Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                                  №56

 

гр.Силистра 28.11.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Силистренски окръжен съд наказателна колегия в съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

 

                                                                 1.АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                           2.АНА АВРАМОВА

 

при участието на секретаря МИРЕНА СТЕФАНОВА и в присъствието на прокурора ГАЛИНА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВНОХ дело №143 по описа за 2019 година за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда №8 от 07.05.2019г. постановена по НОХД №27/2019г., Дуловски районен съд е признал подсъдимия Х.Р.Ш. за невиновен в това, че на неустановени дати през м.април 2018г. в с.Окорш, общ.Дулово, при условията на продължавано престъпление самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго, свое предполагаемо право, а именно, че владее без правно основание част от имот №095005 в местността „Кравефермата“, собственост на С.Д. от с.с., съгласно НА №135/2012г., скица от 12.09.2018г. и партида на имота, издадена от ОС „Земеделие“ гр.Дулово, поради което го оправдава по обвинението за престъпление по чл.323, ал.1, вр.с чл.26, ал.1 НК.

Съдът е отхвърлил предявения граждански иск от С.Д. за причинени имуществени вреди в размер на 2000 лева, като неоснователен.

Недоволен от така постановената присъда е останал С.С.Д., който чрез адв.И. я оспорва, като счита, че тя е неправилна, необоснована и неоснователна. Според жалбоподателя са налице доказателства, че подсъдимия е осъществил престъпление по чл.323, ал.1 НК, поради което иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, с която да осъди подс.Ш. по предявеното му обвинение. Претендира се за уважение на предявения граждански иск и присъждане на разноските. Редовно призован, С.Д. се явява лично в съдебно заседание, представляван от  адв.И. и адв.Парушев. Адв.И. заявява, че поддържат подадената жалба и твърди, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал доказателствената съвкупност, не е проявил активност за събиране на нужните доказателства, вследствие на което е достигнал до неправилния извод за несъставомерност на деянието, осъществено от подсъдимия.

Адв.Парушев допълва, че въз основа на издадения в полза на Д. НА, той е ползвал и обработвал процесния имот, а подсъдимия е извършил промяна във фактическото положение, вследствие на противоправните му действия.

Жалбоподателя Д. твърди, че с подсъдимия имат дългогодишен конфликт и той непрекъснато извършва действия, с които уврежда изградената от него ограда и реколтата, която отглежда в имота.

Процесуалният представител на подсъдимия-адв.В. счита, че първоинстанционният съд е обсъдил обективно всички налични по делото доказателства и правилно е преценил, че подс.Ш. не е извършил самоуправни действия. Поради това, адв.Валилева иска първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Подс.Ш. заявява, че винаги семейството му е обработвало процесния имот, първоначално баща му, а след това и самия той.

Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена. Прокурорът намира, че не са налице противоправни действия от страна на подсъдимия за промяна на съществуващото положение, тъй като според данните по делото имота се е владеел непрекъснато именно от подсъдимия. Прокурорът споделя изводите на ДРС, че обвинението не е конкретизирано и в обвинителния акт не са описани конкретните съставомерни действия.

Силистренски окръжен съд на основание чл.313, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите изложени в жалбата и становището на страните констатира следното:

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че съгласно решение №170/10.08.2015г. на Районен съд-Дулово по гр.д. №409/204г., подс.Ш. е осъден да предаде на св.Д. владението на недвижим имот, представляващ нива с площ от 3.538дка, трета категория, находяща се в местността „Кравеферма“, в землището на с.Окорш, с ЕКАТТЕ 53494, съставляваща имот №095005, при граници и съседи: имоти №№ 095003, 095006, 000333 и 095004.

Впоследствие, това решение е отменено с решение №181/01.12.2016г. по гр.д. №278/2015г. на Силистренски окръжен съд в частта, с която подс.Ш. е осъден да предаде на св.Д. владението на недвижим имот, представляващ нива с площ от 3.538дка, трета категория, находяща се в местността „Кравеферма“, в землището на с.Окорш, с ЕКАТТЕ 53494, съставляваща имот №095005, при граници и съседи: имоти №№ 095003, 095006, 000333 и 095004.

Вместо това, Силистренски окръжен съд е отхвърлил предявения от св.Д. иск против подс.Ш., който да бъде осъден да му предаде собствения му недвижим имот, представляващ 2 180кв.м. от нива 3.538дка, трета категория, находяща се в местността „Кравеферма“, в землището на с.Окорш, с ЕКАТТЕ 53494, съставляваща имот №095005, при граници и съседи: имоти №№ 095003, 095006, 000333 и 095004.

Обезсилил е решение №170/10.08.2015г., постановено по гр.д. №409/2014г. на Дуловски районен съд в частта, с която подс.Ш. е осъден да предаде на св.Д. владението на собствения му недвижим имот, представляващ нива с площ по-голяма от 2 180кв.м. до 3.538дка, трета категория, находяща се в местността „Кравеферма“, в землището на с.Окорш, с ЕКАТТЕ 53494, съставляваща имот №095005, при граници и съседи: имоти №№ 095003, 095006, 000333 и 095004.

На 11.05.2018г. св.Д. ***, с която претендира, че подс.Ш. обработва процесния имот, без негово разрешение.

Установената фактическа обстановка почива на събрания в хода на досъдебното и съдебното производство доказателствен материал, което е дало възможност на първоинстанционният съд да установи фактите и обстоятелствата, относими към съставомерността и авторството на деянието. При събирането и оценката на доказателствата, не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Предвид на това, въззивната инстанция счита жалбата за процесуално допустима, а по същество неоснователна.

При оценката на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд е дал отговор на всички съмнения и възражения, поставени от страните в процеса. Правилната интерпретация на доказателствата напълно се споделя от въззивната инстанция, която намира, че не е необходимо да преповтаря изцяло доказателствения анализ в своето решение.

При така установените фактически положения, настоящата инстанция се солидаризира с изводите на първонистанционният съд, че с деянието си, подс.Ш. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.323, ал.1 НК.

За да е съставомерно деянието по този текст на наказателния закон, е необходимо от една страна, да е налице едно претендирано от дееца право, и от друга страна, да са извършени действия по неговото самоволно осъществяване-в нарушение на реда, установен от закона.

В настоящият случай не са налице данни за конкретни действия от страна на подсъдимия, изразяващи се в самоволно осъществяване на оспорваното от св.Д. право на собственост върху процесния имот. Нещо повече, от събраните доказателства се установява, че правото на собственост не е предполагаемо, а е действително, тъй като подс.Щабан владее имота на законно основание, а неговото имуществено право се претендира от насрещната страна-св.Д..

Съжденията на защитата на св.Д. досежно порочността на решение  №181/01.12.2016г. по гр.д. №278/2015г. на Силистренски окръжен съд, следва да се оставят без коментар, тъй като те касаят влязъл в сила съдебен акт, който не е предмет на настоящото производство. Именно това съдебно решение е финализирало възникналия през 2008г. имуществен спор относно процесния имот, между св.Д. и подс.Ш.. В него по ясен и категоричен начин съдът е приел, че по отношение на този имот е налице изтекъл давностен период от повече от десет години, а именно: от 21.11.1997г. / влизане в сила на ЗВСОНИ/, до отправяне на първата искова претенция на 03.10.2008г., което обиктивира и правото на собственост в полза на подс.Ш..

Следователно, касае се за едно фактическо положение, което е траело години наред /семейството на подсъдимия обработва имота от 1959г./ и е продължило и след възникване на спора през 2008г до неговото решаване, с решение №181/01.12.2016г. по гр.д. №278/2015г. на Силистренски окръжен съд, а и до настоящият момент. Предвид на това, бездействието на подсъдимия, съставляващо обективно проявление на отказа му да се подчини на имуществените претенции на св.Д., не означава самоволно заемане на дотогава ползвания от него имот, просто защото той никога не е бил ползван от Д.. В случая няма промяна в определено фактическо положение, а за съставомерността на самоуправството законът няма предвид дейност по запазване на фактическото положение, дори и в случаите, когато то е неправомерно създадено, а настоящият казус не е такъв.

Подсъдимия не е завладявал, изменял, разрушавал и изобщо не е осъществявал каквито и да е фактически действия по промяна на съществуващото положение, напротив, той е продължавал да владее имота по местоположение и в границите, както към момента на възникване на спора, решаването му, така и към настоящият момент. В този аспект липсва и резултатния елемент на деянието от обективна страна.

Не е налице и субективната страна на деянието, което се извършва винаги при пряк умисъл. В настоящият случай, в съзнанието на подсъдимия никога не е била налице представа, че този имот не е негова собственост, за да се приеме, че той самоволно е реализирал правото си на владение на имота в границите, в които го обработва от години.

От друга страна, въззивната инстанция се солидаризира с позицията на представителя на Окръжна прокуратура-Силистра, за липсата на конкретизация в обвинението, досежно извършените от подсъдимия съставомерни действия, очертаващи признаците на състава по чл.323, ал.1 НК. В тази връзка са несъстоятелни възраженията на защитата на св.Д., за неправилна интерпретация на показанията на свидетелите. В цитирания протокол от 07.05.2019г. е несъмнено, че св.Д. е заявил: „Подсъдимият владее имота“, „От 2008г. до сега все той си обработва“. Всички твърдения за осъществени действия по имота от страна на св.Д., преди постановяване на решение №181/01.12.2016г. по гр.д. №278/2015г. на Силистренски окръжен съд, нямат отношение към основния факт на доказване по настоящото производство и е безпредметно да се коментират.

Не отговарят на действителността и твърденията на адв.И., че: „….са налице безспорни доказателства и свидетелски показания, че подсъдимият през инкриминирания период и е унищожил оградната мрежа между двата съседни имота“.

В показанията си св.Д. е заявил, че е оградил имота с мрежа през 2014г., а подсъдимия е премахнал мрежата през октомври 2017г. После Д. допълва, че подсъдимия е направил през 2018г. същото каквото и през 2017г., но тогава мрежата би следвало да е вече премахната, като Д. не споменава, че след премахването й през 2017г. пак я е поставял. След това уточнява, че претендира за обезщетение за нанесените му щети вследствие на премахнатата мрежа, поставена през 2014г., но както сочи, това е станало през 2017г., т.е. преди инкриминирания период, или се претендира за вреди, несвързани с предмета на обвинението.

Св.Дуран твърди в показанията си, че премахването на оградната мрежа е станало през април 2018г., но не уточнява на коя точно дата. Тези данни влизат в противоречие както с показанията на св.Д., така и с предявеното обвинение, в което се сочи, че самоуправните действия не са еднократен акт, а продължавано престъпление, като се уточнява, че това е станало на неустановени дати-може би на нечетно число. В пледоарията си адв.И., като самоуправни действия сочи също така и унищожена специална трева, засята за паша на пчелите, но в обвинителния акт никъде не се сочи за такива действия от страна на подсъдимия. Още повече, както бе отбелязано, в показанията си св.Д. потвърждава, че след 2008г. имота се владее от подсъдимия. Кога тогава е засята тази специална трева?

Липсата на конкретизация в обвинителния акт досежно извършените от подсъдимия съставомерни самоуправни действия, подчертават доказателствения дефицит в тази насока, което намира израз и в приетата от прокурора формулировка на обвинението, което сочи по-скоро на обективно проявено бездействие, по запазване на съществуващото фактическо положение, а това не покрива признаците на изпълнителното деяние по чл.323, ал.1 НК.

Будеща недоумение е позицията на защитата на св.Д., че липсата на конкретизация в обвинението е съществено процесуално нарушение, обвързващо съда с определени действия. В проведеното разпоредително заседание на 14.03.2019г., адв.И. изрично е заявил при обсъждане на въпросите по чл.248 НПК, и по-точно по т.3, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите като вид и обем доказателства в хода на проведеното съдебно следствие, които ведно с представените писмени доказателства, изясняват в пълнота фактическата обстановка, досежно параметрите и формулировката на предявеното обвинение. Именно те не задължават съда да събира доказателства, които нямат никакво отношение към основния факт на доказване.

Ето защо, въззивната инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за несъставомерност на деянието по чл.323, ал.1 НК от обективна и субективна страна за обосновани, почиващи на вярна интерпретация на доказателствената съвкупност, поради което не могат да не бъдат споделени.

Предвид на изложеното, въззивната инстанция счита, че постановения първоинстанционен акт следва да бъде потвърден изцяло.

Водейки се от тези си съображения,  Окръжния съд

 

                        Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №8 от 07.05.2019г. постановена по НОХД №27/2019г. на Дуловски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                          1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                      2.