Р Е Ш
Е Н И Е
№ 217
Гр. Перник, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Мария Христова
При
секретаря Наталия Симеонова, като разгледа административно дело № 17/2023 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба от В.Р.Г., ЕГН **********,*** подадена чрез адвокат Н.Х.-Й. ***
срещу Решение № 600407****/22.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Перник, с
което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-162/28.11.2022 г., против Разпореждане
№ 600407**** /прот. № 01414/ от 14.11.2022 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал.
1 от КСО, с което на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО във връзка с
приложимостта на чл. 9а, ал. 2 от КСО, считано от 08.07.2022 г., до пожизено на
жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят
счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно поради неправилно
приложение на закона. Оспорва извода на административния орган, че трудовият
стаж на длъжност „сп. конструктор“, положен през периода 09.11.1989 г. –
30.11.1995 г. в „****“ АД – гр. Б. е трета категория. Твърди, че през периода
си на работа по трудово правоотношение при работодател „****“ АД – гр. Б. за
времето от 09.11.1989 г. до 31.10.1996 г. е работила непрекъснато на една и
съща длъжност, полагала е един същи труд, задължения, функции и място на
полагане на труд, така както е отразено в Удостоверение 42/15.01.1997 г. Намира
за доказан факта, че осигурителния й стаж при посочения осигурител е 6 години
11 месеца и 22 дни при условията на втора категория труд, а не както
административният орган неправилно и незаконосъобразно е приел, че същият е
само 11 месеца.
В
заключение, моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 600407****/22.12.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – Перник и оставеното с него в сила разпореждане,
като поставено в нарушение на относимите материално-правни разпоредби и да
върне административната преписка на Директора на ТП на НОИ - Перник за преразглеждане.
В проведеното
съдебно заседание на 23.11.2023 година жалбоподателят, редовно призован се
явява лично и се представлява от адвокат Н.Х.. Пледира жалбата да се уважи по изложени
в нея доводи. Изтъква, че в хода на съдебното производство по безспорен начин е
доказано, че жалбоподателят е полагал труд при условията на втора категория
труд през процесния период, което обстоятелство се установява от свидетелски
показания и косвени доказателства представени от „**** ****“ АД, дружество
занимаващо се с аналогично производство, чрез които се доказва, че за идентична
длъжност работещите са категоризирани при втора категория труд, както и с оглед
представените от ответника допълнително доказателства, касаещи зачитането на
стаж на други лица, работили в същото предприятие. Моли жалбата да бъде уважена като атакуваното
решение бъде отменено, преписката върната на административния орган за ново
произнасяне. Претендира присъждане на
направени по делото съдебни разноски, за което прилага и списък на разноските
по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата Директорът на ТП на НОИ – Перник, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Изразява доводи, че атакуваното решение, с което е
потвърдено разпореждането за отпускане на пенсия е правилно и законосъобразно.
Счита, че не следва да се кредитират представените писмени доказателства, както
от „****“ АД, така и тези представени в последното съдебно заседание от страна
на ответника. Намира, че същите касаят други лица не могат да послужат за
доказване на втора категория труд на жалбоподателя. Навежда аргументи за
недопустимост на свидетелските показания. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Административен
съд – Перник в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните,
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна
следното:
Предмет
на оспорване в настоящето производство е Решение № 600407****/22.12.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ - Перник, с което е отхвърлена жалба с вх. №
1012-13-162/28.11.2022 г., против Разпореждане № 600407**** /прот. № 01414/ от 14.11.2022
г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО.
С
въпросното разпореждане на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО във връзка с
приложимостта на чл. 9а, ал. от КСО, считано от 08.07.2022 г. до пожизнено на В.Г.
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същото е оспорено от
жалбоподателката по административен ред с аргумент, че съгласно Удостоверение ****
****г., издадено от осигурителя „****“ ЕАД – гр. Б., осигурителният й стаж за
периода от 09.11.1989 г. до 31.10.1996 г., равняващ се на 6 години 11 месеца и
22 дни е признат за такъв от втора категория труд по т. 25 от ПКТП, предвид
изричното записване. Твърди, че през цялото време е работила на едно и също
работно място и е изпълнявала една и съща длъжност, а при отпускане на пенсията
от втора категория труд са и зачетени само 11 месеца и 12 дни. Освен
Удостоверение **** ****г., издадено от осигурителя „****“ ЕАД – гр. Б., към
административната преписка е приложено и още едно Удостоверетние **** ****г.,
издадено от осигурителя „****“ АД – гр. Б. за удостоверяване на осигурителен
стаж на длъжност „сп. конструктор“ за периода от 09.11.1989 г. до 31.10.1996 г.
- 6 години 11 месеца и 22 дни, което е без заверка за категория. С цел
изясняване на обективните факти и обстоятелства административният орган е
разпоредил проверка по предадените на съхранение в осигурителен архив на НОИ
резчетно-платежни документи на „****“ АД – гр. Б.. Резултатите от същата са
обективирани в писмо изх. № 1029-13-1427/13.10.2022 г., с което се установява,
че лицето за периода от м. 11.1989 г. до м. 03. 1991г. в резчетно-платежни
документи фигурира на длъжност „сп. конструктор“ и няма записан отдел, а от м.
04.1991 г. до м. 12.1991 г. фигурира на длъжност „сп. конструктор“ в отдел
„Конструктивен“, за периода от м. 01.1992 г. до м. 11.1995 г. фигурира в
„Конструктивен отдел“ без посочена длъжност и за периода от м. 12.1995 г. до м.
10.1996 г., фигурира в отдел „РМЦ“ без записана длъжност. Въз основа на
представената информация периодът от 09.11.1989 г. до 30.11.1995 г. на „сп.
конструктор“ към отдел „Конструктивен“ е зачетен за трета категория труд с продължителност
6 години, 0 месеца и 21 дни, а периодът от 01.12.1995 г. да 31.10.1996 г., за
който е посочено „РМЦ“ е зачетен от втора категория труд по т. 25 от ПКТП с
продължителност 11 месеца и 0 дни. С тези мотиви директорът на ТП на НОИ –
Перник е постановил решение, с което е отхвърлил подадената от В.Г. жалба.
Така
издаденото решение е съобщено на жалбоподателя на 16.01.2023 г. видно от надлежно извършеното отбелязване в известие
за доставяне - л. 54 от преписката по издаване на оспорвания акт. В
законоустановения срок по чл. 117, ал. 4 от
КСО, жалбоподателят е
оспорил същото депозирайки жалба с вх. № 250 от
24.01.2023 г.
В хода на съдебното оспорване е разпитана свидетелката н.и.П.,
която сочи, че от 1985 г. до 2000 г. е работила в ****ов завод „****“ АД – гр. Б.,
като през този период е заемала две длъжности. До 1990 г. е била в отдела на
Главния енергетик, а след това е била началник на отдел „Техника по безопасност
и охрана на труда“. Познава В.Г. от постъпването й на работа в завода, като
твърди, че до напускането й през 1996 г. е била конструктор в „Конструктивен
отдел“. Описва характера на работа като специфична дейност на конструкторите,
при която се налага при повреда на даден елемент да се реализира посещение на
място и снемане на точните размери на същият и подаване на информация към „Ремонтно-механичиния
цех“ с цел изработване на нов елемент, който да се подмени. Касае са за
специфични части, които не се продават в магазина и, за които е необходимо
прецизно снемане на данни от страна на конструкторите, които следва да имат
висока квалификация и в повечето случаи са били инженери. Работата е била свързана с посещения в различни видове
цехове, съобразно това къде има повреден детайл, без значение дали работят в
прахта, посещават мазета, тавани и др. платформи. Прави разграничение между длъжностите
чертожник и конструктор, като обръща внимание, че чертожниците не напускат
работното си място в офиса и чертаят или ретушират чертежи, доколкото
конструкторите посещават различни по вид места, изложени на шум, прах, вибрации
и лоши климатични условия и разлика в околната среда на работа. Поради което и
работата на чертожниците е категоризирана от трета категория труд, за разлика
от тази на конструкторите, за която с оглед характера на работа се признава
втора категория труд. Обръща внимание, че през процесния период длъжността
„конструктор“ се е изпълнявала, както от настоящия жалбоподател, така и от В.Г.,
което обстоятелство се потвърждава и от приложените по делото разчетно-платежни
ведомости на „****“ АД гр. Б.. Свидетелката е категорична, че конструкторите
винаги са били втора категория труд и тези твърдения биха се доказали, ако се
направи справка за колеги на жалбоподателката, които вече са били пенсионирани и
са заемали същата длъжност.
Съдът ползва показанията на свидетелката н.и.П. на основание
чл. 104, ал. 10, изр. 2 от КСО. Нормата предвижда изключение от правилото за
недопустимост на гласни доказателства за установяване условията на труд.
Предпоставка за това е да са представени писмени доказателства, издадени от
осигурителя по време на полагане на труда. В настоящия случай по делото е представена
трудова книжка № 999, в която по време на полагане на труда,
работодателят/осигурителят - „****“ АД чрез свое длъжностно лице е извършило
отбелязване за заеманата от жалбоподателката длъжност, трудовото й възнаграждение
и прослуженото време. Това писмено доказателство е достатъчно съгласно нормата
на чл. 104, ал. 10, изр. 2 от КСО за допускане на свидетелски показания за
установяване на условията при които е извършвана трудовата дейност. Относно
този факт, съдът кредитира изложеното от свидетелката, тъй като няма основание
показанията и да се считат заинтересовани или предубедени. Тя е възприела лично
обстоятелствата, за които е дала сведения, тъй като по времето на спорния
осигурителен стаж, е работила при същия осигурител и имала преки наблюдения
върху естеството на работа на жалбоподателката, заеманата от нея длъжност,
както и функциите на отдела в който е работила. С оглед изложеното съдът приема
за установено, че трудовият стаж на последната е положен на длъжност „конструктор“
в отдел „Конструктивен“, който в един период е бил самостоятелен отдел, в друг
такъв е бил звено към „Ремонтно-механичния цех“ при „****“ АД – Гр. Б., но с
еднакви функции. Кредитира показанията на свидетелката, като намира същите за
последователни и непротиворечиви, кореспондиращи със представените по делото заверени
копия на трудова книжка, разчетно-платежни
ведомости на „****“ АД гр. Б., както и УП-3 изх. **** ****г., издадено от
"****" АД на В.А.Д, заемаща длъжността „сп. конструктор“.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата срещу Решение № 600407**** от 22.12.2022г. на
Директора на ТП на НОИ - Перник, е подадена от
правоимащо лице, в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и като такава е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
След извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 118, ал. 2 от КСО, служебен контрол върху
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът
установи, че оспореното решение е издадено от
оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност. Иначе
казано, оспорваният акт не страна от
порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, който порок да е основание за отмяната му като
незаконосъобразен, със законните последици от
това.
Решението на Директора на ТП на НОИ - Перник е издадено в
установената от закона писмена форма.
Актът е издаден при спазване на предписаната от
закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като актът съдържа посочване на фактически и правни
основания за издаването му и мотивите на административния орган да издаде акт
точно с такова съдържание, поради което съдът приема, че не е налице
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на
оспорваното решение не са допуснати нарушения на административно-
производствените правила, които да го правят негоден да породи целените
правилни последици. Спазена е процедурата и всички изисквания на
административното производство, съобразно чл. 117, ал. 3 от КСО.
В конкретния случай правният спор се свежда до това - налице
ли е по отношение на жалбоподателя изискуемият осигурителен стаж, положен при
условията на втора категория труд, и по-конкретно следва ли да се признае
трудът, положен през периода 09.11.1989 г. – 30.11.1995 г. на длъжността
"сп. конструктор" и „конструктор“ към отдел „Конструктивен“ при „****“
АД – гр. Б. като такъв положен при условията на втора категория труд. В хода на съдебното производство по
отношение на В.Р.Г. бяха изискани разчетно-платежни ведомости на „****“ АД - гр.
Б. /в ликвидация/ за периода 09.01.1989 г до 31.10.1996 г., както и документи
от трудовото досие на жалбоподателката в т.ч. и длъжностни характеристики,
производствени характеристики за длъжността „конструктор“ в отдел
„Конструктивен“ съхраняващи се в Архива на „****“ АД, находящ се в администрацията
на „**** ****“ АД в гр. ****. От представените документи се установява, че инж.
В.Р.Г. е подала молба вх. № 2650/31.10.1989 до ДФ „****“ с искане за
назначаване на длъжност конструктор в отдел „Конструктивен“. По силата на
трудов договор № 99 от 09.11.1989 г., същата е назначена на длъжност „сп.
конструктор“ в отдел „Конструктивен“ с отразяване на категория персонал „ИТР“ –
инженерно-технически работник при ДФ „****“. Във връзка с последваща молба вх.
№ ЛС-04-150/29.01.1990 г. от инж. Г., с Допълнително споразумение към трудов
договор **** **** същата е преназначена за неопределено време на длъжността
„сп. конструктор“ в отдел „Конструктивен“ с категория персонал „ИТР“. С
Допълнително споразумение към трудов договор № 77 от 28.02.1990 г. и
Допълнително споразумение към
трудов договор **** ****г. е изменен размера на основното трудово
възнаграждение на жалбоподателката при запазване на останалите реквизити по
договора. С Допълнително споразумение към трудов договор **** ****г. освен, че
е увеличен размера на трудовото възнаграждение е променена и длъжността на
„конструктор“. С Допълнително споразумение към трудов договор № 2944 от
21.10.1991г. отново има промяна във възнаграждението, запазена е длъжността
„конструктор“, но наименованието на отдела е променено на Бюро „Конструктивно“. С Допълнително
споразумение към трудов договор **** ****г. е увеличен размера на основното
месечно възнаграждение за длъжността „конструктор“ в отдел „Конструктивен“. С
Допълнителни споразумения към трудов договор с № № **** **** ******* **** ***г.
е увеличаван единствено и само размера на възнаграждението без промяна по
отношение на длъжността и мястото на работа. С Допълнително споразумение към
трудов договор № 1601/28.07.95 г. освен, че е променено възнаграждението е
отбелязано за място на работа – цех „РМЦ“ – Ремонтно-механичен цех. С Допълнителни
споразумения към трудов договор № **** ****г. е увеличен размера на основното
месечно възнаграждение, като с последното за място на работа е посочен цех „КТЦ“.
Със Заповед **** ****година поради ликвидация на „****“, считано от 31.10.1996
г. е прекратен трудовия договор на В.Р.Г. заемаща длъжността „конструктор“ в
цех „РМЦ“.
Анализът
на събраните в хода на административното, а и на съдебното производство
доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че трудът положен от Г.
през спорния период представлява такъв от втора категория труд, съобразно т. 25
от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ (отм.).
Съгласно цитираната разпоредба трудът на работниците и инженеро-техническите
работници в спомагателните цехове и ремонтни работилници, поддържащ персонал и
други заети в основните цехове на ****овото производство, специалистите от ****овото
производство в отдели „Технологичен“, „Механичен“, „Енергиен“, „Обезпрашаване“
и „Контролно-измервателни прибори и апаратура“, включително и
инженеро-техническите работници от предприятията за ремонт на оборудването в ****овите
заводи, в каквато хипотеза попада и процения случай, се е зачитал от втора
категория труд. Категорията на положения труд следва пряко от приложимата към
съответния момент подзаконова регламентация, а вписването на категорията на
положения труд в съставяните документи (трудови или осигурителни книжки,
удостоверения и т.н.) има единствено удостоверително/доказателствено значение.
Следва
да се има предвид, че причисляването на даден труд към първа или втора
категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата
е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично
нормативно установени като такива от съответната категория и самото формално
наличие на които презюмира тежестта и вредността на полагания труд. Втората
възможност е законодателно установена в общите разпоредби на т. 67 и т. 68 от
ПКТП /отм./, като последната изрично посочва, че при изменения в наименованията на извършваната работа,
но без промяна на характера й, работниците и служителите запазват категорията
си.
Изводът от страна на административния орган досежно
невъзможността за зачитане на спорния стаж като такъв от втора категория труд, съдът
намира за необоснован, в противоречие със събраните в хода на съдебното
производство доказателства, а и в противоречие с приложимите материално правни
норми. Въз основа на приетото за установено от
фактическа страна, съдът намира за безспорно доказано, че спорният осигурителен
стаж, положен от В.Г. през периода 09.11.1989
г. – 30.11.1995 г. на длъжност "сп. конструктор" и „конструктор“ при
осигурителя "****" АД – гр. Б. представлява и следва да бъде зачетен
като такъв положен при условията на втора категория труд.
От
представената от жалбоподателката трудова книжка се установява, че тя е
работила на длъжност „сп. конструктор“ и „конструктор“ в периода от 09.11.1989
г. до 31.10.1996 г. В представеното по делото Удостоверение обр. **** ****г.,
издадено за да послужи при пенсиониране, съгласно чл. 101 ППЗП и Инструкцията
за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж /ДВ бр.20/1968 г./, по
отношение на стаж е отразено, че е положен на длъжност „сп. конструктор“, към „ОГМ“
с изирчно отбелязване „труда да се зачете съгласно чл. 25 от ПКТП“. Въз основа
на тези писмени доказателства и по аргумент от чл. 104, ал. 10, изр. 2 от КСО е
изслушана свидетелката П., която по безспорен начин е установила, че по
отношение на жалбоподателката няма промяна в характера на работата и длъжността
й. Ето защо настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник намира, че оспорваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон,
като административният орган в разрез със събраните доказателства,
незаконосъобразно не е зачел трудът, положен от
В.Г. на длъжност „сп. конструктор" и „конструктор“ през периода 09.11.1989
г. -30.11.1995 г. като такъв от втора
категория труд. Това налага оспорваното решение да бъде отменено като
незаконосъобразно, а преписката да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне.
Налице е
и още едно друго самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт като
незаконосъобразен. От страна на ответника
беше представено и приобщено към доказателствения материал по делото и удостоверение - УП-3 изх. **** ****г.,
издадено от "****" АД на В.А.Д,
видно от което същата е работила на длъжност "специалист конструктор"
през периода 08.03.1989 г. - 01.10.1992 г., като в забележка в удостоверението
изрично е записано, че трудовият стаж се счита за втора категория труд на
основание т. 25 от ПКТП /отм./. Видно
от представените разчетно-платежни ведомости на осигурителя „****“ АД – гр. - Б.,
В.Г. и В.Г. са работели при един и същ работодател, получавали са една и съща
основна месечна заплата в един и същи отдел по отношение, на който е имало само
промяна в наименованието му. От така
представените доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че
стажът на други лица, работили на същата длъжност, през същия период, при същия
работодател е зачетен като такъв, положен при условията на втора категория труд
и им е отпусната пенсия. В нарушение на принципа на оправданите правни
очаквания административният орган необосновано и незаконосъобразно е зачел по
различен начин трудов стаж, положен през един и същ период от време, при един и същ работодател, на едно и
също работно място. Иначе казано, налице е друго самостоятелно отменително
основание за отмяна на оспорвания акт като незаконосъобразен, несъответен на
основни правни принципи. Като е отказал да отпусне пенсия на жалбоподателя
поради незачитане на положения трудов стаж през спорния период на длъжността
"сп. конструктор" и „конструктор“ като такъв от втора категория труд, ответникът е постановил акт в нарушение
на приложимите материално-правни норми, поради което атакуваното решение следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че по отношение на В.Г. са налице всички
изискуеми предпоставки за зачитане на спорния трудов стаж, положен от нея на длъжност „сп. конструктор" през
периода 09.11.1989 г. - 30.11.1995 г. в отдел "Конструктивен" като
такъв от втора категория труд на
основание т. 25 от ПКТП, поради което оспорваното решение се явява
незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон, а
подадената жалба - основателна.
Доколкото
естеството на оспорвания административен акт не позволява спорът да бъде решен
по същество от съда, съобразно нормата на
чл. 173, ал. 2 от
АПК, след отмяна на
оспорвания акт делото, следва да се върне като преписка на ТП на НОИ – Перник за
произнасяне с нов акт по заявлението на В.Г., при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането
на закова и при преценка наличието на останалите законови изисквания за
отпускане пенсия на жалбоподателя.
Относно
разноските:
При този
изход на делото и съобразно нормата на чл. 143, ал. 1 от
АПК ответникът - ТП на
НОИ – Перник, следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените от него съдебни разноски в размер на 500
/петстотин/ лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. В
случая направеното възражение за прекомерност от страна на пълномощника на
ответника, по отношение на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно,
тъй като същият изцяло коресподира с нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК, настоящият
съдебен състав на Административен съд- Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 600407**** от 22.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ - Перник, с
което е отхвърлена жалбата на В.Р.Г. срещу Разпореждане № 600407****/прот. № 01414/
от 14.11.2022 г.
ВРЪЩА
делото като преписка на ТП на НОИ – Перник за произнасяне по заявление вх. №
2113-13-629/08.07.2022г., подадено от В.Р.Г.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при спазване на
указанията в настоящите мотиви, в едномесечен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА ТП
на НОИ – Перник да заплати на В.Р.Г., с ЕГН: ********** сумата от 500 лв.
/петстотин лева/, представляваща сторените в настоящето производство разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно чл. 138 от АПК.
СЪДИЯ:/п/