№ 67
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502348 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалби на двете страни срещу Решение от 06.04.2022 г.
по гр. д. № 37/2021 по описа на Окръжен съд – Монтана, с което е осъден
ответника ЗК „Лев инс“ АД да заплати на ищцата К. М. А. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000лв., претърпени в резултат на ПТП на
01.09.2019г., ведно със законната лихва за забава считано от 06.04.2020г. до
окончателното изплащане на сумата; да заплати на ищцата М. О. С.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000лв., претърпени в
резултат на ПТП на 01.09.2019г., ведно със законната лихва за забава считано
от 06.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата и да заплати на ищцата
М. Л. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв.,
претърпени в резултат на ПТП на 01.09.2019г., ведно със законната лихва за
забава считано от 06.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като са
отхвърлени исковете до пълните им размери, като неоснователни.
В жалбата си жалбоподателят – ответника ЗК „Лев инс“ АД твърди, че
решението е незаконосъобразно, немотивирано и неправилно в частите, в
които са уважени исковете на К. М. А. над размера от 50 000лв.; на ищцата М.
1
О. С. над размера от 18 000лв. и на ищцата М. Л. М. над размера от 6 000лв.
Твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са
ангажирани доказателства, които да обосноват такъв завишен размер на
обезщетение, което го прави постановено в противоречие с ППВС № 4/68 на
ВС. Неправилно била приложена нормата на чл. 52 от ЗЗД, като не били взети
предвид всички обстоятелства за определяне на размера на обезщетението и
не били изложени конкретни мотиви защо се определят обезщетения в този
размер. Неправилно не било отчетено неговото възражение за съпричиняване,
поради непоставени предпазни колани, което счита че е доказано от
събраните доказателства. Счита, че неправилно е присъдена законна лихва за
забава и са разпределени разноски. Моли решението да бъде отменено в
обжалваните части и постановено ново, с което се отхвърлят исковете в
обжалваната част, ведно с произтичащите от това последици. Претендира
разноски за двете инстанции.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ищците, чрез
процесуалния им представител адв. К., в който се оспорва жалбата.
В срок е подадена и насрещна въззивна жалба от ищцата К. М. А., с
която се обжалва решението в отхвърлителната му част по иска на тази ищца.
Твърди се, че определеното й обезщетение е изключително занижено и не
съответства на търпените от нея вреди, не е съобразено с принципа на
справедливост и с трайната съдебна практика по този род дела за аналогични
увреждания. Моли съда да отмени решението, с което е отхъврлен иска на К.
М. А. до размера от 110 000лв., частичен от 120 000лв., като бъде постановено
ново, с което искът да бъде уважен до този размер. Претендира се адвокатско
възнаграждение за адв. К. на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА.
Депозиран е отговор на тази жалба от ответника, който оспорва същата.
В откритото с.з. жалбоподателят–ищец, чрез представителя си по
пълномощие адв. Боев поддържа жалбата си и оспорва жалбата на другата
страна. Претендират разноски.
Жалбоподателят –ответник, чрез пълномощника си юрисконсулт Г.,
оспорва жалбата на ищеца и поддържа своята жалба. Претендира разноски по
представен списък.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
2
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, приема
следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното
от фактическа страна:
На 01.09.2019 г., между 04:30 и 05:00 часа в Република Италия, по
Европейски път Е45, между градовете Валмонтоне и Колеферо е настъпило
ПТП с участието на л.а. марка Мерцедес С 220 , с peг. № ********,
управляван от Д. С. Т. . Автомобилът се е движел по автомагистрала А1 с
посока на движение от гр. Рим към гр. Неапол . Пътното платно било с три
еднопосочни ленти за движение и една аварийна лента, канавка и тревист
склон, като автомобилът се е движел в първата лента. На км 588+320 водачът
загубил контрол върху автомобила, навлязал в аварийната лента, ударил се в
тревистия склон извън пътното платно, отклонил се вляво, пресякъл цялото
пътното платно и се ударил в предпазната бариера, ограничаваща пътното
платно, като вследствие на този удар автомобилът продължил движението си
напред и спрял в третата лента. Причината за ПТП са били действията на
водача, който е загубил контрол на автомобила, като най-вероятната причина
за това е заспиване.
Ищците са пътували на задната седалка на процесния автомобил, като
К. М. А. седяла вдясно, М. О. С. -в средата, а М. Л. М.- вляво. И трите са били
без поставен обезопасителен колан, като автомобилът е бил оборудван с
такива.
В резултат на удара на ищците са причинени следните травматични
увреждания:
К. А. е настанена в условията на спешност в клиника по Спешна помощ
с първоначална диагноза „множествена травма", като след проведените
изследвания е поставена работна диагноза - счупване на 1-во и 2-ро ребра
вдясно , контузионно огнище на бял дроб вдясно , наличие на ограничен
пневмоторакс вдясно-върхово, счупване на 12-то ребро вляво, счупване на
тазови кости вляво. Преведена е в болнично заведение, където е била 5 дни с
провеждано съответно консервативно лечение, като допълнително са
установени и травми на кости в състава на лицевия череп- счупване на
горночелюстен масив, оформящ лява очница и дъгата на ябълчна кост. След
изписването й от болницата на 05.09.2019г. консервативното лечението е
3
продължило в домашни условия при леглови режим , под наблюдение и с
помощта на близките, с наличен уретарен катетър и обездвижен горен десен
крайник. На 10.09.2019г. е извършена хирургична интервенция -
реконструкция на пода на лява очница с поставяне на придържаща мембранна
подложка. Според вещото лице от приложените по делото медицински
документи няма данни за отпадна неврологична симптоматика и засягане на
мозъчните структури, нарушения на функциите на жизнено важни органи ,
както и данни за изпадане в безсъзнателно състояние - травматична кома или
коматозно състояние. Множествената травма е засегнала черепната, гръдната
и тазова области. Черепната травма се състои в многофрагментно с
минимално разместване счупване на кости на горна челюст и дъгата на
ябълчната кост, оформящи страничната стена на лява очна орбита, наложила
оперативно лечение с последващ диетично-хигиенен режим без да са
настъпили нарушения във функционирането на съответните анализаторни
органи и груби нарушения на анатомичната цялост на лицевия череп.
Травмата е ограничила временно дъвченето и говореното, като оздравителния
период е бил не по-малко от два три месеца, през който, а и след това
пострадалата да усеща различни по интензитет и продължителност болки. В
черепната травма се включа и счупване на носни кости с налични отоци, без
данни за размествания и нарушения в носното дишане с възстановителен
период до месец . Гръдната травма включва счупване на дясна ключица, на 1-
во и 2-ро ребра вдясно с частичен пневмоторакс, счупване на 12-то ребро
вляво с наличие на белодробно огнище на контузии. Счупването на
ключицата е без разместване и наличие на фрагменти, лекувано е
консервативно с обездвижване на десен горен крайник в областта на
раменния пояс и е с оздравителен период не по-малък от два месеца,
последван от поетапно и постепенно раздвижване. Останалите гръдни травми
са с оздравителен период до месец, като няма данни за усложнения. Травмите
в тазовата област са счупване на кости, влизащи в състава на тазовия пръстен
вляво-кръстна, срамна хълбочна, ямка на лява тазобедрена става. Проведено е
било консервативно лечение с леглови режим с обезболяващи медикаменти и
тромболитична терапия. Временно е било ограничено движението на ляв
долен крайник за срок до 3 месеца с последващо раздвижване с ползване на
помощни средства за ходене.
От събраните гласни доказателства се установява, че лечението на К. А.
4
продължило в дома на семейството, където 4-5 месеца била постоянно в
болнично легло, с катетър и памперси, не можела да става, да се храни сама и
да прави сама каквото и да било, постоянно имала нужда от чужда помощ,
като съпругът й наемал болногледачки, за да й помагат. Изпитвала силни
болки, лицето й било деформирано, била много изнервена от дългото
залежаване, не искала да общува с никого, дори и със съпруга с, искала да
умре. След 4- месечен престой в Италия съпругът й я върнал в България, за да
й помагат близките й тук. След петия месец започнала да се храни
самостоятелно, опитвала се да ходи с патерици, но и към момента не се е
възстановила напълно, тъй като не може да се навежда, получила инфекция
от поставени шини за обездвижване на ключицата. Състоянието й не й
позволявало да работи.
М. С. е била прегледана в отделение по Спешна помощ в деня на ПТП,
като са установени травми в дясна лицева област с наличие на рана на дясна
ушна мида и задушна област. Раната е била зашита с хирургични конци,
които са премахнати след 10 дни и са предписани обезболяващи
медикаменти. На 26.09.2019г. е извършено рентгенологично изследване, при
което не са установени травматично увредени мозъчни структури. Травмата,
според заключението на изслушаната през МОС експертиза, е довела до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен
период до месец.
От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза,
извършена от лекар със специалност нервни болести по отношение на М. С.
се установява, че в причинна връзка с процесното ПТП тази ищца е получила
и посттравматично стресово разстройство. То влошава качеството й на живот
и оказва негативно влияние върху ежедневните й дейности, мислене,
настроение, води до тензионното главоболие. Лечението на посттравматично
разстройство е за период от няколко месеца. Ищцата С. не е провеждала
такова лечение. Неврологични увреждания не са установени. От събраните
гласни доказателства се установява, че тази ищца имала силно главоболие,
станала разсеяна, забравяла, преди инцидента гледала възрастни хора, но след
това не била в състояние да върши това. Продължавала да ходи на
изследвания, като лекарите препоръчали да я прегледа психиатър.
М. М. е прегледана в отделение по Спешна помощ в деня на ПТП, като
5
е установена охлузна рана вдясно хълбочно. Възстановителния период от
такава рана е до 2-3 седмици, като при извършения от вещото лице преглед не
се установява останали от охлузването белези в поясно-кръстната област на
засегнатия долен десен крайник. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че ищцата М. М. е била силно стресирана от катастрофата,
притеснявала се е за майка си М. С., която била пострадала по-тежко, като М.
криела от нея болките си. Страхувала се да пътува в кола, не искала да излиза
с приятели, стояла си вкъщи.
Не е спорно между страните, че по отношение лекия автомобил л.а.
марка Мерцедес С 220 , с peг. № ******** е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на действие от
19.10.2018г. до 19.10.2019г., сключена с ответното дружество. С молба ,
получена от ответника на 06.04.2020г. ищците са заявили претенции за
заплащане обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, по
която са заведени щети. По тях не са заплатени обезщетения на ищците.
Въз основа на събраните писмени доказателства следва да бъде
направен извод за основателност на предявените искове с правно основание
чл. 432 ал.1 от КЗ.
Налице са елементите от фактическия състав на цитираната правна
норма, които ангажират пряката отговорност на застрахователя за вредите
претърпени от пострадалите, като пряка и непосредствена последица от
претърпените от тях увреждания. Във въззивната жалба, ответната страна не
оспорва по същество наличието на елементите от фактическия състав за
ангажиране на отговорността й. В жалбата се навеждат доводи за неправилно
определени размери на застрахователните обезщетения за претърпените
неимуществени вреди.
Настоящата инстанция намира обжалваното решение в това отношение
отчасти за правилно и законосъобразно.
При определянето конкретния размер на вредите за ищцата К. А. са
взети предвид, както конкретните увреждания, които са й причинени, така и
търпените от нея болки и страдания, неудобства, времето за възстановяването
й и трайните последици от уврежданията, които не са преодолени. Взети са
предвид социално-икономическите условия в страната и стандарта на живот.
Взета е предвид и съответната съдебна практика. Определеното обезщетение
6
за претърпените от тази ищца неимуществени вреди в размер на 80 000лв. в
пълна степен отчита вредите, които тя е търпяла вследствие на причинените й
травми, които са били тежки, наложили са дълго време тя да бъде на легло, не
е можела да се обслужва сама, а и към настоящия момент последиците от тях
не са преодолени напълно. Жалбите на двете страни срещу решението в тази
му част са неоснователни, тъй като при определянето на размера МОС е
съобразил всички обстоятелства имащи значение за определяне на
справедливия размер на обезщетението.
Ищцата А. твърди в жалбата си, че при сходни случаи съдът е
присъждал значително по-високи обезщетения, като прилага съдебни
решения. Размерът на дължимото обезщетение винаги се определя конкретно,
като се отчитат всички конкретни обстоятелства, като определените
обезщетения за сходни травми следва да имат само ориентировъчно значение,
тъй като обстоятелствата винаги са различни. Такъв е извода от
представените от ищцата съдебни решения, като не може да се търси
присъждане на конкретен размер обезщетение при наличието на различни
обстоятелства от значение за размера му и съдът не следва да сравнява
обезщетението присъдено по други дела на други увредени с обезщетението
на ищцата, тъй като те са определени при наличието на други факти.
По отношение на ищците М. М. и М. С. жалбата на ответника е
основателна и следва да бъде уважена. Травмите на тези ищци не са тежки.
Според заключението на вещото лице те отговарят на медико-биолигочния
признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези
травми са преодолени напълно към момента и според заключението на
вещото лице не са оставили никакви трайни последици за ищците. Те са
причинили на ищците М. С. и М. М. болки и страдания с нисък интензитет и
времето за оздравяването им е било кратко. Лечението не е било в болнично,
като само ищцата М. С. е била с няколко шева на раната, като след това
конците са отстранени и не се е налагало друго лечение. Определените от
МОС обезщетения за тези ищци, настоящата инстанция намира за завишени и
несъответни на принципа на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. При
определянето им правилно са взети предвид и претърпените от тези ищци
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпения от тях стрес и
психически травми, но въпреки това сумата от 25 000лв. за ищцата М. С. и от
10 000лв. за ищцата М. М. е несъответна.
7
Жалбата на ответника в тази си част е основателна и следва да бъде
уважена. Обезщетението за ищцата М. С. следва да бъде определено в размер
на 18 000лв., а за ищцата М. М. в размер на 6 000лв.
От събраните доказателства правилно е преценено, че не е била налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ответниците, които са
пътували без поставени колани, тъй като вещото лице е дало заключение, че
дори и при поставени колани, ищците биха получили посочените травми, с
оглед механизма на ПТП и вида на получените наранявания.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция в тази част не
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то решението следва да бъде
отменено в частта, в която е осъден ответника да заплати на М. С. сумата над
18 000лв. до 25 000лв., а на М. М. сумата над 6 000лв. до 10 000лв., като
исковете за тези суми следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Следва да бъде отменено решението в частта, в която е осъден
ответника да заплати дължимата държавна такса върху сумите, за които искът
се отхвърля с настоящото решение – над размера от 4 160 лв. до 4 600 лв.
Следва да бъде изменено решението в частта, в която са осъдени
ищците да заплатят на ответника разноски за първата инстанция, като същите
са дължими в общ размер на 212 лв.
На ответника за настоящата инстанция, с оглед частичното уважаване
на жалбата, следва да се присъдят разноски в размер на 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Поради неоснователността на жалбата К. А. на ищцата, на същата не
следва да се присъждат разноски за тази инстанция.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 06.04.2022 г. по гр. д. № 37/2021 по описа на
Окръжен съд – Монтана, в частта, в която е осъдено ЗД "Лев инс " АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. Симеоновско
шосе № 67А , на основание чл. 432,ал.1 от КЗ да заплати на М. О. С., ЕГН
**********, с адрес с.***, община ***, ул.*** № * сумата над 18 000 лева до
25 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
8
травматично увреждане в резултат на ПТП, на 01.09.2019г. по вина на водача
на лек автомобил Мерцедес С 220 , с per. № ********, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от 06.04.2020 г. до окончателното изплащане,
и в частта, в която е осъдено ЗД "Лев инс " АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София , бул. Симеоновско шосе № 67А ,
на основание чл. 432,ал.1 от КЗ да заплати на М. Л. М., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка М. О. С., с.а., сумата над 10 000
лева до 6 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
травматично увреждане в резултат на ПТП, на 01.09.2019г. по вина на водача
на лек автомобил Мерцедес С 220 , с per. № ********, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от 06.04.2020 г. до окончателното изплащане,
както и в частта, в която е осъдено ЗД "Лев инс " АД да заплати държавна
такса по сметка на Окръжен съд – Монтана над размера от 4 160 лв. като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете над размера от 18 000лв. до 25 000лв. за на М. О.
С. и над размера от 6 000лв. до 10 000лв. за М. Л. М., действаща със
съгласието на своята майка М. О. С., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 06.04.2022 г. по гр. д. № 37/2021 по
описа на Окръжен съд – Монтана в останалата обжалвана част.
ОСЪДЖА М. О. С., ЕГН **********, с адрес с.***, ул.*** № * и М. Л.
М., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка М. О. С., с.а,
да заплатят на ЗД "Лев инс " АД ЕИК ********* допълнително разноски за
първата инстанция в размер на 38 лв. и за настоящата инстанция в размер на
100лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10