№ 217
гр. Габрово, 15.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500150 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, против разпореждане №263 от 08.03.2022 г., постановено по
ч. гр. д. № 218/2022 г. от Районен съд - Севлиево, с което на основание чл.
411, ал. 2, т. 1 ГПК е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 571,47
лева, представляваща неплатени суми по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, за които е открит Акаунт №*** сключени между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД /“БТК“ ЕАД/ и Ю.А.Ч.,
обективирани в издадени и незаплатени фактури, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Заявителят
се легитимира като кредитор чрез сключен между него, в качеството на
цесионер, и „БТК“ ЕАД, в качеството на цедент, договор за прехвърляне на
вземания от 15.10.2018г. и Приложение №1 от 23.09.2020г. към него.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Изтъква се, че едностранният характер и целта на
заповедното производство обуславяли изискването за посочване в
съдържанието на заявлението по чл. 410 ГПК единствено на основните
юридически факти, позволяващи индивидуализация на заявеното вземане,
при липса на необходимост от пълна конкретизация на всички факти от
значение за преценка за съществуването и дължимостта на вземането.
Индивидуализация от такава степен следвало да се извърши при евентуално
разглеждане на правния спор по реда от общия исков процес. В конкретния
случай в съдържанието на подаденото заявление по чл. 410 ГПК и в
уточнителната молба били посочени индивидуализиращите белези на
вземанията – договорите да предоставяне на далекосъобщителни услуги,
размерите на всяко от заявените като безспорни вземания, периодите на
дължимост, както и обстоятелствата от значение за настъпване на
изискуемостта. Посочва, че дадените указания от заповедния съд за
отстраняване на констатираните нередовности в заявлението чрез
1
конкретизация на начина на формиране на претендираната глобална сума не
съответствали на обхвата на дължимата преценка от съда в заповедното
производство. Излага доводи в посока на това, че съдържанието на
подаденото заявление съответствало на изискванията на чл. 127 и чл. 128
ГПК. Индивидуализацията на заявените като безспорни вземания следвало да
се приеме като достатъчно ясна и конкретизираната, за да се издаде заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК и на по-късен етап длъжникът да узнае кое
вземане е осъден да заплати, съответно да предприеме действия за защита.
Моли за отмяна на разпореждането и произнасяне по депозираното заявление.
Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по ч. гр. д. № 218/2022 г. по описа на Районен съд-
Севлиево е образувано по заявление вх. № 798/25.02.2022 г., за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, срещу длъжника Ю.А.Ч.., ЕГН **********, с която да
бъде разпоредено заплащането на сумата 571.47 лв., представляваща общ
размер на главница по фактури, издадени по силата на договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, по открит Акаунт № *** ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението до изплащането, което вземане му е било цедирано с Договор за
цесия от 15.10.2018 г. и Приложение № 1/23.09.2020 г.
От изложените в т. 12 обстоятелства се установява, че вземането
произтича от договорни правоотношения между длъжника и цедента "БТК"
ЕАД, въз основа на които са издадени процесните фактури за предоставени
съобщителни услуги /№********* от 15.06.2019г. за периода от 16.05.2019г.
до 14.06.2019г. за сума в размер на 34,55 лева; №********** от 15.09.2019г.
за периода от 16.08.2019г. до 14.09.2019г. за сума в размер на 471,54 лева;
№********** от 15.07.2019г. за периода от 15.06.2019г. до 14.07.2019г. за
сума в размер на 32,69 лева; №1271101862от 15.08.2019г. за периода от
16.07.2019г. до 14.08.2019г. за сума в размер на 32,69 лева/. Към заявлението
са приложени Договори от 23.12.2015 г., 21.03.2016 г. и 20.03.2018 г.
В изпълнение на възложените правомощия по чл. 410, ал. 2 ГПК, съдът
в заповедното производство с Разпореждане № 224/28.02.2022 г. е дал
указания на заявителя за отстрани констатирани нередовности в заявлението,
като индивидуализира всяко едно от претендираните вземания, да посочи
конкретния размер на претендираната сума по всеки един договор, съответно
за какъв период е дължима и въз основа на каква форма на допуснато
договорно неизпълнение от длъжника.
В указания срок и в изпълнение на указанията с депозирана молба вх. №
943/08.03.2022 г., заявителят е посочил отделните сключени договори между
цедента и длъжника, както и какъв е техният предмет. Уточнено е, че
фактурите са издадени на основание сключените договори. В уточняващата
молба се съдържа изложение за неправилност на дадените от съда указания и
посочване на съдебна практика, която заявителят счита за относима към
конкретния случай.
С атакуваното Разпореждане № 263/08.03.2022 г., след като
2
констатирал, че дадените указания по индивидуализиране на вземанията, не
са били изпълнени, в хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът в
заповедното производство е отхвърлил заявлението.
Настоящият въззивен състав намира обжалваното разпореждане за
правилно и законосъобразно. Както правилно е отбелязал частният
жалбоподател целта на заповедното производство е да установи безспорния
характер на заявеното вземане по облекчен процесуален ред, позволяващ на
кредитора да се снабди с изпълнително основание за изискуеми вземания с
настъпил падеж, които не са били заплатени от длъжника. Именно
едностранният характер на производството налага при подаване на
заявлението да бъдат изложени в пълнота всички обстоятелства, на които
заявителят основава своето искане, включително фактите от значение за
възникване на вземането и настъпване на изискуемостта, периода на
дължимост, размера и начина на формиране. Въз основа на така заявените
обстоятелства съдът в заповедното производство извършва преценка дали
кредиторът е легитимиран да се ползва от облекчения ред за събиране на
вземането и дали вземането отговаря на изискванията за това. Именно с оглед
извършване на възложената на съда преценка в разпоредбата на чл. 410, ал. 2
ГПК е заложено изискването, заявлението да отговаря по съдържание на
разпоредбата на 127, ал. 1 ГПК.
Същевременно конкретизацията на заявеното като безспорно вземане е
необходима с оглед предоставяне на пълноценна възможност на длъжника да
се защити чрез подаване на възражение по реда на чл. 414 или чл. 414а ГПК.
При наличие на неяснота относно основанието, размера и начина на
формиране на заявеното вземане длъжникът не би могъл да релевира
насрещни възражения, с които да оспори дължимостта на вземанията,
респективно да погаси в срока за доброволно изпълнение изцяло или
частично дължимите според него суми.
Следователно целта на заповедното производство, а именно
установяването на безспорния характер на претендираните от заявителя
вземания, обуславя необходимостта от посочване на всички обстоятелства,
касаещи правопораждащите вземането факти, начина на неговото определяне
по размер и индивидуализирането му в достатъчна степен по период по
смисъла на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал.1 и ал.3 и чл. 128, т.1 и т.2 ГПК, за
осъществяване на дължимата преценка на сезирания съд и правото на защита
от осъдения длъжник.
Посоченото отнесено към разглеждания казус води до извода, че след
като в заявлението кредитора е посочил, че основанието за възникване на
вземането за главница, което му е било цедирано, са облигационни
правоотношения на длъжника с цедента – "БТК" ЕАД, обективирани в
представените договори, то заявителят е следвало за конкретизира дължимите
суми по всеки един от сключените договори, като посочи вида на вземанията
и договорните клаузи въз основа на които са възникнали, както и начина им
формиране.
Въпреки дадените изчерпателни и конкретни указания в Разпореждане
№ 224/28.00.2022 г. заявителят е индивидуализирал претендираната главница
в общ размер чрез посочване на издадените фактури, с описание на
стойността на всяка фактура и периода на потреблението. Доколкото с
подадената уточнителна молба заявителят не е отстранил съществуващата
неяснота относно вземанията за предоставени услуги, възникнали по всеки
3
един от процесните договори и остойностени с всяка от издадените на
различна стойност фактури, то първоинстанционният съд правилно е
приложил разпоредбата на чл. 411 ал. 2, т. 1 ГПК.
Съобразно така изложените мотиви настоящият състав намира, че след
като указанията на първоинстанционния съд не са били изпълнени, то в
съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, не
следва да бъде издавана заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК. Като е достигнал до идентичен правен извод, Районен
съд - Севлиево е постановил правилно и законосъобразно разпореждане,
което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №263 от 08.03.2022 г., постановено по
ч. гр. д. № 218/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4