Р
Е Ш Е Н И Е
№577/15.7.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПАЗАРДЖИК, XІІ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на 16.06.2021 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Петров
Светомир Бабаков
при участието на секретаря Янка Вукева и
при участието на прокурора Живко Пенев, като разгледа дело номер 549 по описа
за 2021 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Община Пазарджик срещу РЕШЕНИЕ № 189 от 31.03.2021 г. на ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН
СЪД, НК, по нах.дело № 328/2021 г. Със същото е отменено наказателно
постановление 1/28.01.2021 г. на Заместник кмета на Община Пазарджик, с което на Ц.П.Ч. *** на основание чл. 232 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 1000 лв.
С жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено и
съответно да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание, касаторът се представлява
от юрк. В., която поддържа жалбата. В писмена защита излага допълнителни
аргументи, като претендира и сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът- Ц.П.Ч. не взема становище по жалбата
и не се явява пред касационната инстанция.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно.
Административен
съд- Пазарджик, в настоящия състав, като
обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната
жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа
страна, въззивният съд е приел за установено следното:
Във връзка с получен сигнал в
Община Пазарджик е извършена проверка (на място и по документи) от служители на
Община Пазарджик, относно незаконно надстрояване върху плоския покрив на кота
+9,25м, на „Многофункционална сграда” с идентификатор 55155.504.104.6 по КККР в
ПИ с идентификатор 55155.504.104, съставляващ УПИ 111-104, кв.348 по плана на
гр.Пазарджик с административен адрес: ул. „*****”№31, за което е съставен
Констативен акт №46/03.12.2020г.
Установен бил незаконен строеж - „Надстройка
на кота +9,25м„ на Многофункционална сграда”, изпълнен от Ц.П.Ч. - ЕГН **********,
в поземлен имот с идентификатор 55155.504.104, съставляващ УПИ 111-104, кв. 348
по плана на гр. Пазарджик, собственост на Ч..
Съставен бил констативен акт
№46/03.12.2020г., с който е установено, че е извършено надстрояване върху
плоския покрив на кота +9,25м, над самостоятелно обособен обект за жилище на
третия етаж на „Многофункционална сграда”, със средна височина приблизително
равна на 2,70м и застроена площ приблизително 55,00м2.
Носещата конструкция на
надстройката била дървена - дървени колони, дървени покривни столици и ребра с
ограждаща конструкция и покривно покритие от полиуретанови панели.По северната
и източна фасади на надстройката била монтирана дограма.
От проверката е установено, че
'извършител и собственик на незаконния строеж е Ц.Ч..
Строежът за Надстройка
на кота +9,25.м., на Многофункционална сграда ”, бил изпълнен през 2020г., без одобрени проекти, без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148 от ЗУТ и в
нарушение на Подробния устройствен план, одобрен със Заповед № 30/16.03.1990г.,
след въвеждане в експлоатация на „Многофункционалната сграда ” с идентификатор 55155.504.J04.6 но КККР - УВЕ №206/05.11,2007г. и УВЕ №106/24.04.2008г.
Изпълненото строителство
съставлявало строеж от четвърта категория съгласно чл. 137, ал.1 т.4 от ЗУТ.
Било преценено, че строежът е
незаконен по смисъла на чл. 225а от ЗУТ, за което бил съставен КА №
46/03.12.2020 г. Издадена била и заповед за премахване на незаконния строеж,
която била атакувана от жалбоподателката.
На 05.01.21г. св. Инж. Г. Д.,
извършила горната проверка, съставила в присъствието на жалбоподателката
процесния АУАН,който предявила надлежно и от който връчила препис.
Въз основа на АУАН било издадено
НП.
Районният съд коментирал събраните по делото
доказателства и приел, че по делото са допуснати съществени процесуални
нарушения. На първо място, контролираната съдебна инстанция е приела, че
жалбоподателката е санкционирана за допустителство на изграждането на обект,
чиито параметри са посочени приблизително, като не става ясно има ли
противоречие с ПУП, той предписва ли ограничение в тях и какво. На следващо
място, в мотивите си районният съд е посочил, че в описателната част на административните
актове липсвало описание че не е издадено разрешение за строеж от компетентен
орган. Така описаните процесуални нарушения, според районния съд ограничават
правото на защита на санкционираното лице, а и на съда да разбере
административното обвинение.
Решението на районния съд е валидно и допустимо,
но неправилно.
Настоящият касационен състав споделя изложената
фактическа обстановка, но не споделя правните
изводи на въззивния съд.
Обстоятелството, че в описателната част на
наказателното постановление е посочено,
че строежът е изграден в нарушение на чл. 148 от ЗУТ и на действащия ПУП от
1990 г. е напълно достатъчно за да релевира волята на наказващия орган, че се
касае за незаконен строеж- т.е без издадено разрешение за изграждането му.
Нормата на чл. 148 от ЗУТ, към която НП препраща във всичките си алинеи визира
различните хипотези на издаване на разрешение за строеж и компетентните органи
да сторят това. В ал.1 се сочи, че строежи
могат да се извършват, само ако са разрешени по закон, т.е. очевидно, че ако
строежът е изграден в противоречие на чл. 148 от ЗУТ, то той не е получил
разрешение да бъде извършен.
Не съставлява съществено процесуално нарушение
това, че височината и площта на строежа са посочени приблизително, тъй като
незаконния строеж е достатъчно ясно индивидуализиран- посочено е, че се касае
за надстройка върху плоския покрив на кота 9,25 м. над самостоятелно обособения
обект за жилище. Това, че средната височина и площта на строежа са описани
приблизително би могло да има значение, само ако строежът е разрешен, но
изграден в отклонение с параметрите на съответното разрешение- респективно
спори се дали е налице такова отклонение и в какъв размер е то.
За съставомерността на нарушението е достатъчно
строежът да е изграден без разрешение за строеж, а какви са предвижданията на
ПУП за конкретната сграда има значение само ако се твърди, че единственото
основание за незаконност на строежа е неговото
несъответствие с предвижданията на ПУП-а, съгл. чл. 225 ал.2 т.1 от ЗУТ. В
атакуваното НП е отбелязано, че строежът е изграден в нарушение на чл. 148 от ЗУТ и на ПУП-а, т.е. при наличието на две основания за незаконност на строежа,
при безспорното установяване на едното от тях, недостатъчно точното описание на
другото не е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Правилно е посочена санкционната норма на
чл. 232 ал.2 от ЗУТ, която предвижда
административно наказание за участник в строителството, който извършва,
разпореди или допусне извършването на незаконен състав. Няма спор, че
възложителя е участник в строителството, а такъв съгласно чл. 161 от ЗУТ е
собственика на имота.
Правилно административната санкция е
индивидуализирана в минимален размер, съгл. изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
Не са налице основанията за приложение на чл. 28
от ЗАНН, тъй като процесния случай не разкрива по- ниска степен на обществена
опасност в сравнение с останалите такива нарушения.
Като е отменил наказателното постановление, районният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него
да се постанови друг по съществото на делото, с който наказателното
постановление да бъде потвърдено.
При този изход
на спора, на касатора на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско
възнаграждение за участие по делото пред настоящата инстанция в минимален
размер.
Така мотивиран и
на основание чл.221, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН
СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 189 от 31.03.2021 г. на
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по нах.дело № 328/2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 1/28.01.2021
г. на Заместник-кмета на Община Пазарджик,
с което на Ц.П.Ч. *** на основание чл. 232 от ЗУТ е наложена глоба в
размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Ц.П.Ч. *** да заплати на Община Пазарджик сумата от 80 /осемдесет лева/
разноски за участие по делото пред касационната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/