Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 147
Гр. Перник, 10.10.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.**, касационен
състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В. и с
участието на прокурор А.** от Окръжна прокуратура – П.**, като разгледа
докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 147 по описа за 2023 година на
Административен съд - П.**, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във вр. с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на В.В.С.,
адрес: ***, чрез адв. П.А.Т. – САК, съдебен адрес: *** срещу Решение № 258/28.06.2023г.,
постановено по АНД № 20231720200518 по описа за 2023г. на Районен съд – П.**, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 42-0005382/09.02.2023
г., издадено от Ч.А.К.**- директор на РД "**" (**) – С.**, с което на
касационния жалбоподател, на основание чл. 93, ,ал. 1 т. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвП) е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лв. (две хиляди лева) за нарушение на чл. 18, т.4 от Наредба №
Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и
товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта (Наредбата).
Касаторът твърди, че решението на
районния съд е неправилно и необосновано, несъобразено
със събраните по делото доказателства. Сочи наличието на процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд, счита че в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като излага подробни съображения
в тази насока.
Касационната жалба е връчена на
ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В проведеното на 27.09.2023 година
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Д. М.**, преупълномощена от адв. П.Т. – САК. Процесуалният представител поддържа
касационната жалба, доразвива тезата за наличие на отменителни основания по
отношение на оспореното първоинстанционно решение, представя писмена защита и моли
съда да отмени обжалвания съдебен акт и потвърденото с него НП.
Ответникът по касационната жалба – директорът на РД "**“ – С.**, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание на
27.09.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура- П.**, счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразни и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд - П.**, като прецени събраните по делото доказателства
и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след
съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която
решението е неблагоприятно срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но по мотиви различни
от изложените от касационния жалбоподател.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на В.В.С. срещу НП № 42-0005382/09.02.2023 г.,
издадено от Ч.А.К.**- директор на РД "**“ – С.**, с което на касатора е наложена глоба в размер на 2 000 лв. на основание
чл. 93, ал. 1, т.
1 от ЗАвП за извършено нарушение на чл.
18, т. 4 от Наредбата.
От фактическа страна
първоинстанционният съд е приел, че доказателствата по делото сочат на
доказаност на вмененото с наказателното постановление нарушение, а именно, че на 17.01.2023 г., 12:00ч., в гр. П.**, ул. „**“ срещу бензиностанция „**“,
водачът на товарен автомобил марка „**“, модел - **, от кат. N 2, с per. № **,
собственост на превозвача, извършва превоз с товар – термопанели, като в
момента на проверката не представя заповед на управляващия или упълномощено
лице на юридическото лице за чиято сметка се извършва превоза, съгласно чл. 18,
т. 4 от Наредбата, като констатацията
на контролните органи не се отрича от водача. За установеното нарушение, в присъствието на водача, е
съставен АУАН серия А-2012 № 332039 от
17.01.2023 г., за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредбата, подписан от
същия без възражение, като такива не са представени и в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган (АНО)
издава атакуваното НП №4 2-0005382/09.02.2023
г., в което дословно пресъздава описаната в акта фактическа обстановка,
като на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, налага на В.В.С. административно
наказание глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 18, т.4 от Наредбата.
За да потвърди обжалваното наказателно
постановление, първоинстанционния
съд приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, че АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени
в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
Направен е извод, че правилно АНО е приел, че е реализирано описаното нарушение и правилно е определил
правната квалификация на нарушението. Отнасяйки установените факти към
посочената от наказващия орган нарушена и съответно санкционна норма, районният съд е стигнал до
извод, че нарушението на чл. 18, т. 4 от Наредбата се установява за безспорно извършено и правилно на основание чл. 93, ал. 1, т.
1 от ЗАвП е наложено административното наказание
глоба в размер на 2 000 лв. Прието е, че наказанието е законосъобразно определено като вид
и размер, както и че не са налице основания да се приеме деянието като
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Изложените от първоинстанциония съд съображения, в тази насока, не се споделят от настоящата инстанция.
Разпоредбите на чл. 93 са изменени със
ЗИД на ЗАвП, обнародван в ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.
След посоченото изменение чл. 93, ал. 1 от
ЗАвП има следната редакция: "Водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон
и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000
лв. - при първо нарушение. ". Следователно според настоящата редакция на
тази санкционна норма инкриминираното деяние на водача е обусловено само от
условието, че той извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка без
издаден за моторното превозно средство документ, който се изисква от
регламент, от закона или от подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвП.
Във връзка с изложеното, не може да намери приложение и санкционната
разпоредба на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, тъй като, същата следва да се тълкува съобразно
систематичното и място и взаимовръзката й с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от
ЗАвП. Това сочи, че тя е приложима само в случаите, когато водачът
не представи на контролните органи документ, който се изисква за моторното
превозно средство от регламент, от закона или от подзаконов нормативен акт по
неговото приложение. както вече се
спомена.
В допълнение следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от
ЗАвП е
неприложима изначално към настоящия случай, тъй като дори и да се отнасяше до
документ издаден за моторното превозно средство, изпълнителното деяние се изразява в
непредставяне, а не в несъщесвтуващ докумет, каквато е хипотезата на нормата на
ал. 1 на цитирания член.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на
превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на
транспорта, при извършване на превоз на товари за собствена сметка
водачът представя при поискване от контролните органи заповед на едноличния
търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът,
или на упълномощено от тях със заповед лице, като в заповедта се посочват датата или
периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на
движение, както и видът на товара.
Заповедта на управляващия
юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза, несъмнено не е такъв
документ, тъй като не касае моторното превозно средство, а се отнася до самия превоз.
В
обстоятелствената част на обажалваното
наказателното
постановление е посочено, че при
извършената проверка водачът не е представил заповед на управляващия или упълномощено
лице на юридическото лице за чиято сметка се извършва превоза. След като не е сторил това, жалбоподателят безспорно е осъществил от обективна
и субективна страна вмененото му нарушение на чл. 18, т. 4 от
Наредбата.
Изложеното на практика означава, че санкционната
разпоредба, под която следва да се подведе установеното нарушение е нормата на
чл. 105, ал. 3 от ЗАвП, предвиждаща санкция за непредставяне на документ,
изискуем по ЗАвП
или по подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на закона, тъй като съгласно изложеното до тук посочените санкционни разпоредби на чл.
93, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвП не намират приложение в случая.
Въз основа на така изложените
съображения съдът намира, че както наказващият орган, така и районният съд са
приложили неправилно закона.
В контекста на изложеното погрешно е
заключението на районния съд за правна квалификация на правонарушението по чл. 93, ал. 1, т.
1 от ЗАвП.
Съгласно тълкувателно решение №
8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВАС районният съд има правомощие в
производства по раздел V, глава
ІІІ на ЗАНН да прилага закона за същото, еднаквото или по-л**
наказуемото нарушение, но в касационни производства административният съд няма
правомощие да преквалифицира деянието. В тази връзка настоящият съд не може да
подведе установените по делото юридически факти под правилната законова разпоредба
и поради тази причина може единствено да отмени обжалваното решение на РС-П.** и вместо него да постанови отмяна на
издаденото наказателно постановление, което е незаконосъобразно поради дадена
погрешна правна квалификация на правонарушението.
В заключение и във връзка с наведените от касационния жалбоподател основания
за отмяна на съдебния акт, настоящата инстанция
приема, че решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, след като е събрал гласни и писмени доказателства и е обсъдил
същите поотделно и в тяхната съвкупност. Не е нарушено правото на защита на
наказаното лице и то го е осъществило в пълен обем пред районния съд. Ето защо
съдът намира, че районният съд не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.
Не са налице и основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. За
това дали нарушението е маловажно следва да се изхожда от неговата
малозначителност, а тя е в зависимост от обществената му опасност, която може
да не е налице или да е явно незначителна. "Маловажен случай" по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН
е този, който при извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид. В случая нарушението е типично за вида си
и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на
държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Нарушението
засяга важни обществени отношения, свързани с предоставянето на публична
функция, поради което водачите са задължени да спазват императивния характер на
законовите разпоредби. Касае се за формално нарушение, при което настъпването
на вредоносни последици не е елемент от фактическия му състав и липсата на
такива последици не се преценява като смекчаващо обстоятелство, респ. като
основание за преценка на случая като маловажен.
Процесното нарушение се явява
съществено, тъй като при непредставяне при проверката на съответния документ се
възпрепятства възможността контролните органи своевременно да установят правно
значими обстоятелства като дата/период, часове на тръгване, маршрут, вид товар
и др., поради което в
случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Изложеното обосновава отмяна на
решението на районния съд на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН, макар и на основания различни от изложените в касационната жалба,
съответно отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Относно
разноските, пред настоящата инстанция такива не са заявени, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в
от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – П.**.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 258/28.06.2023г., постановено по АНД №
20231720200518 по описа за 2023г. на Районен съд – П.**, и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 42-0005382/09.02.2023 г., издадено от Ч.А.К.**- директор на РД
"***" – С.**, с което на В.В.С. на основание чл. 93, ,ал. 1 т. 1 от ЗАвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) за
нарушение на чл. 18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда
за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от
министъра на транспорта, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/