РЕШЕНИЕ
гр.
София, 22.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II „В” състав в публично
заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
ХРИСТИНА
НИКОЛОВА
при секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от мл. съдия Николова гр. д. № 14413 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 191217 от 10.08.2017 г., постановено
по гр. д. № 31686/2015 г. по описа на СРС, I
ГО,
54 състав, частично е уважен предявеният от Т.Х.Т. срещу
ЗК „Л.И.” АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл.45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
(болки и страдания от получени травматични увреждания), вследствие на ПТП,
настъпило на 23.10.2014 г., на ПП I-4, в прохода „Боаза“, на пътя Търговище-Омуртаг, по вина на
водача на л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № ****** Г.П.Г., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП
била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на деликта
– 23.10.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 116,67 лв., представляваща разноски за
производството, като искът
е отхвърлен за разликата над
присъдената сума от 5000 лв. до пълния предявен размер
от 15000 лв.
Срещу
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба
от ищеца Т.Т., който счита, че в обжалваната част решението е неправилно като
несъобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно принципа за определяне на
справедливо обезщетение. Излага доводи, че определеното от съда обезщетение не
съответства на интензитета на болките и страдания, които е преживявал в един
продължителен период от време вследствие настъпилото травматично увреждане от
процесното застрахователно събитие, както и не е съобразено със съдебната
практика при сходни случаи. Посочва, че съдът не е взел предвид всички
увреждания, включително и отраженията върху психиката му, които продължават и
към настоящия момент. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част.
Постъпила е и насрещна
въззивна жалба от ответника ЗК Л.И.“ АД срещу горепосоченото решение в частта,
с която предявеният иск е уважен за сумата над 3000 лв. до присъдения размер от
5000 лв. Излага доводи, че неправилно първоинстанционният съд не е отчел
наличието на съпричиняване, въпреки че е бил налице втори удар, който не е бил
очакван от ищеца и от свидетелските показания се установява, че ищецът е бил
без поставен предпазен колан. Посочва, че определеното обезщетение е завишено,
както и че ищецът не е представил доказателства за трудова ангажираност. Взема
отношение и по подадената от Т.Т. въззивна жалба, като оспорва изцяло същата.
Ищецът е подал отговор
на насрещната жалба на ответника, като счита същата за изцяло неоснователна.
Излага доводи, че по делото не е установено наличието на съпричиняване и
определеният размер на обезщетение не е завишен.
Първоинстанционното
решение не е обжалвано в частта, в която е уважен искът с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 3000 лв., поради което в тази
част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне в тази част.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:
СРС, 40 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви
пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност
на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като в частта, в която е уважен предявеният иск,
първоинстанционното решение е влязло в сила, като със сила на пресъдено нещо
между страните в настоящото съдебно производство са установени всички материални
предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право, основният
правен спор пред въззивния съд се съсредоточава върху обстоятелството какъв е
размерът на заместващото обезщетение за причинените неимуществените вреди на ищеца
при настъпване на процесното застрахователно събитие, определен съобразно
критериите по чл. 52 ЗЗД и налице ли е съпричиняване от страна на ищеца.
От протокол за ПТП №
1553528 от 16.02.2015 г. Се установява, че на 23.10.2014 г., около 13.30 часа на път I-4, м. „Боаза“ до
Кантона, км 218+394, е настъпило ПТП между л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № ******,
управляван от Г.П.Г., и т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ****** , управляван от Т.Х.Т.. Като причина за ПТП в
протокола е посочена движение на л.а. „Фиат Пунто“ с несъобразена спрямо пътните (мокър асфалт) условия, вследствие на
което лекия автомобил навлизайки в лява крива губи контрол и реализира удар с
товарния автомобил „Форд Транзит“. Установява се от представения втори протокол
за ПТП № 1553529 от 16.02.2015
г., че
по същото време и място е настъпило второ ПТП между т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ****** и т.а. „Мерцедес 614Д“, с рег. № ******, по причина, че водачът на т.а. „Мерцедес 614Д“,
който се движел зад т.а. „Форд Транзит“, не осигурил нужната дистанция с
движещото се пред него МПС, вследствие на което реализира ПТП с материални
щети.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от
страните
комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза, се установява, че процесното ПТП е настъпило на пътя гр. Търговище – гр.
Омуртаг,
при навлизане на л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № ****** в предстоящия за преодоляване ляв завой със
скорост от 88-98 км/ч при критична скорост за преодоляване на завоя от 74/82
км/ч, в резултат на което автомобилът загубил напречната си устойчивост,
завъртял се около вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка и с
едновременно плъзгане навлязъл в насрещната лента на движение и движейки се
странично с дясната страна напред лекият автомобил се ударил в челната част на
кабината на движещия се в обратна посока т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ******. Веднага след това последвал удар между т.а. „Форд Транзит“
и т.а. „Мерцедес 614Д“, с рег. № ******, който се движел
на около 15 метра зад товарния автомобил „Форд Транзит“ и се ударил в задната
му част. Преди настъпване на произшествието и двата товарни автомобила се
движели със скорост около 50/60 км/ч, като причина за настъпване на ПТП е
навлизането на водача на л.а. „Фиат Пунто“ в левия завой със
скорост по-висока от критичната за завоя. Т.Х.Т. е управлявал т.а. „Форд Транзит“ на предна лява
седалка, като мястото било оборудвано фабрично с триточков инерционен предпазен
колан. Вещото лице посочва, че в приложената медицинска документация описаните
увреждания при Т.Т. не са такива, които се приемат за характерни или специфични
от въздействието на поставен предпазен колан, но за нито едно от уврежданията
не е дадено точно съдебномедицинско описание (прецизна локализация, форма,
размер и вид), поради което не може да се изключи контузията на гърдите на
пострадалия да е причинена именно от въздействието на предпазен колан. Вещото
лице посочва, че травмата на дясно коляно би настъпило и при поставен предпазен
колан, мозъчното сътресение е получено по инерционен тип при спиране, без удар
на главата, което може да бъде обяснено единствено с ограничаване на движението
(напред и нагоре) на тялото от поставен предпазен колан. Липсата на тежки
травми при пострадалия след челния удар
с голяма кинетична енергия може да се
обясни именно с това, че той е бил с правилно поставен предпазен колан.
По делото е извършен разпит на свидетеля О.А.С.,
водач на товарния автомобил „Мерцедес 614Д“, чиито показания съдът приема за достоверни и житейски
логични, който свидетелства, че процесното ПТП е настъпило поради навлизане на
друго МПС в насрещното платно за движение, при което е реализирало удар с т.а.
„Форд Транзит“, движещ се пред свидетеля, след което настъпило и леко съприкосновение между двата товарни автомобила. Посочва, че след ПТП е спрял и е останал в
автомобила, а началникът му, с когото пътували заедно, слязъл и отишъл да види
какво се е случило. Не може да каже дали водачът на т.а. „Форд Транзит“ е бил с
поставен предпазен колан.
От заключението на експертиза в медицинската й
част, непосредствено след ПТП на водача на товарния автомобил „Форд Транзит“ –
ищеца Т.Х.Т. са установени данни за травма на дясно коляно с охлузна рана и
контузия на гърдите с болка вляво а след два дни от инцидента му е поставена
диагноза „сътресение на главен мозък“ поради персистиращи оплаквания от
главоболие, липса на спомен, гадене и световъртеж, без открита вътречерепна
травма. При направените изследвания не са установени травматични изменения на
глава и шийни прешлени. Ищецът е бил хоспитализиран в МБАЛ-Шумен на 25.10.2014 г. и изписан на 28.10.2014 г. Приложено му е консервативно лечение,
поставена му е шина на крака. Вещото лице посочва, че мекотъканните увреждания
на коляното и гърдите са отшумели за около 1-2 седмици, а при леки мозъчни
сътресения, церебрастенните явления, отшумяват напълно за около 30 дни след
инцидента. От заключението на
експертизата се установява, че травмите и оплакванията на пострадалия са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП с л.а. „фиат Пунто“, а удраът с
т.а. „Мерцедес“ е бил с много малка травмираща сила и не е довел до някое от
обективно установените у Т. травматични увреждания.
Установява се от
показанията на свидетеля Х.Т.П., баща на ищеца, че след ПТП свидетелят се е
грижил за ищеца, който двадесет дни е бил с шина на крака, не можел да ходи до
тоалетната сам и свидетелят му приготвял храна и му помагал. След свалянето на
шината ищецът останал още два-три месеца вкъщи, пиел болкоуспокояващи за
болките в крака и гръдния кош. През това време избягвал контакти с приятели, не
давал да се пуска телевизор, не говорел по телефона, като и понастоящем се
страхува да управлява МПС, като продължава да има болки в гръдния кош и
коляното през зимния период.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля,
тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл.
172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се
и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия
за последиците върху здравословното състояние на ищеца след настъпването на
процесното ПТП са непосредствени.
Не се спори между страните, а и се установява от
представената справка от Гаранционния фонд, че към момента на настъпване на
процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента Г.П.Г. и ответника - застраховател.
Спорът между страните, въведен с
въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се
произнесе – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ т. нар. ограничен въззив, се
съсредоточава върху обстоятелството относно справедливия размер на обезпечително-гаранционната
отговорност на застрахователя и налице ли
е съпричиняване от страна на ищеца Т..
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо
обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът
е претърпял болки и страдания, като в първите около 20 дни не е могъл да се самообслужва и е имал нужда от
чужда помощ дори, като болките и страданията от мекотъканните увреждания на
коляното и гърдите са отшумели за около 1-2 седмици, а церебрастенните явления,
причинени от лекото мозъчно сътресение са отшумели напълно за около 30 дни след инцидента. Следва да се взема предвид и отраженията върху
психичното му състояние, а именно продължаващ страх от шофиране, като не са
налице медицински данни за други психични проблеми. При определяне на
справедливия размер на обезщетението обаче съдът не отчита трудова заетост като
шофьор на ищеца, тъй като по делото не са налице доказателства, че същият е
полагал труд по трудово или друго правоотношение, за какъв срок и бил ли е
лишен от трудов доход вследствие на процесното застрахователно събитие.
При определяне размера на обезщетението е необходимо
да се отчете и начинът на извършването на противоправното деяние, неудобствата
в нормалната деятелност на ищеца, както и нормативно определения лимит на
обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност” – до 2 000 000 лв. при едно пострадало
лице, какъвто е настоящият случай.
Настоящият съдебен състав счита, че определеният от
първоинстанционния съд размер от 5000 лв. за обезщетение на претърпените от
ищеца вреди от процесното ПТП е съобразен с обстоятелствата, релевантни за
размера му, преценени в тяхната съвкупност и съответства на установения с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип
на справедливостта. Съдът е съобразил вида на уврежданията, характера и
степента на засягане на здравето на пострадалия, преживения стрес, периода,
необходим за пълно възстановяване, липсата на усложнения и остатъчни
увреждания, поради което определеният размер не се явява занижен или завишен. Присъденото
от първоинстанционния съд обезщетение напълно компенсира обема на действително претърпените
от пострадалия неимуществени вреди.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца поради липса на поставен предпазен колан в момента на удара. От заключението на КСМАТЕ мозъчното сътресение от
инерционен тип е получено при спиране, без удар на главата, което може да бъде
обяснено единствено с ограничаване на движението (напред и нагоре) на тялото от
поставен предпазен колан. Липсата на тежки травми при пострадалия след челния удар с голяма
кинетична енергия може да се обясни
именно с това, че той е бил с правилно поставен предпазен колан. Този извод не
се опровергава и от показанията на свидетеля Орхан Салиев, както твърди
ответника, тъй като свидетелят заявява, че след настъпване на ПТП-то е останал
в автомобила, а неговият началник е слязъл и отишъл да види какво се случва,
съответно той лично не е възприел дали водачът на т.а. „Форд Транзит“ е бил с
предпазен колан по време на удара.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до
който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни
съждения на първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част следва да
бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба и насрещната въззивна жалба да
бъдат оставени без уважение като неоснователни.
При този изход на спора – жалбите и на двете страни са
неоснователни, разноски за въззивното производство не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 191217 от
10.08.2017 г., постановено по гр. д. № 31686/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 54 състав в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.