Р
Е Ш Е
Н И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,23.12.2019 година
Решение от книга за открити заседания №…… от 23.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелският районен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕТАЛ:ГАНЧО ДРАГАНОВ
при
секретаря Милена Димова с участието
на прокурора...................... сложи
на разглеждане докладваното от районния
съдия Ганчо Драганов гр.дело №178 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№1127 от 14.05.2019г.
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 със законен представител Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов
Деспов, чрез юрисконсулт Ц.П. с адрес ***-р
Петър Дертлиев №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу С.Н.С. с ЕГН ********** с адрес ***, с правно основание чл.415, ал.1
във вр. с чл.422 във вр. чл.124 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с която ищеца моли
да бъде постановено решение по силата на което да се признае за установено по
отношение на ответника, че същата дължи на ищеца -1151,83 лв. /хиляда и сто петдесет
и един лева и 83 стотинки/ - главница за периода от 5.09.2017 г. до 9.08.2018
г.; - 259.81 лв. /двеста петдесет и девет лева и 81 стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 5.09.2017 г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 9.08.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/; -
193,72 лв. /сто деветдесет и три лева и 72 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за
забава, за периода от 5.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на
дълга., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №26/05.02.2019 по частно гр.дело № 39/2019г.
по описа на Районен съд-гр.Тервел. Претендират се и разноски и по двете
производства..
В исковата молба се излагат съображения, че на На
9.08.2017 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД, като Кредитор и С.Н.С. като
Кредитополучател е сключен договор за стоков кредит с № 282896, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за
кредит, Кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общи условия, с оглед
вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит.
Съгласно
т. 1 от Договора, кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя
стоков кредит в размер на 1151,83 лв. за закупуването от ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ
ЕАД /Търговец/ на:
- телевизор SAMSUNG UE-50KU6072 - 1 брой
с цена 1079,00 лв.
- както и за сключване на застраховка „Стандарт
+“ за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 72,83
лв.
На основание сключения между страните договор,
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 9.08.2018
г., на 12 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна
част от Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска, като първите 11 броя вноски са в размер на 118,22 лв.
всяка, а последната погасителна вноска е в размер на 111.22 лв. Срокът на
договора е изтекъл на 9.08.2018 г. с последната погасителна вноска и не е
обявяван за предсрочно изискуем. Длъжникът не е извършил нито едно плащане по
дължимия към Дружеството паричен заем.
На 24.04.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен
между „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” АД,
ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за стоков
кредит № 282896 от дата 9.08.2017 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и С.Н.С. е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „БАНКА ДСК“ ЕАД с
Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
С разпореждане от 03.09.2019 година Тервелски
районен на осн. чл.47 ал.6 от ГПК, тъй като ответникът не е намерен на неговия
постоянен и настоящ адрес или по месторабота, съдът е допуска назначаването на
особен представител на ответника С.Н.С. с ЕГН ********** с адрес ***.
В
законоустановения едномесечен срок е бил получен писмен отговор от
ответника чрез особения си представител
с който не оспорва иска на ищеца. В
съдебно заседания ищеца не се представлява, но с молба моли да бъде разгледано
делото в негово отсъствие, като предявеният иск да бъде уважен изцяло, като
допустим и основателен, както и да му бъдат присъдени разноските сторени по
настоящото производство и по проведеното заповедното производство по чл.410 от ГПК.
Ответника се представлява от особения си
представител, като счита че искът е основателен.
По
делото са приети следните писмени доказателства: заверени копия от искане за
кредит №282896, декларация, договор за стоков кредит №282896 от 09.08.2017г.,
погасителен план, общи условия по договора за стокови кредити, уведомително
писмо, съгласие за присъединяване към група на застрахованите лице по групов
договор за застраховка на кредитополучателите по стокови кредити, сертификат на
застраховано лице, касов бон, общи условия за застраховане на кредитополучатели
по стокови кредити, рамков договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от
11.04.2018г., допълнително споразумение за цедиране на вземания към цесията,
уведомително писмо, пълномощно, уведомително писмо за извършена цесия, известие
за доставка, копие от плик и разписка, уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/, обратна разписка към товарителница, както и
ч.гр.дело №39/2019г. на РС гр.Тервел.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Искът
като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния съд се явява
допустим. Разгледан по същество се явява и основателен по слредните
съображения.
Искът е
предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК. Издадената
заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, а искът е
предявен на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Ищецът Агенция за събиране на вземания” ЕАД е предявил
в срок иска си по чл.422 във вр. чл.124 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 09.08.2017 г. между
„БАНКА ДСК“ ЕАД, като Кредитор и С.Н.С. като Кредитополучател е сключен договор
за стоков кредит с № 282896, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е
заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла
на чл. 5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на информирано решение за
сключване на договора за кредит.
Съгласно т. 1 от Договора, кредиторът се е задължил да
отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1151,83 лв. за
закупуването от ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД /Търговец/ на:
- телевизор
SAMSUNG UE-50KU6072 - 1 брой с цена 1079,00 лв.
- както и за
сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 с еднократна
застрахователна премия в размер на 72,83 лв.Съгласно договора, при забава на
една или повече вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва за периода на забавата. Крайният срок на договора
е бил на 18.12.2017г. като същият е изтекъл без да бъде обявен за предсрочно
изискуем от кредитора.
Безспорно между страните е, че ответника не е погасил
по този договор горепосочената сума.
На 24.04.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен
между „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” АД,
ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за стоков
кредит № 282896 от дата 9.08.2017 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и С.Н.С. е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането от страна на „БАНКА ДСК“ ЕАД с Уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне.
В изпълнение на изискванията на закона на ответника е
изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от
страна на „Банка ДСК“ ЕАД, съотв. с Изх. № УПЦ-П-ДСК/ 282896 от 23.05.2018 г.
посредством „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне. Същото се е върнало в
цялост като неполучено с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
Ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ДСК/
282896 от 24.04.2019 г. Същото отново се е върнало в цялост като неполучено. В
случая следва да се има предвид, че съгласно чл.6.5. от Рамковия договор за
цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила
от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената
цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от
„Банка ДСК“ ЕАД.
Към настоящата искова молба е представено заверено
копие от уведомленията за извършената цесия от страна на „Банка ДСК“ ЕАД с Изх.
№ УПЦ- С-ДСК/ 282896 от 24.04.2019 г., което е връчено от съдът на ответника
същото ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Съгласно постановените от ВКС на основание чл. 290 и
291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т, д, № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., ако към исковата молба
по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право.
Между страните е възникнало облигационно отношение от
сключен договор за стоков заем. Ищецът е изпълнил задължението си да предостави на
ответника паричен заем, с което за ответника е възникнало задължение за плащане
на смесечни погасителни вноски по уговорен погасителен план. Налице е неплащане
на всички месечни вноски като срокът на договора е изтекъл изцяло, поради което
ответникът дължи и уговорената лихва по целия договор тъй наречената
възнаградителна лихва. Ответникът комуто е възложена доказателствената тежест
не доказва погасяване на задължението по договора. Страните не спорят относно
размера на обезщетението за забава. По тези съображение и съгласно
представените доказателства съдът намира така предявеният иск за ицяло
основателен и като такъв следва да го уважи. Предвид основателността на
претенцията относно главното задължение основателно се явява и искането по чл.86,
ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва върху
признатото главно задължение, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР
№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС,
съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно
изхода на спора. В случая ответникът
дължи сторените разноски в заповедното
производство – 32,11 лв. – държавна такса и
50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на производството и направеното
искане от ищеца за присъждане на съдебни разноскипо настоящото производство, ще
следва на ответника да бъде
възложено заплащането им в размер на общо
774,51 лв. включваща 82,11 лв. –
държавна такса, 350.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определеното на основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37
от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния
интерес и 342,40 лева внесени от ищеца за възнаграждение на нозначения особен
представител на ответника.
Водим от горното, Тервелският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните,
че С.Н.С. с ЕГН ********** с адрес ***, дължи на ищеца „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, следните
суми: 1151,83 лв. /хиляда и сто петдесет и един лева и 83 стотинки/ - главница
за периода от 5.09.2017 г. до 9.08.2018 г.; - 259.81 лв. /двеста петдесет и
девет лева и 81 стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
5.09.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 9.08.2018 г.
/падеж на последна погасителна вноска/; - 193,72 лв. /сто деветдесет и три лева
и 72 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, за периода от 5.09.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение до окончателно погасяване на дълга., за които е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК
№26/05.02.2019 по частно гр.дело № 39/2019г. по описа на Районен съд-гр.Тервел..
ОСЪЖДА С.Н.С. с ЕГН **********
с адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Петър
Дертлиев №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
сторените по ч.гр.дело №39 по описа на ТРС за 2019 г. разноски в размер на 82,11
лв.
ОСЪЖДА С.Н.С. с ЕГН ********** с адрес ***,
да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,, сторените по настоящото производство разноски в
размер на 774,51 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: