
ал. 1 от ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Ето
защо, когато по отношение на топлофицирания имот е учредено вещно право на
ползване, страна в отношенията с топлофикационното дружество е само
ползвателят. Създадената по силата на закона облигационна връзка – договор за
продажба на топлинна енергия е със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот. Както се посочи, съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, в този случай продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо
писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по
отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при
общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
клиенти на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ред в 30-дневен
срок след публикуване на общите условия, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от клиентите на топлинна енергия срещу
съдържанието на облигационната връзка, обективирано в общите условия и да уговорят
различно съдържание, е основание съдът да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е
договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
С оглед обстоятелството, че ответникът оспорва да е
клиент на топлинна енергия по отношение на процесния имот и да е проведено общо
събрание на етажната собственост на сградата, в която имотът се намира, както и
с оглед изричното му искане за това, с протоколно определение от 28.10.2021 г. съдът
е задължил ищеца, на основание чл. 183 от ГПК, в срок до следващото открито
съдебно заседание по делото да представи оригинал на Договор № 1831/10.09.2002
г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално
отчитане и разпределяне на топлинната енергия, оригинал на Протокол от ОСЕС от
05.09.2002 г. и официално заверен от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията-София препис на Нотариален акт № 132, том III, рег. № 7059, дело №
452 от 11.07.2006 г. на В.И. – нотариус с рег. № .. по регистъра на НК.
Същевременно ответникът оспорва автентичността на горепосочените документи. По
отношение на представения по делото нотариален акт ответникът сочи и че е
нечетлив. В преписа от протокола от ОСЕС са налице заличавания и по делото не е
представено доказателство за нотариално удостоверяване на подписите на етажните
собственици в този протокол. Със същото определение ищецът е предупреден и за
последиците от неизпълнение на указанията на съда, а именно, че представените
от него документи, ще бъдат изключени от доказателствата по делото. За дадените
му указания ищецът е уведомен на 09.11.2021 г. Тъй като те не са изпълнени от
ищеца, с протоколно определение от 16.12.2021 г., представените с исковата молба
преписи от горепосочените договор, протокол и нотариален акт са изключени от
доказателствата по делото, на основание чл. 183, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
Във връзка с оспорването от ответника и на други
документи, представени с исковата молба, както и защо не е открито производство
по оспорването им, съдът се е произнесъл с определението по чл. 140 от ГПК,
като не е необходимо тези съображения да бъдат преповтаряни.
След изключването от доказателствата по делото на
преписите от горепосочените документи, по същото липсват доказателства
ответникът да е собственик или вещен ползвател на намиращия се в сграда в режим
на етажна собственост имот, за който се претендира главницата за доставена
топлинна енергия (от м. 05.2017
г. до м. 04.2019 г.) и главницата за незаплатено задължение за дялово
разпределение (от м. 08.2017 г. до м. 04.2019 г.). Не са ангажирани
доказателства да е подадено от страна на ответника искане до ищеца за откриване
партида на имота на името на ответника, т.е. В.П. да е изявила воля да встъпи в
договорно отношение с топлопреносното предприятие. Следователно, липсват
доказателства ответникът да е клиент на топлинна енергия за битови нужди, което
твърдение на ищеца изрично се оспорва с писмения отговор.
Този извод не би се променил дори и да не бяха изключени от доказателствата
по делото преписите от гореизброените документи. Това е така, тъй като ищецът е
посочил като основание на претенциите си обстоятелството, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в качеството му на носител на вещно право на
ползване по отношение на процесния топлоснабден имот. Предприетата от ответника
защита по същество срещу предявените искове е основана на първо място на
правоизключващо претендираното право възражение, основано на факта, че лицето,
носител на голата собственост, което ползва топлоснабдения имот е потребител на
топлинна енергия, а не ответника като носител на безвъзмедно запазено право на
ползване върху имота, тъй като последното е погасено поради неупражняването му
в продължение на повече от пет години, считано от 11.07.2006 г., на основание
чл. 59, ал. 3 от ЗС.
Съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително от
правомощието да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се
събират плодовете й без да се изменя съществено нейната субстанция. Затова
законът определя погасяването на това вещно право да се осъществява при смъртта
на субекта - негов носител, при погиване на вещта, както и при неупражняването
на правомощието в течение на пет години, т. е. във всички случаи погасяването
на ограниченото вещно право е правна последица от нереализирането на
правомощието за ползване на вещта (решение № 327 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 844/2010 г., ГК, I ГО).
По делото се установява по категоричен начин от събраните писмени и гласни
доказателства (удостоверение за настоящ адрес на ответника, показанията на
разпитаните свидетели – И. и Г. – … от месец октомври 1999 г. на село Р., общ.
С., обл. С., чиито показания съдът кредитира като обективни, логични,
последователни, непротиворечиви и убедителни), че след прехвърляне на 11.07.2006
г. правото на собственост на апартамент № .., находящ се в …, ответникът не е упражнявал
по никакъв начин вещното си право на ползване относно този апартамент. Петгодишният
срок, предвиден в чл. 59, ал. 3 от ЗС, е уреден като давностен (по аргумент от
ТР № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС) и започва да
тече от момента, в който ползвателят е получил възможност да започне
упражняването на правото на ползване, който в случая би съвпаднал с
учредяването му – 11.07.2006 г. и предвид ангажираните гласни доказателства, че
имотът не е използван от ответника след тази дата, правото му на ползване би се
погасило към 11.07.2011 г. поради неговото неупражняване. Ето защо, дори
ответникът да е бил носител на вещно право на ползване по отношение на
процесния топлоснабден имот, същото е било погасено по давност на основание чл.
59, ал. 3 от ЗС много преди периода на доставка на топлинна енергия, визиран в
исковата молба. В този смисъл са Решение № 669 от 02.02.2017 г. по гр.д. №
9302/2016 г. на възз. II-б. състав на СГС, Решение № 888 от 10.02.2017 г. по
гр. д. № 9691/2016 г. на възз. II-е състав на СГС, Решение № 4691 от 28.06.2017
г. по гр. д. № 14075/2016 г. на възз. II-е състав на СГС, Решение № 6884 от
13.10.2015 г. по гр.д. № 6138/2014 г. на СГС и др.
По изложените съображения съдът намира за недоказано релевантното качество
на ответника като потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, обуславящо
възникването и съществуването на облигационна връзка между нея и ищеца по
договор за продажба на топлинна енергия, съставляваща източник на
претендираните от последния вземания. При извода, че страните не са обвързани
от договорно правоотношение не може да бъде ангажирана отговорността на
ответника за неизпълнени задължения по същото. При липса на един от елементите
на обуславящия наличието на спорното материално право фактически състав
безпредметно е обсъждането на другите елементи от същия. Ето защо предявеният
главен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
С оглед неоснователността на главните искове акцесорните искови претенции
също следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на
ответника направените по делото разноски. От пълномощника на ищеца е направено
възражение за прекомерност на договореното и заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение, както по настоящото дело – 700 лева, така и по заповедното
производство – 700 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), размерът
на минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по настоящото дело е в размер на 443,13 лева. Съгласно чл. 7, ал. 7,
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ размерът на минималното възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по заповедното производство е в размер на
336,57 лева. Налице е несъответствие между размера на възнагражденията и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на
извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатените
адвокатски възнаграждения, отчитайки действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът намалява размера на разноските за адвокатско
възнаграждение за исковото производство на 500 лева, съобразявайки
процесуалната активност на процесуалния представител на ответника, предявените
по делото четири кумулативно обективно съединени иска и необходимостта от
транспортни разходи, а за заповедното производство – до минимално определения
съобразно НМРАВ размер, а именно 336,57 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени
от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.А., за признаване
за установено по отношение на В.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, със заявен
настоящ адрес ***, че същата дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите, за които е издадена Заповед № 551 от 03.11.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 549/2020
г. на Районен съд Своге, а именно: сумата от 2654,08 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода
от месец май 2017 г. до месец април 2019 г. в топлоснабден имот, находящ
се в ….., с аб. № …, инсталация …, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2020
г. до окончателното изплащане, сумата
от 357,63 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 2654,08 лева за периода от 15.09.2018 г. до
01.09.2020 г., сумата от 27,79 лева, представляваща цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода
от месец август 2017 г. до месец април 2019 г. за посочения имот и сумата от 5,27 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху
главницата от 27,79 лева за периода от 01.10.2017 г. до 01.09.2020 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор А.А., да заплати на В.С.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, със заявен настоящ адрес ***, сумата от 500 лева, представляваща направени разноски по гр.д. № 26/2021 г.
по описа на Районен съд Своге, както и сумата от 336,57 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 549/2020 г. по описа на Районен съд Своге.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, като трето лице помагач на ищеца – „Топлофикация София” ЕАД против ответника В.С.П.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
ОБЕЗСИЛВА, на
основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, Заповед № 551 от 03.11.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 549/2020 г. на
Районен съд Своге, в частта й за законната лихва върху главницата от 27,79 лева, считано от 17.09.2020 г. до
изплащане на вземането, за която е издадена заповедта за изпълнение.
Решението, в тази си част има характер на определение и подлежи на обжалване, с
частна жалба, пред Софийския окръжен съд – в едноседмичен срок от съобщението
до страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
549/2020 г. на Районен съд Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :