ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292
гр. Бургас, 08.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500260 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по повод частната жалба на М. П. И. от гр. Б., ЕГН
********** против определение № 999 от 27.04.2022 г. постановено от
Окръжен съд - Бургас по гр. д. № 884/2021 г., с което молбата му на
основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта
за разноските е оставена без уважение. Жалбоподателят оспорва
постановения съдебен акт като неправилен и необоснован като моли същия
да бъде отменен. Поддържа изложените в молбата си с вх. № 3945 от
23.03.2022 г. доводи. Сочи, че искането му касае разноските по
установителния иск - такса в размер на 4 428.97 лв. и 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Оспорва се извода на съда, че подаденото
възражение по чл. 414а от ГПК е неоснователно както и се сочи, че с
поведението си същият не е дал повод и основание за завеждане на
установителния иск. Сочи че в момента на подаване на възражението е било
налице влязло в сила постановление за възлагане на ½ от недвижим имот в
София на съпругата на жалбоподателя И., която е заплатила изцяло
дължимите на Банката суми, а така също е било изготвено и разпределение
на постъпилата сума от ЧСИ в полза на Банката - ищец, която е присъединен
взискател по право като ипотекарен кредитор. Поради това М. И. е отказал да
извърши доброволно плащане в полза на Банката втори път, тъй като сумата е
била събрана от ЧСИ Костов в рамките на висящото при него изпълнително
производство. Сочи се, че събраната сума от ЧСИ не е била получена от
Банката изцяло поради нейното недобросъвестно поведение имащо за цел да
увреди М. И. С това може да се обясни и подадената жалба против
разпределението, което е извършено в полза на Банката след като
претенцията й е била удовлетворена още на 08.03.2021 г. Процедурата по
1
това обжалване е отнело повече от година. Според жалбоподателя е налице
поведение на Банката, което може да се окачестви като злоупотреба с права,
което не следва да води до натоварване на жалбоподателя М. И. с
допълнителни съдебни разноски и лихви. Навеждат се доводи относно
приложението на т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Моли се за отмяна на обжалваното определение и молбата за
изменение на решението в частта за разноските касаещи тези в исковото
производство бъде уважена. Страната прилага Решение на СГС, решение на
САС, уведомление ведно с платежно нареждане от 10.05.2022 г.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на частната
жалба от „Първа инвестиционна банка“АД със седалище и адрес на
управление - гр. София, ЕИК *********. Жалбата се оспорва като
недопустима и неоснователна. Обжалваното определение се поддържа като
правилно и законосъобразно. Изложените от жалбоподателя аргументи се
оспорват от страна на Банката поради това, че не са съобразени с изложената
фактическа обстановка по делото и с представените доказателства. В хода на
исковото производство защитната теза на ответника М. И. е, че същият е
изпълнил задължението си към банката в срока за доброволно изпълнение по
реда на чл. 414а от ГПК и не е станал причина за завеждане на иска.
Впоследствие се установява, че тези твърдения не отговарят на фактите по
делото. Поради това се сочи, че страната злоупотребява с правата си - вместо
да се остави да влезе в сила заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 935/21 г.
по описа на БРС същият подава възражението си по чл.414а от ГПК макар и
да не са налице предпоставките за това. Хипотезата на тази разпоредба визира
единствено случаи на доброволно погасяване на задължението в срока за
доброволно изпълнение, а не и погасяване в рамките на образуваното
изпълнително производство срещу ответника - длъжник. Моли се частната
жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваното
определение № 999 от 27.04.2022 г. като законосъобразно и правилно.
След преценка на доказателствата по делото съдът установява следното:
Производството по гр. д. № 884 по описа на ОС - Бургас е било
образувано по исковата молба на „Първа инвестиционна банка“ АД против М.
П. И. за установяване на вземания на ищеца по договор за кредит, за които е
издадена заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
935/21 г. по описа на БРС. Предявените искове са квалифицирани от съда с
правно основание чл. 124 ал.1 и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК и във
вр. с чл. 79, ал.1 предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Производството по делото е
приключило с решение № 179 от 01.03.2022 г., с което искът е уважен за
главницата и частично за лихви като е отхвърлен частично за лихви, за
разноски за застраховка. В съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК, в полза на Банката ищец са присъдени разноски. Ответникът И. е осъден
да заплати сумата от 9025.31 лв., от които разноски в заповедното
производство 4381.20 лв. и в исковото производство – 4428.97 лв. – заплатена
държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
2
Съобщението за решението е връчено на ответника И. чрез процесуалния
му представител на 09.03.2022 г.
На 28.03.2022 г. по делото е била входирана молба от М. И. с правно
основание чл. 248, ал.1 от ГПК - за изменение на постановеното решение в
частта му за разноските - над сумата от 4381.20 лв. като разноските в
исковото производство останат в тежест на Банката - ищец. С молбата си
страната е оспорила изводите на съда, че не е налице изпълнение в срока по
чл. 412, т. 8 от ГПК - доброволно изпълнение на вземането по заповедта за
изпълнение, което сочи на неоснователност на възражението по чл. 414а от
ГПК и че ответникът И. с поведението си не е дал основание и повод за
завеждане на исковото производство. Страната сочи, че към датата на
възражението по чл. 414а от ГПК е имало извършено разпределение на
постъпилите суми от ЧСИ Костов в полза на Банката – ищец. Поради това е
естествено и нормално да счита, че не дължи сумата поради изпълнение -
след като дължимата сума е събрана и разпределена в нейна полза. Сумите са
били събрани по повод задължение на ответника към НАП при започнала
публична продажба на 26.01.2021 г., осуетена при условията на чл. 505 от
ГПК и при издаден изпълнителен лист в полза на Банката на 24.02.2021 г. и
суми са били разпределени на Банката в нейна полза поради качеството й на
първи по ред ипотекарен кредитор. Твърди се, че е налице изпълнение в срока
за доброволно изпълнение. Страната се е позовала на т. 9 от ТР №
4/18.06.2014 г. постановено по Т. Д. № 4/2013 г. - на ОСГТК на ВКС по повод
хипотезата на издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на
искова претенция - като именно при тази хипотеза съдът не следва да
съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително изпълнение и събиране на сумите – т.е. – не следва да издава
обратен изп. лист съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 3 от ГПК. Страната
твърди, че към момента на получаване от негова страна на ПДИ, сумите вече
са били събрани и разпределени в полза на Банката – ищец, вследствие на
реалното плащане от страна на съпругата му. Логично е второ погасяване да
не се извършва. Според страната е било налице нежелание на Банката да
получи удовлетворение и като следствие - е натоварила ответника с
допълнителни разноски. Постъпило е становище по повод молбата от „ПИБ“
АД, с което искането се оспорва като неоснователно. Твърденията от страна
на ответника се оспорват като несъобразени с конкретната фактическа
обстановка по делото.
По молбата съдът се е произнесъл с обжалваното определение № 999 от
27.04.2022 г. Съдът е посочил че с молбата по чл. 248 от ГПК страната не
сочи доводи за грешка или опущение, налагащи изменение на съдебния акт в
частта за разноските. Ищецът е основал молбата си за изменение на
решението в частта за разноските на същите правни доводи , на които се е
основавала защитата му срещу иска. По тези доводи съдът се е произнесъл
със съдебното решение, а отговорността за разноски е разпределена с оглед
изхода на спора съобразно чл. 78, ал. 1-3 от ГПК. Възраженията на ответника
3
по предявения установителен иск и по отговорността му за разноски са
обсъдени мотивно по съществото на спора и съдът е счел, че не са налице
основания за ревизиране на формираната воля. Поради това молбата на
ответника за изменение на решението в частта за разноските като
неоснователна е оставена без уважение.
Частната жалба на ответника М. И. е допустима - подадена е от надлежна
страна в производството пред първоинстанционния съд в законоустановения
срок. Съобщението за определението е връчено на 10.05.2022 г. на
процесуалния представител на страната, а частната жалба е входирана в съда
на 16.05.2022 г. Внесена е и определената държавна такса. Налице е правен
интерес от обжалване на съдебния акт.
По основателността на частната жалба съдът съобрази следното:
Касае се за искане от ответната страна за изменение на постановено по
делото решение в частта му за разноските, което не е уважно от
първоинстанционнния съд. Исковото производство е приключило с
уважително за ищеца решение и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал.
1 от ГПК разноските , направени от ищцовата страна са присъдени в тежест
на ответника. Правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК е ясно и не се нуждае от
корективно тълкуване. Отговорността за разноски в гражданския процес
предвижда пропорционално присъждане на разноските на страните съобразно
положителния за тях изход от производството. Безспорно е, че исковото
производство с основание чл. 422 от ГПК е приключило с уважително за
ищеца решение и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските,
направени от негова страна в това исково производство му се дължат. С
оглед на това обжалваното определение на окръжния съд се явява правилно
и законосъобразно. Наведените доводи в частната жалба са неотносими в това
производство. Възраженията касаят други производства, в които страните са
участвали.
Следва само да се отбележи, че са неоснователни възраженията на
жалбоподателя по повод извода на първоинстанционния съд, че подаденото
възражение по чл. 414а от ГПК е неоснователно както и че с поведението си
той не е дал повод и основание за предявяване на установителния иск. Към
момента на възражението на ответника И. – 08.04.2021 г. няма доказателства
за изпълнение на задълженията към кредитора му. Такива не са приложени
към възражението. Приложените писмени доказателства не установяват
погасяване на задължението. Съобразно установената съдебна практика
изпълнение е налице и погасяването на парични задължения към кредитор
се установяват с надлежен банков документ за извършен превод на
дължимата сума, установяващ преминаването на съответната сума в
патримониума на кредитора. Такъв документ към датата на възражението
няма, поради което твърдението, че претенцията била напълно удовлетворена
още на 08.03.2021 г. е недоказано. Сочените от ответника писмени
доказателства за наличие на постановление на възлагане, изготвено
4
разпределение от ЧСИ не могат да бъдат приети като документи,
установяващи изпълнение на задължение. В този смисъл изложените
аргументи за наличие на изпълнение и липса на повод и основание за
завеждане на иска по чл. 422 от ГПК от страна на „ПИБ“ АД са
несъстоятелни. Процесното исково производство, по повод което са
присъдени оспорваните от частния жалбоподател разноски е инициирано от
депозираното от него възражение по чл. 414а от ГПК – Вж. Определение №
262880 от 26.04.2021 по ч. гр. д. № 935 по описа на РС - Бургас за 2021 г. и
заведено по указания на съда на основание чл. 415 от ГПК по повод това
възражение по чл. 414а от ГПК на М. И., което видно от гореизложеното е
неоснователно, както е приел и първоинстанционния съд. Т.е. – не са налице
законовите основания за прилагане на хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК за
възлагане на разноските върху ищеца. Не може да се обоснове извод, че
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, след
като същото е заведено по повод депозираното възражение по чл. 414а от
ГПК.
Ето защо, съобразно гореизложеното, частната жалба на М. П. И.
против определението на ОС с № 999 от 27.04.2022 г. се явява неоснователна
и недоказана и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. П. И. от гр. Б., ЕГН
********** против определение № 999 от 27.04.2022 г. постановено от
Окръжен съд - Бургас по гр. д. № 884/2021 г. по описа на съда, с което
молбата му на основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното
решение в частта за разноските по делото е оставена без уважение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5