Р Е Ш
Е Н И Е №260008
гр.Враца, 25.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на 24.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Виолета Вълкова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело №114 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Д.В.Т., ЕГН **********, е депозирал чрез
адвокат Г.Й. от САК, искова молба с вх.№6294/12.07.2019г против „Гаранционен
Фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:гр.
София 1000, р-н Средец, ул. Граф Игнатиев № 2, представлявано от С.С. -
изпълнителен директор със следните обективно съедининени искове:.Да се осъди
ответника да заплати на ищеца, сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществените вреди,
претърпените от него в резултат на ПТП от 27.11.2018 г., както законната лихва
за забава върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от
датата на завеждането на поканата от страна на пострадалия, 23.01.2019 г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, чрез упълномощения
процесуален представител, оспорва предявените искове.
С определение от 13.09.2019г на основание чл.220 ГПК е
конституиран П.М.К. ЕГН ********** ***, като трето лице-помагач на ответника
"Гаранционен фонд", гр.София, БУЛСТАТ *********. Същият не е
ангажирал становище по предявените искове.
Предявените обективно съединени осъдителни
искове са с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б.а от КЗ
във връзка с чл. 45 от ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани две
експертизи – съдебно медицинска експертиза и комплексна медико-автотехническа експертиза. Приложено е ДП №
1478/2018 по описа на РУ Враца и преписка № 2871/2018 по описа на РП - Враца
В депозираната искова молба се твърди,
че на 27.11.2018 г., около 12:20 часа, в общ. Враца, на път VRC км. 0+100,
вдясно от разклона за с. Лиляче, посока на движение гр. Враца - гр. Криводол, е
настъпил пътен инцидент при който МПС марка “Пежо”, модел “406”, с per. № ВР ***
ВТ, управляван от П.М.К., навлиза в лентата за насрещно движение и блъска
правомерно движещия се л.а. марка “Дачия”, модел “Сендеро”, с per. № ВР *** СВ,
управляван от П.П.. Вследствие на пътния инцидент е пострадал ищецът Д.Т.,
който е бил пътник в л.а. “Дачия”, на задната седалка, от дясната страна, с
поставен обезопасителен колан. В проведеното съдебно заседние е уточнено, че
ищецът се е возил в лявата част на задната седалка, зад шофьора.
За пътния инцидент е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. № 967000-14897/30.11.2018
г., по описа на ОД на МВР гр. Враца,
като е образувано ДП № 1478/2018 г., по описа на ОСлО - гр. Враца, което е
прекратено е Постановление от 07.03.2019 г..
Вследствие на пътния инцидент,
пострадалият е откаран по спешност в МБАЛ “Христо Ботев” - АД, където след като
бил прегледан, лекарите установили, че е получил следните травматични
увреждания: тежка разкъсно-контузна рана с обилно кървене в областта на главата
фронто-париетално с размери 7-8 см.; comotio cerebri (мозъчно сътресение със
загуба на съзнание); contusio capitis (контузия на главата); Кръвонасядане на
клепачите.
В болничното заведение пострадалият
постъпил със симтоми на замайване и главоболие, като престоял от 27.11.2018 г.,
до 30.11.2018 г. Поради получената тежка разкъсно-контузна рана в областта на
главата, на 27.11.2018 г., по спешност пострадалият е подложен на оперативна интервенция при която му е
направен шев и компресионна превръзка. След изписването от болничното заведение
ищецът продължил да изпитва силно главоболие придружено с гадене световъртеж и
отпадналост. Това налагало в първите дни след инцидента за ищеца да се грижат
неговите близки, тъй като по предписание на лекарите било забранено да се
изправя и да се натоварва. Поради изключително тежката травма в областта на
главата, всеки опит за изправяне на пострадалия е бил свързан със силно
главоболие и световъртеж. Вследствие на разкъсно-контузната рана в областта на
главата, той е носил превръзка за период от месец.
Към настоящия момент лечебният и
възстановителният период за пострадалия продължава. Вследствие на изключително
тежката мозъчна травма, към настоящия момент, Д.Т., страда от загуба на памет,
често извършва некоординирани действия. Оплаква се от невъзможност да запомни и
възпороизведе информация, което го прави нервен на моменти. Често е летаргичен
и апатичен в поведението си.
Процесният пътен инцидент дава
изключително тежки последици и върху психиката на пострадалия. Към настоящия
момент не желае да говори за катастрофата. Споделя, че дори и да се оправи
физически няма да има смелост да излиза навън и да се разхожда, поради страха
от автомобили, оплаква се от безсъние.
Видно от приложения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с per. № 967000-14897/30.11.2018 г. по описа
на ОД на МВР гр. Враца, МПС марка “Пежо”, модел “406”, с per. № ВР *** ВТ, към
датата на пътния инцидент 27.11.2018 г., няма валидна застраховка “Гражданска
отговорност”.
С Молба с Вх. № 24-01-59/23.01.2019 г
ищецът е предявил претенция пред ответника, с която е поискал да му бъде
изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди. Предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по
заведената претенция е изтекъл на 23.04.2019 г., към момента на депозиране на
исковата молба, ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение на ищеца.
С оглед на гореизложеното се
обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящата искова молба,
с която претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди пряко от „Гаранционен Фонд“.
В депозирания отговор ответникът е
изложил становище, че Гаранционен фонд, към настоящия момент вече е бил сезиран
във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 19-210051/23.01.2019г. са
уведомили ищеца, че следва да представи доказателства, от които да е видно по
безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“, от
Кодекса за застраховането. Видно от исковата молба и от приложеното
Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1478/2018
по описа на РУ Враца и преписка № 2871/2018 по описа на РП - Враца, същото е от
07.03.2019г., което към датата на завеждане на претенциите си към ГФ, ищецът в
настоящото производство, не е представил. Исковата молба е заведена пред ОС
Враца на 12.07.2019г., т.е. повече от три месеца след датата на
постановлението. От всичко гореизложено следва да се направи извода, че ГФ е
бил поставен в обективната невъзможност да се произнесе по предявената
претенция. С писмо с изх. №24-01- 60/12.04.2019г. ГФ е уведомил ищеца, че
следва да представи необходимите доказателства, от които да е видно основанието
за определяне на обезщетение, които не са били представени, а напротив заведена
е настоящата искова претенция. Ищецът
е имал възможност да предяви
нова претенция с приложено горецитираното Постановление след
което УС на ГФ отново да разгледа претенциите и да вземе решение, но ищецът не
е го е направил.
Видно от молба с вх. № 24-01-59 от
23.01.2019г., ГФ е бил сезиран за процесното ПТП, като в подкрепа на
твърденията му са представени единствено Констативен протокол за ПТП, Епикриза,
банково удостоверение и 2 броя пълномощни които са достатъчни документи за
образуване на щета № 19- 210051/23.01.2019г., но не са представени никакви доказателства, установяващи механизма,
причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за
поведението на участниците в него. С писмо с изх.
№24-01-59.1/30.01.2019г. молителя е бил надлежно уведомен, че за установяване
на твърдените от него факти и обстоятелства, е необходимо да представят
допълнителни доказателства.
До
12.04.2019 г. нищо
от посочените писмени доказателства не постъпва по щетата, вследствие на което
и предвид законоустановения краен срок за произнасяне, Управителния съвет на
Гаранционен фонд взима решение от 12.04.2019 г, с което отказва изплащане на
обезщетения за неимуществени вреди поради липса на достатъчно доказателства за
установяване на основанието и размера на претендиралите вреди.
Ищецът отново е надлежно уведомен
с писмо изх.№ №24 -01-59/12.04.2019г, че ако представи изисканите документи, претенцията им ще
бъде отново заведена и разгледана.
Напротив
в ОС Враца е
заведена срещу Гаранционен фонд настоящата искова молба, като към нея са приложени преписи от
необходимите писмени доказателства, от които евентуално може да бъде направен извод,
че ако
изисканите писмени доказателства са били надлежно представени в
Гаранционен фонд по щета № 19-210051/23.01.2019г. Управителният съвет на
Гаранционен фонд не би постановил решение, с което да откаже изплащане на обезщетения за
неимуществени вреди и вероятно би се избегнало завеждането на
гражданско дело и влизането в допълнителни ненужни разходи, както за ищеца така
и впоследствие за Фонда.
С оглед гореизложеното счита, че ищеца
недобросъвестно е осъществил една бланкетна процедура пред Фонда, с цел бърз
отказ и натрупване на лихва за по-дълъг период от произнасянето на ГФ до
завеждане на настоящата искова претенция, върху претендираното от ищеца парично
обезщетение. В тази връзка оспорва
началния момент на законната лихва, като иска Гаранционния Фонд да се счита в
забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.
Досежно
размера на предявената претенция от 30 000 лева за неимуществени вреди, счита
същия за изключително завишен, тъй
като не отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на
живот и съдебна практика към датата на ПТП - 27.11.2018 г.
Исковата
претенция не кореспондира със задължителната практика - Постановление № 4/1968
г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна
практика на ВКС/цитирана в отговора/ по приложението на чл. 52 от ЗЗД Цитирано е даденото в т. II на Постановление
№ 4/1968 г. на Пленума на ВС разяснение за понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.Във връзка с това ответникът счита, че предявените претенции
не кореспондират нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р България,
нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и
стандарта на живот.
Счита, че
задължителната извънсъдебна административна процедура пред Гаранционен фонд не
се изчерпва с бланкетното подаване на молби от пострадалите липа, с която се
цели бърз отказ от страна на Фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на
искова молба пред съда.
Оспорена е и претенцията за лихва,
считано от 23.01.2019 г..Претенцията на ищеца е отправена пред Фонда на
23.01.2019г., видно от представената молба с вх. № 24-01-59 от 23.01.2019г. Не
е ясно как ищецът е определил датата 23.01.2019г. за датата, от която да
претендира законна лихва за забава.
Според изложеното в отговора фондът
ВИНАГИ е уведомен в един по-късен момент и спрямо него законодателят в чл. 288, ал.7 от
КЗ (отм.) е предвидил
3-месечен срок, в
който след като бъде сезиран, е длъжен да се произнесе по претенцията на
пострадалото лице. В този смисъл е и постоянната съдебна практика Решение №
1028/2008 г. по т.д.621/2007 г. на ВКС, следователно Гаранционен фонд дължи
законна лихва след изтичане на законоустановения тримесечен срок-23.04.2019г.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на Д.В.Т., в размер на 30% , който като пътник на задната
седалка на л.а. Дачия Сандеро, с ДКН ВР *** СВ, е пътувал без поставен задължителен
обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП.
С депозираната допълнителна искова
молба на първо място процесуалният представител на ищеца излага становище
относно твърдението на ответника за липса на проявено съдействие от страна на
ищеца по отношение на заведената нзвънсъдебна претенция. Счита, че изложените
факти от ответника не отговарят на истината. Ищецът е завел претенция по
доброволен ред, по реда на чл. 380 от КЗ, с която молба е представил всички
нужди документи и удостоверение за банкова сметка. ***, че ответникът е имал
намерението да заплати обезщетението, той е могъл да го направи и може да го
направи и към настоящия момент. Неоснователно е твърдението на Гаранционен
фонд, че ищецът не им бил представил постановлението за прекратяване на
досъдебното производство и заради това те не могли да се произнесат по
претенцията. На основание чл. 107, ал. 1 от КЗ. (1) За установяване на застрахователното събитие и на
вредите, причинени от него застрахователят, лицето, което претендира
обезщетение,Гаранционният фонд по чл. 518 или Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи по чл. 506 имат право да получат необходимата
информация, съхранявана от органите на Министреството на вътрешните работи,
разследващите органи и другите държавни органи, личния лекар, лечебните и
здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват информация.
Гаранционен фонд е имал достатъчно време да се снабди с необходимата
информация, за да се произнесе по преписката,от своя страна обаче, ответникът
сам в писмо с изх. № 24-01-59/12.04.2019 г. указва, че отказва да плащане и пострадалият може да насочи претенцията си
пред съда. Ето защо необосновано остава твърдението на ответника, че ищецът бил
недобросъвестен и искал присъждане на повече лихва.
На следващо място, оспорва твърдението
на ответника, че представянето само на Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица не бил достатъчен, за да се направи извод за механизма на настъпване на
произшествието. Протоколът, е официален документ, удостоверяващ факта, че на
посочената в него дата се е състояло процесното ПТП с участници посочени в
протокола. Относно противоправността на процесното деяние, съдът е
компетентният орган, който трябва да прецени дали действията на водача на л.а.
„Пежо“, модел „206“, са противоправни такива.
Счита за неоснователно и възражението
на ответника за завишеност на исковата претенция, като излага следните
съображения: Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Приемането на Република България в
Европейския съюз и поемането на договорните ангажименти спрямо същия, е
съпроводено и с настъпващи промени относно размера на застрахователните премии
и тенденция към увеличаването им с оглед пълното компенсиране на вредите по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Тази тенденция е
необратима и тя оказва влияние, както при определяне напоследък на по-голям
размер на обезщетенията, присъждани от съдилищата, така и на увеличаване на
размера им, изплащан по доброволен ред от самите застрахователни компании.
Следва да се вземе предвид обстоятелството, че по силата на действащия към
момента на процесния пътен инцидент нов КЗ, и в частност разпоредбата на чл.
492, т. 1, лимитът на отговорността, по застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, за причинени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лв., за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица.
В конкретния случай, телесните
увреждания на ищеца и болките, които са
го съпътствали са били с изключително висок интензитет, особено през първите 3
месеца следващи процесния пътен инцидент, което обосновава и претендирания
размер на обезщетението.
Счита също
за напълно неоснователно и необосновано възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като същият в момента на
ПТП е бил с поставен колан.
В отговора на
допълнителната искова молба се поддържат изцяло направените оспорвания на
исковите претенции по изожените в отговора на исковата молба съображения.
Поддържат се и направените възражения.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното: От представения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. № 967000- 14897/30.11.2018 г., по описа на ОД на МВР гр.
Враца е видно, че на 27.11.2017г към
12.20ч на път VRS
км.0+100 за с. Лиляче е станало ПТП между участник едно - лек автомобил марка МПС
марка “Пежо”, модел “406”, с per. № ВР *** ВТ, управляван от собственика П.М.К.
*** и участник две - лек автомобил марка “Дачия”, модел “Сендеро”, с per. № ВР ***
СВ, управляван от собственика П. С. П. ЕГН **********. Като пострадали лица са
вписани: В.Н.Г. ЕГН ********** -
пътничка на предна дясна седалка в МПС “Дачия”, модел “Сендеро”, с per. № ВР ***
СВ и Д.В.Т., ЕГН ********** – пътник на
задна дясна седалка в МПС марка “Дачия”,
модел “Сендеро”, с per. № ВР *** СВ. За последния е отразено, че е получил рана
на главата и комоцио. Прегледан в МБАЛ „Христо Ботев”, обслужен и настанен в ХО
без опасност за живота.
Съгласно
представената Епикриза ИЗ № 12489, издадена
от МБАЛ „Христо Ботев" АД - гр. Враца, ищецът е постъпил на лечение на 27.11.2017г
и е изписан на 30.11.2017г. По време на престоя в болничното заведение му е направен
шев при повърхностно разположени процеси
в областта на главата и гърба.
Видно от Постановление
на РП Враца от 07.03.2019г е прекратено ДП
№ 1478/2018 г., по описа на РУ - гр. Враца, тъй като получените от пострадалите
лица увреждания съгласно заключенията на назначените съдебно медицински
експертизи покриват медико-биологичните признаци на лека телесна повреда, която
не попада като обект на защита от
нормата на чл. 343, ал.1, б. „б” от НК.
Процесуалният
представител на ищеца с молба с вх. № 24-01-59 от 23.01.2019г. е поискал от
ответника да бъде образувана щета и да бъде изплатено на ищеца Д.В.Т. обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 27.11.2018г, тъй като
пострадалият няма вина за настъпването на инцидента и е увреден неправомерно от
МПС без застраховка „Гражданска
отговорност”.
С Писмо Изх. № 24-01-59.1/30.01.2019 г. Гаранционен фонд уведомява ищеца, че следва да представи писмени данни за хода на ДП № 1478/2018 г., по описа на РУ - гр. Враца, копие от Автотехническа и съдебно медицинска експертизи по досъдебното производство и протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с албум и скица. С писмо с изх.№ №24 -01-59/12.04.2019г, ГФ уведомява ищеца, че УС с Решение от 12.04.2019г отказва изплащане на обезщетение по щета рег. 19210051/23.01.2019г за неимуществени вреди, тъй като не са представени поисканите с Писмо Изх. № 24-01-59.1/30.01.2019г. данни и документи. Със същото писмо пострадалият е уведомен, че може да предяви нова претенция пред ГФ или да предяви иск пред съда.
По
делото са допуснати и изслушани две експертизи: съдебно медицинска и комплексна
съдебно медицинска и автотехническа. Заключенията на експертите не са оспорени
от страните и се приемат от съда като обективни и компетентни.
Експертът
д-р П.С.П., изготвил медицинската експертиза след запознаване с медицинските
документи е установил, че ищеца Д.В.Т. при инцидента на 27.11.2018г е получил следните
наранявания:
1.Черепно-мозъчна
травма, състояща се от следните компоненти: Мозъчно сътресение, Контузия на
главата, Разкъсно-контузна рана в лява челно-темпорална/слепоочна/ област на
главата с дължина 7-8см. Травматичен подкожен кръвоизлив в лява орбитална
област с кръвонасядане на клепачите на ляво око , Травматичен подкожен
кръвоизлив в лява слепоочно-теменна област на главата по компюгъртомографски
данни.
2.
Травма на опорно-двигателния апарат: Травматично охлузване на кожата в долна
трета на дясна подбедрица с размери 4/2см. Травма в областта на десния
глезен-болка при опипване/палпация/в областта-малкопищялната кост.
Разкъсно-контузната рана в лява челно-
темпорална/слепоочна/ област обилно кървяща е обработена хирургично по
спешност.Неврологичният статус при постъпване и през периода на стационарно
лечение е останал в граници на нормата
За черепно-мозъчната травма е осъществена компютърна
томография на главен мозък без контраст, при която не са установени травматични
промени в мозъчния паренхим,травматични кръвоизливи над- и под твърдата мозъчна
обвивка/епидурален или субдурален/ и под меките мозъчни
обвивки/субарахноидален/. Не са открити счупвания на костите образуващи
мозъчния череп.
Д.В.Т. е търпял болки и страдания непосредствено след
травмата и при обработката на разкъсно-контузната рана, когато те са били най-
интензивни. По време на превръзките на обработената разкъсно-контузна рана и
при свалянето на конците също е имал болеви усещания.
При мозъчно сътресение след приключване на лечебния и
възстановителен периоди при част от пациентите са възможни епизоди от
главоболие при емоционално и физическо напрежение и при промяна в атмосферното
налягане. Този тип главоболие наподобява ,,тензионното'' и „мигренозното’’, влияе
се много добре от обезболяващи медикаменти и постепенно отзвучава.
Мозъчното сътресение е най-леката степен на дифузна
мозъчна травма. То е функционално-динамично нарушение на мозъчната дейност и
при правилно проведено лечение, режим и нормално протичане на оздравителния
процес пациентите се възстановяват за период ог 3-5 седмици. При него няма
травматични промени в мозъчния паренхим. В неврологичния статус липсва огнищна
неврологична симптоматика.В делото няма приложена медицинска документация
проследяваща възстановителния процес при ищеца с прегледи и изследвания за
настъпили усложнения, от което експертизата прави заключение,че лечението за
черепно- мозъчната травма е приключило успешно.
При нормално протичане на оздравителния процес конците от
разкъсно-конгузна рана в областта на главата се отстраняват след 7-9 дни.
Вещото лице експерт по автотехническата част по допуснатата
комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза установява от техническа гледна точка следния
вероятен механизъм на произшествието:
Лекият автомобил „Пежо 406“ с рег.№ВР *** ВТ, управляван
от П.М. *** на 27.11.2018 година, около 12,20 часа на път VRC в община Враца се
е движил в дясната половина на платното за движение в светлата част на
денонощието при валеж и нормална видимост в посока към с. Лиляче със скорост
около 69 км/ч.
В
същото време лекият автомобил „Дачия Сандеро” с per. №ВР *** СВ,
управляван от П. С. П. от гр. Враца се е движил в срещуположната лента на
същото платното за движение в посока към гр. Враца.
Водачът
на лекия автомобил „Пежо 406“ в определен момент е оставил за известно време
без контрол управлението на лекия автомобил, който се отклонил на ляво и
навлязъл от дясната в лявата половина на платното за движение.
Водачът
на лекия автомобил „Дачия Сандеро” е възприел, лекия автомобил „Пежо 406“, като
опасност и намалил скоростта си на движение, като се е отклонил в дясно, но
порали липса на време при достигане на мястото на удара е блъснал с предната си
лява ъглова част предната дясна част на лекия автомобил „Пежо 406“.
Ударът между
лек автомобил „Пежо 406“ и лекия автомобил ,Дачия Сандеро“ е настъпил в лявата
половина на платното за движение. Скоростта на движение на лекия автомобил
„Пежо 406“ в момента на удара е била около 69 км/ч., а на лекия автомобил
„Дачия Сандеро“ е била около 40 км/ч
След
удара лекият автомобил „Пежо 406“ се е завъртял на около 40° в посоката обратна
на въртенето на часовниковата стрелка, след което се установил в лявата
половина на платното за движение с предна си част насочена към банкета.
След
удара лекият автомобил „Дачия Сандеро” се е отклонил в дясно, като се е
завъртял на около 15° в посока на въртенето на часовниковата стрелна, след
което се установил в банкета с предната си част насочена към гр. Враца.
От
техническа гледна точка се стига до извода, че причина за настъпване процесното
произшествие е водачът на лекия автомобил „Пежо 406“, който е оставил без
контрол органите за управление, което е довело до навлизане на автомобила от
дясната в лявата половина на платното за движение в непосредствена близост пред
лекия автомобил „Дачия Сандеро“.
Пътниците
в лекия автомобил „Дачия Сандеро“ В.Н.Г. от с. Лиляче, която е била на предната
дясна седалка и Д.В.Т. от с. Лиляче, който е бил на задната седалка са получили
описаните в медицинските документи наранявания.
Лекият
автомобил „Дачия Сандеро“ с per. №ВР***СВ фабрично е оборудван с предпазни
триточкови инерционни обезопасителни колани за водача и всички пътници.
Според
експерта в медицинската част имайки предвид механизма на ПТП и местотоложението
на пострадалия в лекия автомобил може да се приеме, че е имало инерционно
движение на горната част на тялото и главата в купето на автомобила на Т.. Не
са установени травматични увреждания, които да сочат категорично за употреба на
обезопасителен колан.
Според
експерта в конкретния случай поставяне на обезопасителен колан не е могло да
предотврати настъпилите увреждания у Т..
За
доказване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства.
Свидетелят
В.Г. Т. – баща на ищеца, твърди, че веднага след като разбрал за инцидента на
27.11.2018 г. отишъл пред ЦСМП-Враца, и видял пристигането на линейката.
Отворил вратата и видял доктора, който с двете ръце натискал раната на главата
на синът му. Раната била дълбока, 7-8 см, порезна, и с много силно кървене.
Лекарят натискал раната, защото не можел да спре кръвта. Синът му не можел да
говори, бил унесен. Вкарали го в хирургично отделение. Направили му
изследвания. Наложило се да му прелеят две банки кръв, тъй като хемоглобина му паднал на 43. Свидетелят останал
при него през цялата нощ, тъй като не му
давали да става. Три дни не е ставал от
леглото, тъй като го боляла главата. След това лечението продължило вкъщи. На
седмия ден му сменили превръзките и му махнали конците. В момента все още
раната му забира. Предстои му нова операция след като се върне от Италия. След
инцидента свидетелят твърди, че има
промяна в сина му - станал нервен, оплаква се, че като си затвори очите не може
да пази равновесие и в тъмното има чувство, че ще падне. Белегът е видим вляво
под косата, като в момента също е забрал, поради което ходи със шапка, която не
я сваля дори и в топлото.
При
така изяснената фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 2, б. "а" от
Кодекса за застраховането Гаранционният Фонд изплаща на увредените лица
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на територията
на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от
Кодекса за застраховането е предвидено, че увреденото лице може да предяви
претенцията си пред съда, ако Гаранционният Фонд не е платил в срока по чл.
496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение.
Предявеният иск е допустим с оглед обстоятелството, че с молба
с вх. № 24-01-59 от 23.01.2019г. Гаранционния Фонд е бил сезиран с искане за
определяне и заплащане на обезщетение за претърпени и последния е постановил отказ, който е
съобщен на ищеца.
Като безспорно по делото съдът прие, че към момента на
осъществяване на пътното произшествие, лекият автомобил марка “Пежо”, модел
“406”, с per. № ВР *** ВТ, управляван от конституирания като трето лице –
помагач на ответника П.М.К., не е бил предмет на сключена застраховка
"Гражданска отговорност за автомобилистите".
Страните спорят относно механизма на ПТП, при което ищецът е
пострадал, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат, размерът на
обезщетението, което следва да бъде изплатено на пострадалия, началният момент
от който следва да бъде присъдена законната лихва при уважаване на иска за
обезщетение.
В константната практика на ВКС последователно е застъпено
становището, че въпреки характера си на официални документи, актовете на
досъдебното производство не съставляват доказателства за механизма на ПТП и за
поведението на участниците в него. Постановлението отразява мнението на
разследващите органи и не обвързва гражданския съд, разглеждащ иска на пострадалия
Следователно всички елементи на фактическия състав на
деликта следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца, който черпи благоприятни последици за себе си. За установяване
на твърденията си от негова страна бяха поискани съдебно автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза, като задачи на вещите лица постави и ответника,
поради което съдът с определение е допуснал комплексна медицинска и
автотехническа експертиза и СМЕ.
От събрания по делото доказателствен материал преценен от
съда в неговата съвкупност, се установяват в пълнота и по несъмнен начин
признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане-фактът на настъпване
на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача
лек автомобил “Пежо”,
модел “406”, с per. № ВР *** ВТ, настъпилите вследствие на
произшествието неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между
ПТП и настъпилите вреди.
От заключението на допуснатата по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло
като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експертите и
неоспорено от страните, се установява от техническа гледна точка, че причина за
настъпване процесното произшествие е водачът на лекия автомобил „Пежо 406“
който е оставил без контрол органите за управление на автомобила, което е довело
до навлизане на автомобила от дясната в лявата половина на платното за движение
в непосредствена близост пред лекия автомобил „Дачия Сандеро“, чиито водач не е
нарушил правилата за движение и не е имал възможност за предотвратяване на
удара.
Заключението
на САТЕ, сочи към извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на
деликвента П.М.К., което ангажира
неговата отговорност по чл. 45 ЗЗД. Последният оставяйки без контрол органите
за управление на автомобила е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата и по конкретно на разпоредбата на чл. 20 ал.1 ЗДвП, предвиждаща
задължението водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
При установената противоправност на деянието на водача,
вината за настъпване на ПТП се предполага, като тази законова презумпция не
беше опровергана в хода на производството от ответника.
Установява
се от събраните по делото писмени доказателства
- Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. №
967000- 14897/30.11.2018 г., по описа на ОД на МВР гр. Враца и Постановление на РП Враца от 07.03.2019г,
гласни доказателства и изслушаното заключение на СМЕ, неоспорено от страните, че
в резултат на ПТП-то ищецът е получил посочените в исковата молба телесни
увреждания.
Гореизложеното обуславя извода за доказаност на предпоставките
от фактическия състав на основанието по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а"
от Кодекса за застраховането, а именно - наличие на увреждане, настъпило на
територията на Република България, причинено от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на страната и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите";
противоправно поведение и вина на водача на превозното средство; както и
причинно-следствена връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени
вреди от болки и страдания, вследствие получените травматични увреждания.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Тъй като неимуществените вреди,
които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не
биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, продължителността на възстановяването и
др.
В настоящия случай за определяне размера
на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди съдебният състав
взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените
от ищеца болки и страдания от следните травматични увреждания, а именно: Черепно-мозъчна травма, състояща се от
следните компоненти: Мозъчно сътресение, Контузия на главата, Разкъсно-контузна
рана в лява челно-темпорална/слепоочна/ област на главата с дължина 7-8см.
Травматичен подкожен кръвоизлив в лява орбитална област с кръвонасядане на
клепачите на ляво око,
Травматичен подкожен кръвоизлив в лява слепоочно-теменна област на главата.
Според заключението на вещото лице мозъчното сътресение е най-леката
степен на дифузна мозъчна травма. То е функционално-динамично нарушение на
мозъчната дейност и при правилно проведено лечение, режим и нормално протичане
на оздравителния процес пациентите се възстановяват за период от 3-5 седмици.
При него няма травматични промени в мозъчния паренхим. Според вещото лице в
делото няма приложена медицинска документация проследяваща възстановителния
процес при ищеца с прегледи и изследвания за настъпили усложнения, от което
експерта прави заключение,че лечението за черепно- мозъчната травма е
приключило успешно.
Следва да беше отчетен факта, че ищецът е имал нужда
от помощ при обслужването си и грижи от близки хора по време на първата седмица
от възстановителния период във връзка с получената мозъчна травма. В тази
насока съдът цени показанията на разпитания свидетел В.Г. Т., тъй като същият като баща на ищеца е запознат в подробности с лечението
и състоянието му. Лично е полагал грижи за него по време на периода, в който
ищецът не е следвало да се изправя, като му е помагал в извършването на
обикновените ежедневни хигиенни навици и тоалети.
Предвид
заключението на вещото лице, съдът приема, че ищецът Д.В.Т. е търпял интензивни
болки и страдания непосредствено след получаване на разкъсно-контузната и при
обработката й. Според вещото лице болеви усещания е имал и по време на
превръзките на обработената разкъсно-контузна рана и при свалянето на
конците.
Недоказано остана твърдението на ищеца, че продължава
да търпи болки и страдания и към настоящия
момент. Според
експерта по допуснатата СМЕ, в делото
няма приложена медицинска документация проследяваща възстановителния процес при
ищеца с прегледи и изследвания за настъпили усложнения, от което експерта прави
заключение, че лечението на черепно- мозъчната травма и разкъсно-контузната е
приключило успешно. В случая на основание чл. 172 ГПК съдът не цени показанията на свидетеля В.Г. Т., че раната на
сина му непрекъснато забира и му предстои му нова операция, тъй като по делото няма приложена медицинска
документация в тази насока, а и липсват такива твърдения в исковата молба.
С оглед на гореизложеното и като взе предвид, че
претърпените болки и емоционални смущения са естествена последица от
причинените му травматични увреждания, тъй като всеки човек, претърпял
физическа травма, изразяваща се в установената телесна повреда, изживява
негативни емоции, включително и твърдяните и доказани болки, страдания и
неудобства, съдът счита, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди на ищеца е в размер на 10 000 лева. В случая са претърпени леки
телесни повреди, за които възстановителния период според вещото лице е продължил
около 5 седмици, но съдът отчита обстоятелството, че едната седмица от
лечението е била особено мъчителна за ищеца, който предвид полученото мозъчно
сътресение е бил в пълна невъзможност да се самообслужва, а се е нуждаел от помощта
на други хора. При определяне на посочения размер съдът взе предвид и
обстоятелството, че ищецът не доказа по безспорен начин, че възстановяването е
продължило повече от пет седмици, както и че понястоящем продължава да търпи
болки от получените при ПТП-то травми, предвид заключението на вещото лице по допуснатата
СМЕ.
От страна на
ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия Д.Т. на вредоносния резултат, в
размер на 30% , който като пътник на
задната седалка на л.а. Дачия Сандеро, с ДКН ВР *** СВ, е пътувал без
поставен задължителен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП.
Съобразно с
въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило, съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането,
т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията
на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС №7/63 г.
Наистина в случая не са събрани безспорни
доказателства, установяващи употреба на обезопасителен колан от пострадалия, но
съгласно заключението на експерта в медицинската част по допуснатата КСМАТЕ в
конкретния случай поставяне на обезопасителен колан не е могло да предотврати
настъпилите увреждания у Т., поради което съдът намира възражението за
неоснователно.
По отношение на претенцията за законна лихва следва
да се посочи, че такава се дължи, съгласно императивната норма на чл. 558, ал.
1, изр. 2, във връзка с чл. 497 КЗ, според която лихвите за забава, дължими от
Гаранционния Фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ, съгласно
ал. 1 от който законов текст, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати - с изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 –
хипотеза, в която настоящият казус не попада, или с изтичането на три месечния
срок по чл. 496, ал. 1. Ищецът е сезирал ответника на 23.01.2019 г., следователно тримесечният срок е изтекъл на 23.04.2019 г. и от 24.04.2019 г. ответникът е
изпаднал в забава. Следователно лихва следва да бъде присъдена, считано от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, а иска за присъждане
на лихви от 23.01.2019г до 23.04.2019г, включително следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
По разноските
При този изход на
делото разноски се дължат и на двете страни съобразно уважената и отхвърлената
част от иска.
Уважената част от исковите претенции съставлява 33,33%, а отхвърлената 66,67%.
На
основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски, съразмерно с уважената
част от исковата претенция, но в случая същият не е направил такива, тъй като е
освободен от внасянето на държавна такса и разноски.
Следва в полза на адв. Г.Й.Й. - пълномощник на ищеца
да се присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като на ищеца
е оказана безплатна правна помощ в това исково производство. Това
възнаграждение, определено на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
оглед уважения размер на исковете възлиза
на сумата от 830,00лева .
Предвид отхвърлянето на иска в една част, ищецът
следва да заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска. Ответникът е направил 600лева разноски по делото, а отхвърлената част от
исковете съставлява 2/3 или дължимата на ответника сума е 400лева .
Ищецът е
освободен от внасяне на д.такса и от
разноски при условията на чл.83 ал.2 от ГПК,поради което на основание чл. 78
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка
на Врачански окръжен съд за уважената
част от исковете в размер на 400,00лева. От бюджета на съда са платени 550лева
за допуснатите експертизи, поради което ответникът следва да заплати на ОС
Враца и сумата от 183,33 лева - направени разноски сързамерно с уважената част
от исковете.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес
на управление:гр. София 1000, р-н Средец, ул. Граф Игнатиев № 2, представлявано
от С.С. - изпълнителен директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.В.Т.,
ЕГН **********, по сметка с IBAN: ***, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
ПТП от 27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
24.04.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди в останалата част до пълния размер от 30 000лева,
както и иска за присъждане на законна лихва от 23.01.2019 г. /датата
на депозиране на претенцията пред ГФ/ до 23.04.2019г, включително, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Гаранционен
Фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:гр.
София 1000, р-н Средец, ул. Граф Игнатиев № 2, представлявано от С.С. -
изпълнителен директор, да заплати на Г.Й.Й. от САК, сумата 830,00лв./ осемстотин и тридесет лева/ , представляващо адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т.4, от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА, Д.В.Т., ЕГН ********** да заплати на
Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление:гр. София 1000, р-н Средец, ул.
Граф Игнатиев № 2, представлявано от С.С. - изпълнителен директор, сумата от 400,00 /четиристотин/ лева,
представляваща направени разноски за отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Гаранционен
Фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:гр.
София 1000, р-н Средец, ул. Граф Игнатиев № 2, представлявано от С.С. -
изпълнителен директор, да заплати в полза на ОС Враца държавна такса от 400 /четиристотин/лева и сумата от 183,33 / сто осемдесет и три лева и тридесет
и три ст./ лева, разноски за изслушаните експертизи.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на П.М.К.
ЕГН ********** ***, като трето лице-помагач на ответника "Гаранционен
фонд", гр.София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: