№ 259
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110134524 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Г. К. Б. чрез адв. М. С. /л. 22/ по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3 от
КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени при ПТП на 17.09.2020 г., вследствие виновно, противоправно поведение
на водач на л.а. „Субару Легаси“ с рег. № СВ 8300 АК, чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответника по застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите“,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 17.06.2021 г.,
до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 86,83 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
получаваното брутно трудово възнаграждение на ищцата и изплатеното обезщетение за
временна неработоспособност за периода 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 17.06.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се съдебните разноски.
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ ищцата твърди, че в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, сключен между делинквента и ответника е настъпило събитие - ПТП,
в причинна връзка с което са причинени вреди на водача на увредения автомобил –
увреждане на здравето, множество болки и страдания, чувство на страх и безпокойство,
както и вреди, изразяващи се в получаване на обезщетение за временна неработоспособност
вместо следващото се трудово възнаграждение. Твърди, че е изпълнила задължението си за
отправяне на извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като
платеното от ответника обезщетение е в размер на 2000 лв. Твърди, че така определеното
обезщетение е в крайно занижен размер, от което произтича и правният интерес за
предявяване на настоящия иск.
В законоустановения срок ответникът ЗК „Лев Инс“ АД чрез пълномощника си юрк.
Лъчезар Стоянов е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по
основание и размер. Не оспорва, че е налице валидно сключен застрахователен договор
между него и делинквента по отношените на л.а. „Субару Легаси“ с рег. № СВ 8300 АК към
датата на ПТП. Оспорва механизма на ПТП и прави възражение за съпричиняване. С
отговора на исковата молба се оспорва размерът на причинените вреди, като се твърди, че
1
изплатеното обезщетение в размер от 2000 лв. отговаря на действително претърпените
вреди.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 498, ал.3 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК е обявено, че към датата на процесното ПТП – 17.09.2020 г.
между собственика на лек автомобил „Субару Легаси“ с рег. № СВ 8300 АК и ответника е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Също и
заплащане на ищеца на застрахователно обезщетение по щета № 0000-1000-04-20-776 в
размер на 2000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, в това
число неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане.
Ответникът оспорва механизма на ПТП, както и обстоятелството, че причинените
вреди се дължат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Субару Легаси“
с рег. № СВ 8300 АК.
За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1816067 от 17.09.2020 г. Същия
не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл.179 от ГПК,
въпреки това съдът кредитира съдържанието му, тъй като не противоречи на останалия
доказателствен материал по делото.
Също така от влязло в сила Наказателно постановление № 20-4332-
017534/08.10.2020г. на началника на СДВР, отдел Пътна полиция, преписката към него,
както и от заключението по САТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно, се
изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 17.09.2020 г. л.а. „Субару Легаси“ с рег. № СВ 8300 АК се движел по бул. „Ген.
Данаил Николаев“ с посока от бул. „Васил Левски“ към бул. „Мадрид“ и в района на
кръстовището с ул. „Злетово“, поради движение с несъобразена скорост с интензивността на
движение, водачът реализирал ПТП със спрелия пред него на червен сигнал на светофарната
уредба л.а. „Мини Купър“ с рег. № А 0887 МТ. Вследствие на удара л.а. „Мини Купър“ с
рег. № А 0887 МТ се изместил напред и настъпило съприкосновение със спрелия пред него
л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ 6439 НА.
Според чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
2
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
При съвкупния анализ на доказателствения материал по делото и най-вече от влязло
в сила Наказателно постановление № 20-4332-017534/08.10.2020г. на началника на СДВР,
отдел Пътна полиция, се установява, че водачът на л.а. „Субару Легаси“ с рег. № СВ 8300
АК Анна Дюлгерова е управлявала автомобила си с несъобразена с интензивността на
движението скорост в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Следва също да се
спомене, че самата Анна Дюлгерова в декларация, намираща се по преписката към
наказателното постановление, посочва като причина за възникване на ПТП-то собственото
си поведение – „недостатъчна дистанция, моя грешка“.
Ето защо съдът намира, че поведението на водача на л.а. „Субару Легаси“ с рег. №
СВ 8300 АК е противоправно.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.
Заключението по СТЕ категорично установява, че причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „Субару Легаси“ с рег. № СВ 8300 АК,
който се е движел със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в
рамките на опасната зона на превозното средство.
От заключението на СМЕ съдът констатира, че при гореописаният механизъм на
ПТП е бил причинен т.нар. „камшичен удар“, при който за ищцата са възникнали описаните
в исковата молба и характерни за него увреждания в областта на шията.
По тези съображения съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между
противоправното действие на виновния водач и вредоносния резултат.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване, поради поведението на
пострадалия – непоставяне на обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП и
намаляване рязко на скоростта си в нарушение на чл. 24 от ЗДвП, с което е създал
предпоставка за ПТП-то.
Тук обаче е необходимо да се има предвид, че изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага
доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. /Р №98/24.06.2013г. по гр.д. № 596/2012г. на ІІ ВКС, постановено по
реда на чл.290 от ГПК/.
Съпричиняването на вредоносния резултат ще е налице, само ако именно
поведението на пострадалия е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху
действията на причинителя на вредата.
На първо място с оглед приетaта по делото СМЕ и СМУ, се установява, че ищцата е
получила лентовидни кръвонасядания в поясната област. Тези кръвонасядания са причинени
от контакт на тялото с предпазен колан. Тоест, следва да се приеме, че пострадалата е носела
предпазен колан към момента на настъпване на ПТП-то. Ето защо съдът намира, че няма
съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна в това отношение. Следва също да
се отбележи, че в експертизата изрично е посочено, че уврежданията на шията на ищцата
биха се получили независимо от положението на предпазния колан.
Твърдението, че пострадалата е намалила рязко скоростта на движение на
автомобила си, с което е създала предпоставка за ПТП, съдът намира за недоказано.
Напротив, налице са доказателства за обратното. От протокола за ПТП, автотехническата
3
експертиза и декларацията на Г. Б., в преписката към НП, се установява, че л.а. „Мини
Купър“ с рег. № А 0887 МТ към момента на настъпване на удара е бил в спряло положение.
Дори да се приеме, че автомобилът е бил в процес на спиране, по делото няма никакви
доказателства намаляването на скоростта му да е била до такава степен рязко, че да
предизвика процесното ПТП.
Предвид горното и като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема
възражението за съпричиняване за абсолютно недоказано.
Тъй като по делото бе установено по несъмнен начин настъпването на
застрахователно събитие през действието на процесния договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, съдът приема, че застрахователното покритие обхваща отговорността на
причинителя на пътнотранспортното произшествие. Налице са всички материални
предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл.
498 ал.3 КЗ /още преди изпращане на препис от исковата молба, съдът е преценил, че
претенцията е процесуално допустима, тъй като е изпълнена специалната положителна
предпоставка за допустимост, а именно – претенцията да е заявена извънсъдебно пред
ответника/.
Още повече със самото частично плащане по отправената претенция ответното
дружество е признало извънсъдебно настъпването на ПТП-то, вината на делинквента,
противоправността на деянието, както и причинната връзка на част от вредите, в заплатения
размер, с процесното ПТП.
Относно неимуществените вреди:
От медицинската документация и заключението по СМЕ се установява, че на
ищцата вследствие на ПТП е причинена травма на шията, неуточнена. От нея се извежда
още, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителния
период при такъв вид увреждания е около 20-25 дни. Посочено е, че на ищцата е назначено
лечение с обездвижване на шията с шийна яка, обезболяваща и противовъзпалителна
медикаментозна терапия.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива са:
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените вреди, интензивността
и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост /т.е. практика по
идентични казуси/ и общото икономическо състояние на обществото.
При определяне на това заместващо обезщетение съдът взе предвид следните
обстоятелства: От процесното пътнотранспортно произшествие на ищцата /на възраст 30
години към датата на ПТП-то/ са настъпили увреждания, които са причинили болки във
врата и главоболие, затруднение при движение на горната част от тялото и общ дискомфорт.
Възстановителният период е траел в рамките на 20-25 дни.
Съгласно показанията на свидетелите Георгиев и Възгенчева, ищцата около два
месеца след инцидента е изпитвала неудобство, притеснение и страх, като е отбягвала да
шофира, била е разсеяна в работата си, променила е държанието си. Видно от медицинско
направление от 21.09.2020г. и СМЕ е, че и е била поставена диагноза остра стресова
реакция. Ползвала е болничен за периода от 18.09.2020г. до 25.09.2020г. – 8 дни., през който
е била лекувана при домашен-амбулаторен режим. Носила е шийна яка за неопределен
4
период от време.
За сходни увреждания най-новата съдебна практика напр. Решение № 17693 от
30.10.2023 г. на СРС по гр. д. № 62526/2021 г.; Решение № 13586 от 5.08.2023 г. на СРС по
гр. д. № 12645/2022 г.; Решение № 623 от 13.01.2023 г. на СРС по гр. д. № 4943/2022 г.
определя обезщетение в диапазон между 2500 лв. и 4500 лв.
При съобразяване на горепосочените обстоятелства, съдът счита, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, е в размер на 3 000 лв.
С доклада по делото като безспорно е изведено заплащане на ищеца застрахователно
обезщетение по щета № 0000-1000-04-20-776 в размер на 2000 лв. Ето защо съдът намира,
че следва да уважи иска за разликата от 1000 лв.
Относно имуществените вреди:
Претендира се сумата от 86,83 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди/пропуснати ползи/, изразяващи се в разликата между получаваното
брутно трудово възнаграждение на ищцата и изплатеното обезщетение за временна
неработоспособност за периода 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г.
С доклада по делото в тежест на ищеца е разпределено да докаже разликата между
получаваното трудово възнаграждение за процесния период и получаваното обезщетение за
временна неработоспособност. Действително видно е от болничен лист от 18.09.2020г., че за
периода от 18.09.2020г. до 25.09.2020г. – 8 дни, ищцата е ползвала отпуск за временна
неработоспособност. Остава недоказано, обаче, че за този период тя е получавала по-ниско
по размер заплащане в сравнение с трудовото възнаграждение и съответно размерът на
разликата, ако е имало такава. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО дневното парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от
осигурителния доход. Това обаче не означава непременно, че разликата не е била заплатена
от работодателя на временно неработоспособния служител или от застраховател по здравна
застраховка и т.н. Следва да се отбележи, че доказателствените искания на страната в тази
насока са оставени без уважение като преклудирани на осн. чл. 146, ал. 3 ГПК, поради
заявяването им във второто открито съдебно заседание.
По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска за присъждане на
имуществени вреди в размер на 86,83 лв. като недоказан.
Относно разноските по производството
Предявен размер: 3586,83 лв. Уважена част: 1000 лв. Отхвърлена част: 2586,83 лв.
Разноски на ищеца: ДТ – 143,47 лв., депозит АТЕ -250 лв. или общо 393,47 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съответно на уважената част от исковете на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер от 109,70 лв.
На основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да заплати
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер определен
съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и именно: 658,68 лв. Присъденото възнаграждение съответно на уважената
част от исковете следва да бъде 183,64 лв.
Разноски на ответника: депозит АТЕ - 300 лв., депозит СМЕ – 350 лв.,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. определено от съда по чл. 25, ал. 1
НЗПП или общо 800 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съответно на отхвърлената част от исковете на
ответника следва да се присъдят разноски в размер от 576,96 лв.
5
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...“ АД с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да заплати
на Г. К. Б. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ..., както следва:
-на основание чл.432 ал.1, вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД сумата 1 000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие травматични увреждания, причинени от пътнотранспортно
произшествие от 17.09.2020 г., настъпило в гр. София на бул. „Ген Данаил Николаев“ в
района на кръстовището с ул. „Злетово“, поради виновното поведение на водача на лек
автомобил „Субару Легаси“ с рег. № СВ 8300 АК, чиято деликтна отговорност е била
застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в „...“ АД, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 17.06.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 3500 лв.;
-на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата 109,70 лв., представляваща разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. Б. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ..., срещу „...“
АД с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., иск с основание чл.432 ал.1, вр.
чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата 86,83 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното брутно трудово
възнаграждение на ищцата и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност за
периода 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г., причинени от пътнотранспортно произшествие от
17.09.2020 г., настъпило в гр. София на бул. „Ген Данаил Николаев“ в района на
кръстовището с ул. „Злетово“, поради виновното поведение на водача на лек автомобил
„Субару Легаси“ с рег. № СВ 8300 АК, чиято деликтна отговорност е била застрахована по
застраховка “Гражданска отговорност” в „...“ АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.06.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Г. К. Б. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ..., да заплати на „...“ АД с
ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 576,96 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „...“ АД с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., на
основание чл.38 ал. 2 от ЗА да заплати на адвокат М. С. – САК, с личен № ..., с адрес: гр.
..., адвокатско възнаграждение в размер на 183,64 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
6
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7