О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 31.01.2020 г.
Софийският окръжен
съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на 31.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев ч. гр. д. № 873/2019 г. по
описа на Софийския окръжен съд и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 32б, вр. чл. 32а от
Правилника за вписванията.
Образувано е по
частна жалба на „С.“ ООД срещу определение № 13 от 28.10.2019 г. на съдия по
вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп, с което е отказано заличаването на
възбрана, вписана в Служба по вписвания – гр. Пирдоп с вх. № 628 от 30.05.2014,
акт № 20, том I от 2014 год., наложена по
изпълнително дело № 20118410404527 по описа на ЧСИ Неделчо Митев.
Съдът констатира, че
обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 08.11.2019 г. (л. 11 от
делото), а частната му жалба е подадена чрез оператор на пощенски услуги на
15.11.2019 г. л. 8 от делото), с което е спазен срокът по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Жалбата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата
държавна такса за нейното разглеждане.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Със заявление вх. №
1814/28.10.2019 г. по описа на Службата по вписванията – гр. Пирдоп, „С.“ ООД е
поискало заличаване на наложената възбрана по отношение на недвижими имоти с
кадастрални идентификатори № 38558.3.434 и № 38558.3.434.1. Твърди, че тези
имоти са му били възложени с постановление за възлагане, вписано в Службата по
вписвания – гр. Пирдоп, на 04.07.2019г. под № 1000 от вх. рег., респ. № 994 от
двойно вх. рег., акт № 158, т. ІV. Изтъква, че, в качеството си на купувач на
имотите от публична продан, има правен интерес от заличаване на вписаната
възбрана, тъй като тя е вписана върху негов собствен имот и не брани противопоставими права. Заявителят сочи също така, че, в
качеството си на правоприемник на „Ю. Б.“ АД по силата на цесия, е и титуляр на
вземането на банката срещу длъжниците Н. Г. и Б. Г. –
собственици на имотите към момента на налагане на възбраната.
Към молбата е
приложено заверено копие от постановление от 01.11.2018г. на ЧСИ Васил Недялков,
издадено по изпълнително дело № 20128640400179, с което процесните
имоти са били възложени на С.“ ООД за цена от 57000лв. на основание чл. 496,
ал. 1 от ГПК. Видно от отбелязването върху същото, то е влязло в сила на
09.02.2019 г.
С разпореждане,
постановено по молба вх. № 3565/30.07.2019 г. по същото изпълнително дело, ЧСИ
Васил Недялков е отказал да вдигне процесната
възбрана, като е изложил мотиви, че молбата има за предмет не вдигане, а
заличаване на вписана възбрана, което действие не е от компетентността на
съдебния изпълнител. Допълнително е посочил, че дори ако молбата касае вдигане
на възбраната, тя е неоснователна по съображения, изложени в Тълкувателно решение
№ 1/2015г. от 10.07.2018г. Счел е, че, на основание същото тълкувателно
решение, след влизане в сила на възлагателното
постановление, купувачът може да поиска заличаване на вписаната възбрана по
изпълнението, ако не му е противопоставима и не прани
права. В заключение е указал на взискателя – купувач,
че заличаванията се извършват по разпореждане на съдията по вписванията, т.е.
че молбата му следва да бъде адресирана до този орган.
При тези данни,
съдията по вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп е постановил обжалваното в
настоящото производство определение № 13/28.10.2019 г. В него, освен принципни
съображения относно правната същност на възбраната и процесуалния ред за
нейното заличаване, съдията по вписванията е изложил аргументи, че тя не се
погасява, нито се отменя автоматично след извършена публична продан на възбранения имот, тъй като същата брани и интереса на
купувача от публичната продан. Цитирана е и част от мотивите на посоченото по-
горе тълкувателно решение. Освен това, съдията по вписванията се е позовал и на
разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и 2 от Правилника за вписванията, като е приел,
че в случая не е няма нареждане за заличаване на възбраната от наложилото я
лице, нито е приложено удостоверение от надлежно учреждение,
че вписването може да се заличи. С тези аргументи и позовавайки се на т. 6 от
ТР № 7/25.04.2013г. на ВКС съдията по вписванията е отказал да извърши
поисканото заличаване.
В подадената срещу неговото
определение частна жалба, по която е образувано настоящото производство, жалбоподателят
изтъква, че има качеството на взискател по
изпълнителното дело, а същевременно, на основание постановление за възлагане от
01.11.2018 г., е станал собственик на възбранения
имот. Счита, че в конкретния случай съдията по вписванията превратно се е
позовал на Тълкувателно решение № 1/2015г. от 10.07.2018г. Намира, че
съдържащият се в него извод, че вписаните възбрани не се заличават след
провеждане на публична продан, не обуславя постановения отказ. Изтъква, че в
мотивите към т. 3 от него е посочено, че това разрешение касае само
специфичната хипотеза, в която след налагането на първата възбрана и след вписванена постановлението за възлагане има вписани други
актове (напр. разпоредителни сделки от страна на длъжника). В случая, обаче,
тази хипотеза не била налице. Подчертава, че в мотивите към това тълкувателно
решение също така изрично било предвидено, че „след влизане в сила на
постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността
купувач и всеки последващ приобретател
на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако
не му е противопоставима и не брани права“. Прави извод, че в противен случай възбраната не би
била никога заличена. Намира, че в качеството си на взискател
и собственик на имота, именно той е лицето, което има интерес от запазване на
възбраната (ако брани негови права), но в случая такива няма. Счита, че
придобиването на имота от негова страна обуславя правния му интерес от
заличаването. Моли съда да отмени
обжалваното определение и да укаже на съдебния изпълнител да извърши исканото
заличаване.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че частната жалба е основателна поради
следните съображения.
Съгласно
Определение
№ 141 от 17.07.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 3974/2015 г., II г. о., ГК, постановено след
Тълкувателно решение № 1/2015г. от 10.07.2018г. по казус, идентичен с
настоящия, ако е налице изрично искане на купувача от публичната продан
за заличаване на възбраните, следва да се приеме, че „…възбраните са изпълнили своята защитна функция да запазят имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан.
След като тя е успешно приключила и липсва основание за противопоставимост
на възбраната спрямо купувача, нито има данни тя да брани някакви други права,
то следва да се признае интересът на молителката като купувач от публичната
продан, да иска и да постигне заличаване на вписаните възбрани, така че
придобитият имот да бъде "изчистен" от всякакви тежести“. За
отбелязване е, че този правен резултат е постановен в хипотеза, в която не е
имало основание за вдигане на възбраните по реда на чл.
433, ал. 3 от ГПК поради приключване или прекратяване на изпълнителното
производство. В сходен смисъл е и актуалната съдебна практика на окръжните
съдилища, обективирана в Определение № 27043 от
26.11.2018 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 15286/2018 г., и Решение № 10 от 04.01.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д.
№ 2662/2018 г. (въпреки че последното е постановено в хипотезата на приключило
изпълнително производство, каквато не е налице в процесния
случай).
Настоящият
съдебен състав намира, че тази съдебна практика съответства на мотивите от
цитираното по- горе Тълкувателно решение, като същевременно отчита и волята и
интересите на заинтересованите лица, както следва:
От една страна,
съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение №
1/2015г. от 10.07.2018г., възбраната запазва възбранения
недвижим имот в патримониума на длъжника, за да може
по отношение на него да се проведе принудително изпълнение въпреки евентуалното
му отчуждаване след нея в полза на трето лице. По този начин възбраната не само
осигурява възможността на кредитора да се удовлетвори от възбранения
имот, но и ограничава последващи разпореждания с
него, за да обезпечи изпълнение и на други притезателни
права освен парични вземания.
От
друга страна, в същите мотиви запазването на възбраните след извършване на
публичната продан на възбранения недвижим имот е
обосновано с обстоятелството, че те бранят интереса и на самия купувач от
публичната продан, тъй като, поради наличието им, на него не може да се
противопоставят никакви права на трети лица, които биха били непротивопоставими и на взискателя
и на присъединените кредитори. Така тя осигурява по- ранна противопоставимост
на правото на собственост на купувача по публичната продан, като го пази срещу
всякакви актове относно недвижимия имот, вписани през периода между вписването
на възбраната и вписването на възлагателното
постановление.
При
наличие на изрично искане от купувача по публичната продан за заличаване на
възбраната, единствените основания за оставяне на това искане без уважение биха
били или ако възбраната е противопоставима на самия
молител, или ако тя защитава права на трети лица, т.е. ако не зависи от волята
на молителя, а обслужва чужди интереси, върху които не би следвало да му се
признае правото да влияе. В конкретния случай няма данни за наличието на такива
хипотези, поради което не може да се приеме, че възбраната е противопоставима на молителя и че той не е легитимиран да
иска вдигането й.
С оглед
гореизложеното, в случая е налице изключението, предвидено в мотивите към т. 3
от Тълкувателно решение № 1/2015г. от 10.07.2018г., а именно – възможността за придобилия
собствеността купувач (или всеки последващ приобретател на имота) да поиска заличаване на вписаната
възбрана по изпълнението след влизане в сила на възлагателното
постановление, стига тя да не му е противопоставима и
да не брани нечии права, т.е. след като е
изпълнила предназначението си. В конкретния казус молителят е не само купувач на
процесните имоти от публична продан, но е и взискател по изпълнителното дело. Следователно, възбраната
е наложена за защита на негово право, а необходимостта от такава защита може да
прецени най- добре титулярът на самото право. След
като самият той е счел, че няма нужда от тази защита, съществуването й се
обезсмисля.
На
последно място, следва да се отбележи, че съдията- докладчик е застъпвал
различно принципно виждане по въпроса (изразено и в особеното мнение по ч.гр.д.
№ 110/2019г. на ОС- София). На 20.12.2019г., обаче, е настъпила промяна в законодателството,
като в разпоредбата на чл. 433 от ГПК е въведена нова ал. 4, съгласно която
вдигането на запорите и заличаването на възбраните
по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство,
има действие занапред. Благодарение на тази разпоредба отпада необходимостта от
запазване на наложените върху недвижимия имот възбрани след неговата публична
продан, тъй като дори и след тяхната отмяна те продължават да бранят купувача
срещу права на трети лица, придобити преди вписването на възлагателното
постановление. Поради това евентуалното запазване на възбраните след публичната
продан не би осигурило никаква допълнителна защита на правата на купувача и се
обезсмисля от негова гледна точка. Така, самото законодателно разрешение
открива възможност за прилагане на изключението по т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 10.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г.,
ОСГТК, когато възбраната не е противопоставима на приобретателя на имота и не брани права на други лица.
Както се посочи по- горе, в случая няма данни за наличие на такива
обстоятелства, а и самият съдия по вписванията не ги е изтъкнал като аргумент
за постановения от него отказ. Следователно, искането за заличаването й е било
основателно.
С оглед
гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а на съдията
по вписванията – да се разпореди да извърши поисканото заличаване на възбрана,
вписана в Служба по вписвания – гр. Пирдоп с вх. № 628 от 30.05.2014г., акт №
20, том I от 2014 г., наложена по
изпълнително дело № 20118410404527 по описа на ЧСИ Неделчо Митев.
Воден от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 13 от 28.10.2019 г. на съдия по
вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп, с което е отказано заличаването на
възбрана, вписана в Служба по вписвания – гр. Пирдоп с вх. № 628 от
30.05.2014г., акт № 20, том I от 2014 г.,
наложена по изпълнително дело № 20118410404527 по описа на ЧСИ Неделчо Митев,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ
ИЗВЪРШИ заличаване на възбрана,
вписана в Служба по вписвания – гр. Пирдоп с вх. № 628 от 30.05.2014г., акт №
20, том I от 2014 г., наложена по изпълнително дело №
20118410404527 по описа на ЧСИ Неделчо Митев.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС- Пирдоп за
извършване на необходимите действия по заличаването.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.