№ 48
гр. Бургас, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120105731 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ДРАЙ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 5, вх. 1,
ет. 5, ап. 8, представлявано от управителя Ч. С. Н., против Г. Д. Д. с ЕГН **********,
адрес:***, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 10 000
щатски долара с левова равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 17 714 лева,
представляваща главница, дължима сума на отпаднало основание, поради развалянето
на сключен между страните устен договор за доставка и продажба на автомобил,
ведно с мораторната лихва за забава върху главницата в размер на 210. 35 лева за
периода от 22.07.2024 г. до 20.08.2024 г. включително, както и законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба на 21.08.2024 г. до
окончателното й заплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че
през месец март 2023 г. между страните била постигната устна договорка , по силата
на която ответникът се ангажирал да дастави и продаде на дружеството автомобил от
Канада. В изпълнение на договорката на 03.04.2023 г. ищецът наредил по сметката на
ответника сумата от 10 000 долара, а като основание посочил „покупка на автомобил“.
Излага се също така, че съобразно уговорките между страните автомобилът следвало
да бъде доставен до края на месец май 2024 г., като това не се случило нито в
1
уговорения срок, нито след това. Поради това и ищецът заявява, че ответникът е
неизправна страна по договора – налице било пълнонеизпълнение, поради което и
развалил договора и поканил ищеца да му възстанови платената сума. Поканата била
връчена на 19.07.2024 г., но и след изтичане на дадения с нея падеж – 22.07.2024 г.,
сумата не била възстановена, поради което и се предявяват настоящите искове.
Правното основание на иска е чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на предявените искове, като оспорва
изложените в исковата молба фактически твърдения. Без да оспорва извършения от
ищеца превод на сумата от 10 000 щатски долара, ответникът сочи, че не е бил
обвързан облигационно с ответника и конкретизира, че сумата му е била преведена на
друго основание, а именно представляващия ищеца управител Ч. Н. да разполага със
средства в Тайланд, с оглед на бъдещето му заминаване там и свързаните с него
разноски за квартира, храна и т.н., тъй като не е можел да ги изнесе от страна, а и
поради предоставените му от ответника средства за финансирането на престоя му,
дадени ме преди неговото заминаване. Така и ищецът пристигнал в Тайланд, където
живеел сина му, като прекарал там времето от месец май 2023 г. до средата на 2024 г.,
където при пристигането му ответникът му предоставил тези средства, като самият той
живеел там и развивал бизнес. В крайна сметка ищецът дори увредил негово лично
имущество и извършвал кражби по време на работата си при него, поради което и
отношенията им се влошили и като се върнал в България абсолютно недобросъвестно
завел настоящите искове. С горните мотиви се моли за тяхното отхвърляне, като се
иска присъждането на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата исковата молба и
изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея,
събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 03.04.2023 г. от банковата сметка на „ДРАЙ“ ЕООД , чрез Ч. С.
Н., е извършен превод по банковата сметка на ответника в „Банка ДСК“ АД на сумата
от 18 175 лева - 10 000 щатски долара при курс 1. 8175 , с посочено основание
„покупка на автомобил“, което е видно и от представеното извлечение от
разплащателната сметка на юридическото лице.
Към датата 03.04.2023 г. дружеството „ДРАЙ“ ЕООД е с управител и едноличен
собственик на капитала Ч. С. Н., а от 09.05.2023 г. е с управител и едноличен
собственик на капитала С. Д. Д., който по-късно на 07.06.2024 г. отново прехвърля
дружествените дялове на Ч. Н..
Представената и покана, връчена на ответника на 19.07.2024 г. от МСИ Т.М., с
2
която ищецът излага за неизпълнение на договора , като сочи, че вече е изгубило
интерес, поради голямата му забава и пълното неизпълнение, като го разваля на
основание чл. 87, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД и моли за връщане на заплатената сума от
10 000 щатски долара в 3-дневен срок, като посочва и банкова сметка за плащането й.
Видно от данните по делото ищецът действително е пребивавал в Тайланд в
периода от 05.07.2023 г. до 25.03.2024 г. общо 103 дни , като конкретните дати на
излизането му от България и влизането му в Тайланд и обратно са видни от
отбелязванията в международния му паспорт, копие на който е представен по делото.
По делото страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на
св. Х. П. – добър познат на Ч., който познава визуално и ответникът, заявява, че е
присъствал на разговор между тях. Пътувал заедно с Ч. през пролетта на 2023 г., като
той споделил намерението се за покупка на автомобил чрез ответника, чийто зет имал
автокъща. Щели да му предоставят възможност до 60 дни да си избере между три-
четири автомобила от Канада, като за това следвало да преведе депозит от 10 000
щатски долара, като малко по-късно лично станал свидетел на разговор между Ч. и
ответника в този смисъл.
Св. И. Д.а – съпруга на ответника, сочи, че се е запознал с Ч. през месец юли
2023 г,. когато пътували заедно за Тайланд. Той и съпругът й били в много добри
отношения, като Ч. останал в къща наета в едно село до Банкок. Не й е известно в
разговори между тях да е ставало дума за покупка на някакъв автомобил. Запозната е с
това, че е имало средства, който били в Тайланд и с който плащали наема за къщата,
битови и режийни разходи, които заплащал съпруга й.Синът на ищеца също живеел
при съпруга й. По принцип не й е известно да има някакви ограничения във връзка с
парични средства при пътуване до Тайланд.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правната страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, който е получил нещо с
оглед на отпаднало основание е длъжен да го върне. Целта е да бъде отстранено едно
фактическо съществуващо, но според представите на правния ред необосновано и
затова несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на
едно лице и обедняване на друго. При неоснователното обогатяване е без значение по
какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се имуществена облага, т.е.
без значение е дали поведението на обогатилото се лице е укоримо т.е. виновно, затова
не се говори за противоправност и вина, а само за обогатяване и отпадане на
основание за извърщено разместване на имуществените влага.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване в процесния случай
включва извършването на престация от страна на ищеца в полза на ответника по
3
плащане на уговорения депозит в сключения между тях договор за посредничество за
доставка и продажба на автомобил, както и връщането му, поради развалянето на
договора. В тази връзка съдът приема, че преводът на сумата от 10 000 щатски долара
с левова равностойност от 18 175 лева при курс 1. 8175 , с посочено основание
„покупка на автомобил“, от банковата сметка на ищцовото дружество към тази на
ответника на 03.04.2023 г. е категорично установен и безспорен факт по делото. При
това и съгласно чл. 165 от ГПК така извършено плащане обуславя допустимостта на
събраните по делото гласни доказателства. В тази връзка от показанията на св. П. се
установява сочените от ищеца уговорки с ответника. Не се установява да е изпълнено
задължение да е било осъществено посредничеството, което да доведе до доставката и
продажбата на автомобил, при което и предвид нотариалната покана ищецът валидно е
развалил договора и платената от него сума от 10 000 щатски долара, подлежи на
връщане, като платена на отпаднало основание.
Доводите на ответника, че не имало подобна уговорка не се потвърждават от
ангажираните от него доказателства, при все че незнанието на свидетеля Д.а, която
освен това е съпруга на ответника, не може да се приравни на липсата на договорки.
По отношение на възраженията за осъществяваната от ищцовото дружество реална
търговска дейност, наличието на регистриран касов апарат и т.н. следва да се
отбележи, че тези обстоятелства са ирелевантни за спора. Релевантно се явява
извършеното плащане от сметка на съществуващия правен субект „ДРАЙ“ ЕООД, по
която е била налична сумата, която след това е постъпила по сметката на ответника.
Що се отнася до твърдените уговорки за предварително плащане на сума, която
да бъде използва от ищеца при престоят му там /без посочен размер/, за извършени
кражби, авансово дадените му преди това средства /също без посочен размер/ и т.н.
следва да се отбележи, че също са извън спорния предмет, предвид заявеното
основание на иска и липсата на предявен насрещен иск или възражение за прихващане
от страна на ответника във връзка с тези му твърдения, поради което съдът счита, че
същите не следва да бъдат обсъждани.
С горните мотиви съдът намира, че исковете за главница, ведно с акцесорните
искове за лихви, като неоснователни следва да бъдат уважени, предвид отправената
покана, с която се явява определен и падежа за връщане на платената на отпаднало
основание сума.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата от 4 027. 56 лв. за направените по делото
разноски, съобразно представения списък, без заплатената такса за вписване на
обезпечителна заповед в размер на 18 лв., която не съставлява разноски нито по
настоящото дело нито пък такива в делото за обезпечение на бъдещ иск.
4
Съответно неоснователна е претенцията на ответната страна за присъждане на
разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда Г. Д. Д. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ДРАЙ“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 5,
вх. 1, ет. 5, ап. 8, представлявано от Ч. С. Н., сумата от 10 000 /десет хиляди/ щатски
долара - главница, дължима на отпаднало основание, поради развалянето на сключен
между страните устен договор за посредничество при доставка и продажба на
автомобил, ведно с мораторната лихва за забава върху главницата в размер на 210. 35
лв. /двеста и десет лева и 35 ст./ за периода от 22.07.2024 г. до 20.08.2024 г.
включително, както и законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба на 21.08.2024 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 4 027.
56 лв. /четири хиляди двадесет и седем лева и 56 ст./ за направените по делото
разноски.
Сумите са платими по следната банкова сметка с титуляр „ДРАЙ“ ЕООД с
ЕИК *********: IBAN:***, BIC:*** при „***“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5