РЕШЕНИЕ
Номер 3459 17.10.2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд петнадесети граждански
състав
На седемнадесети октомври
две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание на трети октомври 2018 г. в следния състав:
Председател:Десислава Кацарова
Секретар:Катя Янева
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5014 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.145 от Търговския закон вр. с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцовото дружество «С.» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Раковски,
обл.Пловдив, ул.»Васил Левски» № 36 твърди, че от момента на учредяването
му ответникът К.С., роден на *** г. в ****************, с ЛНЧ **********, с
адрес ************ и настоящият *** – А.З., са *** и *** като
начин на управление заедно и поотделно
на дружеството, до момента, в който
ответникът е прекратил участието
си като *** на **** г., когато е заличен
по партидата на дружеството,
водена в Tърговския pегистър. Заявява се, че на ***** г., по силата на Договор за прехвърляне правото на собственост на моторно превозно средство, дружеството е придобило правото на собственост върху лек автомобил джип ***********, с посочени
номера на рама и двигател. На
09.03.2015 г. ответникът, в качеството
си на ***, е продал на себе си описаното по-горе МПС за сумата от
1 600 лева, без да е овластен за това от общото събрание на дружеството. По този начин е причинил вреда на дружеството
в размер на 10 000 лева, като от една страна е придобил
собствеността на значително
по-ниска цена от пазарната, а от друга и посочената
цена от 1 600 лева не е заплатена. С Протокол,
приложен по делото, едноличният
собственик на капитала на дружеството
е взел решение да се предяви
иска за търсене на отговорност
на бившия ***.
С оглед
изложеното от съда се иска
да постанови съдебно решение, по силата
на което да осъди ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата от 22 097 лева, представляваща
претърпени от дружеството
вреди в резултат от продажбата
на моторното превозно
средство на цена значително по-ниска от пазарната, като във вредите се включва и съответно сумата от 1 600
лева, представляваща незаплатената
договорена продажна цена, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Своевременно е постъпил
отговор на исковата молба,
с който искът се счита на първо място за недопустим, тъй като колата, собственост
на дружеството, е продадена на ***** г., като
до настоящия момент е изтекъл петгодишният давностен срок за предявяване на иска. Заявява се, че А.З. – съдружник и понастоящем *** и представляващ дружеството, е била съпруга на ответника по времето, по което е била
продадена колата и съответно не само
е знаела за покупко-продажбата, но това е станало с нейното участие и съгласие. Бракът между тях е прекратен **** година, след което са започнали и проблемите при управлението на дружеството. От друга страна се счита, че искът е неоснователен, тъй като сумата, за която
е продадено МПС е реална, с оглед състоянието
му, което е било лошо и ответникът е дал лични средства за многократните
ремонти на колата, като другият
*** и *** – А.З., също е била запозната със състоянието на
автомобила. Заявява се, че голяма част
от решенията на дружеството не са били взимани писмено поради близките отношения между съдружниците, а единствено решения, за които
се е налагало вписване в Търговския регистър, са приемани
в писмен вид и то при сериозни
нарушения на императивни разпоредби на закона от
страна на *** А.З.. Твърди се, че претендираната сума не отговаря
на реалната цена на автомобила с оглед състоянието
му. Приложените разпечатки не посочват
реално сключени сделки, а
единствено предложена цена. Моли се съдът да вземе предвид и неправомерното поведение на другия
*** в дружеството – З., която
по времето, когато е продадено МПС, е продала без съгласие
на общото събрание на съдружниците целия инвентар на ***, която е държало под наем дружеството.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното :
Не се спори между страните, че ответникът
е бил *** на ищцовото дружество на процесната дата – **** г., когато дружеството е било с
правно – организационна форма дружество с ограничена отговорност, до **** г.
Видно от представения препис от договор за
покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписа, удостоверено от н. с
район на действие ПРС, "С." ООД, представлявано от *** К.С. продава
на К.С. следното МПС, собственост на дружеството – лек автомобил, марка ***********,
за сумата от 1600лв. с ДДС.
Ищецът заявява, че продажбата е извършена
без решение на общото събрание на дружеството за разпоредителната сделка.
Ответникът твърди, че другият съдружник по това време в дружеството А.З. е била
*** на ответника и е дала съгласие за разпореждането, което обаче не било обективирано писмено. Съдът намира, че макар в разпоредбата
на чл.137 от ТЗ да не е залегнало изискване за предварително решение на общото
събрание за разпореждане с моторни превозни средства/ а такова е необходимо
единствено при разпореждане с недвижими имоти/, то предвид разпоредбата на
чл.38, ал.1 от ЗЗД, такова съгласие е необходимо за договаряне на *** лично със
себе си. При лежаща върху ответника доказателствена
тежест да установи взето решение на общото събрание на дружеството за продажба
на лекия автомобил на ответника, той не ангажира доказателства в тази насока.
От
заключението на съдебно – автотехническата експертиза
се установи, че средната пазарна стойност на „*****“ към **** г. е била
22 097лв. Ответникът заявява, че състоянието на автомобила е било лошо и
пазарната му стойност е била по – ниска в сравнение с други автомобили от същия
модел, марка и година на производство, както и пробег. При лежаща върху
ответника доказателствена тежест да установи сочените
обстоятелства, същият не ангажира такива. Ето защо съдът възприема заключението
на експертизата като компетентно, обосновано и изготвено с необходимите знания
и опит в съответната област.
При така установената фактическа
обстановка съдът формира следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 145 ТЗ.
Искът е допустим, тъй като към датата на предявяването му ответникът няма
качеството *** на ООД, тоест за воденето на иска срещу ответника не е
необходимо решение на общото събрание на дружеството по чл. 137, ал.1, т.8
от ТЗ, респ. решение на едноличния собственик на капитала по чл.147,
ал.2 от ТЗ. С оглед пълнота ще се посочи, че такова решение е представено към
исковата молба.
За да се ангажира отговорността на
ответника по иск с правно основание чл. 145 ТЗ,
необходимо е да са налице няколко кумулативно дадени елемента: ответникът в
качеството си на *** да е нарушил свое задължение към дружеството чрез действие
или бездействие; за дружеството да е настъпила вреда; да съществува причинна
връзка между поведението на *** и вредата; *** да е действал виновно. За да
бъде претенцията основателна, ищецът следва да установи при условията на пълно
доказване посочените предпоставки.
Безспорно е по делото, че към датата на
продажбата на лекия автомобил, приобретателят С. е
бил *** на ищцовото дружество - продавач. По делото
не е представен протокол, обективиращ решение на
общото събрание на дружеството за разпореждане с МПС в полза на ***.
Следователно *** е действал извън пределите на предоставените му функции, като
с поведението си е нарушил свое задължение към дружеството да се въздържа от
действия, с които извършва разпореждане в своя полза с имущество на
дружеството, с което е реализирана първата предпоставка за ангажиране на
отговорността му.
Установява се и настъпването на вреда за
дружеството, тъй като от заключението на съдебно – автотехническата
еспертиза се установи, че пазарната цена на процесния автомобил към датата на продажбата е била
22 097лв., а продажната цена по сделката възлиза на 1600лв. или вредата е
в размер на разликата между договорената и пазарната цена на автомобила, която
възлиза на 20497лв. От друга страна, ищцовото
дружество заявява, че дори договорената продажна цена не е внесена в полза на
дружеството, като при лежаща върху ответника доказателствена
тежест да установи положителния факт на
плащане на цената от 1600лв. в полза на дружеството – продавач, такива
доказателства не бяха представени. Налице е и причинно – следствена връзка
между противоправното и виновно поведение на *** и
настъпила в имуществото на дружество имотна вреда.
Искът по чл. 145 от ТЗ
урежда т.н. управленски деликт, специален деликтен състав, по силата на който се ангажира
отговорността на *** в ООД /ЕООД, която отговорност е обусловена, както от
съществуващото между *** и дружеството мандатно правоотношение, така и от органното такова. Фактическият състав на този вид
гражданска отговорност обхваща виновно, противоправно,
вредоносно неизпълнение на задълженията на ***, от което са последвали вреди за
дружеството. В този смисъл е и задължителната практика по чл. 290 от ГПК-
решение № 41/ 29.04.2009 г. на ВКС по т.д. 669/ 2008 г. на І т.о. на ВКС и
решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т.д. № 61 2011 г. на ІІ т.о. на ВКС,
решение № 70 от 07.06.2012 г. на ВКС по т.д. № 276/ 2011 г. на ІІ т.о. и др.
Доколкото предмет на доказване е и вината, то става въпрос за вината
необхваната от презумпцията на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, поради което в случая релевантната форма на вина е умишлената
вина, която в гражданското право се определя от недобросъвестността на субекта,
от знанието му, че той знае, че не полага дължимата грижа, че поведението му е противоправно и че може или ще нанесе вреди.
В случая при условията на главно и пълно
доказване ищецът установи противоправното и
вредоносно действие на ответника, в причинна връзка с причинената на
дружеството вреда, както и наличието на вина у ответника, изразила се в
знанието му, че не полага дължимата грижа, че поведението му е противоправно и че може или ще нанесе вреди. Съдът намира,
че сочените предпоставки са доказани в настоящото производство, поради което и
искът се явява основателен и ще се уважи изцяло.
Ответникът е навел възражение за погасяване
на иска по давност. Съдът не възприема това възражение. От една страна, процесната увреждаща сделка е сключена на ***** г., а от
друга страна съгласно разпоредбата на чл. 115, б.д от ЗЗД давността спира да тече за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу
техните ***, докато последните са на служба, т.е. давността
е започнала да тече на **** г. / датата на заличаване на *** от Търговския
регистър/, като до датата на предявяване на иска предвидената в разпоредбата на
чл.110 от ЗЗД петгодишна давност не е изтекла.
Ирелевантно в случая се явява възражението на ответника, че ***
на едноличното дружество с ограничена отговорност е продала цялото оборудване
на ****, стопанисван от дружеството, поради което и същото няма да бъде
обсъждано.
Ищецът претендира разноски, като същите се
констатираха в размер на 2490лв. по настоящото производство, 697лв. – по
обезпечителното такова по ч.гр.д. № 4170/ 2018 г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с. и
1182лв. – по изп. д. № ******** по описа на ЧСИ ********,
образувано на основание издадената в полза на ищцовото
дружество обезпечителна заповед.
Ответникът претендира разноски, но предвид
изхода на делото такива не следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА К.С., роден на *** г. в гр.*************, с
ЛНЧ **********, с адрес **********, да заплати на «С.» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Раковски,
обл.Пловдив, ул.»Васил Левски» № 36, сумата от 22 097 лева/двадесет и две хиляди деветдесет и седем лева/, представляваща сбор от претърпени
от дружеството вреди в резултат
на продажбата на моторното превозно средство, собственост
на дружеството – лек автомобил, марка *********, с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от ****** г., рег. № ******
г. на н. ********, рег. № *** на НК, с район
на действие ПРС, на цена значително по-ниска от пазарната такава, изразяващи се в разликата между договорената цена от 1600лв. и пазарната
такава, както и вреда съответно в размер
на сумата от 1 600 лева, представляваща
незаплатената договорена продажна цена, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата, както и направените разноски съответно в размер на 2490лв./две хиляди
четиристотин и деветдесет лева/ по настоящото производство, 697лв./шестстотин
деветдесет и седем лева/ – по обезпечителното такова по ч.гр.д.
№ 4170/ 2018 г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с. и 1182лв./хиляда сто
осемдесет и два лева/ – по изп. д. № ********** по описа на
ЧСИ ********, образувано на
основание издадената в полза на ищцовото
дружество обезпечителна заповед.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ