Решение по дело №936/2016 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 128
Дата: 18 юли 2017 г. (в сила от 28 февруари 2018 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20161840100936
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Ихтиман, 18.07.2017 година

 

В      И  М  Е  Т  О   Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ,  в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 936 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД от  ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК АД,  ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Машино, ТЕЦ „Република“, с който се иска установяване на вземане срещу ответника С.С.Д. *** в размер на 1 632,07 лева представляваща стойността  на доставена, но незаплатена топлинна енергия да апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Стомана“, бл. 1, вх. В, ап. 14, от които  1475,84 лева главница за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., лихва за забава в размер на 156,23 лева за периода от 08.07.2014 г. до 08.04.2016 г., както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия, като да посочения период дружеството е доставило топлинна енергия до  апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Стомана“, бл. 1, вх. В, ап. 14, която не е заплатена

В срока по чл.131 от ГПК ответницата представя писмен отговор, в който оспорва иска. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не се установява, как е образувана претендираната от ищеца сума, както и не е уточнен начинът за изчисляване на твърдяната  лихва. По същество се оспорва твърдението на ищеца, че ответницата е потребител на топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Твърди се, че по отношение на имота не е било извършвано дялово разпределение на доставена топлинна енергия, респ., че няма монтирани уреди за топлинно счетоводство , както и, че за абонатната станция няма обща справка да разпределение на топлинната енергия. Твърди се, и че за ползваната топлинна енергия не са били издавани фактури.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2  ГПК, приема следното от фактическа страна:

Съобразно представеното извлечение от сметката на ответницата С.С. Донова /което не е подписано от изп. директор на ищеца/ „Топлофикация Перник“ АД е начислило сумата от 1475,84 лева главница /за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г./ и сумата от 156,23 рева законна лихва за забава /за периода от 08.07.2014 г. до 08.04.2016 г./ във връзка с доставена топлинна енергия за абонатен номер ********** с адрес гр. Перник, ул. „Стомана“, бл. 1, вх. В, ап. 14.

На 17.05.2016 г. от страна на „Топлофикация Перник“ АД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, във връзка с което е образувано  ч.гр. дело № 699/2016 г. на ИРС /получено по подсъдност от СРС/ и е издадена Заповед за изпълнение № 451/30.09.2016 г. На 04.11.2016 г. е постъпило възражение от страна на длъжника С. Донова срещу заповедта за изпълнение.

 

От представените по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД на потребители в гр. Перник се установява, че търговското измерване и отчитане на продаденото на купувача количество топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, прието по ред, определен от продавача, монтиран в абонатната станция на границата на собственост. В ал. 3 на чл. 20 от Общите условия е регламентиран редът за разпределение на количеството топлинна енергия за отопление, включително и за общите части, сградната инсталация и отделните имоти.

Съдът не обсъжда представените по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 190, том II, пег. № 1957, дело № 346 от 2006 г. на нотариус Ивайло Иванов, рег. № 134 в Регистъра на Нотариалната камара и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 16, том I, рег. 0 185, дело № 13/2016 г. на нотариус Ивайло Иванов, рег. № 134 в Регистъра на Нотариалната камара, доколкото същите не са заверени от ищеца и са оспорени от ответника.

В заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза е посочено, че дяловото разпределение в имота на ответницата за процесния период е осъществявано от „Техем  сървисиз“ ЕООД.  Вещото лице е констатирало въз основа на проверка в „Топлофикация Перник“ АД и „Техем съвзисиз“ ЕООД,  че за имота на ответницата не е бил извършен редовен отчет. В заключението е посочено, че за процесния период отчетените показания по общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване и на фирмата за дялово разпределение е подавана за разпределение топлоенергия с предварително приспаднати технологични разходи, която съвпада с изравнителните сметки. Топломерът, обслужващ абонатната станция  е преминал метрологичен контрол.

В съдебно заседание вещото лице твърди, че изравнителните сметки на ищцата са били направени на база пълна мощност на радиаторите, за което са били предоставени протоколи за неосигурен достъп.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане и в съответствие с чл. 154, ал. 1 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу него.

Съгласно чл. 153 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия

В хода на производството ищецът не прояви необходимата процесуална активност и не представи надлежни доказателства, от които съдът да може да направи извод за съществуването на вземането му спрямо ответника.

На първо място, ищецът не представи доказателства за това, че ответницата притежава качеството на потребител на топлинна енергия. Представените в изпълнение на указанията на съда в доклада по чл. 146 ГПК нотариални актове не са годни да установят този факт, след като не са съобразени с правилото на чл. 183 ГПК, съгласно което когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. В случая представените нотариални актове са преписи, които не са заверени от страната, поради което и бяха изключени от доказателствения материал по делото.

На второ място, ищецът не представи убедителни доказателства за количеството на действително доставена на ответника топлинна енергия, данните, свързани с отчитането й как са извършени записвания в счетоводните книги на ищеца.

Съдът не би могъл да основе решението си единствено въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, доколкото то е изготвено въз основа на доказателства /отчетни показания на общ топломер, справки за разпределена и начислена топлинна енергия, индивидуални изравнителни сметки и др./, които не са представени по делото и не могат да бъдат преценени като годен източник на релевантни факти. Целта на всяко едно експертно заключение е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите и правните му изводи по спора. В този смисъл вещото лице трябва да изгради заключението си само върху доказателствения материал по делото. Затова и не е допустимо чрез експертно заключение да се замества задължението на ищеца да представи всички доказателства в подкрепа на твърденията си. Специалните знания на вещото лице, които съдът е преценил, че са му необходими, са свързани техническите въпроси при отчитането на начислената топлинна енергия, а не за събиране на доказателства в подкрепа на исковата претенция на ищеца.

 В този смисъл, настоящият състав приема, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда, поради което и така предявените искове за установяване на съществуването на вземане на ищеца спрямо ответницата са недоказани и подлежат на отхвърляне.

По разноските

С оглед изхода на спора съдът приема, че в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответницата разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. На ищеца следва да бъде възложено и заплащането на допълнително възнаграждение на вещото лице от бюджета на съда, извън внесения депозит, в размер на 70,00 лева.

 

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от «ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД,  ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Машино, ТЕЦ „Република“, искове за установяване  съществуването на вземанията срещу С.С.Д. *** в размер на 1 632,07 лева представляваща стойността  на доставена, но незаплатена топлинна енергия да апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Стомана“, бл. 1, вх. В, ап. 14, от които  1475,84 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ главница за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., лихва за забава в размер на 156,23 лв. /сто петдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/ за периода от 08.07.2014 г. до 08.04.2016 г., както и законната лихва върху главницата от 17.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК АД“,  ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Машино, ТЕЦ „Република“,   ДА ЗАПЛАТИ НА С.С.Д. ***, сторените разноски в производството в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.

ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК АД,  ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Машино, ТЕЦ „Република“,   ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – Ихтиман сумата от 70,00 /седемдесет/ лева разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                                              /Р. Йорданова/