Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 135/14.6.2019г. гр.Ямбол
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ЯМБОЛ,Втори
административен състав на двадесет и първи май 2019 год.
В открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТКОВА
Секретар Ст.Гюмлиева
като разгледа докладваното от съдия
Д.Петкова
адм. дело № 63 по описа на 2019 г.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 във вр.с чл.107 ал.4
ДОПК във вр. с чл.4 ал.1 Закона за местните данъци и
такси/ЗМДТ/.
Образувано е по жалба от Д.К.Д., чрез
процесуалният му представител против Акт
за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №АУЗД00000893/25.11.2015
год. издаден от Т.Д. на длъжност “Главен инспектор-орган по приходите“ в
Дирекция “Финанси,Местни данъци и такси“ Община Ямбол, в частта в която е
потвърден след обжалване по административен ред с Решение №2801-02421/8.02.2019
год. на Директор на Дирекция “Местни приходи“ при Община Ямбол, с който на
жалбоподателя за периодите 2010 год., 2011
год., 2012 год., 2013 год. и 2014 год. са установени задължения за ДНИ,ТБО и
ДПС,както и лихви върху тях.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на АУЗД в частта в която е потвърден, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон.Твърди че, в АУЗД и потвърдителното
решение на горестоящия орган липсват фактически и правни основания за издаването им, което от
своя страна е довело до невъзможност да разбере начина на определяне на данъка.Счита
че за две от притежаваните от него МПС неправилно е определен ДПС тъй като
същите са със прекратена регистрация.С тези аргументи се прави искане за отмяна
на АУЗД в потвърдената му част, както и решението на Директора на Дирекция МП в
потвърдителната му част. Претендира съдебни разноски.
В с.з. процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа изцяло жалбата.
Ответната
страна,чрез процесуалният си представител оспорва основателността на жалбата.Сочи,
че АУЗД е издаден от компетентен орган, в съответствие с материалния и
процесуален закон и съдържа фактически и правни основания за издаването му.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и като взе пред вид становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Декларация вх.№ 60111/27.03.1998 год.
по реда на чл.14 ЗМДТ /в редакцията му към този момент/ Д.К.Д. е декларирал
собственост върху недвижим имот , находящ се в
ж.к.“Диана/№3 вх.* ет.* ап.*, съставляващ жилище с година на построяване 1974
год.,МЗ-Масивна монолитна конструкция и с РЗП-84 кв.м., РЗП на мазе-3.60 кв.м.,
РЗП на обект-75 кв.м. и РЗП на таван-5.40 кв.м. С Декларации вх.№1451/1.01.2000
год., № 3147/01.01.2000 год. и №9009/1.1.2000 год. по реда на чл.54 ал.1 ЗМДТ Д.Д. е декларирал собственост върху леки автомобили с
регистрационни номера *, с година на производство 1989 год.,*, с година на
производство 1995 год., * с година на
производство 1981 год.
С АУЗД №АУЗД00000893825.11.2015 год. ,изд.
от Т.Д. –„Главен инспектор-орган по приходи в Дирекция “Финанси,местни данъци и
такси“ Община Ямбол на осн. чл.107 ал.1 и ал.3 ДОПК
във вр. с чл.4 ал.1,2 и 3 и чл.9б ЗМДТ и подадени
декларации по реда на чл.14 и чл.54 ЗМДТ на жалбоподателя за установени
задължения за периода 2007 год.-2014 год.
за Данък върху недвижими имоти в общ размер 50.54 лв. и лихва към
25.11.2015 год.-27.23 лв.,ТБО-главница 60.76 лв. и лихва към 25.11.2015
год.-33.13 лв. и ДПС-главница 513.20 лв. и рихва към
25.11.2015 год.-22.37 лв.
Издаденият акт е обжалван от Д.Д. по реда на чл.152 и сл ДОПК във вр.
с чл.4 ал.1 ЗМДТ , като с Решение № 2801-02421/8.02.2019 год. на Директора на
дирекция “Местни приходи“ при Община Ямбол АУЗД е отменен в частта му
констатираща данъчни задължения за ДНИ,ТБО и ДПС за периода 2007г.-2009 г.
включително поради изтичане на петгодишен давностен
срок.В останалата му част АУЗД е потвърден.Решението е връчено на жалбоподателя
на 14.02.2019 год.чрез процесуалният му представител.Жалбата срещу същото в
частта му в която е потвърден АУЗД е подадена направо пред съда на 28.02.2019
год.
По делото са представени от ответника с
оглед компетентността на административния орган Длъжностна характеристика на Директор
на Дирекция “МП“ при Община Ямбол, Заповед от 3.12.20109 год. и Заповед №РД/02-00486/14.09.2012 год.двете
издадени от Кмета на Община Ямбол с които Т.Д. е определена за длъжностно лице
имащо правата и задълженията на орган по приходите.Представена е Наредбата за
определяне на местните данъци и такси,в редакциите действали през
периода за установените данъчни задължения.Представени са и Решения от 19.12.2009
год., 24.1.2011 год., 29.12.2011 год., 19.12.2012 год. и 27.12.2013 год. всички
на ОбС-Ямбол с които се одобрява план-сметката за
приходите и необходимите разходи на Община Ямбол за дейностите по управление на
отпадъците за съответните календарни години.Представени са и Заповеди №РД02/0396/22.10.2009
год., Заповед №РД02/0532 от 29.10.2010 год., Заповед №РД02/0551/24.10.2011
год., Заповед №РД/02-00594/29.10.2012 год.и Заповед №РД02-00653/25.10.2013 год.
всички на Кмета на Община Ямбол,с които са определени границите на районите на
територията на Община Ямбол,включени в системата на организирано поддържане на
чистотата,в които за съответните календарни години ще се предоставят услуги по
събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване и е утвърдена честотата на извозване на битовите отпадъци
по райони и съдове.По делото са представени и приети декларациите по чл.14 и
чл.54 ЗМДТ подадени от жалбоподателя, Писмо
рег.№813000-2296/24.04.2019 год. на Началник Сектор ПП при ОД на
МВР-Ямбол ведно с приложените 2 бр. справки за регистрация на леки автомобили.
При така установеното от фактическа
страна,съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена от активно легитимирано лице-адресат на АУЗД, при спазване на срока по
чл.156 ал.1 ДОПК, след изчерпване на процедурата по Глава ХVІІІ във вр. с чл.156 ал.2 ДОПК и е насочена срещу подлежащ на
оспорване административен акт, съгласно разпоредбата на чл.9б във вр. с чл.4 ЗМДТ във вр. с чл.144
ал.1 и чл.156 и сл.ДОПК.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Задълженията за местни данъци представляват
публични общински вземания,съгласно чл.162 ал.2 т.1 ДОПК във вр. с чл.1 ал.1 т.5 ЗМДТ и според чл.166 ал.1 ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен
със съответния закон.Относно вземанията за процесните
данъци този ред е определен в чл.4 ал.1 ЗМДТ според който в редакцията му към
момента на издаване на оспорения АУЗД установяването , обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването
на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.Според ч.4 ал.3 ЗМДТ в
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на орган по приходите, а в ал.4 е разпоредено
че тези служители се определят със заповед на кмета на съответната
община.Последния съгласно чл.4 ал.5 ЗМДТ упражнява правомощията на решаващ
орган по чл.152 ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи-на
териториален директор на НАП.
Атакуваният акт за установяване на
задължения по декларация и е издаден от компетентен орган, съгласно чл.4 ал.1-5
и чл.9б ЗМДТ и е в писмена форма.Актът е
издаден от служител на общинската администрация който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите със
заповед на кмета на общината, видно от посочените по-горе две заповеди на Кмета
на Община Ямбол. Потвърдителното решение на Директора
на Дирекция „МП“ при Община Ямбол също е издадено от компетентен орган в
пределите на неговата компетентност,съгласно чл.107 ал.4 ДОПК във вр. с чл.4 ал.5 пр.2 ЗМДТ и в изискуемата писмена форма.
АУЗД съдържа нормативно изискуемите
реквизити-мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите
индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и
указания за обжалването му.Противно на наведените в жалбата възражения съдът
приема че АУЗД съдържа фактически и правни основания за издаването му.Административния
орган изрично се е позовал на законовите разпоредби-чл.107 ал.1 и ал.3 ДОПК във
вр. с чл.4 ал.1,2 и 3 и чл.9б ЗМДТ, във връзка с
подадените декларации по реда на чл.14 и чл.54 ЗМДТ.В табличен вид са отразени
установените размери на задълженията по вид, година и лихва за просрочие към тях, изчислени към 25.11.2015 год./датата на
издаване на АУЗД/.За всяка от годините е посочен поотделно ДНИ, ТБО и
ДПС.Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗД дават възможност на
неговия адресат да установи по несъмнен начин основните елементи на
установените задължения.Те са доразвити и допълнени с решението на директора на
Дирекция „МП“ при Община Ямбол, което с оглед ТР на ОСГК на ВС №16/1975 год.
незагубило силата си е напълно възможно.Наред с горното следва да се посочи че
органа по приходите няма задължение в АУЗД да изписва механизма на изчисляване
на данъка за съответния период.Съдебната практика приема,че непосочването в
АУЗД на начина на изчисляване на дължимата такса респ. данък не се отразява
върху законосъобразността на същия,тъй като подобен подход би бил напълно
формален и несъответстващ на целта на акта.Задължение на органа по приходите е
посочване на дължимата и незаплатена такса или данък, а разпоредбата на чл.107
ал.2 ДОПК дава възможност на задълженото лице да поиска справка за начина по
който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида , основанието,
общия и неплатен размер.По делото липсват данни, а и твърдения жалбоподателя да
се е възползвал от тази възможност.С оглед на изложеното съдът намира че
неотразяването в АУЗД на механизма за изчисляване на съответния данък не е
съществено процесуално нарушение.
Съдът намира че в хода на производството
не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.Производството е протекло в съответствие с изискванията на чл.107 ДОПК,
чл.152 и сл. във вр. с чл.144 ДОПК. АУЗД е постановен
служебно, поради неплащане в срок на задължения,размерът на които е установен
въз основа на данните посочени в подадените от задълженото лице декларации.
Относно приложението на материалния
закон,съдът намира следното:
Относно данъка върху недвижими имоти:Съгласно
разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗМСМА с данък върху недвижими имоти се облагат
разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищни образования, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробния устройствен
план имат предназначението по чл.8 т.1 от ЗУТ и след промяна предназначението
на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.Данъчно задължени
лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, ползвателите или
концесионерите-чл.11 ЗМДТ.В чл.19 ал.1 ЗМДТ е предвидено че данъкът се определя
върху данъчната оценка на недвижимия имот,а в чл.21 ал.1 от ЗМДТ е визирано,че
данъчната оценка за жилищни имоти е
данъчната оценка съгласно приложение №2.Съгласно чл.22 ал.1 ЗМДТ общинския съвет определя с наредбата по чл.1
ал.2 размерът на данъка в границите от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната
оценка на недвижимите имоти.Вярно че с Решение №4 на КС на РБ,обнародвано на
9.04.2019 год. тази разпоредба е обявена за противоконституционна ,но тази
отмяна има действие занапред.
С оглед посочените по-горе норми и
събраните по делото доказателства съдът намира че описания в оспорения АУЗД
недвижим имот попада в хипотезата на чл.10 ал.1 ЗМДТ и подлежи на облагане с ДНИ,
а задължен за този данък е жалбоподателя като собственик на имота.В АУЗД е
посочена облагаемата основа за ДНИ а именно 3789.30 лв.В Наредбите за размера
на местните данъци и такси приети от ОбС-Ямбол и
действали през процесния период ДНИ е определен в размер
съответно 1.2 на хиляда , 1.5 на хиляда и 1.98 на хиляда. По отношение начина
на изчисляване на данъчната оценка ,както се посочи по-горе административния
орган няма задължение да го
отрази в АУЗД. По делото няма данни да е направено искане по чл.107 ал.2 от
жалбоподателят, както и няма направено от негова страна оспорване размерът на
тази данъчна оценка.
По отношение на таксата за битови
отпадъци.
Според чл.6 ал.1 б.“а“ ЗМДТ общините
събират местни такси за битови отпадъци,като тяхното определяне и
администриране се урежда с
наредба,приета от съответния общински съвет съгласно чл.9 ЗМСМА.
Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ /в
редакцията му към 2015 год./таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите
по събирането, извозването и обезвреждането в депа и други съоръжения на
битовите отпадъци.Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 ЗМДТ за
всяка услуга поотделно-сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битовите депа за отпадъци или други съоръжения, чистотата на
териториите за обществено ползване, като в относимата
си редакция законовата разпоредба предвижда таксата да се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на
одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:1.
Осигуряване на съдове за битови отпадъци-контейнери, кофи и др.2.събиране, включително
и разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации
и съоръжения за третирането им: 3.проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други
инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на
битовите отпадъци: 4.почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете
и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. От
представените по делото решения на ОбС-Ямбол посочени
по-горе, действащи през процесния период, приети на осн.чл.14 от Наредбата
за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Ямбол безспорно се удостоверява изпълнението на
законовото задължение по чл.66 ал.1 ЗМДТ
, като размерът на ТБО е определен за всяка услуга поотделно.Отделно от това е
посочено че този размер е определен пропорционално върху данъчната оценка на
недвижимия жилищен имот,както и в лева в зависимост от броя и вида на
декларираните съдове за събиране на битови отпадъци.Видно от т.1 от АУЗД ТБО е
определена върху данъчната оценка на имота на жалбоподателя.
От друга страна от доказателствата по
делото безспорно се установява, а и няма възражение от жалбоподателя,че процесния недвижим имот за който е определена ТБО попада в
строителните граници на града, като се намира в ж.к.Диана.Същия попада в
район,посочен в представените по делото заповеди на кмета на Община Ямбол
издадени на осн.чл.63 ал.2 ЗМДТ, в който е предвидено
извършване на услугите сметосъбиране, сметоизвозване
и сметопочистване и поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване,определя се и честотата на събиране и транспортиране на
отпадъците.Дъгласно чл.64 ЗМДТ ТБО се дължи от лицата
по чл.11 т.е. от собственика на имота.По делото няма твърдения че в района в който се намира жилището на
жалбоподателя тези услуги не се извършват.Жалбоподателят не оспорва и размерът
на определената му ТБО.Няма данни и за подадена декларация,че имота няма да се
ползва през съответната година.
По изложеното по-горе следва да се приеме
че за всички процесни години за района където се
намира имота,собственост на жалбоподателя е налице акт на Кмета на Община Ямбол
с който се установява че там ще се извършва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, както и се сочат местата за обезвреждане на
твърдите битови отпадъци т.е. формално за тези компоненти жалбоподателя, като
собственик на процесния имот дължи съответните
размери на таксата определени според закона през процесния
период.
По отношение на данъка върху превозните
средства:
Съгласно чл.52 ал.1 ЗМДТ с данък върху
превозните средства се облагат превозните средства,регистрирани за движение по
пътната мрежа в РБ, а чл.53 ЗМДТ определя като субекти на задължението за този
вид данък собствениците на превозните средства.Разпоредбата на чл.61 ЗМДТ
определя като титуляр на този вид публични вземания общината по постоянен адрес
респ. седалището на собственика подал декларацията,а когато не е подадена
такава декларация или когато собственикът няма постоянен адрес в територията на
страната-общината където е регистрирано МПС.
В конкретния случай не се спори че
жалбоподателят е собственик на лек автомобил „Фиат Типо“
с рег.№* и лек автомобил марка“ВАЗ“,с регистрационен номер *.Видно от
приложените към АУЗД справки от информационната система на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Ямбол през 2006 год. лекия автомобил марка“Фиат Типо“ е пререгистриран,като регистрационния номер * е
подменен с * и е издадено ново свидетелство за регистрация от 5.04.2006 год.Тъй
като това е станало при действието и въз основа на разпоредбите на Наредба І-45/2000 год.за регистриране,отчет
,пускане в движение и спиране от движение,временно отнемане,прекратяване и
възстановяване регистрацията на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне
на данни/Наредбата/,то следва да се приеме че новата регистрация отговаря на регламентираните
в нея изисквания.Няма данни по делото тази регистрация или новите
регистрационни табели да не отговарят на БДС 15980 и БДС ІSO
7591,както изисква §3 ал.1 от Наредбата.Видно от Справката на сектор ПП
от24.04.2019 год. регистрацията на посочения лек автомобил е прекратена на 7.12.2016 год. на осн.чл.143
ал.10 от ЗДвП поради незаплатена застраховка ГО, а не на осн.§3
ал.3 от Наредбата.Но прекратената регистрация не освобождава жалбоподателя от
заплащане на дължимия данък определен с АУЗД ,тъй като той касае предходен
период-2010 г.-2014 г.По отношение дължимия данък за лек автомобил “ВАЗ“,то
видно от справката на ПП при ОД на МВР-Ямбол ,той е с първоначална регистрация регистрация през 1990 год. и към момента регистрацията му
не е прекратена.В случая спорен се явява въпроса дали процесното
МПС и с прекратена регистрация като според жалбоподателя тази регистрация се
прекратява по силата на закона и органите на ПП следва служебно да я извършат.настоящия
състав не споделя това твърдение.Вярно е че по сила та §3 ал.3 от ПЗР на
Наредба І-45/2000 год.,считано от 1.06.2006 год. служебно се прекратява
регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели,които не
отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС
ISO
7591.последното обаче не означава
прекратяване на регистрацията по силата на нормативен акт,а означава служебно
провеждане на процедурата по прекратяване на регистрацията по инициатива на
контролните органи на МВР.В случая такава процедура не е проведена и автомобила
е с действаща регистрация,поради което данъка е дължим за периода 2010 г.-2014
г.включително.
По размера на олихвяването не е повдигат нарочен спор с
жалбата,но се настоява за отмяна на целия АУЗД в потвърдителната
му част т.е. и в в частта на определените акцесорни задължения,без да се правят възражения за
неправилност на установената лихва.Съгласно чл.1 ЗЛДТДПДВ невнесените в срок
публични задължения се събират със законната лихва.Лихвите се дължат по силата
на закон,в определените от закона срокове и се изчисляват съгласно ЗЛДТДПДВ.
Пред вид на изложеното съдът счита жалбата
за неоснователна и като такава същата следва да се отхвърли.
При този изход на делото своевременно
направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение,следва да се уважи.На осн.чл.78 ал.8 ГПК във вр. с
чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правна помощ
жалбоподателят следва да заплати на Община Ямбол сумата от 100 лв.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.Д., с адрес ***, кантора №509 срещу Акт
за установяване на задължение по декларация №АУЗД00000893/25.11.2015 год. изд.
от орган по приходите –Главен инспектор Дирекция „Финанси,местни данъци и
такси“ Община Ямбол, в частта му в която е потвърден с Решение №
2801-02421/8.02.2019 год. на Директор на Дирекция “Местни приходи“при Община Ямбол.
ОСЪЖДА
Д.К.Д.,с посочен адрес, ЕГН ********** *** разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 АПК.
АДМ.СЪДИЯ:/п/не се чете