№ 1508
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска
Дачева
при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20231000501952 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 1673 от 31.03.2023 г., постановено по гр. дело №
3446/2022 г. на СГС, І-13 състав, са отхвърлени като неоснователни
предявените от В. Г. М. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД искове с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 53 994,39 лв., представляваща неизплатена главница по
изпълнителен лист от 06.06.2016 г., издаден от Окръжен съд – Пазарджик,
както и сумата от 16 509,20 лв., представляваща неизплатена главница по
изпълнителен лист от 14.11.2016 г., издаден от Районен съд-Пещера, въз
основа на които е образувано изпълнително дело № 9468/2016 г. по описа на
ЧСИ-Н. М., рег. № ***, с район на действие СГС.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът В. Г. М.,
който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в цялост като неправилно.
По същество поддържа, че за период, надхвърлящ по продължителност
давността от пет години, взискателят единствено е подавал бланкетни молби
за извършване на изпълнителни действия, каквито, обаче, реално не са били
предприемани. И тъй като давността се прекъсва само от предприемането на
съответното действие в рамките на даден изпълнителен способ, въззивникът
1
обосновава извода, че в случая вземанията и по двата листа са погасени по
давност. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и вместо него да уважи изцяло предявените отрицателни
установителни искове. Претенира разноски.
Въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва въззивната жалба по
съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
писмен отговор. Претендира се отхвърляне на въззивната жалба като
неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При
така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства
по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения,
съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е и допустимо. Въззивният съд
намира, че решението е и правилно, поради което споделя изцяло мотивите
му и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, по следните
съображения:
Предявени са отрицателни установителни искаве с правно основание чл.
439, ал. 1 от ГПК за установяване, че ищецът В. Г. М. не дължи на ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД следните суми: главница в размер на 53 994.39 лв. по изпълнителен
лист от 06.06.2016 г., издаден от Окръжен съд – Пазарджик, както и главница
от 16 509,20 лв., по изпълнителен лист от 14.11.2016 г., издаден от Районен
съд - Пещера, въз основа на които е било образувано изп. дело № 9468/2016 г.
по описа на ЧСИ-Н. М., рег. № ***, с район на действие СГС.
От фактическа страна по делото не е спорно, а и при съвкупната
преценка на събраните доказателства се установява, че въз основа на
изпълнителен лист от 06.06.2016 г., издаден по гр. д. № 514/2014 г. на
Окръжен съд – Пазарджик по молба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД от 12.10.2016 г.
срещу ищеца М. е образувано изпълнително дело № 20168410409468 на ЧСИ
Н. М. за принудително събиране на сумата от 53 994,39 лв., представляваща
главница, както и сумата от 6 768,55 за сторените по посоченото гражданско
дело разноски. На 17.10.2016 г. със запорно съобщение с изх. №209524/
17.10.2016 г. по искане на взискателя е наложен запор върху всички валутни и
банкови сметки на ищеца – длъжник по изпълнението. С молба от 20.12.2016
г. взискателят е приложил и втори изпълнителен лист, издаден в негова полза
срещу същия длъжник от 14.11.2016 г. по ч. гр. д. № 914/2014 г. на РС-
Пещера, за сумите 16 509,20 лв. главница, 1 461,57 лв., представляваща
2
наказателна лихва за периода 30.10.2013 г. до 12.09.2014 г., законна лихва
върху главницата, считано от постъпване на Заявлението на 18.09.2014 г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 939,42 за
направени по посоченото частно гражданско дело разноски. С Постановление
от 22.12.2016 г. на ЧСИ – Н. М. ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е присъединен като
взискател по изпълнително дело № 9468/2016 г. С молба вх.№
084344/10.10.2018 г. ответникът е поискал от ЧСИ – Н. М., рег. № *** да
бъдат извършени изпълнителни действия. Последната молба за извършване
на изпълнителни действия е с вх. № 024116/27.04.2022 г., но преди това още
на 04.04.2022 г. е предявена исковата молба, по която е образувано
настоящото дело.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Предмет на специалния отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК е съдебно признаване между страните, че
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили такива факти, които погасяват
изпълняемото право, предмет на изпълнението. Един от тези
правопогасяващи факти е изтичането на погасителната давност относно
подлежащите на принудително изпълнение вземания.
В конкретния случай давността за вземанията за главниците по двата
изпълнителни листа, по които е образувано изп. д. № 9468/2016 г. по описа на
ЧСИ Н. М., per. № ***, е 5 годишна, съобразно правилото на чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД, като тя е започнала да тече с издаването на изпълнителния лист от
06.06.2016 г по гр. д. № 514/2014 г. на ОС-Пазарджик, респ. - на 14.11.2016 г.
по ч. гр. д. № 912/2014 г. На РС-Пещера. Това е така, защото от този
момент кредиторът вече е снабден с изпълнителен лист и следователно е
овластен да предприеме всички възможни действия за принудителното
събиране на вземането си. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД течението на
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Както това е разяснено в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тьлк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ), сред които са насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, извършването на опис и оценка и др. Обратно, не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и други подобни.
В разглеждания случай от представения по делото препис на изп. д. №
20168410409468 по описа на ЧСИ Н. М. рег. № *** на КЧСИ се установява, че
същото е било образувано въз основа на подадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
молба от 12.10.2016 г. с приложен към нея изпълнителен лист. Съгласно
3
мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тьлк.д.№ 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК, не прекъсва давността образуването на изпълнителния
процес от съдебния изпълнител, който с постановление образува
изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това обаче не
важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното
дело, а такава несъмнено е и настоящата такава, съдържаща овластяване
по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността. От депозиране на молбата по
чл. 426 ГПК е започнала да тече нова давност, която е била
последователно прекъсвана с налагането на запора на 17.10.2016 г.,
впоследствие - с молбата от 20.12.2016 г., към която е приложен втория
изпълнителен лист и са направени изрични искания за извършване на
съответни изпълнителни действия, след това – с молбата от 10.10.2018 г.,
от когато до предявяването на исковата молба на 04.04.2022 г. не е
изтекъл пет-годишния давностен срок. Погасителната давност е санкция за
бездействието на кредитора. В случая такова бездействие липсва. Исканите
изпълнителни действия не са могли да бъдат извършени не по ппричина на
взискателя, а на длъжника по изпълнението, комуто е връчена призовка за
доброволно изпълнение едва през 2021 г. По изложените съображения
исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК на
въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1673 от 31.03.2023 г., постановено по гр.
дело № 3446/2022 г. на СГС, І-13 състав
ОСЪЖДА В. Г. М. с ЕГН:**********, чрез адв. Л. К. от ПАК, със
съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов” №18, ет.2, офис – 13, да
заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му до страните чрез връчване на препис от същото при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5