гр.София, 03.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в
открито заседание на четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана
Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 393 по описа за 2014
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК
във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК.
В исковата молба на
"Б.ДСК" ЕАД със седалище *** и в уточненията към нея се твърди, че по
договор за ипотечен кредит от 21.09.2007г., сключен с ответницата като
кредитополучател, на същата е предоставен кредит в размер на 192 000 лева
със срок за издължаване 360 месеца, изменен с допълнително споразумение към
него от 18.09.2009 г. Излагат се доводи, че поради неизпълнение на задължения
на кредитополучателката за заплащане на дължимите се месечни анюитетни вноски и
продължилата забава в плащанията повече от 90 дни, на основание чл. 20.2 от
Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, процесният кредит
е превърнат в предсрочно изискуем, считано от 02.02.2011 г. Ищецът се снабдил
със заповед за незабавно изпълнение срещу ответницата по ч.гр.д.№ 7562/2011г.
по описа на РС - гр.Варна въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК
- извлечение от счетоводните книги, за сумите: 193 022,39 лева - главница,
заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 20.05.2011 г.
до окончателното й издължаване; 19 970,49 лева - възнаградителна договорна
лихва за периода от 29.08.2010 г. до 20.05.2011г.; 6 402,33 лева - наказателна
лихва за просрочие за периода от 02.02.2011 г. до 20.05.2011г., ведно с
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, срещу която заповед е подадено възражение от ответната страна.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено между страните по спора
съществуването на вземанията на ищеца относно главницата и лихвите, за които на
банката е била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 7562/2011
г. по описа на РС - Варна, както и да му присъдят направените в настоящото
производство разноски.
Ответницата Н.К.К. в
депозирания в срока по чл. 367 ал.1 ГПК
писмен отговор, чрез назначен особен представител, оспорва изцяло предявения
иск по основание и по размер, като навежда възражения за недействителност на
ипотеката поради неизвестност на собственика на имота, несъществуване на
вземането на ищеца поради липса на изрично изявление на банката, с което
обявява кредита за предсрочно изискуем, нищожност на клаузи от договора като
неравноправни – чл.6, чл.11, чл.7, чл.14, както и на чл.1.2 и чл.11 от
допълнителното споразумение. Счита, че не дължи сумите по договорната лихва,
тъй като клаузите за определянето и в договора и допълнителното споразумение са
нищожни. Счита, че не дължи и претендираната
наказателна лихва, тъй като същата е начислена без основание – предсрочната изискуемост
не е настъпила.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235 ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
От представените с
исковата молба и с ч.гр.д.№ 7562/2011 г. по описа на РС гр. Варна, ГО, 25
състав документи е видно, че на основание чл. 418 ГПК
на 25.05.2011г. по заявление на банката е постановено издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
с която е разпоредено Н.К.К. да заплати на "Б.ДСК" ЕАД сумата
219 395,21лв., от която : 193 022,39 лева – непогасена главница, ведно със
законната лихва, считано от 20.05.2011 г. до окончателното й изплащане; 19 970,49лв.
договорна лихва за забава за периода от 29.08.2010г. до 20.05.2011г.; 6 402,33
лева - наказателна лихва, както и сумата 4 387,90лв. – деловодни разноски
и 2 643,95лв. юрисконсултско възнаграждение. Допуснато е незабавно
изпълнение на заповедта.
Въз основа на издадената
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист на заявителя за посочените в
нея суми. На 17.04.2013 г. , в законния срок по чл. 414 ал.2 ГПК,
срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника Н.К., в което същата е
заявила, че не дължи изпълнение на вземането по нея.
Не се спори между
страните в процеса, което е видно и от приложеното по делото заверено копие от
цитирания договор за ипотечен кредит, че същият е подписан между "Б.ДСК"
ЕАД, в качеството на кредитор и Н.К.К., в качеството на кредитополучател на 21.09.2007
г. в гр.Варна с предмет: предоставянето на кредит на кредитополучателя от
страна на Банката в размер на 192 000лв.
В т. 20.2 от общите
условия към договора е предвидено, че при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатъкът се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта
С допълнително споразумение към договора
страните са уговорили гратисен период и нови условия по лихвата. В
споразумението страните по спора са приели, че към датата на подписването му
остатъкът от дълга е в размер на 189 314,69 лева, а дължимата лихва – 3 785,31
лева.
По искане на ищеца е
допусната и изслушана съдебно-счетоводната експертиза. Съгласно заключението
сумата по отпуснатия кредит е усвоен от ответницата на 25.09.2007г. От своя
страна ответницата е заплатила на банката 2 880,15лв. главница,
39 415,59лв. договорна/възнаградителна лихва, 1 452,24лв. наказателна
лихва и 885,96лв. заемни такси. Последното внасяне по кредита от страна на
ответницата е била на 20.01.2011г. в размер на 500лв. Към 20.05.2011г. /когато
Банката е подала заявление по чл.417 от ГПК в съда/ непогасените задължения по
договора за кредит са какво следва: 193 022,39лв. главница,
19 970,49лв. договорна лихва за периода 29.08.2010г.- 20.05.2011г.,
6 059,23лв. наказателна лихва за периода 02.02.2011г. – 20.05.2011г. и
343,10лв. заемни такси.
При така приетата
фактическа обстановка по делото, настоящият състав от правна страна намира
следното:
С подадената от "Б.ДСК"
ЕАД искова молба съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК
във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК
за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от
длъжника вземания на Банката, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 417 т.2 ГПК
и изпълнителен лист. В тежест на ищеца е да установи в това производство - в
качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му,
както и неговата ликвидност и изискуемост, а на ответника - фактите, които
изключват или погасяват това спорно право.
Безспорно бе доказано в
процеса, че страните по него са обвързани със сключен между същите на 21.09.2007г.
договор за ипотечен кредит, по силата на който ищецът се е задължил да
предостави на кредитополучателката - ответник в производството, кредит в размер
на 192 000 лв. срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне
кредита при договорените условия в срок от 360 месеца, считано от момента на
неговото усвояване. На 25.09.2007 г. кредитът е усвоен от кредитополучателката
в договорения размер, като след 20.01.2011 г. същата е преустановила редовното
погасяване на кредитното й задължение. След извършената на 20.01.2011 г.
престация в размер на 500 лв. не са осъществени никакви други погасявания по
процесната сделка.
В подаденото заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
от 20.05.2011г. и в исковата молба ищецът е посочил, че поради допусната забава
в плащанията по дължимите вноски повече
от 90 дни, на основание т.20 т.2 от Общите условия към договора целият дълг е
станал автоматично предсрочно изискуем на
02.02.2011 г. Действително в приетите от ответницата Общи условия към договора
от 21.09.2007г. е налице клауза, че при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие, но както в същата, така и в другите клаузи на
Общите условия и на договора не са установени правила относно началния момент
на тази предсрочна изискуемост, нито е предвидено, че кредитополучателят няма
да бъде уведомяван.
С оглед на тези
обстоятелства и предвид изискванията на чл. 60 ал.2 ЗКИ,
за да породи действие установената във визираната клауза хипотеза, банката
следва изрично да е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и волеизявлението й за това да е достигнало до
длъжника-кредитополучател. До приключване на устните състезания в
производството не са представени доказателства, че преди сезирането на РС гр.Варна
по реда на чл. 417 ГПК
"Б.ДСК" ЕАД е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем на установено в договора или в закона основание чрез изрично писмено
изявление и че това нейно волеизявление е достигнало до ответната страна, за да
може тази предсрочна изискуемост да породи правно действие /в т.см. са и
задължителните разяснения, дадени в т.18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
След като банката не е
отправила волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и не е
уведомила длъжника за това обявяване преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, твърдяното едностранно изменение на договора
за кредит от страна на ищеца не е настъпило и вземането на същия, произтичащо
от него, не е станало изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание.
С оглед изложеното и
съобразно регламентираното в чл. 418 ал.2 ГПК
императивно изискване, че заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на
изпълнение вземания срещу длъжника - ликвидни и изискуеми, предявеният от ищеца
иск по чл. 422 ал.1 ГПК
във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК
за установяване на вземанията му по издадената заповед за изпълнение от 25.05.2011г.
по ч.гр.д.№ 7562/2011г. по описа на РС Варна, ГО, 25 състав - относно главница
и лихви, по отношение на длъжника Н.К.К. се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен изцяло.
При приетия изход от
разглеждането на спора на ищеца не се дължи и присъждането на разноски по
настоящото производство на основание чл. 78 ал.1 ГПК, а същият следва да
заплати направените от ответницата такива по реда на чл. 78 ал.3 ГПК.
Ответницата не е правила разноски по делото. не е представила списък по
реда на чл.80 от ГПК. Постъпила е молба от адв.С.Н., процесуален представител на
ответницата, на основание чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата да му бъде присъден
адвокатски хонорар. Съдът намира, че хонорар на процесуалния представител на
ответницата не се следва. Освен представен договор за безплатна правна помощ и
молба за отлагане на делото, придружена с болничен лист и удостоверение от „Б.
Ер“ касаещи адв.Н., никакви действия по процесуално представителство, или
становища, молби или писмени бележки след пледоариите не са постъпили от адв.Н..
Отговорът на исковата молба от ответницата е подготвен и представен от
назначения й от съда особен представител на разноски на банката. Адв.Н.
единствено е подал възражение за неподсъдност и то извън срока по чл.119 ал.3
от ГПК. В същата молба е заявено, че адв.Н. все още не се е запознал с делото. Други
възражения по иска, становища или бележки не са постъпили по делото нито от
ищцата, нито от нейния процесуален представител. Искът е отхвърлен на формално
основание.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Б.ДСК" ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на
управление *** срещу Н.К.К., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК за установяване
съществуването на вземанията за главница и лихви - предмет на издадената на 25.05.2011г.
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д.№ 7562/2011г. по описа на РС гр.Варна, ГО, 25 състав, като неоснователен.
ОСТАВЯ без уважение като неоснователна молбата на адв.С.А.Н.АК Варна за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се
обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.