РЕШЕНИЕ
№ 18646
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110168161 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от Е. Н. У. срещу
Министерство на правосъдието и в условията на евентуалност, в случай че главният
иск бъде уважен, ответникът Министерство на правосъдието е предявил срещу третото
лице – помагач Й. Д. У.а - Г обратен осъдителен иск с правно основание по чл. 54 ЗЗД
вр. с чл. 203 и сл. КТ.
По предявения главен иск:
Предявен е осъдителен иск по чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 400 лева от Е. Н. У.
срещу Министерство на правосъдието, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди под формата на загуби в резултат на постановен
незаконосъобразен отказ от съдия по вписванията за частично заличаване на искова
молба, след като е поискано такова със заявление вх.№г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 13.12.2023 г. до окончателно погасяване на
задължението.
Ищецът Е. Н. У. твърди, че със заявление с вх. № г. до Служба по вписванията –
гр. София С представляван от своя процесуален представител адв. Е. У., е поискал
частично заличаване на искова молба, вписана в Служба по вписванията - гр. София с
вх. рег. № г., номер от двойно вх. рег. въз основа на която е образувано гр. д. . по описа
на СРС, 45 с-в, само по отношение на следните имоти: 1/ ателие № , представляващ
самостоятелен обект в сграда пл. №с предназначение: ателие за творческа дейност,
парцел II, площ по документи – 30,400 кв.м., местност „М Столична община, местност
„Зона за отдих-плажа“, У Посочва, че към подаденото заявление били приложени
всички необходими документи, но въпреки това с определение от 17.07.2023 г. на
съдията по вписванията при СРС, бил постановен отказ за вписване, като
единственият мотив за това бил, че таксата за вписване на исковата молба била в
размер на 180 лв., поради което таксата за заличаване е в размер на 90 лв., а към
1
представеното заявление е заплатена такса в размер на 26,49 лв. Посочва, че
заплатената държавна такса била правилно изчислена от подателя на заявлението за
частично заличаване, поради което отказът на съдията по вписванията е неправомерен.
С оглед изложеното С Д, чрез своя упълномощен адвокат Е. Н. У., е депозирал жалба
против постановения отказ, въз основа на която е образувано ч.гр.д. г. по описа на
СГС, IV-Б състав. С Определение № отказът на съдията по вписванията е отменен, а
Службата по вписванията – София, е задължена да извърши исканото вписване на
заличаването, така както е поискано със заявление вх.№ г. Ищецът сочи, че е
представлявал заявителя в производството по жалбата срещу отказа от страна на
съдията по вписвания по договор за безплатна защита и съдействие, на осн. чл.38,
ал.1, т.3, предл. второ ЗАдв. Посочва, че при благоприятен изход на делото за
представляваната от ищеца страна, на адвоката на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се дължи
възнаграждение в размер, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, но в производството по обжалване на отказ на съдията по
вписванията по чл.32а ЗАдв. разноски на страните не се присъждат. Поради това
ищецът поддържа, че е претърпял имуществени вреди - загуби, изразяващи се в
неплатено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита по чл.
38, ал. 2 ЗАдв., което не е могло да му бъде присъдено в производството по обжалване
на отказ на съдията по вписванията по чл.32а ПВ., доколкото в това производство
разноски не се присъждат. Ето защо счита предявяването на настоящия иск за
единствената възможност за обезщетяване на положения от ищеца труд. Твърди, че
ответникът е отговорен по иска, доколкото същият бил работодател на съдията по
вписванията. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Министерство на правосъдието. Ответникът оспорва иска като недопустим и в тази
връзка излага, че обжалването на отказа на съдията по вписвания се разглежда в
рамките на охранително производство, поради което и разноските следвало да останат
в тежест на молителя съгласно разпоредбата на чл. 541 ГПК. Оспорва иска и като
неоснователен и сочи, че не е осъществен фактическият състав на чл. 49 ЗЗД. Не
оспорва, че съдията по вписвания е постановил отказ, но оспорва действията му да са
противоправни и виновни. Излага подробни доводи, че решението по чл. 577 вр. с чл.
274 ГПК не формира сила на пресъдено нещо по отношение на противоправно
поведение на съдията по вписванията при постановяване на отказ, поради което в
настоящото производство съдът следва да извърши самостоятелна преценка за
наличието на противоправно поведение на съдията по вписванията. Оспорва също и
наличието на причинна връзка между вредите и постановения отказ, тъй като вредите
са претърпени не пряко от постановения отказ, а от неговото обжалване по съдебен
ред, а ползването на адвокатска помощ по дела не е задължително. Сочи, че
определенията на СГС не го обвързват, тъй като не е страна по делото и не е
привлечен. Оспорва претенцията и по размер. Претендира разноски.
Третото лице – помагач Й. Д. У.а – Г ангажира становище за неоснователност на
предявения иск.
По предявения обратен иск:
В условията на евентуалност, в случай че главният иск бъде уважен, ответникът е
предявил срещу третото лице – помагач Й. Д. У.а - Г обратен осъдителен иск с правно
основание по чл. 54 ЗЗД вр. с чл. 203 и сл. КТ за заплащане на сумата от 400,00 лева,
представляваща регресно вземане за обезщетение за претърпени имуществени вреди -
загуби, което ищецът по обратния иск, като възложител на работа, е осъден да заплати
срещу виновния причинител на вредата – съдия по вписванията при СРС поради
2
постановен отказ за частично заличаване на вписване на искова молба, ведно със
законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателно погасяване.
Ищецът по обратния иск Министерство на правосъдието твърди, че с ответника
по обратния иск Й. Д. У.а - Г се намират в трудово правоотношение по силата на
сключен трудов договор. Изложени са твърдения, че съдиите по вписванията носят
пълна имуществена отговорност за сумата, която възложителят /в случая
Министерството на правосъдието/ е платил. Сочи се, че при отговорност за вреди,
причинени от чужди противоправни действия по чл. 49 ЗЗД възложителят има право
на иск срещу изпълнителя за това, което е заплатил, поради което се прави искане
обратният иск да бъде уважен, в случай че Министерството на правосъдието бъде
осъдено да заплати претенцията на първоначалния ищеца. Претендира разноски.
Ответникът по обратния иск Й. Д. У.а – Г в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор
на исковата молба. Признава, че е в трудово правоотношение с Министерството на
правосъдието, възникнало по трудов договор № г. Ответникът по обратния иск
оспорва иска с правно основание чл. 49 ЗЗД като недопустим и излага, че
работодателят не твърди вредата да е причинена умишлено, а ограничената
имуществена отговорност за вреди, причинени от работник при непредпазливост, се
обезщетяват по реда на чл.203-206 КТ, което изключва възможността за предявяване
на иск за търсене на отговорност на ответницата като лице по трудово
правоотношение с ответника. Оспорва и обратния иск като неоснователен. Развива
съображения в насока, че отказът й е законосъобразен, тъй като съдиите по
вписванията извършват правна преценка, която се извършва по вътрешно убеждение
на съдията по вписванията при оперативна самостоятелност. Оспорва възможността за
търсене на разноски в охранително производство като се позовава на разпоредбата на
чл. 541 ГПК. Посочва, че в хода на делото пред СГС по обжалване на отказа за
заличаване на вписване, съдията по вписванията е постановила исканото заличаване
със Заявление с вх. № г., но жалбоподателят не е уведомил СГС и не е поискал
прекратяване на производството по делото, поради което според ответницата е налице
злоупотреба с права от страна на ищеца по главния иск. Моли съдът да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
По предявения главен иск по иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: 1/ отказ на поискано заличаване на вписване на искова молба,
извършено от служител при ответника във връзка с възложената му дейност; 2/
противоправен характер на отказа на съдията по вписванията; 3/ настъпили вреди за
ищеца в сочения размер; 4/ причинна връзка между отказа на съдията по вписванията
и вредите на ищеца.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 19.06.2024 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 19.09.2024 г., на осн. чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по
делото са отделени фактите, че: 1/ съдия по вписванията Й. Д. У.а - а е постановила в
кръга на служебните си задължения по възлагане от Министерство на правосъдието
посредством сключен трудов договор отказ за заличаване на вписване на искова молба
по отношение на ателие2/ отказът на съдията по вписванията е обжалван и отменен с
влязло в сила Определение № г. по възз. ч. гр. д. г. по описа на СГС, ЧЖ-IV-Б състав
по подадена жалба от С чрез адв. Е. Н. У..
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
3
отделените за безспорни факти за доказано, като същите се установяват и с приетите
по делото писмени доказателства.
Съобразно обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, предмет на
разглеждане в настоящото производство е претенция за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната отговорност на ответника за противоправно поведение на лица, на
които е възложил работа, което поведение се изразява в незаконосъобразен отказ за
частично заличаване на искова молба, от който ищецът претърпял имуществена вреда,
изразяваща се в неплатено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в процесния размер.
Първият елемент от фактическия състав на спорното материално право, е
установен по делото, поради безспорност на факта, че лицето, постановило отказа, се
намира в правоотношение с ответника, след проведен конкурс, както и поради
безспорност на факта, че в кръга на служебните си задължения съдия по вписванията
Й. Д. У.а – Гочева е постановила отказ, отменен с влязло в сила Определение № г. по
възз. ч. гр. д. . по описа на СГС, ЧЖ-IV-Б състав.
Отговорността на ответника се иска да бъде реализирана при твърдения за
причиняване на имуществени вреди, от незаконосъобразен отказ на съдията по
вписванията да разпореди частично заличаване на исков молба. Произнасянето на
Софийски градски съд, с определение № г. по възз. ч. гр. д. ., с което отказът е отменен
като незаконосъобразен, не обвързва настоящия съдебен състав, но след извършена от
него самостоятелна преценка за законосъобразността на отказа, съдът споделя
изводите на въззивната инстанция. Съгласно чл. 3, ал.1 от Тарифата за държавните
таксите, събирани от АВ /Тарифата/ за извършване на отбелязване, за заличаване и за
подновяване на вписване се събира половината от събраната такса за вписване.
Съгласно чл. 2 от Тарифата За вписване на подлежащи на вписване актове и документи
се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху
цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Когато цената, по която е
таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по
реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси. Постановеният отказ
от съдия по вписвания Й. Г е поради невнасяне на дължимата държавна такса в пълен
размер от 90 лева, представляващ половината от внесената държавна такса за вписване
на исковата молба. Следва да се посочи, че в хипотезата на искане за
отбелязване/заличаване към вписана искова молба разпоредбата на чл. 3 от Тарифата
изрично сочи колко е дължимата такса, и тя не зависи от данъчната оценка на имота, а
зависи от събраната вече такса за вписване. Видно от представената по делото
преписка, заявителят С Д е депозирал заявление за частично заличаване на искова
молба само по отношение на конкретно посочени имоти. При искане за заличаване на
вписването само на някои от имотите, за които е вписана исковата молба следва да се
събере половината от таксата, събрана за вписването на исковата молба само по
отношение на тези имоти, за които се иска заличаването. От приетите по делото
данъчни оценки се установява изпълнение на задължението на заявителя за внасяне на
държавна такса в изискуемия размер от 26,48 лева, от което се налага извод, че не е
било налице основание да се откаже искането по заявлението от 17.07.2023 г. Предвид
изложеното постановеният отказ от съдия по вписвания Й. Гочева е постановен в
неправилно приложение на закона, поради което е незаконосъобразен.
Относно вредата, която се твърди да представлява дължимото се адвокатско
възнаграждение за оказана в производството пред СГС безплатна адв. помощ и
съдействие, следва да се посочи, че за да се приеме, че същата е претърпяна, относно
адвокатското възнаграждение, следва да се установи, че е налице сключен договор за
правна защита и съдействие, както и че са налице предпоставките за присъждане на
4
адв. възнаграждение в полза на адвоката на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. По делото е приет
договор за безплатна адвокатска помощ и съдействие от от 17.07.2023 г., сключен
между С и ищеца по делото – адв. Е. Н. У. за обжалване на процесния отказ на съдията
по вписванията и представителство по образуваното производство пред СГС. В
договора е посочено, че дължимото възнаграждение е в размер на 400 лева и че
същото не е платено поради факта, че клиентът е близък на адвоката и е налице
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗАдв. В хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
правната сфера на Министерство на правосъдието е задължена за заплащане на
възнаграждение при кумулативната даденост на сключения договор за предоставена
безплатна адвокатска защита и съдействие и изхода на делото по приключилото
производство пред СГС по обжалване на постановения отказ на съдията по
вписванията. Следва да се посочи, че в хипотезата на предоставена безплатна помощ и
съдействие дължимото възнаграждение се определя от съда, който не е обвързан нито
от посочените минимални размери в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, нито от
посоченото в договора за правна помощ като дължимо възнаграждение. С оглед на
обстоятелствата по делото, обаче, и като съобрази фактическата и правна сложност на
производството по в. ч. гр. дело № г. по описа на СГС, съдът намира, че
претендираното възнаграждение е съответно на предоставената адв. услуга.
Спорен по делото въпрос, е дали посоченото имуществена вреда в сферата на
ищеца е в причинна връзка с постановения отказ и дали подлежи на обезщетяване по
пътя на деликтната отговорност, предвид правилото на чл. 541 ГПК, съгласно което
разноските в охранителното производство са за сметка на молителя.
Отговорността за разноски в гражданския процес е правоотношение между
страните по делото, с оглед изхода от спора и преценката за основанието този спор да
се поддържа. Тя е уредена в чл. 78 ГПК като безвиновна деликтна отговорност за
разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото.
Именно в посочения контекст следва да се тълкува разпоредбата на чл. 541 ГПК. В
охранителното производство не се разрешава правен спор със силата на пресъдено
нещо. С това производство се цели единствено да се оповестят промени
/обстоятелства/, възникнали и подлежащи на вписване по определени партиди. Именно
по тази причина, не е уредена отговорността за разноски, представляващи дължимо
адвокатско възнаграждение и държавна такса, заплатена от лицето, обжалвало отказа.
Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в
производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразен отказ. Тази отговорност
е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на
общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за гаранционно -
обепечителната отговорност за причинени вреди не са уредени особени правила в ЗЗД.
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в охранително
производство, приключило с отмяна на незаконосъобразен отказ за заличаване, са
имуществена вреда за лицето, принудено да обжалва незаконосъобразния отказ, тъй
като то има право на адвокатска защита във всеки случай, в който иска защита и
съдействие пред съд, а в случайте на предоставена безплатна адвокатска защита –
право да получи адв. възнаграждение възниква за адвоката с оглед разпоредбата на чл.
38, ал. 2 ЗАдв. Обратното тълкуване на нормата на чл. 541 ГПК означава да се приеме,
че с процесуален закон се ограничава обема на деликтната отговорност, при липса на
такова ограничение в специалния материален закон, който я регулира.
Предвид изложеното, съдът намира, че позоваването на правилото на чл.541 ГПК,
е ирелевантно за извода, относно обема на отговорността на ответника, тъй като това
правило урежда единствено възможността молителят, в едно охранително
производство, да получи, в рамките на това производство, направените за
5
инициирането и провеждането му разноски, предвид това, че няма насрещна страна и
не се решава правен спор. В случай обаче, че се установи, че въпреки положената от
молителя дължима грижа да сезира съдията по вписванията, съгласно изискванията на
закона, и въпреки това е постановен отказ в нарушение на този закон, разходите, които
това добросъвестно лице е било принудено да направи, представляват вреда, която
лицето, възложило работата на постановилия незаконосъобразния отказ, следва да
обезщети, а в случайте на предоставена безплатна адвокатска защита – правото да
получи адв. възнаграждение възниква за адвоката.
На осн. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното, като опровергаването на презумпцията е в
тежест на ответника. В случая същата не е оборена чрез пълно и обратно доказване от
ответника.
Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на исковата
молба до погасяване на задължението.
С оглед уважаването на главния иск се сбъдна вътрешно процесуалното условие
за разглеждане на предявения в условията на евентуалност обратен иск.
По предявения обратен иск по чл. 54 ЗЗД вр. с чл. 203 и сл. КТ:
В тежест на ищеца по предявения обратен иск е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: 1/ наличието на валиден трудов договор, сключен с ответника,
по силата на който ответникът заема длъжността „съдия по вписванията“; 2/ настъпила
вреда, за която ищецът отговаря и която е причинена от ответницата по обратния иск в
резултат от виновно и противоправно действие, както и 3/ че Министерство на
правосъдието е заплатило или, респ. осъдено да заплати обезщетение за вреди,
причинени от противоправно поведение на ответницата.
При установяване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяване на
задължението си.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 19.06.2024 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 19.09.2024 г., на осн. чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по
делото са отделени фактите, че: 1/ че между Министерство на правосъдието и Й. Д. У.
е сключен трудов договор № г. за осъществяване на длъжността „съдия по
вписванията“, 2/ съдия по вписванията Й. У. е постановила отказ за заличаване на
вписване на искова молба по отношение на ателие постановеният от съдията по
вписванията отказ за заличаване на вписване на искова молба е обжалван и с влязло в
сила определение № г. по възз. ч. гр. д. г. по описа на СГС, IV-Б състав е отменен.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано, като същите се установяват и с приетите
по делото писмени доказателства.
Съдията по вписванията е в трудови правоотношения с Министерство на
правосъдието съобразно чл. 281 ЗСВ, което се установява от приетия по делото трудов
договор № . /л. 66 от делото/. В отношенията между работодателя и работника по
учредената трудово-правна връзка, съгласно чл. 293 ЗСВ, действие ще имат
разпоредбите на чл. 203-206 от КТ. Посочената нормативна уредба предвижда
обезщетяване на работодателя при наличие на предпоставки за пълна имуществена
отговорност на работника /чл. 203, ал. 2 КТ/ и ограничена имуществена отговорност на
работника /чл. 203, ал. 1 КТ/. За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на
престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите
задължения, отговорността се определя от гражданския закон. За вреда, причинена на
6
работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения,
работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното
месечно трудово възнаграждение. С нормата на чл. 206, ал. 3 от КТ изрично е уредено
правото на регрес, което възниква в полза на работодателя, обезщетил третите лица за
причинените от служителя вреди.
Ищецът Министерство на правосъдието не проведе пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 от КТ - вредата да е причинена
умишлено, да е в резултат на престъпление или да не е при или по повод изпълнение
на трудовите задължения, само в които случаи се прилага гражданския закон. В случая
не бе установен умисъл у ответника, нито извършено престъпление, а
незаконосъобразните действия са извършени при и по повод изпълнението на
трудовите задължения на съдията по вписванията. Ето защо се налага извод за
неоснователност на претенцията за пълна имуществена отговорност на работника.
За пълнота следва да се посочи, че ограничената имуществена отговорност по чл.
203, ал. 1 КТ се реализира по специален ред. За да бъде осъществена ограничената
имуществена отговорност, съгласно чл. 210, ал. 1 КТ работодателят следва да издаде
заповед, с която да определи основанието и размера на отговорността на работника
или служителя. Когато пък вредата е причинена от ръководителя на предприятието,
заповедта следва да е издадена от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв –
от колективния орган за управление на предприятието. Ал. 2 на посочената разпоредба
дефинира сроковете, в които следва да бъде издадена заповедта от работодателя. Ако в
едномесечен срок служителят не оспори основанието или размера на отговорността,
работодателят удържа дължимата сума по трудовото възнаграждение на работника или
служителя в размерите, посочени в ГПК. Издаването на предвидената в чл. 210, ал. 1
КТ заповед от работодателя е положителна процесуална предпоставка за реализиране
на ограничената имуществена отговорност на работника или служителя. Предвиденият
специален ред за ангажиране ограничената имуществена отговорност на работника
или служителя изключва възможността това да бъде направено в настоящото
производство, тъй като ищецът по обратния иск нито сочи фактически твърдения за
издаването на такава заповед, нито представя доказателства за това /в този смисъл
напр. решение от 03.05.2022 г. по гр. дело № 20129/2014 г. по описа на СГС /.
Предявеният обратен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
По главния иск:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца Е. Н. У.
следва да се присъдят направените разноски за платена държавна такса в размер на 50
лева.
Ответникът Министерство на правосъдието следва да бъде осъден да заплати на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. И. И. Г. от САК сумата от 400 лева
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца, определен от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото.
По обратния иск:
С оглед изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква за
ответницата Й. У.а – Гочева по обратния иск, като същата не е представила
доказателства за сторени разноски.
Ищецът Министерство на правосъдието следва да бъде осъден да заплати на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. И. Ю. от САК сумата от 400 лева
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответницата, определен от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото.
7
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
София, ул. „, да заплати на Е. Н. У., ЕГН **********:
- сумата от 400 лева на осн. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на постановен незаконосъобразен отказ от
съдия по вписванията за частично заличаване на искова молба, след като е поискано
такова със заявление вх. № . и в производството по ч. гр. д.по описа на СГС, IV-Б
състав ищецът, в качеството си на адвокат, е осъществил безплатна правна защита и
съдействие на жалбоподателя Светлин Димитров Попянев, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 13.12.2023 г. до окончателно погасяване на задължението;
- сумата от сумата от 50 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски
по делото за платена държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Министерство на правосъдието, БУЛСТАТ *********,
с адрес: гр. София, ул. иск по чл. 54 ЗЗД вр. с чл. 203 и сл. КТ за осъждането на Й. Д.
У.а - ЕГН ********** да заплати сумата от 400,00 лева, представляваща регресно
вземане за обезщетение за претърпени имуществени вреди - загуби, което ищецът по
обратния иск Министерство на правосъдието, като възложител на работа, е осъден да
заплати срещу виновния причинител на вредата – съдия по вписванията при СРС,
поради постановен отказ за частично заличаване на вписване на искова молба, след
като е поискано такова със заявление вх. № г. и в производството по ч. гр. д. . по описа
на СГС, IV-Б състав отказът е отменен като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Министерство на
правосъдието, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. , да заплати на адвокат И.
И. Г., личен номер , вписан в регистъра на САК, с адрес: гр. София, бул. сумата от
400,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществявана безплатно адвокатска
помощ и съдействие на Е. Н. У. в производството по гр. дело № . по описа на СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Министерство на
правосъдието, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „, да заплати на адвокат И.
В. Ю., вписан в регистъра на САК, с адрес: гр. София, ул. „, офис 12 сумата от 400,00
лева – адвокатско възнаграждение за осъществявана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на Й. Д. У.а - Гв производството по гр. дело № г. по описа на СРС.
Производството по делото е постановено при участието на Й. Д. У.а – Гочева
като трето лице – помагач на страната на ответника Министерство на
правосъдието.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8