Р
Е Ш Е Н И Е № 22
гр. Сливница, 03.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, VI-ти състав, в публично съдебно заседание на девети февруари през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при участието на
секретаря Галина Владимирова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
345 по описа на съда за 2016 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът ЗК „……..“ АД
е предявил срещу Е.Б.С. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), за установяване на паричното притезание в
размер на 2236,44 лв., от които 2216,44 лв.- стойност на изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № 0000-5060-14-100967 и 20 лв.- направени ликвидационни разноски за
определяне на застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 09.05.2016 г.,
до окончателното й заплащане, което вземане е удостоверено в Заповед за
изпълнение на парично задължение № 106 от 10.05.2016 г. по ч.гр.д. № 198/2016
г. по описа на РС- гр. Сливница.
Поддържа се от ищеца, че на 12.06.2014 г., около
20.00 ч., в гр. София, на бул. „Европа“, срещу бензиностанция „Еко“, при управление на лек
автомобил марка „Тойота“, модел
„Ярис“, с рег. № …, ответникът е реализирал ПТП
с лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с
рег. № …. Твърди се, че за
настъпилото ПТП е изготвен протокол за ПТП № 1544667 от 12.06.2014 г., от който е видно, че ответникът е имал наличие на алкохол в
кръвта над допустимото по закон. Твръди се, че към датата на събитието гражданската отговорност на ответника, който е водача
на лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № …, е застрахована по по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между него и ищеца.
Сочи се, че застрахователна
полица № 22114000373145 е със
срок на валидност от 16.01.2014 г. до 15.01.2015 г. Поддържа се, че в
резултат на реализиране механизма на ПТП са причинени щети на автомобил марка „Опел“, модел Корса“, с рег. № …, собственост на М.
А.П., във връзка с които в ищцовото дружество е била образувана ликвидационна преписка по щета с № 0000-5060- 14-100967, като при извършена експертиза на увреденото МПС са
констатирани щети, детайлно описни в сравнителната експертиза по щетата. Поддържа се, че в
съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключен договор
- застраховка „Гражданска отговорност“ ищецът е изплатил застрахователно
обещетение в размер на 2216.44 (две хиляди двеста и шестдесет лева и
четиридесет и четири стотинка) лева. Във връзка с така изплатеното обезщетение и доколкото ответникът е бил с концентрация на алкохол
в кръвта си над допустимото по закон, ищецът е придобил
право на регрес срещу виновния водач до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение, като ответникът дължи и ликвидационните разноски в размер на 20 (двадесет) лева.
С оглед на горното, моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи
на ищеца сумата от 2216.44 (две хиляди двеста и шестдесет лева и четиридесет и
четири стотинка) лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончаталното изплащане на сумата. Претендират се и направените разсноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постипил отговор на исковата молба от
ответинка, с което оспорва иска като неоснователен, както по основание така и
по размер. Оспорва
се твърдението на ищеца, че ответникът при причиняване на ПТП е управлявал лек
автомобил с наличието на алкохол в кръвта над законово допустимото, тъй като е
изготвена химическа експиртиза за определяне на концентрацията на алкохол в
кръвта № 1050/13.06.2014 г., от която е видно, че концентрацията на алкохол в
кръвта при реализиране на ПТП е била 0,5 промила, а разпоредбата на чл. 174 ЗДвП гласи, че нарушение на закона представлява управление на МПС с
концентрация на алкохол над 0,5
промила. Сочи се, че поради това в настоящия случай не е
налице нарушение на закона, поради което не възникнал право на регрес по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.). Оспорва се и възникването на отговорност за застрахователя и правото на
лицето М. А. П. за получаване на обезщетение за причинените й имуществени
вреди, като не са доказани елементите за осъществяване на фактическия състав, а именно- противоправното и виновно
поведение на ответника, пораждащи деликтната му отговорност, а оттам и
отговорността на застрахователя по сключената застраховка „Гражданска
отговорност“. Оспорва се и вината на ответника за причиненото ПТП. Твърди се, че представеният протокол за ПТП не доказва механизма за
осъществяване и възникване на ПТП, тъй като актосъставителят не е пряк очевидец
на инцидента. Иска се от съда да отхвърли изцяло предявения иск, като недоказан по
основание и размер.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
Установява се от приложеното
ч.гр.д. № 198/206 г. по описа на РС- гр. Сливница, че същото е образувано по
депозирано пред РС- гр. Сливница заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК
вх. № 3764/09.05.2016, подадено от .. „…“ АД. Съдът е уважил в цялост депозираното заявление, като на 10.05.2016 г. е
издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК
№ 106 в полза на ЗК „….“ АД срещу Е.Б.С. за сумата в размер на 2236,44
лв., представляваща дължима главница по изплатено застрахователно обезщетение
на основание сключен договор за „Гражданска отговорност“ и ликвидационни
разноски в размер на 20 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
10.05.2016 г. до изплащане на вземането, като е присъдил на заявителя и
сторените от него разноски по делото, а именно 44,73 лв. държавна такса и 387
лв. юрисконсултско възнаграждение, като посочил, че вземането произтичат от
обстоятелството, че е изплатено застрахователно обезщетение на основание
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица
№ 22114000373145, със срок на валидност от 16.01.2014 г. до 15.01.2015 г. Заповедта по чл. 410 ГПК
е била връчена на длъжника на 18.05.2016 г., като в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение вх. № 868/20.05.2016 г. по описа на РС- гр. Сливница, с
което длъжникът е възразил изцяло срещу заповедта за изпълнение, поради което и
на основание чл. 415, ал. 1 ГПК съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок от уведомяването да
предяви иск за установяване на вземането. В указания срок са постъпили
доказателства за предявяване на иска от заявителя.
Не се оспорва между страните, а и от представения по делото дубликат на застрахователна полица № 22114000373145/16.01.2014 г., обективираща сключен договор за
застраховка “Гражданска отговорност” между собственика на л. а. TOYOTA, модел YARIS, с ДК № … – „…“ ЕООД, и ищцовото дружество- ЗК „…“ АД, се установява, че деликтната отговорност на
собственика, ползвателите и държателите на процесния лек автомобил е била
обезпечена от застрахователя за периода от 16.01.2014 г. до 15.01.2015 г.
От Протокол за ПТП № 1544667/20.12.2012 г. съставен от А. С. С. – младши автоконтрольор ОПП-СДВР, се установява, че
същият е съставен след посещение на място (указанията в основата на протокола,
че при отговор с „ДА“/„НЕ“- ненужното се задрасква), извършено на 12.06.2014 г.
в 21.00 часа, е констатирано ПТП,
възникнало на 12.06.2014 г. в 20.00 часа в гр. София, бул. „Европа“/„Сливница“,
срещу бензиностанция „ЕКО“. В протокола са отразени възприетите от длъжностното
лице обстоятелства, а именно, че лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“,
рег. № …, собственост на „…“ …, е бил
управляван от ответника Е.Б.С., като същият се движел по бул. „Европа“ към
Околовръстния път, като срещу бензиностанция „ЕКО“, вследствие на управлението
от страна на ответника с несъобразена скорост, е настъпило ПТП с намиращия се
пред него лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № ., собственост на М. А.П., управляван от В. Т. П., като вследствие на удара намиращият се пред ответника
автомобил се изместил и ударил спрелия пред него лек автомобил марка „БМВ“,
рег. № …,
което напуска и отказва намесата на МВР. Удостоверено е, че при огледа са
установени следните щети: по лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, рег. № …- предна броня, маска и др.; по лек автомобил
марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № ….- задна броня, заден капак, престилка, ляв мигач, ляв
калник, преден капак, броня, маска, теч фарове и др. В този документ в графата „Алкохол“ е задраскано „НЕ“
(указанията в основата на протокола, че при отговор с „ДА“/„НЕ“- ненужното се
задрасква), като е отразено, че е установена концентрация на алкохол в кръвта
от 0,5-1,2, за което е издаден и талон за кръвна проба.
По делото е представен и протокол от химическа
експертиза № 1050 от 13.06.2014 г., издаден след изследване чрез
газхроматографския метод на кръвната проба, взета от ответника на 12.06.2014 г.
в 22.10 часа, от който се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на
е ответника е 0,5 промила. Протоколът е подписан съставителя, от ответника и от
участника под № 2- В. Т. П..
От „Уведомление за настъпило застрахователно събитие“
е видно, че на 14.06.2014 г. В. Т. П. - като представител на собственика М. А.П. е направил
искане за оглед и оценка на щета, като в същия е посочено, че автомобилът е
получил увреждания на задна броня, заден капак, задни ляв и десен калник,
престилка и др., предна броня, маска, фарове, радиатори, капак и др., настъпили
вследствие на удар от лек автомобил марка „Тойота“, рег. № ….
От Свидетелство за регистрация на МПС част II (малък талон) № ********* е видно, че като собственик
на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № … е посочено
лицето М. А. П..
От сравнителна експертиза по щета №
0000-5060-14-100967/01.07.2014 г. е видно, че за репариране на щетите причинени
на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № ..,
собственост на М. А. П., следва да бъде заплатено обезщетение в размер на
2144,44 лв., която сума е отразена и в експертизата по щета №
0000-5060-14-100967/01.07.2014 г.
От Доклад по щета №
0000-5060-14-100967/1 и РКО № 4618/16.07.2014 г. е видно, че ищецът ЗК „…“ АД е заплатил на М. А. П. -
собственика на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № …, сумата в
размер на 2216,44 лв.- застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен със собственика на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ярис“, рег. № …, включваща
обезщетение на МПС в размер на 2144,44 лв. и покрити разходи за репатриране в
размер на 72 лв.
От допуснатата и приета от съда
като компетентно и безпристрастно изготвена САТЕ се установява, че посоченият в
протокола механизъм на ПТП отговаря на причинените на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ увреждания, като те са в зоните на ударите- предната и задната част на
автомобила. Вещото лице е дало заключение, че съгласно цитираните в
експертизата документи на застрахователната компания стойността на щетите на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Корса“ е 2216,44 лв., като към нея е включена и стойността на
репатриране на автомобила- 72 лв. Отговорено е, че щетите, нанесени на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № … напълно отговарят на описания в Протокол за ПТП № 1544667 от 12.06.2014
г. механизъм на ПТП.
Съдът възприема изцяло направените от САТЕ
доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена
компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено
представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените
задачи, предмет на допуснатата САТЕ.
Регресната претенция се основава на наличието на
предпоставката по чл. 274, ал.
1, т. 1, предл. първо КЗ (отм.) – водачът да е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма. Уважаването на иска с това правно основание е
свързано с установяване на следните кумулативни материални предпоставки
(юридически факти): 1) възникването на извъндоговорна отговорност по чл. 45 ЗЗД
за ответника - вредите да са в пряка причинно-следствена връзка с неговото виновно и противоправно поведение;
2) наличие на валидно възникнало договорно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, по който ищецът е обезпечил деликтната
отговорност на ответника; 3) заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност на
увредения от настъпването на застрахователно събитие; 4) ответникът да е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата по закон норма. Установяването на посочените
обстоятелства следва да бъде доказано в условията на пълно и главно доказване
от ищеца.
Безспорно по делото се установява, че на 12.06.2014 г., около 20.00 часа., в гр. София, по бул. „Европа“, в посока Околовръстен път, ответникът Е.Б.С. управлявал лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, рег. № .., собственост на „…“ ЕООД, като на светофарна уредба пред бензиностанция „ЕКО“, поради несъобразената му скорост на движение или поради невнимание, ударил спрелия пред него на червен сигнал лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № ., собственост на М. А. П., управляван от В.Т..П., като вследствие на удара намиращият се пред ответника автомобил се изместил и ударил спрелия пред него лек автомобил марка „БМВ“, рег. № …, което напуска и отказва намесата на МВР. Вследствие на удара на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № … са причинени следните щети задна броня, заден капак, престилка, ляв мигач, ляв калник, преден капак, броня, маска, теч фарове и др. Тези обстоятелства са установени Протокол за ПТП № 1544667/20.12.2012 г., който в качеството си на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото същия не е оспорен по ред на чл. 193 ГПК. Освен с формална доказателствена сила, протоколът като свидетелствуващ документ материализира удостоверителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК
решения по т. дело № 768/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о.; по т. дело № 444/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о.; по т. дело № 423/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др. В този смисъл съдът е длъжен да приеме, че фактите, отразени в протокола отговарят на действителното положение- че е съставен на посочените в него дата и място, от посоченото в него длъжностно лице и че отразените в него констатации на длъжностното лице отговарят на истината.Този извод на
съда не се разколебава и съобразявайки цитираното от ответника Решение № 15 от 25.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, доколкото
даденият в същото отговор на въпросът, обусловил касирането на въззивното
решение, е бил превратно тълкуван от ответника. В решението изрично е посочено,
че в трайната практика на ВКС,
постановена по реда на чл.
290 ГПК, се приема, че
протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление - решение
№ 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение
№ 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение
№ 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение
№ 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. В последното
във връзка с доказателствената сила на протокола за ПТП, отчитайки разликите
при издаването му, е прието, че съставеният само по данни на водача на МПС протокол
за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на инцидента от
служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на
направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната
вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не
са възприети лично от съставителя. Доводите на касационния състав са
доразвити, като е посочено разграничението между двата вида протоколи за ПТП, а
именно такива, които се издават от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.
125 ЗДвП, /т. нар.
"констативен протокол за ПТП"- при смърт или
нараняване на човек и "протокол за ПТП" при материални щети - чл.
6 и чл.
7 от чл.
7 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития,
свързани с МПС (отм., бр. 69
от 19.08.2014, но действаща към момента на настъпване на процесното
ПТП) и такива, които се съставят по чл. 9 от
цитираната наредба, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол
на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от
него в седемдневен срок от настъпване на
събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е
уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Изрично е
посочено, че в първата от очертаните по-горе
хипотези, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други. Действително,
освен в случаите, когато органите за
контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е
отразено в съставения във връзка с него протокол, когато документът се ползва с обвързваща доказателствена
сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в
протокола, вписаните в протокола
обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на
ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола,
ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на
други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез
назначаване на вещи лица (като
автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите, от значение за механизма
на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. В този
смисъл по делото е било допуснато изслушването на заключение на вещото лице,
изготвило САТЕ, от което се установява, че механизмът, отразен в протокола,
съответства напълно на констатираните от контролния орган щети по автомобила
марка „Опел“, модел „Корса“. При
неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го
като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да
оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно
обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа. По делото не бяха ангажирани доказателства, че отразеното от
длъжностното лице във връзка с механизма на настъпване на пътното транспортно
произшествие, не съответства на осъщественото в обективната действителност.
Нещо повече, протоколът за ПТП е подписан не само от издателя си, но и от
участващите в произшествието лица, вкл. от самия ответник, като така отразява
съгласието им с отразените в него факти, което се явява признание на същите, а
това от своя страна е най-сигурният източник на доказателствена информация,
когато фактите, които се признават не ползват страните по делото.
Въпреки това и въпреки, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца и собственика на лекия автомобил, управляван от ответника, по който ищецът е платил в полза на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 2236,44 лв., по делото не беше установена по несъмнен начин предпоставката по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. първо КЗ (отм.)- ответникът да е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. За доказване на това обстоятелство ищецът е ангажирал като доказателство единствено представения и приет по делото протокол за ПТП, в който обаче макар и да е отразена концентрация на алкохол в кръвта „0,5 1,2“ е отразено, че на ответника е издаден и талон за медицинско изследване, с което и след като не е приел резултатите от извършената проверка с техническото средство, ответникът е отрекъл доказателствената стойност на отразеното в протокола и на резултата от изпробването му с техническото средство. В този смисъл по делото е представен и протокол от химическа експертиза № 1050 от 13.06.2014 г., издаден след изследване чрез газхроматографския метод на кръвната проба, взета от ответника на 12.06.2014 г. в 22.10 часа, от който се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на ответника е 0,5 промила. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП (в редакцията, действаща към момента на настъпване на процесното ПТП) на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Посочената разпоредба следва да се тълкува логически с разпоредбата на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, съгласно която управлението на МПС е забранено, респ. наказуемо тогава когато концентрацията на алкохол в кръвта надвишава 0,5 на хиляда, т.е. именно това е максимално допустимото съдържание на алкохол в кръвта на водача, над което законодателят е приел, че се касае до забранено от закона противоправно поведение. За да бъде налице управление на автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над законовата норма, следва да е доказано, че МПС е управлявано с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, доколкото правните запрети не могат да се тълкуват разширително. В настоящия случай от приложеното медицинско изследване се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на ответника е 0,5 промила. С оглед това, че се касае за концентрация на алкохол от 0,5 промила, а нарушение на закона представлява управление на автомобила с алкохол над 0,5 промила, съдът счита, че в конкретния случай не е налице право на регресно вземане на ищеца. Както беше посочено, правото на регресно вземане възниква само в определените от чл. 274 КЗ хипотези, чието разширително тълкуване е недопустимо, т.е. в нито един друг случай застрахователят няма право да претендира възстановяване на обезщетението от виновния водач, чиято гражданска отговорност, вследствие на настъпила вреда при управление на МПС, се е задължил да обезпечи посредством поемането на риска от настъпване на застрахователно събитие по задължителната застраховка на автомобилистите. След като законът забранява управление на автомобил след употреба на алкохол при концентрация над 0,5 промила, при концентрация точно 0,5 промила не възниква за застрахователя право на регресно вземане. В този смисъл определение № 646/11.10.2011 г. по търг.дело № 313/2011 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
Съдът намира, че следва да бъде зачетено показанието от кръвната проба съгласно Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм., но действала към момента на настъпване на процесното ПТП), доколкото показанията от техническото средство дрегер не могат да бъдат взети предвид при наличието на резултат от проведено изследване на кръвната проба.
Разпоредбата
на чл. 6 от Наредбата предвижда, че в случай на отказ да получи талон за
медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ
да даде кръв за изследване, употребата на алкохол от водача се установява въз
основа на показанията на техническото средство. По аргумент за противното,
следва да се приеме, че при извършване на медицинско изследване, концентрацията
на алкохол в кръвта е тази, установена чрез протокол за химическа експертиза
(чл. 17 от Наредбата). Съдебната практика приема, че концентрацията би се
установила чрез техническото средство, само когато лицето е отказало да получи
талон за кръвна проба, не се явило в указаното лечебно заведение или е отказало
да даде кръв. В случая, ответникът е извършил тези действия и с цялостното си
поведение е показал, че не е бил съгласен с показанията на уреда. При това
положение - употребата на алкохол и неговата концентрация се установяват чрез
лабораторно изследване - чл. 2 от Наредбата. Следва да се добави, че в
протокола за ПТП липсва изрично отбелязване каква конкретно е била установената
при ответника концентрация на алкохол в кръвта, като обстоятелството, че е
отбелязано „0,5 1,2“ не изключва възможността същата да е била именно 0,5
промила, което от своя страна обуславя липса на последния елемент от
правопораждащия правото на регрес на ищеца фактически състав.
Липсата на
този елемент от фактическия състав, правопораждащ установяваното в
производството вземане на ищеца, сочи на невъзникването му и искът, предявен
срещу Н. С. В. следва да се отхвърли, без да е необходимо да се изследват
останалите елементи от състава, тъй като не са от естество да променят
формирания извод.
При този
изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат
сторените от него разноски в производството в размер на 468 лв., представляващи
заплатеното от него възнаграждение за един адвокат.
Така
мотивиран, Районен съд- гр. Сливница
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗК „…“ АД, ЕИК … да заплати на Е.Б.С., ЕГН **********, сумата в
размер на 468 (четиристотин шестдесет и осем) лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.