О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. С., 13.01.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета
година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Д.К., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 4853 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
С молба от 14.10.2016 г. Т.Г.Ч. – синдик на „С. - **” АД, е представил пред съда по
несъстоятелността списък на приетите от синдика вземания на кредиторите,
предявени в срока по чл. 688 ТЗ, както и списък на неприетите от синдика
вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688 ТЗ.
Списъците на приетите и
неприетите от синдика вземания са обявени в търговския регистър на 20.10.2016
г.
На 27.10.2016 г. от „Ю.Б.” АД е
подадено възражение срещу списъка на неприетите от синдика вземания. Кредиторът
счита, че няма пречка отново да предяви своите вземания, възникнали срещу
длъжника по два договора за банков кредит, в производството по несъстоятелност
в срока по чл. 688 ТЗ, въпреки че в голямата си част те вече са предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и са включени в изготвения от съда списък на
приетите вземания, срещу който той не е подал възражение. Посочва, че тези
вземания са приети от синдика, като е посочен неправилно реда, по който следва
да се удовлетворят, което следва да бъде поправено с новото им предявяване и
повторното произнасяне от синдика и съда. Този кредитор сочи, че има разлика
между размера на вземанията, които е предявил в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и
тези, които е предявил в срока по чл. 688 ТЗ.
Срещу списъка на приетите от
синдика вземания е подадено възражение от длъжника „С. - **” АД, с което се
възразява срещу включване в него на вземанията, предявени от кредитора НАП за
получаване на сума в размер над сумата от 215 337, 88 лв. Счита, че в списъка
на приетите вземания са включени и такива, предявени от НАП, които са погасени.
Това са вземанията на Община Перник срещу длъжника за получаване на данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за имот, находящ се в гр. Перник.
Длъжникът твърди, че тези негови задължения са изцяло погасени с преведена от
ЧСИ А.В. сума, получена при извършената публична продан на недвижимия имот, за
който те са начислени. Заявява, че не дължи данък за придобиване, произтичащ от
опрощаване на задължения на „С.**” АД към „Р.Р.” ЕАД, направено с договор,
сключен нa 30.12.2013
г., тъй като неговото заплащане е в тежест на другата страна по сделката.
Кредитора Национална агенция за
приходите /НАП/, оспорва подаденото възражение от длъжника „С. - **” АД. Твърди,
че в списъка на приетите вземания са включени само такива публични вземания,
които са доказани по основание и размер с официални удостоверителни документи.
Посочва, че предявените и приети публични общински вземания са установени с
влязъл в сила акт за установяване на задължение по декларация, поради което и
синдикът е длъжен да ги включи в списъка на приетите вземания в производството
по несъстоятелност на длъжника, като не подлежат на оспорване по реда на чл.
690 и сл. ТЗ.
Синдикът Т.Ч. е представил
становища по постъпилите възражения, в които заявява, че това подадено от
кредитора „Ю.Б.” АД е неоснователно, а това подадено от длъжника „С. - **” АД е
основателно и част от вземанията на кредитора НАП над сумата от 215 337, 88 лв.
следва да бъдат изключени от списъка на приетите вземания.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:
По
възражениието, подадено от кредитора „Ю.Б.” АД:
Възражението на кредитора „Ю.Б.”
АД срещу списъка на неприетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от 20.10.2016 г. - дата на обявяване на съставените по
реда на чл. 686 ТЗ списъци на приетите и неприетите вземания, и изтича на 27.10.2016
г. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което има право да направи
възражение срещу неприемането от синдика на предявено от него в производството
по несъстоятелност вземане, както и интерес от това, то следва да се заключи,
че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност.
Разгледано по същество подаденото възражение е неоснователно.
Предмет на произнасянето на синдика,
което се оспорва пред съд, е включването в неприетите вземания на тези,
предявени от кредитора „Ю.Б.” АД в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Това са
вземания, които това юридическо лице има към „С. - **” АД, които са възникнали
по силата на два договора за кредит, сключени на 21.11.2011 г. и на 12.06.2009
г. и които са присъдени в полза на този кредитор в производство по чл. 417 ГПК
с два изпълнителни листа – изпълнителен лист от 24.03.2014 г., издаден по гр.д.
№ 14380/2014 г. по описа на СРС, 28 състав и изпълнителен лист от 31.03.2014
г., издаден по гр.д. № 14379/2014 г. по описа на СРС, 42 състав. Част от така предявените
вземания представляват и разноски, които „Ю.Б.” АД е направило в производството
по принудително събиране на описаните вземания, както и разноски, направени в
производството по несъстоятелност за заплатено от кредитора адвокатско
възнаграждение.
Установява се, обаче, че всички
тези вземания са предявени от кредитора „Ю.Б.” АД още в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като синдикът се е произнесъл по тяхното приемане и в голямата си част те
са включени в списъка на приетите вземания, обявен в Търговския регистър на
09.08.2016 г., а друга част, представляваща разноски, направени за събиране на
вземанията и такива за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по
несъстоятелност са включени в списъка на неприетите от синдика вземания, обявен
в Търговския регистър също на 09.08.2016 г.
След като този кредитор не е
упражнил правото си по чл. 690, ал. 1 ТЗ да подаде възражение срещу приемането
и неприемането на негови вземания, въпросът за тяхната дължимост, както и за
това дали те се ползват с някаква привилегия да бъдат удовлетворени
предпочитателно в производството по несъстоятелност „С. - **” АД, не може да се
повдига отново и да бъде разглеждан от съда. Съгласно изричното разпореждане на
закона това не може да стане по реда на чл. 694 ТЗ чрез предявяване на иск за
установяване на тези вземания и съответно на привилегията, която притежават,
тъй като за неговата допустимост е необходимо кредиторът да е подал възражение
по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу приемането или неприемането на това вземане и то да е
оставено без уважение от съда с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ. С оглед на
това следва да се заключи, че тези въпроси за съществуване на вземането на
кредитора и неговата привилегия, не могат да се повдигат отново и чрез неговото
повторно предявяване в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, с което очевидно се цели
произнасянето на синдика по тези въпроси да бъде преразгледано и за кредитора,
пропуснал да направи възражение в преклузивния срок за това по чл. 690, ал. 1 ТЗ, какъвто е „Ю.Б.” АД, да се възстановят права, които са преклудирани – както
правото да подаде възражение пред съда срещу списъците на приетите и неприети
вземания в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, така
и правото да предяви иск по чл. 694 ТЗ. Последното, обаче, е недопустимо.
Единственото логично тълкуване на нормата на чл. 688, ал. 1 ТЗ е че тя дава
възможност на един кредитор да предяви в производството по несъстоятелност само
онези вземания, които не е предявил в по-краткия срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ,
като с нея за това лице не се създава право да предявява отново вземания, които
са вече веднъж предявени и по които е налице окончателно произнасяне от
съответния орган, каквото тълкуване се прави от възразилия кредитор, който
търси начин да заобиколи закона и да поправи пропуска си да подаде възражение в
срока по чл. 690 ТЗ срещу списъците, обявен в Търговския регистър на 09.08.2016
г.
Ето защо и настоящият съдебен
състав намира, че няма правото да преразглежда въпроса за дължимостта на всички
вземания, предявени от „Ю.Б.” АД с молба с вх. на СГС № 1212**/ 27.09.2016 г.,
които са същите, като тези, предявени от това юридическо лице в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ и са включени във вече одобрените от съда списъци на приетите и
неприети вземания, срещу които този кредитор не е възразил.
Вземанията, които са предявени от
„Ю.Б.” АД с молба с вх. на СГС № 1212**/ 27.09.2016 г., се различават от тези,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, само по размера на законната лихва,
която е начислена върху главницата, дължима по двата договора за кредит и
присъдена с издадените изпълнителни листи. Доколкото, обаче, в молбата за
предявяване от 27.09.2016 г. не е посочено, че описаната в нея законна лихва
включва и такава, която е начислена след датата, до която е начислена тази,
включена в списъка на приетите вземания, обявен в Търговския регистър на
09.08.2016 г., то няма как да се направи извод, че става въпрос за различно
вземане, възникнало за друг период от време, през който е продължила забавата.
Ето защо съдът намира, че и вземанията за законна лихва, начислени върху
главниците, дължими по договорите за кредит от 21.11.2011 г. и от 12.06.2009
г., предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ са идентични с тези, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и включени в одобрения от съда първи списък на
приетите вземания, поради което не може да преразглежда въпроса за тяхната
дължимост.
Следователно възражението,
подадено от „Ю.Б.” АД срещу списъка на неприетите от синдика вземания, като
напълно неоснователно, следва да се остави без уважение.
По възражениието, подадено от длъжника „С. -**” АД:
Възражението на длъжника „С. -**”
АД срещу списъка на приетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ,
поради което и предвид факта, че изхожда от лице, което има право и интерес да
го направи, е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата
основателност.
С подаденото възражение длъжникът
оспорва дължимостта на вземанията, предявени от кредитора НАП, които с оглед
изрично посочените в него съображения са тези, представляващи вземания на
Община Перник за получаване на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за
имот, находящ се в гр. Перник, както и вземания за данък за придобиване, дължим
за извършено опрощаване на задължения на „С.**” АД към „Р.Р.” ЕАД
По отношение на публичните
вземания за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имота, находящ се
в гр. Перник следва да се съобрази това, че с възражението длъжникът не
оспорва, че те са възникнали в негова тежест и в размера, в който са предявени
и включени в списъка на приетите вземания, а твърди единствено, че към момента
те са погасени с плащане, извършено в хода на изпълнително производство,
образувано пред ЧСИ А.В.. Ето защо и в настоящото производство съдът следва да
разгледа само въпроса дали направеното от длъжника възражение за погасяване на
публичните вземания чрез плащане е основателно или не.
В настоящото производство от „С.**”
АД, обаче, не са представени абсолютно никакви доказателства, от които да е
видно, че той е заплатил публичните вземания за данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци, дължими за имот, находящ се в гр. Перник, УПИ V от кв. 152, било
чрез доброволно плащане, било в хода на образувано срещу него изпълнително
производство. Това не се установява от разпределение по и.д. № 20148130400706
по описа на ЧСИ А.В., което е представено без подпис на съдебния изпълнител и без
данни дали е влязло в сила и дали е изпълнено и кога. Освен това от
записванията в този акт изобщо не се доказва някакви суми да са преминали в
полза на държавата, като присъединен кредитор по това изпълнително дело, за
погасяване на възникнали в тежест на длъжника публични задължения, включително
и на тези, които са предмет на подаденото от длъжника възражение.
След като не се установява
оспорените публични вземания за данъци и такси по ЗМДТ да са погасени, то те се
дължат от „С.**” АД и е следвало да бъдат включени в списъка на приетите
вземания, както е направил синдика.
В подаденото възражение длъжникът
възразява срещу включването в списъка на приетите вземания на следното публично
вземане, предявено от НАП, за данък, с който се облагат погасените чрез
опрощаване задължения, като счита, че той не е лицето, което дължи неговото
заплащане.
В чл. 44, ал. 2 ЗМДТ е
предвидено, че с данък в размер на данък дарение се облагат и безвъзмездно
придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване
задължения. Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗМДТ данъкът дарение се заплаща от
приобретателя на имуществото по чл. 44, освен ако е уговорено друго. При тълкуване
на тази правна норма се налага изводът, че платец на данъка е това лице, чийто
патримониум се увеличава в резултат на извършената сделка. При прилагане на
правилото, предвидено в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, към случаите на
погасяване на задължение чрез опрощаване, следва да се заключи, че платец на
данъка е длъжникът, на който дългът се опрощава, тъй като неговото имущество се
увеличава със спестените разходи за изпълнение на задължението. Тази норма може
да се дерогира с уговорка между страните, като в чл. 45, ал. 1, изр. 3 ЗМДТ е
предвидено, че когато те са уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, което
в хипотезата на опрощаване означава от опрощаващия кредитор, другата страна е
поръчител на задължението за заплащане на данъка.
В случая се установява, че между
кредитора „Р. – Р.“ ЕАД и длъжника „С. -**“ АД е постигнато съгласие за
опрощаване на задължение на последния, като с анекс от 13.02.2015 г. към
договора за опрощаване на задължения тези лица са уговорили, че данъкът по чл.
44, ал. 2 ЗМДТ ще се дължи от кредитора, т.е. дерогирали са приложението на
нормата на чл. 45, ал. 1 ЗМДТ. Това, обаче, не означава, че отговорността за
заплащане на този данък на длъжника, на който дългът се опрощава - „С. -**“ АД,
отпада. Напротив съгласно изричната норма на чл. 45, ал. 1, изр. 3 ЗМДТ той
продължава да отговаря за неговото заплащане, но вече като поръчител.
Отговорността на поръчителя за изпълнение на задължението на главния длъжник е
солидарна, което означава, че кредиторът може да търси изпълнение на пълния
размер на дълга от който и да е от двамата солидарни длъжници, както и че всеки
от тях отговаря за изплащане на задължението в пълен размер. Ето защо, съдът
намира, че „С. -**“ АД отговаря в цялост за изпълнение на публичното задължение
за заплащане на начисления в негова тежест данък по чл. 44, ал. 2 ЗМДТ, въпреки
наличието на уговорка с „Р. – Р.“ ЕАД, че той се дължи от последния, поради
което и вземането за този данък, предявено от НАП правилно е включено в списъка
на приетите от синдика вземания.
С оглед всичко изложено се налага
изводът, че и двете възражения, подадени срещу изготвените от синдика списъци
на приети и неприети вземания на кредиторите на „С. -**“ АД, са неоснователни,
като списъците следва да бъде одобрени от съда на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ
така, както са съставени.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение от 27.10.2016 г., подадено от кредитора „Ю.Б.“ АД срещу списъка на неприетите
от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688 ТЗ,
който списък е обявен в Търговския регистър на 20.10.2016 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение от 26.10.2016 г., подадено от длъжника „С. - **“ АД срещу списъка на приетите
от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688 ТЗ,
който списък е обявен в Търговския регистър на 20.10.2016 г.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ списъка на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „С. - **“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който
списък е обявен в Търговския регистър на 20.10.2016 г.,
както и списъка на
служебно приетите от синдика вземания на кредиторите на „С. - **“ АД по чл. 687 ТЗ, който списък е обявен в Търговския регистър на 20.10.2016 г.,
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: