Р Е Ш Е Н И Е
№ 1386
гр. Сливен, 29.11.2019 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А. В. като
разгледа докладваното от председателя гр. д.
№ 6261 по описа за 2018 год., за
да се произнесе съобрази:
Предявен е положително установителен иск за
установяване на вземане от страна на ищцовото дружество по отношение на
ответника, намиращ правното си
основание в чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, в общ
размер на 1988,14 лева.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подписан Договор за паричен заем №
2676091 от 04.11.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като Заемодател и К.Д.Ф.
като Заемател е сключен договор при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителски кредит.
Твърди също, че е
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
01.03.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Сочи, че съгласно
сключения договор, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя
паричен заем в общ размер на 2000.00 лв. Кредитополучателят К.Д.Ф. се е
задължил да върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 2250,97 лв., ведно с договорната лихва на 17 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 132,41 лв. (вкл. първоначална главница и
договорна лихва).
Твърди също, че по
договора за паричен заем, К.Д.Ф. е извършвал плащания в общ размер на 1605 лв.,
като към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1172,30 лв.
Сочи, че съгласно
сключения Договор за паричен заем № 2676091 от 04.11.2016 г., ответникът дължи
договорна лихва, в размер на 76,43 лв. за периода от 21.11.2016 г. - датата на
първата вноска до 03.07.2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Освен това ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в
договора, а в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, дължи неустойка, която се начислява еднократно, след 3 дни, от
датата на сключения между страните договор, допълнителна сума към всяка от
погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на
627,48 лв.
Излага твърдения, че
разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски
за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на
адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер
от 45 лв., а в настоящия случай К.Д.Ф. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране
на просроченото задължение в размер 0 лв.
Твърди, че ответникът е
трябвало да изплати целия заем на 03.07.2017 г. - последната падежна дата, като
от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 111,93 лв. от 04.07.2017 г. - датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението -
19.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното, моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу К.Д.Ф.:
1172,30 лв. главница; 76,43 лв. договорна лихва за периода 21.11.2016 г. до
03.07.2017 г.; 627,48 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 0
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва
за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 111,93 лв.
от 04.07.2017 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 19.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират за
направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв.
по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00
лв. по чл. 25 от НЗПП.
В срока за
отговор е постъпил такъв от назначения особен представител на ответника, който
счита, че предявените исковете са недопустими и неоснователни, поради
което моли да се постанови решение, с което да отхвърли исковата молба.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Не спори, че ответникът е сключил договора за
заем, но счита, че има несъответствия между обстоятелствената част и петитума
на исковата молба. Счита иска за недопустим, тъй като заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е нередовно. Твърди, че липсва уведомление за
извършената цесия. За първи път длъжника се счита уведомен в деня на
получаването на исковата молба от служебния защитник, което води до нередовност.
Счита, че ответникът не е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне на
вземания и само на това основание исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Липсва връчване, което да е легитимно, действително. Прехвърлянето на вземане,
цесията, е договор, с който кредиторът на едно вземане - цедентът, го прехвърля
на трето лице - цесионер. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със
сключването на договор за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и
цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състояние, в което
то се е намирало към същия момент, заедно с акцесионерните му права. За да
породи действие, съобщението трябва да се извърши от цедента. Такова съобщаване
не е извършено, видно от представените по делото доказателства.
Твърди, че липсват
доказателства, от които да е видно, че първоначалният договор отговаря на
изискванията на Закона за потребителския кредит, който дерогира Търговския
закон. Затова следва да се установи дали договорът не съдържа неравноправни
клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя предвид действието
на Директива 93/13 ЕИО на Съвета.
Освен това особеният
представител твърди, че не става ясно в кой момент длъжникът е спрял да погасява
своите задължения, каква част от главницата е изплатена и каква част от
договорената лихва, нито може да се установи някаква база за изчисляването и,
както и тази на неустойката. Неустойката обезпечава изпълнението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението. В случая тя се явява прекомерно
висока и това противоречи на обезщетителната и функция. Неустойката по
съществото си е възнаградителна лихва на заемодателя и го обогатява
неоснователно. Съдът следва служебно да следи за неравноправните клаузи във
всеки един от договорите.
Сочи, че от данните по
делото е видно, че са нарушени принципите на справедливост и добросъвестност в
правоотношенията между страните и се достига до несправедливо облагодетелстване
на ищцовата страна за сметка на ответника. Счита, че има значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации, вземането на ищеца чувствително
надвишава насрещната престация, като по този начин не се възмездява, а се
обогатява ищеца за сметка на ответника. При такова несъответствие следва да се
направи извод за нарушаване на принципа на добросъвестност, което води до
нищожност.
Моли съда да постанови
решение, по силата на което да отхвърли исковата претенция като недопустима и
неоснователна, както и да им присъди направените по делото разноски.
В с.з.
ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник. С
нарочна молба моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, като
поставя три въпроса към вещото лице. По съществото на спора моли съда да уважи
изцяло исковите претенции. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът се
представлява от назначения особен представител – адв. С. ***, която
поддържа представения отговор. Счита предявеният иск за неоснователен и
недоказан, поради което моли съда да отхвърли исковата претенция.
С протоколно
определение от 18.06.2019 г. е допусната замяна на юридическото лице „АКПЗ”
ЕООД с „АСВ” ЕАД, като последното е конституирано на позицията ищцово
дружество, като фактически „АСВ” ЕАД е станало правоприемник на правата,
задълженията и фактическите отношения.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Между страните са
налице облигационни отношения въз основа на сключен Договор за паричен заем № 2676091 от
04.11.2016 г. в размер на 2250,97 лв., ведно с договорната лихва на 17 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 132,41 лв. (включваща първоначална
главница и договорна лихва). Не е спорно, че ответникът е извършвал плащания в
общ размер на 1605 лв., като към завеждане на делото дължимата главница е в
размер на 1172,30 лв.
Ищцовото дружество
е подало на 11.05.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, за което е издадена Заповед № 1153/15.05.2019 г. за сумата от 1172,30 лв. - главница; 76,43 лв. договорна лихва за периода
21.11.2016 г. до 03.07.2017 г.; 627,48 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 0 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава върху непогасената главница, в размер
на 111,93 лв., считано от 04.07.2017 г. до 19.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице подробно е изчислило
дължимите суми, съобразно погасителния план, произтичащ от сключения договор
между страните, а именно главница в размер на 1172.30 лв. по Договор за паричен
заем № 2676091/04.11.2016 г., договорна лихва в размер на 76.43 лв. за периода
от 21.11.2016 г. до 03.07.2017 г., неустойка в размер на 627.98 лв. и лихва за
забава в размер на 111.93 лв. за периода от 04.07.2016 г. до 19.04.2018 г.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, които съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД и акцесорни искове с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Предявеният иск е за неизплатения остатък от
главницата с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД и следва
да бъде уважен изцяло в размер на 1172.30 лв. Като законна последица от
уважаване на иска с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД за главницата ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -11.05.2018 г. до окончателното й изплащане
Съдът
намира, че предвидена в договора клауза за неустойка е нищожна, тъй
като противоречи на добрите нрави, съгласно критериите в ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните
неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са
уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидели неустойка в размер, който надвишава многократно печалбата
на кредитора /възнаградителната лихва по договора/.
Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От
съдържанието на чл. 4, ал. 2 от процесния договор е видно, че размерът на
уговорената неустойка е 1185.24 лв., като се заплаща заедно с всяка от
погасителните вноски като се добавя сума в размер на 69.72 лв. следователно
дължимата неустойка възлиза на 627,48 лв. Такава клауза изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй
като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля
вредите от неизпълнението. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от
предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума с повече от двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни
граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на
договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка. Поради това и
искът за установяване на вземането за неустойка по договора от 627,48
лв., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът
намира за установено по делото, че с постъпилите плащания са погасявани
задълженията по начина, по който това е отразено при първоначалния кредитор
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, тъй като от ответника не са релевирани възражения и
ангажирани доказателства в тази насока.
На
основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за
разноските, направени и в заповедното производство, като осъди ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата от 116 лева, от които 25 лв. за държавна
такса и остатъка за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 2122/2018 г. на
СлРС, съразмерно с уважената част.
На
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените
по делото разноски в общ размер на 653.59 лв., съобразно уважената част на
иска. При този изход на делото на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, но не
следва да му бъдат присъждани, тъй като не претендира такива.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Д.Ф., с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. С. ***, че ДЪЛЖИ на "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. "В.Л." ., ет. М., представлявано от
Т. Я. К., както следва: сумата от 1172,30 лв. /хиляда сто седемдесет и два лева и
тридесет стотинки/, представляваща главница по Договор за паричен заем №
2676091 от 04.11.2016 г., прехвърлен с цесия на 01.03.2018 г., и последавща такава
по силата на Договор за продажба /цесия/ на 03.05.2019 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата от 76,43
лв. /седемдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
договорна лихва, начислена за периода 21.11.2016 г. до 03.07.2017 г., лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 111,93 лв. /сто и единадесет лева и
деветдесет и три стотинки/, считано от 04.07.2017 г. до датата на подаване на
заявлението - 19.04.2018 г., както и направените разноски в общ размер на 103 /сто и три/ лв. по ч.гр.д. № 2122/2018 г. на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положително установителен
иск от "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В.
Л." ., ет. М. против К. Д.Ф., с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. С. *** за установяване дължимост на
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 627,48
лв. /шестстотин двадесет и
седем лева и четиридесет и осем стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. Д.Ф., с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. С. *** да заплати на "Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. "В. Л." ., ет. М. направените по
делото разноски в общ размер на 653.59 лв. /шестстотин петдесет и три лева и
петдесет и девет ст./.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: