Р
Е Ш Е
Н И Е
№ V - 92 10.10.2018 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд пети
въззивен граждански състав
на двадесети септември
две хиляди и осемнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА
МИХОВА
мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
секретар Таня Михова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1085 по описа за
2018 година ,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А.Г.Б. - К., ЕГН **********,***,
чрез процесуален представител адв. Маврова, срещу решение № 1082 / 29.05.2018
год. по гр.д. № 9149 / 2017 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е прекратен гражданския брак между А.Г.Б.-К.,
ЕГН **********, и Г.Х.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сключен на
06.11.2009 год. в гр. Бургас, за който е съставен Акт за граждански брак №
160/06.11.2009 год. на Община Бургас, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, обявено е, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, предоставено е на съпруга Г.Х.К., ЕГН **********,
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Бургас, ****, представляващо
тристаен апартамент № 18 с площ от 85.34 кв. м., ведно с принадлежащото му
избено помещение № 18, с площ от 4.86 кв. м. , постановено е на основание чл. 53, СК, след прекратяване брака
съпругата А.Г.Б.-К. да продължи да носи брачното си фамилно име – Б.-К. , отхвърлен е иска на Г.Х.К. за
постановяване, след развода съпругата му А.Г.Б.-К. да носи предбрачното си
фамилно име – Б. оставена е без уважение
молбата на всяка от страните, с правно основание чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК, за
осъждане на насрещната страна да й заплати направените по делото разноски ,
постановено е на основание чл. 329, ал. 1, ГПК, деловодните разноски да останат
в тежест на всеки от съпрузите, както ги е направил ,осъдена е А.Г.Б.-К., ЕГН **********, с адрес ***, ****, да заплати
на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 25 (двадесет и пет) лева, осъден е Г.Х.К., ЕГН **********, с
адрес ***, ****, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от
25 (двадесет и пет) лева.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени
процесуални нарушения- непроизнасяне на съда по доказателствата поискани от
ответницата и недопускане на всички доказателства поискани от нея. Твърди се , че съдът не е взел предвид
възражението на ответницата за липсата на дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, както и заведения от нея насрещен иск с искане за произнасяне по въпроса
за вината. Твърди се също, че съдът превратно е тълкувал свидетелските
показания на разпитаните свидетели, допуснал е и нарушение на материалния закон
достигайки до неправилното заключение, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен. Твърди се необоснованост на решението поради необсъждане
на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за връщане на делото на първоинстанционния
съд за ново разглеждане, евентуално - за отхвърляне на иска за развод предявен
от ищеца или за допускане на развод по негова вина. Направено е искане за
присъждане на разноските по делото. Направени са искания по доказателствата :
за допускане до разпит на десет свидетели , за които е поискано допускане до
разпит от районния съд, а също на още трима свидетели при довеждане, за
допускане на обяснения на ищеца по реда на чл.176 от ГПК по седем поставени
въпроса, за допускане до разпит чрез призоваване на двама свидетели и на още
един – назован свидетел при довеждане, за издаване на съдебни удостоверения с
цел представяне на документи от НАП и НОИ за доходите на ищеца и за
получаваните от него пенсии и обезщетения за периода 2000 год. - 2018 год. , за
издаване на съдебно удостоверение с цел представяне на документ от ОД на МВР за
излизанията на ищеца извън страната за периода от 2014 год. до 2017 год. С
мотивирано определение съдът е оставил без уважение искането за събиране на
доказателства.
В дадения срок
насрещната страна не е депозирала писмен отговор.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК , от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по исковете на страните за
развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по чл.49 ,
ал.1 от СК , вр. чл.318 и чл.322 от ГПК.
Бургаският районен
съд е сезиран с искова молба подадена от Г.Х.К., ЕГН ********** срещу А.Г.Б.-К.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** за прекратяване на сключения на 06.11.2009
год. между тях граждански брак, чрез развод поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Първоначалното искане на ищеца е съдът да не
се произнася по въпроса за брачната вина, но след предявяването на насрещен иск
от ответната страна, с оглед направеното от нея искане за произнасяне по
въпроса за брачната вина, съпругът е изразил становище, че вина за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство има само ответницата. Ищецът твърди, че
считано от 2014 год. с ответницата са във фактическа раздяла, след претърпяна
от него операция на сърцето. Твърди, че по същото време ответницата се грижела
за болния си баща, но след кончината му повече не се върнала в семейното жилище
за съпружеско съжителство с него. Твърди, че между него и ответницата липсва
комуникация, разбирателство и нормална брачна връзка, поради което заявява
желанието си за прекратяване на брака. Направени са искания за предоставяне на
ползването на семейното жилище на страните, лична негова собственост и за
възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата. Ищецът поддържа
исковете, моли за уважаването им, ангажира доказателства.
Ответницата в
подадения от нея писмен отговор възразява срещу твърденията на ищеца изложени в
исковата молба като основания за разстройството на брака. Сочи, че този брак е
втори за съпрузите, като от първия си брак са имали родено дете, което е
починало. Съпругата твърди, че след прекратяване на първия брак през 1988 год.
и дълго време преди сключване на втория брак са живели фактически като
семейство и, че тя е предоставяла лични средства за издръжката на съпруга,
както и за придобиване на семейното жилище. Съпругата твърди, че често е била
подлагана на психически и физически тормоз от съпруга си, като от есента на
2017 год. след нанесен побой от съпруга, той не се прибрал в семейното жилище.
Оспорва твърденията на ищеца за фактическа раздяла от 2014 год. Твърди, че през
2014 год. и 2015 год. са били заедно с изключение на пътуванията на ищеца в
гр.София за лечение, като са прекарали заедно коледните и новогодишни празници,
но около Коледа на 2015 год. съпругът започнал да се държи странно и грубо.
Твърди, че в началото на 2016 год. признал, че има връзка с друга жена, но
казал, че това е временно увлечение и я помолил да му даде време да го изживее.
На 03.06.2016 год. обаче съпругът казал на съпругата си, че иска да живее с
другата жена, че иска да продадат общите имоти и той да си купи самостоятелен
имот. В отговора е посочено, че не е налице дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, а криза на възрастта при съпруга, която може да бъде преодоляна,
поради което ответницата не желае прекратяване на брака поради дълбоко и
непоправимо разстройство. Като евентуални са предявени насрещни искове в случай,
че се установи дълбоко и непоправимо разстройство на брака да бъде допуснат
развод по вина на съпруга, оспорен е иска за предоставяне на ползване на
семейното жилище на съпруга, направено е искане за запазване на брачното
фамилно име. Ответницата поддържа отговора и евентуалните насрещни искове без
този за предоставяне на ползването на семейното жилище, ангажира доказателства.
С нарочен отговор
по насрещните претенции на съпругата, съпругът е заявил оспорване на твърдените
от нея обстоятелства. Изложени са твърдения , че съпругата в симулативен процес
за домашно насилие го е отстранила от собственото му жилище за три месеца, че
тя по никакъв начин не е участвала в неговата издръжка и не му е предоставяла
парични средства. Твърди се , че не отговарят на истината твърденията за
предхождащо брачно съжителство преди втория брак, тъй като след прекратяване на
първия брак тя дълго време е съжителствала с друг мъж. Оспорени са твърденията
на съпругата, че след операцията му през 2014 год. се е грижила за него и е
плащала за операциите му и за лечението му. Поддържани са твърденията в
исковата молба. Оспорено е твърдението
на съпругата за временна криза в отношенията, като е посочено , че дори само
противоречивите становища на съпругата сочат за дълбочината на брачната криза и
за окончателния разрив на брачната връзка.
В подкрепа на
твърденията и оспорванията страните са ангажирали доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства намира следното от правна и
фактическа страна:
Страните са
съпрузи, като не се спори, че бракът е втори сключен между тях. Първият брак,
който е бил сключен на 23.03.1975 год. е приключил с развод на 01.09.1988 год.
Съгласно
представеното заверено копие от удостоверение за сключен граждански брак, което
на осн. чл.183 от ГПК при ненадлежо и ненавременно оспорване се ползва със
същата доказателствена сила като оригиналния документ, вторият брак на страните
е сключен на 06.11.2009 год.
Релевантни за спора
са отношенията между съпрузите по време на втория им брак.
От втория брак на
страните няма родени деца.
Страните са живели
в семейно жилище представляващо апартамент в гр. Бургас, ж.к. Лазур, ул.
„Абоба“ № 7, ет. 6, което е индивидуална собственост на съпруга. В настоящото
производство не могат да бъдат взети предвид възраженията на съпругата за нейно
участие при придобиване на жилището, поради което съдът не зачита тези
възражения.
От представените по
делото епикризи е видно, че през м.01 и през м.02.2014 год. съпругът е бил в
болничен престой в гр.София след оперативно лечение – направена сърдечна
операция, съответно за една и за две седмици.
От свидетелските
показания на свидетеля Борделов- приятел на съпруга Г., без родство със
страните, става ясно, че след операцията на Г. през 2014 год. негови приятели
са му помагали във възстановителния период. Свидетелят е помагал и е водел Г. с
колата. Други приятели също са идвали да помагат на Г.. Свидетелят не е чувал
от някой от приятелите които са помагали на Г., че А. им е плащала. Свидетелят
е съсед на жилището на Г., често го е посещавал , но рядко е виждал съпругата
на Г.. Свидетелят сочи, че Г. от четири години плаща режийни за входа само за
себе си, а А. отдавна не е там. Свидетелят сочи, че след като е бил отстранен от
жилището си /със заповед по ЗЗДН/, в
момента Г. живее при приятели. Свидетелят сочи , през 2016 год. веднъж е
посетил вилата на Г., но и там не е видял А..
Свидетелката П. е
била близка приятелка със семейството по време на първия им брак. Тогава били съседи
в к-с“Изгрев“, но твърди, че и след прекратяване на първия им брак не е
прекъсвала контакти с тях. Свидетелката твърди, че след 2009 год. съпрузите не
са се разделяли до 2016 год., когато чула от други хора, че той има връзка с
друга жена. А. споделила със свидетелката, че след 2016 год. се е срещала
няколко пъти с Г., но срещите им били груби и неприятни. Свидетелката твърди,
че когато през 2014 год. са оперирали Г. , А. през деня се грижела за баща си,
а вечер се връщала при мъжа си за да се грижи и за него. Според свидетелката А.
е давала от спестените си пари за лечението на Г.. Свидетелката чула от
счетоводителката в предприятието, в което А. работи, че тя е нареждала преводи
от личната си сметка към болницата, в която се лекува Г.. Свидетелката счита,
че А. е била принудена да напусне семейното жилище заради грубо отношение на Г.
към нея, но не е била пряк свидетел на такова отношение. Знае, че сега А.
отново живее в семейното жилище, а Г. живее при приятелка в гр.София.
В обясненията на
първоначалния ищец по реда на чл.176 от ГПК той отрича да е имал връзка с друга
жена в периода от 2014 год. - 2016 год. Отрича също твърдението, че към момента
живее с друга жена в гр.София.
Не се установи по
делото твърдението за извънбрачна връзка на съпруга по време на съвместното
живеене на съпрузите или след това. Свидетелските показания на свидетелката П.
в по-голямата си част, включително и по този въпрос, са дадени въз основа на
слухове или на твърдения на съпругата, но не и на преки впечатления , поради
което не могат да бъдат зачетени.
По делото е представено
копие от решение № 1919/23.11.2017 год. по гр.д. № 7130 / 2017 год. по описа на
Бургаския районен съд и копие от решение № ІІ-33 /20.06.2018 год. по гр.д. №
465/2018 год. по описа на Бургаския окръжен съд , относно наложени мерки за
защита по ЗЗДН на съпругата А. в резултат на осъществено спрямо нея от съпруга Г.
домашно насилие на 27.08.2017 г.- словесни пререкания и физическо насилие.
Следва да се посочи, че влязлото в сила решение по Закон за защита от домашното
насилие няма сила на пресъдено нещо, поради което съдът не следва да кредитира
обстоятелствата приети за установени в процеса по ЗЗДН, ако същите не са
надлежно въведени и установи пряко в настоящия процес. Дори да се приеме
твърдението на ответницата по първоначалните искове за оказван върху нея
физически и психически тормоз от съпруга през 2017 год., съдът отчита, че
такива прояви той е имал след окончателната фактическа раздяла на съпрузите
през 2016 год. – т.е. след като брачната им връзка вече е била реално
прекъсната и те са били в явен конфликт, поради което обстоятелствата относно
упражнявано насилие върху съпругата не могат да бъдат счетени за определящи
разрива на семейните отношения. В подкрепа на този извод е и изразеното от
съпругата становище в отговора по иска за развод , за временна криза в
отношенията им и желание за запазване на брака, което сочи, че тя не придава голяма
тежест на твърдените по ЗЗДН насилнически прояви на Г. спрямо нея за развитието
на брачните им отношения.
От събраните
доказателства съдът намира за установено по делото твърдяното от ищеца по
първоначалните искове дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. На
базата на свидетелските показания на свидетеля Борделов става ясно, че след
2014 год. страните са преустановили нормалното брачно съжителство. Съпругата
била ангажирана с грижи за болния си баща и това до голяма степен обусловило
невъзможността и да присъства адекватно до съпруга Г. по време на оперативния и
следоперативния му период през 2014 год. Предвид казаното от свидетелката П.,
дори да бъдат приети за установени твърденията на съпругата, че е участвала със
свои финансови средства при покриване на някакви разходи за лечението на
съпруга, от свидетелските показания на
свидетеля Борделов се установи, че след сърдечната операция се е наложило
приятели да се грижат за Г., а както през този период, така и след това А. все
по-рядко е посещавала семейното жилище на ул.“Абоба“ в гр.Бургас. Според съда
към този момент е започнал разрива на брачната връзка, когато съпругът се е
почувствал пренебрегнат от съпругата си. През 2015 год. и 2016 год. съпрузите
са поддържали някакви отношения – по твърдение на съпругата неоспорено от
съпруга са прекарали заедно коледните и новогодишните празници, но обидата на
съпруга от това , че е бил сам в труден за него момент, както и появилите се
вече съмнения у съпругата, че той има извънбрачна връзка, постепенно са довели
до пълно отчуждаване между тях във физически и емоционален план.
Установи се по
делото, че брачната връзка между страните вече е лишена от обич и доверие,
поради което е дълбоко и непоправимо разстроена.
Като съобрази изложеното
по-горе съдът намира, че до разстройство на брачната връзка се е стигнало по
вина и на двамата съпрузи, които двустранно не са положили необходимите усилия
за съхраняване и оцеляване на брака. Освен, че не са били един до друг в трудни
моменти, страните са демонстрирали взаимно негативно отношение и неглижиране на
проблемите на другия. Всеки от съпрузите е сложил акцент върху организиране на
собствения си живот, без да направи необходимото за предотвратяване на разрива
в брачните отношения.
Ето защо бракът
между страните следва да бъде прекратен чрез развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство, по вина на двамата съпрузи.
Към момента
страните не спорят, че придобитото преди брака жилище представляващо апартамент
в гр. Бургас, ****., което е индивидуална собственост на съпруга, следва да му
бъде предоставено за ползване след прекратяване на брака. В този смисъл , на
осн. чл.56, ал.1 от СК съдът взе предвид, че искане за предоставяне на
ползването на семейното жилище е направено само от съпруга – първоначален ищец.
Към момента
страните не спорят и относно това, че след прекратяване на брака ответницата по
първоначалните искове следва да запази брачното си фамилно име – Б. – К..
Горното сочи, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да
бъде потвърдено от настоящия съд.
Разноските на
страните пред първоинстанционния съд остават за тяхна сметка, така както са
направени, но предвид подадената въззивна жалба само от съпругата и нейната
неоснователност, въззивницата следва да заплати на въззиваемия направените
разноски пред настоящия съд за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв. Неоснователни са възраженията на въззивницата относно липсата на
доказателства за плащане на възнаграждението от въззиваемия. В частта, в която
договорът за правна защита и съдействие отразява плащане на договореното
възнаграждение в брой, същият има характера на разписка за предаване и
получаване на сумата, поради което е годно доказателство, което следва да бъде
зачетено от съда – т.1 от ТР от 06.11.2013 год. по т.д. № 6 /2012 год. на ОСГТК
на ВКС. Заплатеното възнаграждение е под предвидения минимум в чл.7,ал.1, т.2
от Наребда № 1 за МРАВ, поради което е неоснователно и искането за намаляването
му.
Страните дължат и
съответна държавна такса – присъдена от районния съд.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1082 / 29.05.2018 год. по гр.д. № 9149 / 2017
год. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА А.Г.Б.-К., ЕГН **********,*** да заплати на Г.Х.К., ЕГН **********,***,
направени разноски пред въззивния съд за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. / четиристотин
лева /.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.