№ 260097 / 9.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 09.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….……четвърти наказателен състав в публично заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година……........…...............................................................…………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Николинка Александрова...................………..........…..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Николова..…....……….......……….АН дело 1058 по описа за 2020г.…..........……………....и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № К-029195 от 16.07.2020г. на директор в регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, на „ Т. Б. А. Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 6 000.00 /шест хиляди/лева на основание чл.45 ал.2 от Закона за потребителския кредит за нарушение на чл.10а ал.2 от същия закон.
Недоволно от така издаденото Наказателно постановление е останало Дружеството, чрез пълномощника си, като обжалва същото с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, като се излагат конкретни доводи - НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушения на материалния закон. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство процесуалния представител не се явява.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител, в писмено становище развива доводи, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление - законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и изложените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Кредиторът, жалбоподател в настоящето производство „Т. Б. А. Б.” ЕАД е санкциониран за това, че на 29.01.2020 г. чрез кредитен посредник „В. Л.” ЕООД, е сключил с потребителя Веселин Димитров договор за потребителски кредит № **********, като свързан договор за придобиване на стоки от продавача „В. Л.” ЕООД в извън негов търговски обект в хотел „Огоста” в гр. Монтана. При сключване на договора е изискал заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 480 лева като действие, свързано с усвояване и управление на кредита, с което е нарушил забраната, регламентирана в чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Таксата е удържана от отпуснатата сума и е следвало да се възстановява от кредитополучателя с месечните погасителни вноски.
Кредиторът не е представил каквито и да е доказателства, с които да обори констатациите от проверката и не е доказал, че събираната административна такса е предназначена за други допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Нарушението е извършено повторно, след влязло на 01.04.2019 г. в законна сила решение по КАНД № 79/2019 г. на Административен съд - Монтана,
Така посочената и наименована като еднократна административна такса за оценка на риска по същество представлява прикрита такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като се начислява само при отпускане на кредит с подписването на договор.
Още повече, че в случая се касае за една трайно наложила се практика в дейността на небанковата финасова институция от позиция на по-силната страна, целяща заобикалянето на закона, с която се нарушават правата на потребителите.
Вмененото нарушение на кредитора жалбоподател изцяло се потвърждава от свидетелските показания на Ж.Ф.М. и Р.П.И., които съдът кредитира изцяло, като безпристрастни и подкрепящи се със събраните по делото писмени доказателства.
При разглеждане на административнонаказателната преписка наказващият орган е преценил, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН и нарушението не следва да бъде квалифицирано като маловажно, предвид тежестта на същото, извършено повторно.
При реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано прецизно, с фактическите признаци от обективна страна, установено в състава на чл10 а, ал.2 от ЗПК, като са посочени точно датата, мястото и обстоятелствата на извършването му. Не е нарушено правото на защита на кредитора, който е запознат със съдържанието на акта и не е подал възражение срещу него.
НП е издадено, след като наказващият орган е изяснил всички установени по преписката факти и обстоятелства, и е анализирал събраните доказателства, като правилно е преценил, че е налице осъществен състав на нарушение по чл.10а, ал.2 от от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Наказващият орган е наложил наказание, което обаче не е съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил имуществената санкция в завишен размер. Обстоятелството, че нарушението е извършено повторно не може да бъде прието, като отегчаващо обстоятелство, тъй като жалбоподателят е наказан именно за такова нарушение /на основание чл.45 ал.2 от Закона за потребителския кредит/. Ето защо съдът намира, че следва да се намали наложеното наказание от 6 000.00 лева, на 5 000.00 лева имуществена санкция.
С оглед изхода на делото и доколкото представителя на наказващият орган претендира за заплащане на адвокатско възнаграждение, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати същия, който е в размер на 120.00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд – Монтана
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № К-029195 от 16.07.2020г. на директор в регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на „ Т. Б. А. Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 6 000.00 /шест хиляди/лева на основание чл.45 ал.2 от Закона за потребителския кредит за нарушение на чл.10а ал.2 от същия закон, като НАМАЛЯВА същото на 5 000.00 / пет хиляди/ лева имуществена санкция.
ОСЪЖДА „ Т. Б. А. Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София, район „Лозенец”, ул. „Димитър Хаджикоцов” №52-54, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на РД за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара” при КЗП сумата в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: