ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
Гр.Разград, 24.06.2020 г.
Разградският окръжен съд в закрито
заседание на горепосочената дата, в състав:
Председател: Рая
Йончева
Членове: Валентина
Димитрова
Атанас Христов
като разгледа докладваното от съдия Атанас Христов в. ч. гр. д. № 109 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420, ал. 3 вр.
чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба
с вх. № 3712 от 26.05.2020г. по описа на Районен съд – Разград, подадена от А.К.С.,
ЕГН ********** *** и П.К.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника им адв.
Светлозар Анастасов Николов от АК - Варна, срещу Определение № 1130 от
13.04.2020г., постановено по гр. дело № 2572/2019 г. по описа на Районен съд -
Разград, в ЧАСТТА му с която е оставена без уважение молбата на частните
жалбоподатели, за спиране на основание чл. 420, ал.2 ГПК на
изпълнението по изп.д.№ 20197230402472 на ЧСИ Момчил Нелов рег.№ 723, с район
на действие ОС-Враца, по отношение на дължимата главница от 2 281.12 евро и договорна
лихва от 2 417.85 евро, образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.12.2019
г. и заповед за незабавно изпълнение № 5238 от 19.12.2019г. по гр.д.№ 2572/19г.
по описа на РС- Разград.
Жалбоподателите излагат
становище за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че в настоящото
производство не съществува възможност съдът да преценява наличие на изтекла
погасителна давност. Освен това сочат, че в настоящото производство е
достатъчно длъжника да възрази за наличието на неравноправни клаузи, за да бъде
спряно действието на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл. 420,
ал.2, т.2 ГПК. По горните съображения, считат че са налице основания за спиране
на производството, като молят за отмяна на определението на първоинстанционния съд,
в частта му с която е постановен отказ.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е
постъпил отговор от насрещната страна – заявителя.
За да се произнесе, съдът
взе предвид следното:
Разгледана по същество
същата е неоснователна по изложените в обжалваното определение на първоинстанционния
съд мотиви, към които настоящият въззивен състав препраща
съобразно
разпоредбата на чл. 272 от ГПК във връзка с чл. 278, ал.4 ГПК, като с оглед
въведените в частната жалба доводи следва да се изтъкне само следното:
В хипотезата на чл. 420, ал. 2 от ГПК спирането зависи от преценката на съда, относно наличието на
убедителни писмени доказателства, отричащи удостоверителната сила на документа
по чл. 417 от ГПК,
съответно възможността вземането на взискателя да не съществува. За да бъде
подкрепено искането за спиране на изпълнението по заповед за изпълнение с
такива доказателства, от тях следва да може да се заключи, че посочената в
заповедта сума не се дължи.
Частните жалбоподатели не са
представили нито едно доказателство, разколебаващо дължимостта на горепосочените
сумите. Нито едно от твърденията не е по същността си годно да изключи
дължимостта на процесните суми, още по-малко има характеристиката на убедително
писмено доказателство по смисъла на чл. 420, ал. 2 от ГПК.
По възражението на частните жалбоподатели, че в производството по
чл. 420 ГПК следва да се обсъжда възражението за изтекла погасителна давност.
По този въпрос е налице
противоречива съдебна практика.
Според първото становище:
Възражение е годно да обоснове твърдение по т. 1 на чл. 420, ал. 2 от ГПК. Съображенията за това са, че : На първо място в това производство не се
стига до признаване или отричане на спорното вземане. Този въпрос не е предмет на
правораздавателната дейност и по тази причина не биха се засегнали правата на
неучастващата при състезателни начала страна. Целта на производството по чл. 420 от ГПК е "обратно" обезпечаваща – без да се предрешава
същинския материалноправен спор, да се предотврати излишното усложняване на
правоотношението в случай на вече проведено принудително изпълнение при
отричане впоследствие по съдебен ред на съществуването на изпълняемото право, което
пък би довело до необходимост от осъществяване на редица действия за премахване
на последиците от станалото вече неоснователно принудително изпълнение. Това
пък би затруднило длъжника при осъществяване на правата му. Така, на второ
място, може да се намери реципрочен аналог с обезпечителното производство –
това, за предварителна защита на евентуалните права на кредитора. Както в този
случай съдът преценява вероятната основателност на предявения или бъдещия иск,
/на базата на представени писмени доказателства/, при още непроведено спорно
исково производство, така и в случая е логично съдът да прецени и вероятната
неоснователност на предявения иск за установяване съществуването на вземането.
И в двата случая съдът при познавателната си дейност си служи с обосновани
предположения, които могат да бъдат опровергани, но с допускането им, той
предотвратява по-тежки последици от простото забавяне на удовлетворяването на
кредитора. След като правната норма допуска да се антиципира дължимостта на
едно вземане, няма причина да се откаже и реципрочната възможност, касаеща
недължимостта им. Това становище е намерило израз в Определение
№ 53 от 22.01.2020 г. на ОС - Сливен по в. ч. гр. д. № 39/2020 г., Определение
№ 52 от 22.01.2020 г. на ОС - Сливен по в. ч. гр. д. № 37/2020 г., Определение от 23.01.2020 г. на ОС - Сливен
по в. ч. гр. д. № 36/2020 г., Определение от 23.01.2020 г. на ОС - Сливен
по в. ч. гр. д. № 34/2020 г., Определение
от 23.01.2020 г. на ОС - Сливен по в. ч. гр. д. № 35/2020 г., Определение № 1387 от 7.11.2014 г. на ОС -
Смолян по в. гр. д. № 433/2014 г.
Според второто
становище –
в производството по чл. 420, ал.2 ГПК не може да се обсъжда възражение за
изтекла погасителна давност, тъй като въпросът за изтекла погасителна давност е въпрос по същество относно
дължимостта на претендираното вземане, който може да бъде разгледан само в
спорното исково производство. Това становище е намерило израз в Определение
№ 1065 от 16.04.2020 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 309/2020 г., Определение
№ 2211 от 1.11.2016 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1727/2016 г., Определение
№ 411 от 16.02.2017 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 344/2017 г., Определение № 1719 от 18.09.2019 г. на ОС -
Бургас по в. ч. гр. д. № 1347/2019 г., Определение № 23
от 4.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2732/2018 г., Определение № 488 от 4.07.2018 г. на ОС -
Перник по в. ч. гр. д. № 346/2018 г., Определение
№ 130 от 1.03.2018 г. на ОС - Сливен по в. ч. гр. д. № 114/2018 г., Определение № 338 от 19.05.2014 г. на ОС -
Пазарджик по в. ч. гр. д. № 202/2014 г.
По
горепосочения спорен въпрос липсва тълкувателно решение по чл. 130 ЗСВ.
Настоящия
съдебен състав споделя второто становище, по изложеното в същото съображения.
Ето защо, намира за неоснователно възражението на частните жалбоподатели.
По възражението на частните
жалбоподатели, че е достатъчно длъжникът да възрази за наличие на неравноправни
клаузи, за да бъде спряно действието на разпореждането за незабавно изпълнение
да разрешаването на спора по същество пред съда разглеждащ предявения иск от
кредитора.
Съдът
намира и това възражение за неоснователно. За да бъде основателно искането за
спиране по чл. 420, ал.2, т.2 ГПК, то следва да бъдат представени писмени
доказателства, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора сключен
с потребителя или от съдържанието на самия акт по чл. 417 ГПК да следва извода,
че вземането се основава на неравноправна клауза. В случая първоинстанционният
съд е стигнал до правилния извод, за неоснователност на искането за спиране, на
осн. чл. 420, ал.2, т.2 ГПК.
Предвид гореизложеното,
съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 3712 от 26.05.2020г. по описа на
Районен съд – Разград, подадена от А.К.С., ЕГН ********** *** и П.К.С., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника им адв. Светлозар Анастасов Николов от АК - Варна, срещу Определение
№ 1130 от 13.04.2020г., постановено по гр. дело № 2572/2019 г. по описа на
Районен съд - Разград, в ЧАСТТА му с която е оставена без уважение молбата
на частните жалбоподатели, за спиране на основание чл. 420, ал.2 ГПК на изпълнението по изп.д.№
20197230402472 по описа на ЧСИ Момчил Нелов, рег.№723, с район на действие
ОС-Враца, по отношение на дължимата главница
от 2 281.12 евро и договорна лихва
от 2 417.85 евро, образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.12.2019
г. и заповед за незабавно изпълнение № 5238 от 19.12.2019г. по гр.д.№ 2572/2019г.
по описа на РС- Разград.
В останалата му част Определение
№ 1130 от 13.04.2020г., постановено по гр. дело № 2572/2019 г. по описа на
Районен съд – Разград е влязло в сила като необжалвано
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.