№ 4919
гр. С., 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110133041 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от ФИРМА, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес,
представлявано от А.А, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответниците
СТР. Н. ИВ., ЕГН ********** и длъжникът ЦВ. АНГ. ИВ., ЕГН **********, двамата с
адрес адрес, че същите дължат на ищеца при квоти 2/6 за СТР. Н. ИВ. и 4/6 за ЦВ. АНГ. ИВ.
следните суми: сумата от 488,78 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес:
адрес, аб. № 224860, ведно със законна лихва от 12.03.2021 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 116,14 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 26.02.2021 г., лихва в размер на
0,03 лв. за периода от 05.03.2020 г. до 27.05.2020 г., върху главница за дялово
разпределение за периода 01.01.2020г. до 29.02.2020, като сумите се разпределят както
следва: 1. Ответника СТР. Н. ИВ. дължи сумата от 162,93 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 12.03.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 38,71
лв. за периода от 15.09.2018 г. до 26.02.2021 г., лихва в размер на 0,01 лв. за периода от
05.03.2020 г. до 27.05.2020 г., върху главница за дялово разпределение за периода
01.01.2020г. до 29.02.2020г.; 2. Ответника ЦВ. АНГ. ИВ. дължи сумата от 325,85 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 12.03.2021 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 77,43 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 26.02.2021 г., лихва в
размер на 0,02 лв. за периода от 05.03.2020 г. до 27.05.2020 г., върху главница за дялово
разпределение за периода 01.01.2020г. до 29.02.2020.
В исковата молба се твърди, че ответникиците са потребители на топлинна енегрия
по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно която рапоредба всички собственци и титуляри на
вещно право на ползване в сгдрада ЕС, са клиенти на ТЕ.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016г. С тези ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
1
ТЕ и дружесвтото, както и редът и срока за заплащане на месечните суми за потребена ТЕ,
включително и задълженията за лихви.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „ФИРМА, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такива, които съдържат
доводи за неоснователност на предявените искове. Правят възражение за погасителна
давност на задължението. Оспорват и исковете за лихви. Не оспорват исковете по размер.
С Определение от 10.02.2021г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца ФИРМА
В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. А която поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя
списък.
Ответниците се представляват от процесуални представители, които поддържат
писмените отговори и молят съда да отхвърли исковете. Претендират разноски по списък.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 14417/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумите от 488,78 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за имот,
находящ се на адрес: адрес, инсталация НОМЕР/аб. № 224860, ведно със законна лихва от
12.03.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 116,14 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 26.02.2021 г., лихва в размер на 0,03 лв. за периода от 05.03.2020 г. до
27.05.2020 г., върху главница за дялово разпределение за периода 01.01.2020г. до
29.02.2020г., като е претендирана разделна отговорност при квоти 2/6 за СТР. Н. ИВ. и 4/6 за
ЦВ. АНГ. ИВ., както следва: С.И. дължи сумата от 162,93 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за
горепосочения имот, ведно със законна лихва от 12.03.2021 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 38,71 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 26.02.2021 г., лихва в размер на
0,01 лв. за периода от 05.03.2020 г. до 27.05.2020 г., върху главница за дялово
разпределение за периода 01.01.2020г. до 29.02.2020, а Цветана И. дължи сумата от 325,85
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за горепосочения имот, ведно със законна лихва от 12.03.2021
г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 77,43 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
26.02.2021 г., лихва в размер на 0,02 лв. за периода от 05.03.2020 г. до 27.05.2020 г., върху
главница за дялово разпределение за периода 01.01.2020г. до 29.02.2020 г. С възражения от
28.04.2021 г. ответниците са оспорили вземането с мотив, че не дължат.
Съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
09.08.199г. Н.М И. и ЦВ. АНГ. ИВ. са закупили процесния недвижим имот, предствляващ
Апартамент № 22, находящ се в АДРЕС
Съгласно удостоверение за съпруга и родствени връзки на отв. С. И., Н.М И. и ЦВ.
АНГ. ИВ. са негови родители, като Н.М.в е починал на 27.09.1997г. Видно от същото
ответника има и сестра- Р. Н.С. Отв. има съпруга- Т. И., родена 1967г., син- М. И., роден
1990г. и син Н. И., роден 2021г.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №55/17.11.1997г. ЦВ. АНГ. ИВ. е
дарила 4/6 ид.ч. от процения недвжим имот на отв. С. И., а Р. Н.С му е дарила 1/6 ид.ч., като
Ц.И. си е запазила правото на ползване върху дарения имот.
На 18.09.2002г. ответника С.И. е подал до ищцовото дружество молба-декларация за
откриване на партида за доставка на топлинна енергия, като е посочил, че семейсвтото му се
състои от 3 члена и ще заплаща на брой ползватели.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от ФИРМА на клиентите в гр. С., публикувани във вестник
2
Монитор на 11.07.2016 г., се установява съдържанието на правоотношението, възникващо
между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на
топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени протокол от Протокол от проведено на 30.11.2016 г. ОС на
ЕС на сграда с адрес гр.С., адрес, ведно със списък на етажните собственици, от който е
видно, че последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от
„ФИРМА и със същото да се сключи договор. Представени са доказателства за наличие на
договорни отношение от страна на ищеца с ФДР „ФИРМА – договор от 20.05.2015 г.
По делото са приети 3бр. индивидуални справки за използвана ТЕ от „ФИРМА за
следните периоди: от 01.05.17г. до 30.04.18г., от 01.05.18г. до 30.04.19г. и от 01.05.19г. до
30.04.20г. и 2 бр. листа формуляр за извършен отчет на 17.04.2018г. и 03.05.2019г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура с № НОМЕР/31.07.2018 г. и извлечение за дължими
суми на абонатен № НОМЕР.
От ответника са представени съобщение към фактура с № НОМЕР/30.11.2017 г. и
съобщение към фактура с № **********/31.08.2018 г.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ от 09.08.199г., удостоврение за родствени връзки на С. И. и Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №55/17.11.1997г., се установява по категоричен начин, че отв. С.
И. е изключителен собственик на процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество
твърди, че е доставяло топлинна енергия, като отв. Ц.И. си е запазила правото на ползване
върху 4/6 ид.ч. от същия.
За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е
доставял на ответника през исковия период топлинна енергия по количество и цени,
формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
Облигационното правоотношение възниква по силата на закона между
топлофикационното предприятие и лице, което е собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия, съобразно чл.153 ЗЕ.
От събраните по делото доказателства относно собствеността върху процесния имот,
се установи, че отв. С. И. го е придобил изцяло още преди исковия период – през 1997 г.,
като правото му на собственост е ограничено от учреденото вещно право на ползване на отв.
Ц.И. до размера от 4/6. С оглед обстоятелството, че правото на ползване изключва две от
правомощията на собственика, а именно на владение и плодоползване, които се упражняват
от ползвателя, то именно последният е този, който отговаря за възникналите в тази връзка
задължения /вкл. и за използвана топлинна енергия, която се свързва с владението на имота/.
В този смисъл при конкуренция на собственик и ползвател, в качеството им на потребители
на топлоенергия по смисъла на чл.153 ЗЕ, пасивно легитимиран да отговаря по иска за
доставена, но незаплатена топлинна енергия, е ползвателя на имота. В случая обаче, от
събраните по делото доказателства, не се установи отв. Ц.И. да е била ползвател на имота за
процесния период. Видно от направените по ч.гр.д.№14417/2021г. справки за предоставяне
на данни по реда на Наредба №14/18.11.09г., отв. Цв. И., е с постоянен и настоящ адрес в гр.
П., като съобщението до същата е връчено на процения адрес и не е получено от нея, а от
нейната снаха- Т. И., която съгласно удостоверение за родствени връзки е съпруга на отв. С.
И.. На 18.09.2002г. последния е подал до ищцовото дружество молба-декларация за
откриване на партида за доставка на топлинна енергия, като е посочил, че семейството му се
състои от 3 члена и ще заплаща на брой ползватели, като видно от предственото
удостоверение за родствени връзки към този момент отв. е имал съпруга и 1 дете- М..
Съгласно справката за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.09г. по ч.гр.д.
3
№14417/2021г. отв. С. И. е с постоянен и настоящ адрес- в адрес, поради което следва да
бъде направен извод, че същия освен собственик е бил и ползвател на имота за процесния
период, заедно със своето тричленно семейство- съпруга и дете.
С оглед на това и предвид, че по делото се установи, че процесното жилище е
изключителна собственост на първия ответник, който е бил и ползвател за процесния
период, искът срещу отв. Ц.И. следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно между ищеца и отв. И. за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба. Доводите в противната насока, поддържани от
процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото е представена издадена от ищеца обща фактура с № НОМЕР/31.07.2018 г.,
както и справка за задълженията за абонатния номер, под който се води партидата на
процесния имот. Същите не са оспорени от ответниците, поради което съдът ги кредитира
при преценка на размера на предявените искове.
По така изложените съображения и като взе предвид отразеното в представената
фактура и справка, съдът приема, че през исковия период, а именно от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия на обща
стойност от 876,87 лв. /съобразно отразеното във фактура № НОМЕР/31.07.2018 г. на
стойност 876,87 лв. със срок за плащане 14.09.2018г./. От тази сума ищеца е претендирал от
отв. И. сумата от 162,93 лв., като ответника е признал сумата, но е навел съображения, че
сумата е погасена по давност.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за неоснователно. Предявеният иск е за период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 12.03.2021
г. С оглед на това и на предвидените в ОУ срокове за плащане, а именно 45-дни срок след
изтичане на периода, за който се отнасят / чл.33, ал.2/, следва да се приеме, че с подаване на
заявлението на 12.03.2021 г. и с предявяване на иска по чл. 422 ГПК., ищецът е прекъснал
течащата погасителна давност, като погасени по давност са всички негови вземания за преди
м.01.2018 г., а сумата по фактура НОМЕР/31.07.2018г., находяща се на л. 26 от делото е със
срок за плащане 14.09.2018г. По арг. на чл.114 ЗЗД, давността започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо, а това в случая е крайния момент на срока за плащане
за начислените суми - 14.09.2018г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за главницата от 162,93
лв. срещу С. И., се явява основателен и доказан, поради което същия следва да бъде уважен
изцяло.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди /чл.33, ал.2/
предвиждат срок за заплащане на дължимите суми, а именно 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неизпълнение на това за задължение в посочения срок,
е установена санкция – обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия - чл.33, ал.5 от ОУ.
4
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на
задължението настъпва в деня на издаване на фактурата. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода от 15.09.2018 г. /след датата на срока за плащане по фактура
№НОМЕР/31.07.2018 г./ до 26.02.2021 г., която сума, съгласно претенцията на ищеца, която
не се оспорва, е в размер на 38,71 лв. Или иска следва да бъде уважен изцяло.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „ФИРМА, като
ищцовото дружество не е анажирало никакви доказателства за активната си материална
легитимация по тези искове. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и
следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора, всяка една от страните има право на разноски, каквото
искане изрично са направили. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на
ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство да се произнесе и по разноските,
направени в предхождащото го заповедно такова, като разпредели отговорността за тях
съобразно изхода по делото. Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 14417/2021 г. по описа на
СРС, съдът намира, че ответникът С. И. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
в общ размер на 150 лв., съразмерно с уважените искови претенции, от които 100 лв. за
внесена ДТ и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
Цв. И. разноски в размер на 450 лв., от които 300 лв., представляваща направени от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело и сумата от 150 лв.,
направени разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№ 14417/2021 г. по описа на
СРС. На същото основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника С. И. разноски в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение по двете дела,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СТР. Н. ИВ., ЕГН **********,
с адрес адрес, че дължи на „ФИРМА, с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление:
гр. С., АДРЕС представлявано от А.А, сумата от 162,93 лв. /сто шестдесет и два лева и
деветдесет и три стотинки/, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С., адрес, АДРЕС, аб. № 224860, както и сумата от 38,71 лв. /тридесет и осем
лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2018 г. до 26.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 162,93 лв.,
считано от 12.03.2021 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред СРС, по
което е образувано ч. гр. д. № 14417/2021 г. на СРС/ до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ФИРМА, за признаване за усатновено по отношение на
ответника СТР. Н. ИВ., че дължи на ищеца сумата от 0,01 лв. /една стотинка/,
представляваща лихва за периода от 05.03.2020 г. до 27.05.2020 г., върху главница за дялово
разпределение за периода 01.01.2020г. до 29.02.2020, за имот, находящ се на адрес: гр. С.,
адрес, АДРЕС, аб. № 224860.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ФИРМА, за признаване за усатновено по отношение на
ответника ЦВ. АНГ. ИВ., ЕГН **********, с адрес адрес, че последния дължи на ищеца
следните суми: сумата от 325,85 лв., представляваща стойност на ползвана, но незаплатена
5
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С., адрес, АДРЕС, аб. № 224860, ведно със законна лихва от
12.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 77,43 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.09.2018 г. до 26.02.2021 г. и сумата от 0,02 лв., представляваща
лихва за периода от 05.03.2020 г. до 27.05.2020 г., върху главница за дялово разпределение
за периода 01.01.2020г. до 29.02.2020г.
ОСЪЖДА СТР. Н. ИВ., ЕГН **********, с адрес адрес, да заплати на „ФИРМА,
с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: гр. С., АДРЕС представлявано от А.А,
сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 14417/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „ФИРМА, с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
АДРЕС представлявано от А.А, да заплати на СТР. Н. ИВ., ЕГН **********, с адрес
адрес, сумата от 150,00лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени от ответника
разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 14417/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода
по делата.
ОСЪЖДА „ФИРМА, с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
АДРЕС представлявано от А.А, да заплати на ЦВ. АНГ. ИВ., ЕГН **********, с адрес
адрес, сумата от 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени от
ответника разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 14417/2021 г. по описа на СРС,
съобразно изхода по делата.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач ФИРМА
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 14417/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6