РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. София , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ
полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:
полк.ВАНКО Д. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20206000600045 по описа за 2020 година
и с участието на прокурора полк. Красимир Колев
образувано по жалба на ..... Т. Н. Н., чрез адв. М. А.и адв. М. Х. от АК – Я.,
срещу присъда № 9 от 21.08.2020 г. по нохд № 1/2020 г. по описа на Военен
съд – С. при проведено съвещание от Военно-апелативния съд на 02.11.2020
година
С присъда № 9 от 21.08.2020 г. по нохд № 1 от 2020 г. по описа на Военен съд
– С. подсъдимият ..... Т. Н. Н. от в. ф. ..... – Я. е признат за виновен за това, че
на 15.06.2019 г. около 21.30 ч. в гр. Я. в дежурната стая на военно
формирование ..... – Я. в качеството си на длъжностно лице при изпълнение
на службата му „.....“, отказал да изпълни заповед на командира на
формированието ...... В.П. – да изпрати военен автомобил дежурен влекач –
......с рег. № ..... с военнослужещ който да го управлява за оказване помощ на
1
военен автомобил ......с рег. № ......, аварирал на пътя в района на гр. В., да
бъде изтеглен /буксиран/ до военно формирование ..... – Я., като деянието е
извършено по демонстративен начин, поради което на основание чл. 372, ал.
2, алт. 3 във вр. с ал. 1, алт. 2 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване
от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три
години.
С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила бланкетна жалба от ..... Т. Н. Н.,
чрез адв. М. А.и адв. М. Х. от АК – Я., в която се сочи, че присъдата е
незаконосъобразна, необоснована, несправедлива и постановена в нарушение
на материалния и процесуалния закон.
Прави се искане да бъде постановена нова присъда, като се признае
подсъдимият за невиновен по предявеното му обвинение.
В писмено допълнение към въззивната жалба се развиват доводите за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Твърди се, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при
неизпълнение на процедурата по чл. 248а от НПК - даден е ход на делото, без
да се връчи на подсъдимия обвинителен акт след провеждане на процедурата
по чл. 248а от НПК и след отстраняване на допуснатите очевидни фактически
грешки в първия обвинителен акт, и обвинителен акт по който е прочетена
осъдителна присъда.
Правят се доводи, че съдът не е допуснал нито едно от исканите от
подсъдимия и защитата доказателства по делото. Изтъква се липса на мотиви,
което води до непроверяемост на законосъобразността на съдебния акт.
Присъдата почива на предположения и извращаване на доказателства. Не е
ясно имало ли е друг автомобил, който да бъде заложен като дежурен влекач в
случай, че процесният потегли за В..
Твърди се, че има нарушение на материалния закон, тъй като липсват
2
доказателства, които да сочат, че деянието е извършено „по демонстративен
начин“. Сочи се явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът адвокат А.., се
явява, като поддържа жалбата и изложените в нея доводи за наличие на
съществени процесуални нарушения поради невръчване на подсъдимия на
обвинителния акт с поправената техническа грешка в него, както и поради
отказа на първоинстанционния съд да бъдат уважени направените от
защитата доказателствени искания. Твърди се, че в мотивите на присъдата
липсва отговор на направените от защитниците възражения по делото, а по
отношение на квалификацията демонстративен начин изцяло липсват мотиви
към присъдата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът адвокат Х., се
явява, като в допълнение към становището на първия защитник излага доводи
за нарушаване правата на подсъдимия да научи в какво е обвинен, тъй като
макар и поправката на грешката в обвинителния акт да касае единствено
цифри в номера на автомобила, това по същество е изцяло ново обвинение.
Подсъдимият ..... Т.Н. се явява лично. В лична защита пред ВоАС заявява, че
се присъединява към становището на защитниците си, а в последната си дума
пред съда подчертава, че в процесната вечер не му е отдадена заповед и той
не е отказвал такава, като моли за оправдателна присъда.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът излага
становище за неоснователност на въззивната жалба срещу присъдата.
Счита се, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, поради
което следва да бъде потвърдена изцяло. Неоснователни се считат
възраженията на защитниците адв. А.и адв. Х. за липса на анализ от страна на
първоинстанционния съд на доказателствената съвкупност по делото.
Сочи се, че неизпълнението на заповедта от страна на подсъдимия ..... Н. е
доказано по безспорен начин, като в случай, че подсъдимият не е бил
съгласен с нея, доколкото тя не е съставлявала явно престъпление е следвало
да я изпълни и едва след това да уведоми по-високо стоящия командир
относно евентуални неправомерни действия на командира на дивизиона ....
П..
3
Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка
на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК намери за
установено от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е възприел следната фактическата обстановка:
..... Т. Н. Н. от в.ф. .....– Я. е на служба в БА от 20.08.1994 г. Със заповед №
..../14.01.2019 г. (т.ІІ, л.81-89) на Командира на СВ е изпълнявал длъжността
„Началник на отделение Личен състав“ във формированието до 01.07.2019 г.,
когато съгласно Заповед № ...../17.06.2019 г. на Командира на СВ е назначен
на длъжността „Помощник на началника на щаба по личния състав във в. ф.
.....– Я.“, която длъжност заема и към момента. Като военнослужещ изпълнява
служебните си задължения в минималния обем, често мудно и при постоянен
контрол. По време на службата си се проявява като офицер нежелаещ да
поема отговорности и търсещ оправдания, че не притежава нужната
компетентност за изпълнение на поставените му задачи. Недобре организиран
и неинициативен офицер, непроявяващ стремеж към усвояване на новостите в
областта, в която работи, със задоволителни комуникационни умения и с
проблеми при взаимоотношенията си с колегите, като не спазва винаги
чиноподчинението и субординацията, определени в Устава на ВС на ВС на
РБ. Разграничава офицерите не по старшинство, а по прослужено време в
армията и е резервиран към заповедите и разпорежданията, отдадени от по-
млади от него офицери, независимо от по-високата им длъжност.
Демонстратира избухлив характер. Награждаван и наказван многократно (т.ІІ,
л.91 от ДП).
Военно формирование .....– Я. (301 артилерийско-технически дивизион) е на
пряко подчинение на Четвърти артилерийски полк - в.ф. ..... - А. и е
разположено самостоятелно от останалите военни формирования на полка,
във войсковия район на в.ф. ...... - Я.. От 2012 г. и към настоящия момент,
длъжността Командир на в. ф. .....- Я. заема .... В.А.П..
Със Заповед № …../14.06.2019 г. (т.І, л.67 от ДП) на Командира на в.ф. .....- Я.
в 24 часов денонощен наряд на 15.06.2019 г. били назначени:
- ..... - ..... Т. Н. Н., отдаден в годишна Заповед № ...../28.12.2018 г. на
4
Командира на в.ф. .....– Я. (т.І, л.57-61 от ДП);
- дежурен по парк - ..... И.Н.К.и
- шофьор на дежурния влекач - ..... Ц.Г.Д.. Във в.ф. ..... – А. за оперативен
дежурен на 15.06.2019 г. бил назначен със Заповед на Командира №
....../14.06.2019 г. (т.ІІ, л.21 от ДП) ..... Г.Д.Г..
Със Заповед № ……/13.06.2019 г. (т.І, л.65-66 от ДП) на Командира на в.ф.
.....- Я., на 15.06.2019 г. (събота), по маршрут Зенитен полигон (ЗП) на ВВС
„....“ – район на в.ф. .....- Я. трябвало да се извърши марш за прибиране във
формированието на собствен ход в колона, на военни машини и личен състав
на формированието участвали в съвместни бойни стрелби „....“ – 2019 г.
На 15.06.2019 г., около 17:00 ч., осем различни по вид военни автомобила и
военнослужещи от в. ф. .....- Я. отпътували в колона от ЗП „....“ към района на
военното формирование, със старши на колоната ... Д.К.К. - началник на щаба
на в.ф. .....- Я.. Същия ден, около 19:00 ч. - 19:30 ч., малко преди гр. В., от
колоната аварирал войскови автомобил ......с peг. № ....... Установено било, че
има изтичане на охладителна течност и, че на място не можело да бъде
отстранена възникнала повреда. Наложило се автомобил от колоната да дърпа
авариралия автомобил и съществувала реална опасност и този автомобил да
аварира. Старшият на колоната ..... Д.К., предвид пътната обстановка,
предстоящият дълъг път, движението в тъмната част на денонощието,
техническото състояние и товара на буксирания автомобил, преценил на
място, че буксирането нямало как да продължи. .... К. докладвал по телефона
на ...... В.П.- командир на в. ф. .....– Я. за възникналата ситуация и предложил
да бъде изпратен дежурния влекач за буксиране на авариралия войскови
автомобил, с цел своевременно прибиране на колоната във формированието.
...... В.П.от своя страна докладвал по телефона за възникналата ситуация на
прекия си началник ..... Л.М.М. - командир на в.ф. ..... – А. и предложил от
пункта за постоянна дислокация района на в.ф......– Я. да бъде изпратен
дежурния влекач, който да буксира авариралия автомобил от гр. В. до в.ф.
.....– Я.. .... Л.М. одобрил предложението и разпоредил да се действа.
Свидетелят ...... В.П.се обадил по телефона на ..... В.В.В. - заместник
5
командир по логистичното осигуряване (ЗКЛО) във в.ф. .....- Я. и му
разпоредил да отиде във формированието и да организира изкарването на
дежурния влекач, да сложат друг камион на мястото на дежурния влекач и
лично да отиде с шофьора, за да буксират авариралия автомобил. .... В.В. се
обадил на ...... З.П.Ж. - заместник командир на логистичен взвод, предвид
факта, че бил правоспособен водач за този вид техника и можел да управлява
влекача и с цел шофьорът на дежурния влекач ...... Ц.Д. да не бъде служебно
ангажиран и да остане на разположение във формированието. Свидетелят
В.В. се чул по телефона с дежурния по парк ...... И.К. и му обяснил каква
заповед е получил от ...... П.. Разпоредил му да приеме парка от караула, да
отключи вратите и да окаже съдействие дежурният влекач да напусне
формированието и да буксира авариралия автомобил. ...... К. приел парка от
караула и провел разговор с дежурния по дивизион ..... Т.Н. и му обяснил за
ситуацията. ..... Т.Н. поискал .... В.В. да отиде при него в дежурната стая.
След като приел от караула парковата територия, ...... И.К. се видял с .... В.В.
и ..... З.Ж. и обяснил на .... В.В., че ..... Т.Н. искал да го види. ..... З.Ж. отишъл
до ремонтна работилница, където се намирал войскови автомобил ....., рег. №
......, за да бъде изкаран и заложен при дежурния по парк и при
нужда шофьорът на дежурния влекач да го използва за осигуряване на
вътрешната служба във формированието, като дежурен влекач.
На същата дата около 21:00 ч. .... В.В., след като създал необходимата
организация, отишъл в дежурната стая на в.ф. .....- Я., където се срещнал с
дежурния по дивизион ..... Т.Н.. .... В.В. обявил на ..... Н. заповедта на
командира на формированието и каква организация е създал за изпълнението
ѝ. ..... Н. заявил, че „не се прави така”, че трябвало да се напише заповед, да
се отиде до командира да разпише, после началника на регистратурата да я
изведе, след което той няма да е против да се вземе автомобила. ....
В.В. излязъл от дежурната стая и докладвал по телефона на командира ......
В.П.за отказа от страна на ..... Т.Н. да изпълни заповедта на командира, а ......
В.П.разпоредил, че ако дежурният по дивизион ..... Н. не разбира отдадената
му заповед, да му се обади лично. Около 21:30 ч. ..... Т.Н. се обадил на ......
В.П.от служебния телефон в дежурната стая. В стаята се намирал и ...... ......
В.П.заповядал на ..... Т.Н. да се изкара дежурния влекач и да се изпрати при
авариралия военен автомобил. Казал му, че трябва да изкара дежурния
6
влекач, за да няма неприятности. ..... Н. отговорил, че няма да изпълни
заповедта като заявил, че иска писмена заповед. ..... Т.Н. разговарял на „ти“ с
командира на формированието, в нарушение на правилата за военна
вежливост и поведение, оспорвал отдадената му заповед, като започнал да
дава съвети, относно създаване на организация за буксиране на авариралия
автомобил. ...... В.П.предупредил ..... Т.Н., че ще има последствия за
действията му, но той демонстративно показал явно неуважение към
субординацията между началник и подчинен и отдадената му заповед, като
заявил, че не го било страх от неприятности и че знаел къде да се жалва и да
си търси правата. ...... В.П.многократно заповядал на ..... Т.Н. незабавно да
разреши изкарването на дежурния влекач и изпращането му при авариралия
автомобил и обяснил, че заповедта му следва да бъде изпълнена, а .....
Т.Н. повишавал тон на командира си и обяснявал колко грешно е това
решение, позволил си да крещи на ...... П., като упорито, непреклонно и
показвайки пълно незачитане и неуважение към неговата личност и
длъжност, по демонстративен начин отказал да изпълни отдадената му устна
заповед, в присъствието на .... В.В..
Поради неизпълнението на заповедта на ...... В.П.от страна на ..... Т.Н.,
създадената организация за излизане на дежурния влекач и буксиране на
авариралия автомобил отпаднала, като всички военнослужещи били
уведомени за случилото се, в това число и старшия на колоната ..... Д.К..
Авариралият автомобил бил буксиран до района на формированието от друг
военен автомобил от колоната ....., с рег. № ....., като двете машини се
движили в края на колоната и се прибрали към 03.30 ч. на 16.06.2019 г.
С Докладна записка рeг. № ...../18.06.2019 г. (т.ІІ, л.26-27 от ДП) ......
В.П.уведомил писмено Командира на в.ф. ..... - А. за отказа на ..... Т.Н. да
изпълни отдадената му устна заповед. Командирът на в.ф. ..... - А. със Заповед
№ …../21.06.2019 г. (т.ІІ, л.28-29 от ДП) назначил комисия за извършване на
служебна проверка по случая. Комисията, след снемане на обяснения по
случая и установяване на фактите по проверката, изготвила Протокол рeг. №
…../05.07.2019 г. (т.ІІ, л.30-32 от ДП) по описа на в.ф. ..... - А. за резултатите
от извършена служебна проверка. Със Заповед № ……/12.07.2019 г. (т.ІІ,
л.42-44 от ДП) на командира на 4-ти артилерийски ….. ..... Т.Н. бил наказан с
дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“. С жалба срещу Заповед №
7
…../12.07.2019 г. ..... Т.Н. обжалвал наложеното му наказание в
Административен съд – Я., където било образувано Адм.дело № 330/2019 г.
по описа на съда (т.ІІ, л.69-74 от ДП). С Решение № 294/23.12.2019 г. жалбата
е отхвърлена.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционния съд е
постановил присъдата си. Съдът приел, че с деянието си подсъдимият ..... Т.
Н. Н. осъществил престъпния състав на чл.372, ал.2, алт.3, вр. ал.1, алт.2
НК, тъй като 15.06.2019 г., около 21.30ч. в гр. Я., в дежурната стая на в.ф. .....-
Я., в качество на длъжностно лице при изпълнение на службата му „.....“,
отказал да изпълни заповед на командира на формированието ...... В.П.- да
изпрати военен автомобил дежурен влекач – ....., рег. № ...... с военнослужещ,
който да го управлява, за оказване на помощ на военен автомобил ....., рег. №
......, аварирал на път в района на гр. В., да бъде изтеглен (буксиран) до в.ф.
.....– Я., като деянието е извършено от него по демонстративен начин.
Военно-апелативният съд в настоящия състав, след като прецени доводите на
страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първостепенния съд и като провери служебно изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери, че при разглеждане на делото не са
допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на
съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия.
Производството по делото е образувано с внесения за разглеждане от Военна
прокуратура С. във Военен съд С. обвинителен акт срещу подсъдимия Т. Н.
Н., за това, че на 15.06.2019 г., около 21.30ч. в гр. Я., в дежурната стая на в.ф.
.....- Я., в качество на длъжностно лице при изпълнение на службата му „.....“,
отказал да изпълни заповед на командира на формированието ...... В.П.- да
изпрати военен автомобил дежурен влекач – ....., рег. № ...... с военнослужещ,
който да го управлява, за оказване на помощ на военен автомобил ....., рег. №
......, аварирал на път в района на гр. В., да бъде изтеглен (буксиран) до в.ф.
.....– Я., като деянието е извършено от него по демонстративен начин –
престъпление по чл.372, ал.2, алт.3, вр. ал.1, алт.2 НК.
Делото било насрочено от съдията-докладчик на 10.02.2020 г., за провеждане
8
на разпоредително заседание. Призовката до подсъдимия Н., ведно с препис
от разпореждането на съда за насрочване на делото и препис от обвинителния
акт били връчени на подсъдимия на 14.01.20220 г., като на 14.01.2020 г и на
31.01.2020 г. той се възползвал от правото да получи незаверени преписи на
всички поискани от него и от защитника му адв. Х. материали по делото.
Поради служебна ангажираност на адв. Х. разпоредителното заседание по
делото било отсрочено за 09.03.2020 г., след това поради служебна
ангажираност на съдията -докладчик – за 20.03.2020 г. Поради обявеното
извънредно положение в Република България поради епидемията от Ковид 19
разпоредителното заседание отново било отсрочено – за 29.05.2020 г.
В разпоредителното заседание по делото на 29.05.2020 г. подсъдимият Н. се
явил лично и с упълномощения си защитник адв. Х.. От страна на защитника
било изтъкнато, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246
НПК – поради отсъствие на фактическото описание на извършеното деяние,
липсата на единство на обстоятелствата при описанието на фактическата
обстановка – тъй като дежурният влекач е посочен първоначално като ....с рег.
№ ....., а след това като ..... с рег. № ......, от обстоятелствената част на
обвинителния акт не става ясно в какво се състои неизпълнението на
заповедта и каква е било точно конкретната заповед. Алтернативно в случай,
че съдът счете обвинителния акт за такъв, покриващ изискванията на
разпоредбата на чл. 246 НПК се иска отстраняване на допуснатата
фактическа грешка в обвинителния акт, досежно номера на войсковия
автомобил.
Направени са в разпоредителното заседание по делото доказателствени
искания – да бъде изискана постова ведомост на караул във военното
формирование за процесната дата, от която да се види кой се е намирал в
района на формированието.
Военен съд С. не намерил в обвинителния акт да са налични неясноти или
пропуски, които да правят обвинението срещу подсъдимия Н. неясно или
непълно и да нарушават правото му да разбере в какво е обвинен. Съдът счел
за основателно твърдението, че в обвинителния акт е допусната грешка
относно номера на военния автомобил и върнал обвинителния акт на Военна
прокуратура С. за поправката на тази фактическа грешка, като определил 7 –
9
дневен срок. Направеното доказателствено искане на защитата било уважено
от съда. Делото било насрочено за разглеждане по общия ред за 29.06.2020 г.,
като адв. Х. съобщила адреса на електронната си поща и поискала протоколът
да й бъде изпратен на нея.
Прокурорът отстранил допуснатата фактическа грешка в номера на
автомобила и на 02.06.2020 г. отново внесъл обвинителния акт във Военен
съд С..
На 29.05.2020 г. подсъдимият Н. и защитникът му адв. Х. били изрично
запитани дали желаят да им бъде изпратен обвинителния акт след поправката.
Адвокат Х. поискал това да бъде сторено на електронната й поща, а
подсъдимият заявил, че тъй като обвинителният акт ще бъде изпратен на
адвоката, то на него не му е необходим. На 02.06.2020 г. обвинителният акт
бил изпратен на защитника адв. Х. по електронен път – на адреса, посочен от
нея – л. 19 от делото.
На 25.06.2020 г. новоупълномощеният защитник адв. А.., уведомила Военен
съд С. да възникнал служебен ангажимент във ВоАС и поискала делото да
бъде отложено. Съдът се съобразил с искането и отсрочил разглеждането на
делото за 28.07.2020 г. В това заседание адв. А.и адв. Х. изтъкнали, че
внесеният за разглеждане обвинителен акт носи същата дата като този, в
който е била допусната фактическата грешка относно номера на автомобила,
като счела това за особено съществено нарушение. В случай, че съдът не го
приеме за такова, защитниците поискали обвинителния акт да бъде изрично
връчен на подсъдимия. Адв. Х. не отрекла да е получавала обвинителния акт
на електронната си поща, но заявила, че тъй като той носел датата на първия
обвинителен акт тя е приела, че всъщност й е бил изпратен първия
обвинителен акт.
Съдът намерил искането на защитниците за изпълнение на процедурата по чл.
247 б НПК за подсъдимия за неоснователно и дал ход на делото. В хода на
съдебното следствие съдът приобщил и постъпилите междувременно
писмени доказателства, допуснати по искане на защитата – постова ведомост
на караул № 1 и удостоверение за проверка на караул № 1.
Въззивният съд споделя напълно направените от първоинстнационния съд
10
фактически изводи, направени въз основа на гласните и писмени
доказателства по делото.
Така свидетелят .... В.П. съобщава, че подсъдимият му се обадил по телефона
да го пита дали е заповядал да бъде изкаран дежурния влекач, което
свидетелят потвърдил. След това свидетелят .... П. отдал заповед на
подсъдимият ..... Н. с думите „Заповядвам ти да изкараш дежурния влекач и
да го изпратиш при авариралия автомобил“. На това подсъдимият отговорил,
че няма да изкара влекача и поискал писмена заповед, за да няма проблеми с
Военна полиция, като употребил и думите „аз да не нося отговорност“. След
това подсъдимият повишил тон, преминал на „ти“ в обръщението си към ....
П. и му казал, че като „стар офицер“ трябва да му обясни какво да се направи
– а именно .... В. да напише писмена заповед и да я изпрати в С., за да я
разпише .... П., после заповедта да получи входящ номер, да му се връчи и чак
след това той ще я изпълни. В разговора подсъдимият ..... Н. говорел на „ти“,
казал на ...... П. „какъв си ти, ти ли си ми дал пагоните“ и започнал да му вика
- след което свидетелят затворил телефона и преустановил разговора. Видно
от показанията на този свидетел, след това той се обадил на .... В.и го питал
чул ли е какво казва подсъдимият, а свидетелят В. му казал, че е чул и че при
това положение ще трябва да се рискува и авариралият автомобил да се
закачи за друг и да се изтегли.
От своя страна свидетелят ..... В.Н. твърди пред съда, че подсъдимият го
извикал и му казал, че според него не се прави така, а трябвало да се напише
заповед, да се отиде с автомобил при командира да я подпише, после да бъде
изведена от началника на регистратурата и едва след това да се вземе
дежурния автомобил. Свидетелят В. заявява, че след разговора с подсъдимия
..... Н. той се обадил на .... П. и му докладвал и последният му казал, че ако Н.
не разбира заповедта, трябва да му се обади. Свидетелят Н. е категоричен, че
е бил в стаята, в която подсъдимият е провел разговора по телефона с .... П. и
че през цялото време чувал отговорите на подсъдимия по телефона. Според
свидетеля подсъдимият Н. е казал на подполковника, че той заповядва, но
после няма той да ходи да дава обяснения във Военна полиция. Свидетелят Н.
твърди, че в хода на разговора по телефона подсъдимият ..... Н. се афектирал
и започнал да крещи, като заявил на .... П., че не той му е давал пагоните, че
да му казва какво да прави. След това според свидетеля Н. подсъдимият казал
11
на висок тон по телефона „не, няма да изпълня заповедта“ и обявил, че има
къде да се жалва. Свидетелят Н. заявява, че пътният лист на дежурния влекач
бил разписан за месеца и е имало наличен шофьор.
Показанията на всеки от двамата свидетели .... П. и ... Н. взаимно си
кореспондират и се допълват, като в тях не се откриват каквито и да било
различия относно съществен за предмета на доказване момент – отдадената
от командира на формированието ...... В.П. устна заповед на подсъдимия .....
Н. да изпрати военен автомобил дежурен влекач – ....., рег. № ...... с
военнослужещ, който да го управлява, за оказване на помощ на военен
автомобил ....., рег. № ......, аварирал на път в района на гр. В., да бъде
изтеглен (буксиран) до в.ф. .....– Я.. По делото няма данни някой от тези
свидетели да е бил заинтересован от изхода на делото, както и да е имал
предхождащи, последващи или налични към онзи момент взаимоотношения с
подсъдимия, които да ги мотивират да дадат показания в негов ущърб, поради
което с основание първоинстанционният съд се е доверил на тези гласни
доказателства.
Фактът, че на подсъдимия ..... Н. е била отдадена устна заповед във връзка с
изпращането на дежурния влекач в помощ на авариралата техника, се
установява и от останалите гласни доказателства – показанията на
свидетелите ...Д.К., ..... З.Ж., ..... И.К. и ..... Л.М..
Обстоятелството, че подсъдимият ..... Н. е отказал да изпълни отдадената му
заповед се подкрепя, освен от обсъдените по-горе гласни доказателства, и от
показанията на свидетеля ...Д.К., на когото в процесната вечер подсъдимият
също се обадил по телефона, със заявлението, че тая работа както я мислят
няма да стане, тъй като трябва заповед да се напише и подпише за излизането
на автомобила. Този свидетел е провел и разговор с .... П., в който разговор
последният му споделил, че подсъдимият ..... Н. му говорил на „ти“ и му
повишил тон.
За авариралата техника на прибиране от полигона в .... към Я. бил уведомен и
свидетелят ..... З.Ж., на когото се обадил .... В.и двамата заедно отишли до
поделението, за да вземат дежурният влекач и да изтеглят авариралата
машина, като на негово място в парка трябвало да бъде оставен друг
12
автомобил. В поделението двамата се разделили, като свидетелят В. отишъл
при подсъдимия, а свидетелят Ж. в ремонтната работилница. Когато отново
се срещнали, свидетелят В. съобщил, че подсъдимият Н. не разрешава
напускането на поделението на дежурния влекач, въпреки отдадената от .... П.
заповед за това.
За обстоятелството, че в процесната нощ е следвало дежурният влекач да
напусне военното формирование, за да изтегли авариралата техника и че
подсъдимият Н. не само е знаел това, но и първоначално дори разпоредил да
се приеме парка от караула, съобщава и свидетелят ..... И.К.. Впоследствие
същата вечер този свидетел бил уведомен от ...В., че влекачът няма никъде да
ходи.
Свидетелят ..... Л.М. заявява пред съда, че той лично утвърдил
предложението на .... П. дежурният влекач да бъде изпратен, за да изтегли
авариралата техника до поделението. Впоследствие свидетелят бил уведомен
от П., че ..... Н. е отказал да изпълни отдадената за това заповед.
При така изложеното, което се установява при съвкупния анализ на
доказателствената съвкупност, не могат да бъдат споделени обясненията на
подсъдимия ..... Н., че не само не е отказал да изпълни устната заповед на ....
П., но и в изпълнение на същата дори е разпоредил на ..... И.К. да приеме
парковата територия и като излезе автомобилът да му докладва. Макар
действително свидетелят .... К. да съобщава, че подсъдимият му е разпоредил
да приеме парка от караула и да провери пътния лист, това обстоятелство не
сочи на изпълнение на процесната заповед от подсъдимия ..... Н.. Видно е от
съдържанието на проведения между подсъдимия и .... П. разговор, че
независимо от разпореждането към ..... И.К., подсъдимият впоследствие е
заявил изричния си отказ да изпълни отдадената му устна заповед от .... П. и
именно поради този отказ дежурният влекач не е бил изпратен да прибере
авариралата техника.
Кредитираните от съда гласни доказателства установяват и
неоснователността на заявеното от подсъдимия, че идеята му в проведения с
.... П. разговор по телефона не е била да откаже да изпълни заповедта му, а
единствено тя да е в писмена форма. Напротив, отказът на подсъдимия Н.
13
да изпрати дежурния влекач за оказване помощ на аварирал на пътя в района
на гр. В. военен автомобил, е изричен и категоричен, като подсъдимият е бил
наясно, че независимо от претенциите му към нейната форма, отдадената му
заповед от .... П. следва да бъде изпълнена.
Доказателствата по делото не установяват допуснато нарушение на
процедурата по изпращането на дежурния влекач за оказване помощ на
авариралата техника. Организацията за подобна ситуация е била
предварително направена, а в поделението е имало подсигурен за мястото на
дежурния влекач автомобил. Дежурният влекач е имал необходимия пътен
лист за месеца, в случай на необходимост той да излезе е било допустимо и
възможно по отдадена устна заповед да бъде изпратен и вписан друг шофьор
в пътния лист, освен този във формуляра към него – видно от показанията на
..... М., ..... З.Ж. и ..... И.К..
Не се установява и дежурният влекач на инкриминираната дата да е имал
техническа повреда, която да е препятствала той да изпълни задачата по
изтегляне на авариралата военна машина до поделението. Представените
писмени доказателства за установен теч на гориво касаят дата след
посочената в обвинителния акт и няма как да бъдат отнесени към причините
за неизпълнение на процесната заповед, още повече, че подсъдимият ..... Н. не
се е позовал на техническа повреда при отказа си да я изпълни, а и не излага
такива твърдения в обясненията си пред съда.
Показанията на свидетелите .... Ц.Д., ..... Г.Г., .... И. П. и ..... Й.А. на практика
не допринасят за изясняване на обективната истина по делото, тъй като тези
свидетели не съобщават относими към предмета на делото факти и
обстоятелства.
Освен обсъдените гласни доказателства, относими към предмета на делото са
и събраните в хода на производството писмени доказателства справки,
заповеди на Командира, заявки – нареждания, книга за инструктаж, книга за
сдаване и приемане на дежурство, правила, план за работа на дежурния по
дивизион, план за дейността на дежурния по дивизион, модел за работа на
дежурния по дивизион, кадрова справка, служебна характеристика,
длъжностна характеристика, служебен картон, правила за задълженията на
14
шофьора на дежурния влекач, протоколи от проведени беседи.
Законосъобразно поради липса на връзка с предмета на делото
първоинстанционният съд е оставил без уважение направените искания от
защитниците на подсъдимия за събиране на допълнителни доказателства.
Исканият от тях (с твърдението за неизправност на дежурния влекач) писмен
разбор от извършена проверка по привеждане на въоръжението, техниката и
материалните ресурси за експлоатация в пролетно-летни условия, в техниката
поставена на съхранение и ведомостите на военно-временни запаси от
24.06.2019 г., утвърден от .... А.Б., касае период след инкриминираната дата.
Заповед № …../11.01.2019 г. на командира на в.ф. ..... – Я. за организация на
войсковата служба във войскови район …., издадена от .... И.И., която според
защитниците има връзка с възможността на подсъдимия да изпълни
неправомерната заповед да изведе автомобила, поради забрана за това в
почивни дни, няма отношение към настоящия извънреден случай на повреда
на военна техника, а и подсъдимият Н. не е изтъквал подобна причина за
отказа да изпълни процесната заповед.
Не е необходимо да бъде прилаган към доказателствата по делото
атестационен формуляр за 2019 г. за подсъдимия Н., за да се направят от него
изводи за достоверността на показанията на разпитаните по делото свидетели
и за личността на подсъдимия. Приложената по делото служебна
характеристика и гласните доказателства съдържат характеристични данни за
подсъдимия, а свидетелите са дали показанията си пред съда, след
разясняване на отговорността за лъжесвидетелстване и за въззивния няма
каквито и да било обективни основания за съмнения в тяхната
безпристрастност.
Обстоятелството дали свидетелят ...... Ж. е бил вписван като посетител в
ремонтната работилница за периода от 31.05.2019 г. до 18.06.2019 г., също
няма отношение към предмета на делото, свързан с процесната заповед.
По същите съображения за неотносимост към делото, законосъобразно
първоинстанционният съд не се е съгласил с изтъкнатата от защитниците
необходимост от попълването на доказателствената съвкупност с дневника за
излизане и влизане на автомобилите във в.ф. за м. май и м. юни 2019 г. (за
15
установяване на точния час на завръщането на автомобилите от .... до Я.),
както и с плана за учението „.... 2019“. Последният според въззивния съд няма
и каквото и да било отношение към конкретната ситуация на аварирала след
приключване реализацията на учението техника.
Не е необходимо и допълнително събиране на гласни доказателства, чрез
разпита на ..... Р.И., в насока съхранение на пътните листове и ключовете за
автомобилите, тъй като доказателствата за това (гласни и писмени) са
събрани по делото.
Несъстоятелно е твърдението на защитниците, че първоинстанционният съд е
лишил подсъдимия от възможността да събере доказателства, които оборват
обвинителната теза. Обсъдените по-горе доказателствени искания, макар да
имат връзка с реда и организацията на военната служба, нямат отношение към
предмета на настоящото дело, който несъмнено се определя от рамките на
конкретното обвинение за отказ от изпълнение на отдадена заповед.
Твърдението за нарушени права на подсъдимия, поради невръчването на
поправения обвинителен акт, въззивният съд също намира за неоснователно.
Както е отбелязано по-горе в настоящото решение, подсъдимият се е съгласил
поправения относно номера на дежурния влекач обвинителен акт да му бъде
изпратен чрез защитника и това е било сторено. Комуникацията по
електронен път е била изрично поискана не само относно поправения
обвинителен акт, но и във всички останали случаи, в които защитниците и
подсъдимият (чрез тях) са имали необходимостта от снабдяване с материали
по делото – било то протоколи или преписи от доказателствени средства. Ето
защо, въззивният съд намира, че поправеният обвинителен акт е бил
надлежно и своевременно връчен на подсъдимия ..... Н., чрез защитника му
адв. Х..
Настоящата инстанция възприема, че в случая и не се касае за нов
обвинителен акт, а за обвинителен акт, в който е извършена поправка на
фактическа грешка и затова именно прокурорът не е сменил датата на
обвинителния акт след поправката. Тази поправка не е довела до изменение
както във фактическата обстановка, така и относно обвинението и по никакъв
начин не е нарушила правата на подсъдимия ..... Н..
16
При така приетите фактически положения, правилен и законосъобразен е
изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимият ..... Н. е осъществели
от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност. От обективна страна, за да бъде
осъществен основният състав на престъплението отказ от изпълнение на
заповед на началника (по чл. 382, ал. 1, алт. 2 НК) е необходимо да има
отдадена заповед – изрично волеизявление от началник спрямо подчинен,
като заповедта трябва да е издадена по съответния ред в рамките на дадените
правомощия на командира на поделението. Заповедта съдържа повеля да се
извърши дадено действие или бездействия от подчинения и има за предмет
изпълнение на служебни задачи в определен обем, качество и срок.
Такава именно заповед към подсъдимия ..... Н., издадена от началник, му ....
П., е процесната да изпрати военен автомобил дежурен влекач – ......с рег. №
.....с военнослужещ който да го управлява за оказване помощ на военен
автомобил ......с рег. № ......, аварирал на пътя в района на гр. В., да бъде
изтеглен /буксиран/ до военно формирование ..... – Я.. Установява се от
доказателствата по делото, че подсъдимият е отказал да изпълни устната
заповед на началника си. Съблюдавайки принципа на единоначалието,
подсъдимият ..... Н. в качеството си на подчинен е следвало безпрекословно,
точно и в срок да изпълни отдадената му заповед, която е била задължителна
за него поради йерархическата зависимост и същевременно не е съставлявала
явно престъпление. Следва да се отбележи, че дори да се приеме за
основателна тезата на подсъдимия, че устната форма на заповедта е била
нарушение на изискванията за издаването ѝ, то несъмнено това обстоятелство
не е съставлявало основание да бъде отказано изпълнението ѝ. Ако
подсъдимият е считал, че заповедта е неправилна, той незабавно е следвало
да предприеме действия по нейното изпълнение и при първа възможност да
отнесе въпроса писмено или устно пред по-горестоящия началник.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни
да изпълняват Уставите, нормативните и административните актове на
органите на ръководство и отбрана, на длъжностните лица за управление на
отбраната и въоръжените сили, както и заповедите на командирите или
началниците. Анализът на посочената разпоредба сочи, че със същата е
вменено задължение на военнослужещите да изпълняват всички заповеди на
17
командирите и началниците и този извод се налага поради обстоятелството,
че законодателят не е направил разграничение между заповедите издадени в
писмена форма и тези, отдадени в устен вид.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и 2 от Устав за войсковата служба на
въоръжените сили на Република България /УВСВСРБ/ – военната служба се
основава на принципа на единоначалието, като той е чрез вземане на
еднолично решение, носене на отговорност и извършване на контрол от
командира /началника/. Едноличното решение може да бъде обявено устно
или писмено чрез отдаване на заповед.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 УВСВСРБ заповедта е всяко писмено
или устно нареждане отдадено от пряк началник към военнослужещ, което е
свързано с военната служба, и е в съответствие с неговите права и
задължения.
Съгласно чл. 141 УВСВСРБ командирът /началника/ носи отговорност за
законосъобразността на отдадените заповеди и за последствията от тях.
Отказът на подсъдимия Н. да изпълни заповедта е извършен по
демонстративен начин, при което деянието следва да бъде квалифицирано
като такова по ал. 2, алт. 3 във вр. с ал. 1, алт. 2 НК. Това е така, тъй като в
присъствието на .... В. подсъдимият ..... Н. не само е заявил на .... П., че няма
да изпълни заповедта му, но и го е сторил с повишен тон и обръщайки се на
„ти“, ясно изразявайки по този начин пренебрежението си към него като
началник.
Престъплението е извършено от подсъдимия ..... Н. в условията на пряк
умисъл, като той е съзнавал наличието на отдадена заповед от началника и
общественоопасния характер на отказа да я изпълни и е предвиждал
общественоопасните последици от поведението си, като е искал настъпването
на тези последици – установено от вида на заеманата от него служба в
Българската армия и от поведението му в процесната вечер.
В настоящия случай няма издадена заповед от командира на формированието
……. В. П., която да води към извършването на очевидно престъпление от
подсъдимият ..... Т. Н. Н., съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 УВСВСРБ –
18
не се изпълнява заповед независимо, че е отдадена по съответния ред, която
води към извършването на очевидно престъпление. Точно обратното,
заповедта, издадена от ……. В. П. е била за оказване помощ на аварирал
автомобил, като по този начин се е целяло да се избегнат евентуални тежки
последици, както за военнослужещите участвали във военната колона, така и
за цивилните граждани и автомобили, предвижващи се по междуградската
пътна мрежа. Колоната от военни автомобили с тежко въоръжение е пресякла
нощно време проход в Стара планина /север - юг/ с буксиращи и натоварени
камиони, като по този начин изключително е бил затруднен не само техния
преход, но и движението на всички автомобили по пътното платно. Била е
създадена усложнена пътно-транспортна обстановка и предпоставка за
допускане на тежко произшествие. По една случайност не се стигнало до
това.
Затова издадената устна заповед от ...... В.П. подсъдимият ..... Т.Н. е следвало
да изпълни безпрекословно и съгласно с дадените в нея указания.
В заключение, настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е
изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към
главния факт на доказване в процеса; като е извършил коректна, макар и
лаконична, преценка на събраните гласни и писмени доказателства и е приел,
че те подкрепят изцяло изложената в обстоятелствената част на обвинителния
акт теза.
По отношение вида и размера на наказателната репресия спрямо подсъдимия
..... Н. първоинстанционният съд е подходил снизходително, определяйки
наказанието в рамките на минимално предвиденото от закона, а именно
лишаване от свобода в размер на една година. Съдът поначало правилно е
отчел наличните смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства. В допълнение към тях следва да бъде посочено, че процесната
заповед е такава за изпълнението на действия, които са били необходими за
прибирането на аварирала военна техника в поделението и същевременно са
целели осигуряването на свободното и безопасно придвижване на цивилни
превозни средства по републиканската пътна мрежа. Последното не само е
било затруднено от авариралата специална военна техника и характера на
19
носения товар, но и несвоевременното ѝ отстраняване от пътя е създавало
пряка опасност за живота и здравето на пътуващите в пътните превозни
средства цивилни граждани.
Налага се извод, че отказът на подсъдимия ..... Н. да изпълни процесната
заповед съставлява престъпление със значително по-висока степен на
обществена опасност от обикновените случаи на отказ от изпълнение на
заповеди по смисъла на чл. 372 от НК. Липсата на протест по отношение на
определеното от първоинстанционния съд наказание, обаче, препятства
възможността за корекцията му от въззивния съд, чрез увеличаване размера
на същото.
Военен съд С. е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода
за срок от три години, като липсата на протест от прокурора препятства
възможността за корекция от въззивния съд и в тази насока, макар да са
налице основания за това, по
изложените по-горе съображения за завишена степен на обществена опасност
на конкретното деяние.
При цялостната проверка на атакуваната присъда не се установяват
нарушения на материалния или процесуалния закон, обуславящи отмяна на
съдебния акт на първата инстанция. Приетите за установени от Военен съд С.
фактически положения изцяло се подкрепят от наличния доказателствен
материал. Фактическата обстановка по делото е правилно установена и
изведена от събраните доказателства. По делото са събрани всички възможни
и достатъчни доказателства, изясняващи обективно и пълно релевантните за
настоящия случай факти и обосноваващи направените правни изводи.
Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в
досъдебното производство и по време на съдебната фаза, а разследващите
органи и първоинстанционният военен съд са спазили всички процесуални
изисквания.
В заключение, Военно-апелативният съд намира, че са налице основанията,
предвидени в закона, присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде оставена без уважение.
20
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК,
Военно-апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9 от 21.08.2020 г. по НОХД № 1/2020 г.
по описа на Военен съд - С..
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и обжалвано пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21