№ 16422
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20241110111542 по
описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.535 от ТЗ от „Х“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от Я М,срещу М. Н. А. – К,ЕГН **********,с
адрес гр.С,с искане за постановяване на решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 3914,28 евро главница
по запис на заповед,издаден на 14.10.2008 г. с падеж на 01.11.2011 г.,ведно със
законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане
на вземането.
Исковата претенция се основава на твърдения,че ответницата е издала
запис на заповед за сумата от 3914,28 евро и падеж 01.11.2011 г. Твърди се,че
записът на заповед е редовен и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане. В исковата молба се поддържа,че вземането е претендирано по реда
на заповедното производство,а с оглед постъпило възражение е налице правен
интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли
съда да уважи иска.
Ответницата М. Н. А. – К в депозирания писмен отговор оспорва иска
като недоказан по основание. Твърди се,че е потребител по договор за лизинг
на автомобил,който е предназначен за лично ползване. Сочи се,че записът на
заповед обезпечава каузална сделка,а именно договор за лизинг на
автомобил,а вземанията по договора за лизинг са погасени по давност.
Ответницата твърди,че с оглед погасяване по давност на вземането по
каузалната сделка,погасено се явява и вземането по абстрактната сделка.
Твърди се,че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни
действия и е настъпила перемпция. Ответната страна поддържа,че ищецът не
е упражнил правата си по записа на заповед при спазване на предвидения
давностен срок,защото частното гражданско дело е образувано на 05.11.2014
г.,докато давностният срок е изтекъл на 01.11.2014 г. Ответницата изтъква,че
1
по договора за лизинг е изпълнявала точно договорните си задължения,поради
което задължение в размер от 3914,28 евро не съществува,защото е издължено
с платените по договора за финансов лизинг вноски. Твърди се,че вноските по
договора за финансов лизинг са падежирали към 14.10.2009 г.,т.е. към
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са били
погасени по давност. Ответницата моли съда да постанови решение,с което да
отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.417 от ГПК,подадено чрез куриерска пратка
на 03.11.2014 г.,постъпило в съда на 04.11.2014 г.,“Х“ООД претендира от М. Н.
А. – К сумата от 3914,28 евро – по запис на заповед,издаден на 14.10.2008
г.,платим на 01.11.2011 г. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 59920/2014 г. по описа на СРС,42 състав.
Представен е запис на заповед,издаден на 14.10.2008 г. от М. Н. А. – К с
падеж на 01.11.2011 г. за сумата от 3914,28 евро.
Установява се,че въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп.дело № 20158410401855 по описа на ЧСИ Н М,по което
покана за доброволно изпълнение е връчена на 21.11.2023 г.
Представен е договор за финансов лизинг № *****,сключен между
Х“ЕООД и М. Н. А. – К с лизингов обект автомобил мерцедес с покупна цена
от 17043,06 евро при първоначална вноска от 4260,77 евро и месечна вноска
от 326,19 евро като общата стойност възлиза на 19917,89 евро. Срокът на
договора е от 14.10.2008 г. до 31.10.2012 г.Според приложение 2 към договор
за финансов лизинг като обезпечение по договора са издадени записи на
заповед от М. Н. А. – К.
Приета е справка от ЧСИ Н М относно извършените изпълнителни
действия по изп.дело № 20158410401855.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че остатъчната стойност ( след приспадане на
първоначалната вноска ) от 12782,29 евро е следвало да бъде изплащана на 48
вноски по 326,19 евро,дължимата възнаградителна лихва е 2874,83
евро,общият размер на платените суми е 36641,43 лева,в това число по
погасителния план – 13417,04 евро,с които са погасени изцяло 35
вноски,както и част от 36-та вноска с падеж 16.09.2011 г. като непогасените
лизингови вноски са в размер от 4051,01 евро.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния
2
случай ищецът следва да проведе доказване,че е налице абстрактна сделка по
запис на заповед и разполага с вземане в размер от 3914,28 евро по записа на
заповед. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на
04.11.2014 г.
В хипотезата,когато страната ищец претендира парична сума на
основание запис на заповед,за да бъде редовна исковата молба е достатъчно
излагането на твърдения относно вземането,произтичащо от записа на
заповед. Записът на заповед представлява абстрактна правна сделка,при която
уважаването на исковата претенция е обусловено от доказване дали записът на
заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане. Разпоредбата на чл.535 от ТЗ регламентира
реквизитите,които записът на заповед следва да съдържа,разпоредбата на
чл.536 от ТЗ определя някои от реквизитите,ако не са определени по друг
начин в записа на заповед – например ал.3 и ал.4 от цитираната разпоредба
определят място на плащане и място на издаване. Ако записът на заповед не
съдържа всички изискуеми реквизити,то не може да бъде счетено,че
представлява запис на заповед,т.е. при липса на изискуем реквизит записът на
заповед се счита недействителен. Софийският районен съд счита,че записът на
заповед съдържа изискуемите по закон реквизити – запис на заповед е
посочено като наименование,както и в съдържанието на документа,от текста
се установява,че съдържа безусловно обещание за плащане на паричната сума
от 3914,28 евро,уговорен е падеж – 01.11.2011 г.,конкретизирано е лицето,в
полза на което следва да бъде платена паричната сума,записът на заповед има
дата и място на издаване и място на плащане,както и е подписан. Наличието
на редовен от външна страна запис на заповед означава,че преценката дали
исковата претенция е доказана по основание е дали има плащане по записа на
заповед. Съдът,отчитайки обстоятелството,че оригиналът на записа на
заповед е представен по частното гражданско дело,без да са налице
отбелязвания за реализирани плащания,приема,че исковата претенция е
доказана и по размер и подлежи изцяло на уважаване. В тежест на страната –
издател по записа на заповед е провеждането на доказване,че паричната
сума,за която е издаден записът на заповед е заплатена – изцяло или отчасти.
В хода на производството по делото ответницата не е провела доказване да е
изпълнила задължението си,поради което съдът намира исковата претенция за
основателна. Не може да бъде възприет доводът на ответницата А. – К,че
искът е недоказан по основание,защото дружеството,в чиято полза е издаден
записът на заповед не е упражнило правата си по записа на заповед в
регламентирания от закона тригодишен срок. В настоящия случай падежът на
записа на заповед е 01.11.2011 г.,т.е. тригодишният срок е до 01.11.2014 г. (
събота ),което при съобразяване правилото на чл.72,ал.2 от ЗЗД означава,че
срокът изтича в първия присъствен ден – в случая 03.11.2014 г.,а при
съобразяване подаване на заявлението по чл.417 от ГПК чрез куриерска
пратка именно на 03.11.2014 г. съдът приема,че дружеството заявител е
предявило претенцията си по записа на заповед при спазване на предвидения
от закона тригодишен срок. За да счете,че чрез подаване на заявлението на
03.11.2014 г. чрез куриерска пратка,заявителят е спазил тригодишния
срок,съдът взе предвид разпоредбата на чл.72,ал.4 от ЗЗД. Съобразявайки
3
обстоятелството,че погасителната давност е материалноправен институт и
предвид регламентацията,дадена съгласно чл.72,ал.4 от ЗЗД съдът счита,че
правата по записа на заповед са упражнени в рамките на предвидения от
закона тригодишен срок – в този смисъл решение № 182/17.11.2010
г.,постановено по търг.дело № 76/2010 г. по описа на ВКС.
Изводът на съда за основателност на иска не се променя предвид
релевираните от ответницата А. – К доводи,че паричната сума,претендирана
по записа на заповед е недължима предвид това,че записът на заповед
обезпечава вземане по договор за финансов лизинг,респективно с оглед
изпълнението на задълженията по договора за финансов лизинг не е дължимо
изпълнение по записа на заповед. Съобразявайки даденото разрешение
съгласно т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС,съдът приема,че е допустимо в производството по иска по чл.422 от
ГПК,с който се претендира вземане по запис на заповед,да бъдат релевирани
доводи относно каузалното правоотношение,когато записът на заповед
обезпечава такова,в който случай страната,която въвежда съответното
възражение следва да го докаже при условията на пълно доказване предвид
общото правило за разпределение на доказателствената
тежест,регламентирано съгласно чл.154 от ГПК. Това означава,че ако страната
издател на записа на заповед твърди,че е изпълнила задължението си по
каузалното правоотношение,тази страна е следва да докаже това свое
твърдение по категоричен и несъмнен начин. Софийският районен съд
намира,че ответницата А. – К не е доказала точното изпълнение на
договорните си задължения по договора за финансов лизинг,в която насока от
приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установява,че е частично заплатена тридесет и шеста вноска,а вноските от
тридесет и седма до четиридесет и осма не са заплатени като същите са
падежирали в периода 16.10.2011 г. до 16.09.2012 г. Недоказано се явява
твърдението на ответницата А. – К,че записът на заповед с падеж 01.11.2011 г.
е обезпечавал вноските с падеж 14.10.2008 г. до 14.10.2009 г.,защото сборът на
тези вноски възлиза на 3914,28 евро. Както беше посочено,когато страната
носи доказателствената тежест,тази страна е длъжна да проведе пълно
доказване. В хода на производството не са представени доказателства,че
процесният запис на заповед е издаден,за да обезпечи първите дванадесет по
време лизингови вноски. Макар ответницата А. – К да релевира доводи,че
процесният запис на заповед е обезпечавал изпълненето на първите
дванадесет лизингови вноски,доказателства в подкрепа на тези доводи не са
ангажирани,а и от представеното към писмения отговор приложение № 2 се
установява,че като обезпечение са издадени записи на заповед,т.е. издаден е
повече от един запис на заповед. При липсата на проведено от страна на
ответницата А. – К доказване,че процесният запис на заповед е обезпечавал
вече изпълнени по договора за лизинг задължения,респективно предвид
изпълнение на задълженията по каузалното правоотношение недължима се
явява паричната сума по записа на заповед,съдът счита,че исковата претенция
подлежи на уважаване. В тази насока съдът намира,че следва да бъде
посочено,че общият размер на задължението по незаплатените лизингови
вноски – от тридесет и седма до четиридесет и осма също възлиза на 3914,28
евро,които вноски са платими в периода 16.10.2011 г. до 16.09.2012 г.,а и
същевременно падежът на записа на заповед е на 01.11.2011 г.,т.е. в рамките на
4
времевия период,в който биха възникнали задълженията по тези лизингови
вноски. Предвид това,че съдът счита,че исковата претенция е доказана по
основание и по размер и при съобразяване каузалното правоотношение между
страните,съдът следва да разгледа формулираното от ответницата А. – К
възражение за изтекла давност на задълженията по каузалното
правоотношение. Когато записът на заповед обезпечава изпълнение на
задължения,възникнали по повод конкретно правоотношение,не се явява
достатъчно да бъде спазен предвидения срок за упражняване правата по
записа на заповед,но и следва задълженията по договорното правоотношение
да не са погасени по давност – в този смисъл решение № 52/13.06.2017
г.,постановено по гражд.дело № 60103/2016 г. по описа на ВКС. В настоящия
случай е сключен договор за финансов лизинг на автомобил,което означава,че
приложимата давност за лизинговите вноски е тригодишната давност при
съобразяване мотивите на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012
г.,постановено по тълк.дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС,както и с
оглед формираната съдебна практика на ВКС – решение № 16/09.05.2017
г.,постановено по гражд.дело № 50185/2016 г. по описа на ВКС. Софийският
районен съд намира,че възражението за давност е основателно относно
лизинговата вноска за м.10.2011 г. с падежна дата 16.10.2011 г.,която е в
размер от 326,19 евро,тъй като към предявяване на иска е изминал период,по-
дълъг от три години,считано от падежа,съответно исковата претенция следва
да бъде уважена за сумата от 3588,09 евро,а за разликата до пълния
претендиран размер от 3914,28 евро исковата претенция подлежи на
отхвърляне. Съдът намира,че макар ответницата да релевира доводи относно
липса на извършени изпълнителни действия,респективно настъпила
перемпция на образуваното изпълнително дело въз основа на издадения
изпълнителен лист по заповедното производство,тези доводи са неотносими
към предявената искова претенция. В хипотезата на предявен иск за
установяване на вземането съдът е длъжен да изследва въпроса дали
вземането съществува – по основание и по размер,както е претендирано по
реда на заповедното производство,докато доводи относно това дали вземането
може да бъде реализирано по принудителен ред чрез предприемане на
изпълнителни действия могат да бъдат обсъждани в производство по иск с
правно основание чл.439 от ГПК,какъвто не е предявен и какъвто не се
разглежда в настоящото производство. Изводът на съда за основателност на
иска до размера от 3588,09 евро не се променя и предвид довода на
ответницата,че е потребител,защото е сключила договора за финансов лизинг
като физическо лице,защото независимо от това дали в договора има
неравноправни клаузи и независимо от това дали договорът е
действителен,страната дължи заплащане на стойността на лизинговата вещ,а в
настоящия случай незаплатената стойност надвишава размера,до който
исковата претенция подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни претендират
разноски,както и предвид уважената и отхвърлена част от исковата
претенция,съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
153,11 лева – съдебноделоводни разноски за заповедното производство и
253,11 лева – съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство,а в полза на ответницата следва да бъдат присъдени
179,10 лева – сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
5
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.535 от ТЗ по отношение на М. Н. А. – К,ЕГН **********,с адрес
гр.С,че съществува вземане на „Х“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от Я М,в размер от 3588,09 евро ( три хиляди
петстотин осемдесет и осем евро и девет евроцента ) – вземане по запис на
заповед,издаден на 14.10.2008 г. с падеж на 01.11.2014 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 04.11.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гражд.дело № 59920/2014 г. по описа на
СРС,42 състав,като отхвърля иска в частта за разликата над 3588,09 евро до
пълния претендиран размер от 3914,28 евро.
ОСЪЖДА М. Н. А. – К,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Х“ЕООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Я М сумата от 153,11
лева ( сто петдесет и три лева и единадесет стотинки ) съдебноделоводни
разноски за заповедното производство и 253,11 лева( двеста петдесет и три
лева и единадесет стотинки ) съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА „Х“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Я М да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на М. Н. А. – К,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата
от 179,10 лева ( сто седемдесет и девет лева и десет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6