№ 2186
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М.Г.Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело №
20241110201119 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Б. Ю. Ш. срещу Наказателно постановление (НП) № *** от ***г.,
издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните
работи /ОПП-СДВР/, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения
на материалния закон. Моли НП да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата по съображенията в нея. Моли за
отмяна на НП и да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Пълномощник на наказващия орган в писмен вид излага доводи за законосъобразност на НП
и моли да бъде потвърдено, Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На *** г., в 09:13 ч. неизвестно лице управлявало л.а. „БМВ 330Д” с рег. № ***,
регистриран на името на жалбоподателя, в гр. ***, по ул. *** с посока на движение от ***
към ул. ***. До парк ***” бил заснет от преносима мобилна система за видеоконтрол „ARH
CAM S1”, № ***, разположена на пътя. Системата заснела и записала скоростта, дата и час,
както и регистрационния номер на автомобила. Била измерена скорост на движение 113
км./ч., която след приспадане на 3 % възможна грешка била изчислена на 109 км./ч.
Ограничението за скоростта на МПС било 50 км/ч., въведено с пътен знак В26. Бил изготвен
снимков материал. На място жалбоподателят не бил спрян. Тъй като жалбоподателят бил с
постоянен адрес в гр. *** и не бил намерен на известните адреси в гр. ***, преписката била
изпратена в ОДМВР-***, с оглед на това на жалбоподателя да бъде дадена за попълване
декларация, в която да посочи, дали е управлявал автомобила на ***г., в 09:13ч. Преписката
била върната в ОПП-СДВР, като към нея била приложена декларация по реда на чл. 188
ЗДвП от 13.12.2022г., която била попълнена от неустановено лице и, на която бил придаден
вид, че изхожда от жалбоподателя и, в която било посочено, че той е управлявал автомобила
на ***г., в 09:13ч. Св. Ч. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР приел, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП и съставил срещу него акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АД № ***.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Ч. и
събраните по делото писмени и веществени доказателства, които съдът кредитира изцяло,
тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка
по начина, възприет от съда.
Номерът на заснетия автомобил се установява ксерокопията на изготвените снимки, като те
дават възможност да се установи, че не е имало други движещи се успоредно с автомобилът
или изпреварващи МПС-та. Измерената скорост на същия е видна от снимковия материал, в
който са посочени и измерените стойности.
От преглед на удостоверение № 17.09.5126 на БИМ е видно, че преносима мобилна система
за видеоконтрол „ARH CAM S1”, е одобрен тип средство за измерване с валидност до
07.09.2027 г. Видно от протокол от проверка № 44-СГ-ИСИС от 05.10.2022г. процесната е
била преминала последваща проверка с валидност една година.
От схема на организация на движението се установява, че в процесния участък
ограничението за скоростта на движение е 50 км./ч., въведено с пътен знак В26.
От декларацията по чл. 188 ЗДвП от 13.12.2022 г. е видно, че в същата е отбелязано, че е
била попълнена от жалбоподателя. Заключението на графическата експертиза обаче сочи, че
2
подписът в декларацията от името на жалбоподателя не е бил положен от него. Съдът
кредитира заключението на експертизата, като дадено от лице с нужната професионална
компетентност и, отговарящо в пълнота на поставените задачи. Предвид същото, съдът
прие, че не следва да дава вяра на посоченото в декларацията по чл. 188 ЗДвП от 13.12.2022
г. и, че не може да приеме, че от нея се установява, че жалбоподателят е управлявал
автомобила в процесните ден и час. Наред с това, налице са и показанията на св. Р., че на
тази дата жалбоподателят не е бил в гр. ***. С оглед това, съдът прие, че автомобилът е бил
управляван от неустановено лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими
реквизити.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган - със заповед № 8121з–1632 от 02.12.2021г.
на министъра на вътрешните работи началникът на сектор в ОПП-СДВР е оправомощен да
издава НП, а младшите автоконтрольори - да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.
Правната квалификация е адекватна на описанието на нарушението. Същото е описано ясно
и точно със всички съставомерни факти.
По същество:
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч., в
зависимост от вида МПС и от това дали същото се движи в населено, извън населено място
или по автомагистрала. МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима максимална
маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не
превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от 50 км./ч.
Алинея 2 на чл. 21 посочва, че, когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Когато са нарушени правилата относно максимално допустимата скорост за населено място,
независимо дали тя следва от мястото на управляване на МПС или от съответен знак,
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, в случаите, когато тази скорост е
превишена с над 50 км/ч. предвижда наказания „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
От обективна страна е извършено нарушение на правилата за максимално допустимата
скорост на движение при управление на МПС по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като
процесния автомобил се е движел със скорост от 109 км./ч., при ограничение на скоростта от
50 км/ч., - превишена е максимално допустимата скорост с 59 км./ч.
3
Не се установи обаче автомобилът да е бил управляван от жалбоподателя, поради което не
се доказа авторството на деянието.
Тъй като на същият не е била предявена за попълване декларация по чл. 188 ЗДвП, не може
да бъде ангажирана отговорността му по реда на чл. 188, ал. 1, изр. 2 ЗДвП.
С оглед изложеното, НП следва да се отмени.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Претенцията на пълномощника на жалбоподателя за присъждане в негова полза на
възнаграждение за оказана безплатна правната помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона
за адвокатурата съдът намира, че следва да се остави без уважение. Съгласно разпоредбата
на чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на предоставена безплатна правна помощ, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. В този случай, възнаграждението се присъжда в полза на
адвоката или адвокатското сдружение, тъй като дължимата сума не е част от разноските,
направени от представлявания. Същото следва да бъде определено от съда по реда на
Наредба № 1/2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет, като съгласно разпоредбата на
чл. 35а от същата за представителство, защита и съдействие на задържано лице по ЗМВР
минималното възнаграждение е 300 лева.
В случая е представено само пълномощно, но не и договор за правна помощ между
жалбоподателя и пълномощника му. Поради това, няма доказателство, че е било предвидено
помощта да е безплатна и по каква причина, за да се присъди възнаграждение по реда на чл.
38 ЗА. Ето защо, това искане следва да се остави без уважение.
С оглед крайния изход на производството, ОПП-СДВР следва да бъде осъден да заплати
направените разноски в размер на 420 лева – за възнаграждение на вещото лице, изготвило
СГЕ , както и, в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на
присъдените съдебни разноски, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за
служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист - в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на Софийски районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № *** от ***г., издадено от началник сектор в Отдел
пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В. Б. за присъждане на
адвокатско възнаграждение реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните
работи на основание чл. 189 ал. 3 НПК да заплати направените по делото
разноски в размер на 420 лева, както и, в случай, че не изпълни доброволно в
срок задължението за заплащане на присъдените съдебни разноски, на
основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на
всеки брой изпълнителен лист - в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София - град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
След влизане в сила на решението, препис от същото да бъде изпратен на
Районна прокуратура Б. – Териториално отделение – Р. – за преценка за
наличието на извършено престъпление от общ характер.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5