№ 3197
гр. София, 06.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110209328 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от
съдията н.а.х.д. № 9328 по описа за 2022 г. за да се произнесе с решение, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Б. Б. Е. депозирана чрез адв. Б. В. от САК,
редовно упълномощен срещу Наказателно постановление № 22-4332-
002536/07.03.2022 г. издадено от хххххх - Началник на сектор в отдел "Пътна
полиция" при СДВР, с което на жалбоподателят Б. Б. Е. на основание чл. 179,
ал. 2 във вр.с чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева,
за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/
лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за 1 /един/ месец,
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП.
В жалбата от Б. Б. Е. депозирана чрез адв. Б. В. от САК се изразява
несъгласие с издаденото наказателно постановление като се сочи, че същото е
незаконосъобразно, неправилно – издадено в нарушение на материалния закон
и на процесуалните правила.
В тази насока и на първо място се сочи, че неправилно на жалбоподателя
Б. Е. са й наложени административни наказания, тъй като не е извършила нито
едно от вменените й административни нарушения по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и по
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП, за които се предвиждат съответните
наказания, тъй като на съответната дата и час, на посочените в наказателното
постановление място и време, не е участвала в каквото й да е ПТП, още по
1
малко с управлявания от нея автомобил. Твърди се, че по образуваната
преписка с № хх жалбоподателят Е. е дала обяснения, като е дал обяснения и
водача на таксиметров автомобил, който е присъствал на ПТП и е заснел
автомобила участвал в ПТП, но това не е нейният автомобил.
С оглед на изложеното и в жалбата се подържа, че от събраните по тази
преписка доказателства, вкл. и от обясненията на водача на таксиметровия
автомобил се установява, че участника в ПТП е управлявал лек автомобил
марка „Ауди SQ5 с рег. № Сххх и именно този лек автомобил е участвал в
произшествието вменено на Б. Е., а управлявания от нея автомобил е марка
„Ауди Q5“ с рег. № ххххх който е различен от горепосочения.
По нататък в жалбата от Б. Е. депозирана чрез адв. Б. В. от САК се
заявява, че в акта за установяване на административно нарушение е описана
фактическа обстановка различна от тази в НП, участието й като водач на лек
автомобил, без да е била на мястото на ПТП, както и са посочени за нарушени
съвсем различни общи, но не конкретни правни норми, а така също, че към
12.05 ч. Е. не е била на мястото описано в АУАН и НП, не е управлявала и
собственото си МПС в гр. София на 27.11.2021 г., а лекият й автомобил е бил
на територията на гр. Перник и към момента на извършване на ПТП от другия
водач, който не познава, е бил паркиран пред блока на ул. „Струма“ № 10 в гр.
Перник, където живее.
Не на последно място жалбоподателя Б. Е. акцентира, че не е нарушила
посочените в АУАН и НП норми на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
В от ЗДвП , които се цитират, както и че са налице допуснати процесуални
нарушения в описанието на фактическата обстановка и правната
квалификация на вменените й за нарушени разпоредби на ЗДвП, което е
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено и в жалбата отново се иска съдът да отмени
обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество
жалбоподателят Б. Е. уведомена не се явява, като същата се представлява от
адв. Б. В. от САК, редовно упълномощен, който пледира съдът да постанови
решение, с което да уважи жалбата по подробно изложените в нея
съображения.
В тази насока и адв. В. подържа, че от показанията на разпитания в
съдебно заседание ключов свидетел, участник в ПТП, за което се твърди, че и
неговата доверителка е участник, се е установило безспорно, че тя въобще не
е била по това време на посоченото в наказателното постановление място,
нито е управлявала автомобила, който е посочен в него. В този смисъл и
упълномощеният представител на жалбоподателя акцентира, че марката,
макар и еднаква с притежавания от Б. Е. автомобил е различен модел, който е
бил управляван от мъж, като в автомобила е имало и други лица, но не и от
жалбоподателя, а разпитания в предходно съдебно заседание свидетел
установил, че тя е била на доста голямо разстояние и автомобилът й е бил на
съвсем друго място.
2
С оглед на всичко изложено и адв. Б. В. от САК отново пледира съдът да
отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди на
жалбоподателя Б. Е. направените от същата по делото разноски.
Въззиваемата страна - Началник на сектор в "Пътна полиция" при
СДВР редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:
От фактическа страна:
На 04.02.2022 г. ксвид. С. Д. – младши автоконтрольор в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, в присъствието на Б. А. и на хххх също от ОПП – СДВР
съставил против жалбоподателя Б. Б. Е. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АД, бл. № 080436 от 04.02.2022 г.
за това, че на 27.11.2021 г. около 12.05 часа в гр. София, като ползвател на лек
автомобил марка ххх с рег. № ххххх като жалбоподателят Е. не може да
посочи от кого е управляван автомобила, по ул. „Ген. Гурко“, с посока на
движение от ул. „Цар Шишман“ към ул. „Любен Каравелов“ на светофара на
бул. „Васил Левски“ при маневра отклонение на дясно, реализира ПТП в
попътно движещият се отдясно л.а. „ххх“ с рег. № хххх, като му нанася
материални щети в задна лява част и след произшествието напуска мястото на
ПТП без да уведоми службата за контрол на МВР. Посочените фактически
констатации са квалифицирани в АУАН като нарушения на чл. 25, ал. 1, чл.
123, ал. 1, т. 3, б. В във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като актът бил връчен на
жалбоподателя Б. Е. на 04.02.2022 г. и подписан от същата с възражения, че
автомобилът на посочената дата и място не е бил в гр. София, а е бил
паркиран пред блока й в гр. Перник, където живее.
Въз основа на така съставения акт и от началник сектор в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР е издадено обжалваното Наказателно постановление №
22-4332-002536 от 07.03.2022 г., с което на жалбоподателят Б. Б. Е. на
основание чл. 179, ал. 2 във вр.с чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 100 /сто/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за 1
/един/ месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие възоснова на събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за
тяхното установяване – показанията на свид. С. Д., на свид. Зххххв, на свид. Б.
А. - участник в ПТП и собственик на лек автомобил „ххх“ с рег. № хххх, както
и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283
НПК към материалите по делото.
Съдът възприе показанията на разпитаните по делото свидетели.
От показанията на св. С. Д. - актосъставител се установява, че същият не
е присъствал на самото ПТП, а само е съставил АУАН-а възоснова на докладна
3
записка от колегите му посетили ПТП.
Съдът кредитира и показанията на свид. Б. А., който е и пострадалото
лице от ПТП, като същият заявява, че автомобилът, който му е нанесъл щети,
а именно марка „хххх е бил управляван от мъж в присъствието на друг по-
възрастен мъж, като след ударът А. снимал автомобилът, и тогава мъжът
спрял автомобила и попитал свидетелят Б. А. какви са му претенциите и каква
сума му е необходима за нанесената щета, в резултат на което свид. А. му казал
определена сума, която се сторила висока на водача на автомобила „хххх“, и
същият си тръгнал, като след предявяване на осн. чл. 284 от НПК на
снимковия материал по делото свид. А. същият сочи, че на снимката е
автомобила, който го е ударил, като тя съвпада със снимката която е
направила и се отнася за лек автомобил марка „Ауди SQ 5“.
Съдът изгради изводите си и възоснова на показанията на свид. Зххххв –
приятел на жалбоподателят Б. Е., който твърди, че за периода от 25.11.2021 г.
до 28.11.2021 г. със жалбоподателя Б. Е. са били в с. Лесидрен, обл. Ловеч,
където отишли с неговият автомобил и същата не е била в гр. София и не е
управлявала автомобила си марка „хххх с рег. № ххххх и няма как да е
участвала в ПТП на 27.11.2021 г. в гр. София, изяснявайки, че снимките,
които тя му показала, автомобилът бил със същия номера, но разликата в
задницата на автомобилите е осезаема и самия надпис.
Съдът изгради своите изводи и възоснова на писмените доказателства
по делото – заверен препис от протокол за ПТП от № 1824301 от 27.11.2021 г.
със скица на ПТП към протокола, декларации от свид. Б. А. и жалбоподател
Б. Е., снимков материал на автомобили - „хххх – единият модел „Q5“ , другият
модел „SQ5“, справка картон на водача Б. Е. за извършени нарушени и
наложени наказания по ЗДвП, заверен препис от Заповед № 513з-
586/26.01.2017 г. на Директора на СДВР, заверен препис от Заповед №
82121К-13312/23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи на Р
България относно компетентността на наказващият орган и останалите
съдържащи се по административно – наказателната преписка писмени
доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 63 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В тази връзка на първо място - актът за установяване на
административно нарушение е съставен в кръга на компетенциите на
актосъставителя С. Д., на длъжност "младши автоконтрольор“ съгласно
4
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи
относно материалната му компетентност, а наказателното постановление е
издадено в кръга на правомощията на административнонаказващия орган
Даниела Дескова на длъжност "Началник сектор" в ОПП при СДВР,
оправомощена да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП
според Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, поради което АУАН и НП се явяват издадени от длъжностни лица,
действали в кръга на своите компетенции.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в
случая, не се установява автор на нарушенията на Закон за движението по
пътищата, за които е ангажирана отговорността й да е жалбоподателят Б. Б. Е..
В този смисъл от приобщените към материалите по делото гласни и
писмени доказателства съдът намира, че безспорно бе установено, че на
27.11.2021 г. на ул. „Ген Гурко“ № е възникнало пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил марка хххх и лек автомобил марка „ххх“
с рег. № хххх управляван от свид. Б. А., на който автомобил били причинени
щети, но от друга страна както бе посочено свид. А. изяснява, че автомобил
марка „Ауди“, който той заснел веднага след ПТП бил управляван от мъж и в
същия имало друг по - възрастен мъжа, както и че сниманият от него лек
автомобил е марка „Ауди SQ 5“, т.е. видно е че е налице разлика в моделите на
двата автомобила, макар и същите да са с рег. № Сххх
В тази насока не може да не се отбележи, че и от показанията на свид.
Зххххв се установява, че за периода от 25.11 до 28.11.2021 г. с жалбоподателя
Б. Е. са бил в с. Лесидрен, обл. Ловеч и същата не е била в гр. София на
27.11.2021 г., когато е станало ПТП – то и не е управлявал автомобила си
марка „хххх, което кореспондира и с отразеното в попълнената от Е.
декларация, че е била в с. Лесидрен, макар да сочи, че това е било от
26.11.2021 г. до вечерта на 27.11.2021 г. и автомобил когато е била в с.
Лесидрен до 28.11.2021 г. е бил пред блока й в гр. Перник, където живее, а
тези доказателства не се опровергават от останалия събран по делото
доказателствен материал.
С оглед на изложеното и съдът намира, че неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя Б. Б. Е. за извършени на 27.11.2021 г. в гр.
София нарушения на ЗДвП и в този смисъл обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, като съдът не намира да обсъжда останалите доводите в
жалбата на Е. в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът счита, че следва да определи претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева за извършеното
процесуално представителство на жалбоподателя Б. Е. от адвокат Б. В. от САК
5
по настоящото производство, видно от приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 16.03.2023 г., съгласно който жалбоподател Е. е
заплатила адвокатски хонорар в този размер и посочената сума Столична
дирекция на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя Б. Е..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-002536/07.03.2022 г.
издадено от хххххх - Началник на сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР,
с което на Б. Б. Е. на основание чл. 179, ал. 2 във вр.с чл. 179, ал. 1, т. 5 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно
„Лишаване от право да управлява МПС“ за 1 /един/ месец, за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати
на Б. Б. Е., ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му, пред Административен съд –
София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6