Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./06.07.2015г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ СЪСТАВ, гражданско отделение, на 26 юни 2015г., в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. ХЕКИМОВА
при
участието на секретар Ж.П. разгледа докладваното от съдия Ц. Хекимова
гражданско дело № 1295 по описа за 2015г.
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК
вр. с чл.79 от ЗЗД
от „Е-п. П” АД, ЕИК *********, със седалище и управление:***,
представлявано от Б.П., П.С. и Б.М.
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК срещу М.С.Й., ЕГН ********** *** за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът
му дължи СУМАТА в размер на 1 209,01 лв. (хиляда двеста и девет лева и една
стотинка), от които 1 180,64 лв., представляваща главница за незаплатена
консумирана ел.енергия по кл. номер ********** за периода от 04.07.2014г. до
21.07.2014г. за имот, находящ се в гр.Варна, кв. *******, ул. „*******“,
магазин №2, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в
съда - 20.11.2014г. до окончателното изплащане на задължението и 28,37 лв.
мораторна лихва, изчислена по всяка от фактурите за периода от падежа до
24.10.2014г.
Твърди се, че претендираните суми представляват
незаплатено задължение за консумирана електроенергия от ответника, за което са
издадени от ищеца приложените към ИМ фактури от 04.07.2014г. и 21.07.2014г.
Поради липсата на постъпило плащане от ответника е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №14700/2014г.
и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
която длъжникът е депозирал възражение.
Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от ответника М.С.Й., в който оспорва предявения иск като неоснователен
поради следните съображения: твърди се в отговора, че ответникът е собственик в
режим на СИО на магазин №2, намиращ се на ул.“*******“, който бил съборен след
наводнението на 19.06.2014г. на осн. заповед на Кмета на Община Варна от
30.06.2014г., поради което след тази дата било невъзможно в обекта да бъде
доставяна и консумирана електроенергия. Оспорва се извършването на реална
доставка на електроенергия през процесния период в обекта. Оспорват се
представените към исковата молба писмени доказателства.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните
по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№14700/2014г.
на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от „Е.п.” АД заявление
от 20.11.2014г. срещу М.С.Й., ЕГН ********** *** за сумата от 1
209,01 лв. (хиляда двеста и девет лева и една стотинка), от които 1 180,64 лв.,
представляваща главница за незаплатена консумирана ел.енергия по кл. номер
********** за периода от 04.07.2014г. до 21.07.2014г. за имот, находящ се в
гр.Варна, кв. *******, ул. „**** *******“, магазин №2 и №4, ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 20.11.2014г. до
окончателното изплащане на задължението и 28,37 лв. мораторна лихва, изчислена
по всяка от фактурите за периода от падежа до 24.10.2014г. и сумата от 325,00
лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното
производство разноски: заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет
и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. /триста
лева/.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение
от М.С.Й. за
недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния
интерес от водене на настоящия иск.
Представени са като доказателство по делото справка за
потреблението по кл.№********** към 15.01.2015г. и извлечение за фактури и
плащания, издадени от „Е.п.” АД, както и фактури №********** от 04.07.2014г. на
стойност 607,78 лв. и №********** от 21.07.2014г. на стойност 581,76 лв., извлечение
от сметка към 24.10.2014г.
Представена е по делото покана за доброволно плащане
от „Е.П.“ АД, адресирана до М.С.Й..
Приети са като доказателства по делото ОУ към
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.О.Б.П.“ АД, както и
решение №ОУ-061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР за одобряването им.
Видно от представения като доказателство по делото
нотариален акт №36 от 18.04.2008г. М.С.Й. и Й.Й.Й. са придобили чрез покупко-продажба
собствеността върху магазин №2, находящ се в гр.Варна, кв.*******, ул.“*******“,
с площ от 12,26 кв.м., както и съответните ид.части от общите части на сградата
и от правото на строеж мърху УПИ №***.
Представена е по делото заповед №2068 от 20.06.2014г.
на Кмета на Община Варна за обявяване на бедствено положение на територията на
район „*******“.
Съгласно представената заповед №2145 от 27.06.2014г.
на Кмета на Община Варна сградите с нарушена конструкция след бедствието от
19.06.2014г. в района на централен пазар „*******“, при граници: от юг – ул.“*******“,
от изток – ул.“******“, от запад – ул.“***************“ следва да се освободят
от хора, механизация, продукти, материали, общоопасни средства и др. с оглед провеждане
на неотложни действия по разчистване на поземлени имоти и отстраняване на
сгради и части от тях.
От представения по делото протокол от 04.07.2014г. се
установява, че на същата дата е извършен демонтаж на СТИ, монтирано на обект с
аб.№**********, находящ се в кв.“*******“, Пазара – Център поради закриване на
мястото на потребление.
В съдебно заседание на 08.05.2015г. е разпитан
свидетеля Б.К.Б., допуснат по искане на ответната страна, от чийто показания се
установява, че е работил в процесния магазин №2 на ул.“*******“ до събарянето
му на 30.06.2014г. Свидетелят си спомня, че магазинът работил до 29.06.2014г.,
когато изнесли и инвентара от магазина и на следващия ден багер съборил
постройката.
От заключението на назначената по делото и приета в
съдебно заседание на 26.06.2015г. съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че процесният електромер е монтиран в обект на потребление с аб.№**********, с
адрес гр.Варна, кв.*******, ул.“*******“, магазин №2, партидата по аб.№**********
е приключена на 04.07.2014г. на осн. Заповед
№2145 от 27.06.2014г. на Кмета на Община Варна. От поясненията,
направени от вещото лице в съдебно заседание, се установява също, че първата
фактура на стойност от 607 лв. е издадена изцяло въз основа на реален отчет, по
втората фактура, издадена за периода от 27.05.2014г. до 29.06.2014г., се
установяват различия в зависимост от периода: от 27.05.2014г. до 19.06.2014г.,
датата на наводнението, количеството енергия е начислено в резултат на реален
отчет на обща стойност от 357 лв., през дните до 22.06.2014г. няма консумация,
но през дните от 22.06.2014г. до 29.06.2014г. е налице отчетена консумация на
стойност 103,33 лв., която се установява и от дистанционния отчет, след
01.07.2014г- няма консумация, а начисленото количество за този период се дължи
на автоматично начисляване от системата за м. юли. Според вещото лице е
невъзможно елекромерът да е демонтиран на 04.07.2014г., както е записано в
протокола, той се е намирал на фасадата на сградата, която съгласно заповедта
на кмета е била съборена на 30.06.2014г.
Представена е и извадка от търговските регистри на
електромер 1125071110104095 от СМАРТ система за дистанционен отчет за периода
от 01.09.2011г. до 29.06.2014г.
При така установените факти и обстоятелства по делото,
съдът възприе следните правни изводи:
Наведените от ответната страна възражения за
недопустимост на предявените искове поради липса на идентичност с предхождащото
заповедно производство съдът намира за неоснователни предвид на обстоятелството,
че в подаденото заявление по чл.410 от ГПК претендираното вземане е индивидуализирано
с посочване на номера на фактури, издадени през определен период, които
съвпадат както по номера, така и по размер с настоящото исково производство.
Допуснатата в заявлението грешка при посочване адреса на обекта също не води до
недопустимост на предявения иск предвид на безспорното установяване
идентичността на обекта, посредством посочването на клиентски номер и имена на
потребител.
С оглед същността на предявения иск, с който се иска
съдебно установяване съществуването на вземане в полза на ищеца срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер.
Съгласно § 1, т.42 от ЗЕ, потребител на ел.
енергия е краен клиент, който купува
енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес,
и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия или природен газ. Със сходно съдържание е и текстът на разпоредбата на
чл.4, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.О.Б.П.” АД.
Регламентацията на договорните отношения между
страните се съдържа в Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.О.Б.П.” АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от
ДКЕВР с решение от 06.04.2009 г., в сила от 17.05.2009 г., действащи към датата
на извършване на проверката. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ публикуваните
общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Посочената специална норма дерогира
общото правило на чл. 298, ал.1, т.1 от ТЗ.
В настоящия случай не е спорно между страните
наличието на договорни отношения по доставка на електроенергия в процесния
имот, собственост на ответника, находящ се в гр. Варна, кв.*******, ул.“*******“,
с оглед на което следва да бъде прието, че ответникът е потребител на ел.
енергия, поради което и по силата на общите условия за продажба на енергия на „Е.О.Б.П.” АД, приложими към договора, дължи заплащане на
консумираната електроенергия. Оспорва се от ответната страна наличието на
извършена доставка на електроенергия в претендираните количества за посочения в
исковата молба период от време. Продажбата на електроенергия като движима вещ
се регламентира от общите правила за продажба на стоки, съгласно които
договорената цена се дължи от купувача при реално извършена доставка. От представените писмени доказателства и от
заключението на вещото лице се установява, че през периода, за който е издадена
фактура №********** от 04.07.2014г., както и през периода от от 27.05.2014г. до 19.06.2014г. ел.енергията е била отчитана въз основа на
показанията на електромера, съответно старо показание, ново показание, дневна и
нощна енергия, като отчитането е било ежемесечно. Сумите са за реално доставено
количество ел. енергия в процесния период, през който процесният обект е
функционирал, отчетено е в изпълнение на задължението за извършване на
периодични проверки, съответстват на справката от дистанционния отчет и са
дължими, като същевременно не са ангажирани доказателства за заплащането им на
посочените във фактурите падежи, поради което искът се явява основателен и
следва да бъде уважен в претендирания размер за сумата от 598,88 лева по фактура
№********** от 04.07.2014г., както и за частта от сумата по фактура №**********
от 21.07.2014г., начислена за отчетената през периода от 27.05.2014г. до
19.06.2014г. ел.енергия, остойностена в
размер на 357 лева съгласно заключението на вещото лице.
По отношение на сумата по фактура №********** от
21.07.2014г., начислена за отчетената през периода от 19.06.2014г. до 04.07.2014г.
ел.енергия: от заключението на вещото лице се установява, че начисляването на ел.енергия
за периода от 30.06.2014г. до 04.07.2014г. е в резултат на грешка на системата,
която автоматично начислява количество за следващия месец, част от който е
включен в периода на фактурата. Количеството за този период не фигурира в
справката от дистанционния отчет и не се установи да е реално доставено на
абоната, поради което и не се дължи заплащането му. Относно периода от 22.06.2014г.
до 29.06.2014г. се установи от заключението на вещото лице, че количеството
ел.енергия е начислено въз основа на данните от дистанционния отчет.
Същевременно съобразно допълнителните пояснения на вещото лице през този период
не е било възможно да има консумация, тъй като след наводнението на 19.06.2014г.
захранването е било спряно. Видно от представената заповед №2068 от
20.06.2014г. на Кмета на Община Варна на територията на район „*******“ е било
обявено бедствено положение, при което захранването на целия район е било
изключено от подстанцията, след което на следващия ден поетапно захранването е
било възстановявано там, където електромерните табла са били годни. В случая
електромерите на намиращите се на ул.“*******“ магазини са били разположени в
електромерно табло на фасадата на обекта, който е подлежал на събаряне съгласно
заповедта на кмета и възстановяване на захранването не е предприето. Предвид
липсата на ангажирани доказателства за възстановяване на захранването след
датата на наводнението 19.06.2014г. следва да се приеме, че през периода от 22.06.2014г. до 29.06.2014г. не е било
доставено до обекта и съответно консумирано начисленото по фактура количество
ел.енергия. Искът следва да бъде отхвърлен в частта, съответстваща на
остойностеното количество ел.енергия за периода от 19.06.2014г. до 04.07.2014г.
Предвид на акцесорния характер на претенцията за
дължимата върху главницата лихва същата следва да бъде уважена в общ размер от 24,05
лева, изчислена посредством лихвен калкулатор върху сумата от 598,88 лв. по фактура №********** от 04.07.2014г. за периода от падежа
15.07.2014г. до заявената съгласно искането крайна дата 21.10.2014г. и върху
сумата от 357 лв. по фактура №********** от 21.07.2014г. за периода от падежа
15.08.2014г. до заявената съгласно искането крайна дата 21.10.2014г. Претенцията
следва да бъде отхвърлена до исковия размер от 28,37 лева. С оглед на
акцесорния й характер следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на
законната лихва върху уважената част от главниците от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода от правния спор ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски съобразно уважената част
от предявените искове съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 400,76
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещо лице по СТЕ
и държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК. Предвид частичното
уважаване на предявените искове следва да бъдат редуцирани разноските,
присъдени в заповедното производство, и съгласно т.12 от ТР №4/2014г. по
тълк.дело №4/2013г. следва да бъде присъдена в полза на ищеца сумата от 263,12
лева. Пропорционално на отхвърлената част от предявените искове в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 76,14 лева съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК по отношение на “Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, със законни представители Б.Г.М. и П.С.С., че М.С.Й., ЕГН **********
*** дължи на Е.П.” АД, както следва: сумата в размер на 955,88
лева /деветстотин петдесет и пет лв. и 88 ст./, представляваща главница за
незаплатена ел. енергия в размер на 598,88 лв. по фактура №********** от
04.07.2014г. и в размер на 357 лв. по фактура №********** от 21.07.2014г. за
обект с аб. № **********, находящ се в гр. Варна, кв.“*******“, ул. „*******”, магазин
№2, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
– 20.11.2014г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер
на 24,05 лева /двадесет и четири лв. и 5 ст./, представляваща сбора от
мораторната лихва върху главница за незаплатена ел. енергия в размер на 598,88
лв. по фактура №********** от 04.07.2014г. и в размер на 357 лв. по фактура
№********** от 21.07.2014г. за периода от падежа на всяка от фактурите до 21.10.2014г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №7485/21.11.2014г. по ч.гр.д. № 14700/2014г. по описа на ВРС, ХI състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата
над 955,88 лева до претендирания размер от 1180.64 лева, представляваща начислена сума по фактура
№********** от 21.07.2014г. за периода от 19.06.2014г. до
04.07.2014г., както и за разликата над 24,05 лева до претендирания размер от 28,37
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по фактура №********** от
21.07.2014г., начислена за периода от 19.06.2014г. до 04.07.2014г.
ОСЪЖДА М.С.Й., ЕГН ********** *** да заплати на “Е.П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със законни
представители Б.Г.М. и П.С.С. сумата в размер на 400,76 лева /четиристотин лева
и 76 ст./, представляваща направените в хода на производството разноски, както
и сумата от 263,12 лева /двеста шестдесет и три лева и 12 ст./ разноски в
заповедното производство съобразно уважената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, със законни представители Б.Г.М. и П.С.С. да заплати на М.С.Й., ЕГН ********** *** сумата в размер
на 76,14 лева /седемдесет и шест лева и 14 ст./, представляваща направените в
хода на производството разноски, съобразно отхвърлената част от предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: