Решение по дело №410/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Митекс 359“ ЕООД, гр.Варна, представлявано от Т.М. против Решение № 25/13.02.2023 г. на директор на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С 230003-023-0000212/31.01.2023г. издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.

В жалбата се твърди, че изводите на решаващия орган са неправилни, тъй като производството по делото е спряно, на осн. чл.34 от ДОПК, във връзка с подадена молба от 17.01.23г. Според жалбоподателя спирането на административното производство води до отпадане на действието по наложения запор на банковата сметка на дружеството. Счита, че налагането на обезпечителни мерки ще доведе до спиране на търговската дейност на дружеството, вкл. и изплащането на заплати на персонала.

Прави се искане за отмяна на оспореното решение и решаване на спора по същество, като бъде отменено и издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки.

В с.з., чрез процесуален представител поддържа жалбата. В депозирана по делото писмена молба от надлежно упълномощен процесуален представител на жалбоподателя заявява, че се поддържа жалбата, както и искането по същество – да се отмени издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки.

Ответната страна Директор на ТД на НАП – Варна се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок, предвид доказателствата за надлежно връчване на решението по чл. 197, ал. 1 от ДОПК на оспорващия.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С Постановление с изх. № С 230003-023-0000212/31.01.2023г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал. 1 от ДОПК на „Митекс 359“ ЕООД е наложена следната обезпечителна мярка: Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, и суми предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ „ПИБ“ за сумата от 122704,11лв.

Постановлението е издадено във връзка с мотивирано Искане за предварително обезпечение с №Р-03000322007155-039001/18.01.2023г., издадено от ръководител ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-03000322007155-020- 001/30.11.2022г., връчена по ел. път на 16.12.2022г., впоследствие спряна на основание чл.34, ал. I, т.5 от ДОПК, със Заповед № Р-03000322007155-023-001/19.01.2023г., считано от 19.01.2023г. до 19.04.2023г. В искането е посочен очакван размер на задължения за данък върху добавената стойност, както следва: главница в размер на 122704,11лв. и Лихва: 6896,77лв. към 18.01.2023г., тъй като в хода на ревизията са установени данни за приспаднат данъчен кредит по реда на ЗДДС , без да е извършена реална доставка и данни за отклонение от данъчното облагане и други изброени основания. В искането си ревизиращият орган е мотивирал необходимостта от налагане на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице. Посочил е също, че ревизираното лице притежава банкови сметки и не притежава активи/имущество.

Ревизиращият орган е обосновал и извод, че очаквания размер на задълженията ще бъде в значителни размери, вследствие на което е възможно събирането на задължението му да се затрудни. Този извод е възприет и от публичния изпълнител при ТД на НАП Варна. Същият е издал постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121,ал. 1 от ДОПК с изх. № С 230003-023-0000127/19.01.2023г., с което е наложен запор на банкови сметки на длъжника в ТБ Д АД, за което е върнат отговор на запорното съобщение от ТБ“Д“ АД № С 230003-000-0038708/27.01.2023г., че сметките са блокирани и обезпечават минимална част от указаната сума в запорното съобщение. На 23.01.2023г., лицето е открило нови две сметки в ТБ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, предвид което публичният изпълнител е издал друго мотивирано Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121,ал. 1 от ДОПК с изх. № С 230003-023-0000212/31.01.2023г. / което е предмет на настоящата жалба/, с което е наложен запор на банкови сметки на длъжника в ТБ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, в което е посочен максималния размер на сумите, които следва да служат като обезпечение, фактическите и правните основания за издаването му, както и обстоятелствата, обосновали необходимостта от обезпечаване на публичното вземане, т.к. обезпечителни мерки се налагат в случаите, когато без тях ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично задължение или на предполагаемо такова в случаите на чл.121 от ДОПК при извършване на ревизия.

Жалбоподателят е оспорил по административен ред горепосоченото ПНОМ пред Директора на ТД на НАП – Варна, който се е произнесъл с Решение по жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 25 от 13.02.23година, оставяйки жалбата без уважение и потвърждавайки обжалваното ПНОМ.

По предприето от „Митекс-359“ЕООД оспорване на решението по съдебен ред е образувано настоящото производство.

При така установените факти, съдът намира оспорването за неоснователно предвид следните съображения:

Оспореното Решение № 25 от 13.02.23година на Директора на ТД на НАП –Варна е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 197, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на оспорващия за липса на изпълнително основание.

В конкретния случай е направено искане за предварително обезпечение с №Р-03000322007155-039 001/18.01.2023г., издадено от ръководител ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-03000322007155-020- 001/30.11.2022г. Налагането на предварително обезпечение се мотивира с опасността удовлетворението на бъдещото вземане да е невъзможно или да бъде значително затруднено.

Съдът напълно споделя становището на органа по приходи, че при предприемането на действия по предварително обезпечение публичният изпълнител е в условията на обвързана компетентност по отношение на предполагаемия размер на бъдещите задължения, както и относно мотивите, обуславящи налагането на предварителните обезпечителни мерки, и се ползва от преценката на ревизиращия орган. Публичният изпълнител не е контролен орган на ревизиращия орган по приходите и не може да оспорва неговите предположения, нито да ги отхвърля.

Относно наведените в жалбата пред съда доводи за неправилност на Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и в нарушение на чл.121,ал.З от ДОПК, тъй като ревизионното производство е спряно, съдът намира същите са неоснователни.

Видно от Заповедта за спиране на ревизията № Р-03000322007155-023- 001/19.01.2023г., същата е спряна считано от 19.01.2023г. до 19.04.2023г., а искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки от ревизиращият екип е направено на 18.01.2023г., тоест преди спиране на ревизионното производство.

Налагането на предварителни обезпечителни мерки е самостоятелно производство в хода на друго производство. Неоснователни са наведените в жалбата доводи, че ревизионното производство е спряно и поради това издаденото постановление е незаконосъобразно. Безспорно налице са предпоставките по чл. 121, ал.1 от ДОПК за налагане на ПОМ, а именно започнато ревизионно производство и мотивирано искане и то преди спиране на производството по издаване на РА.

Съдът не споделя довода на дружеството, че запорът сериозно ще възпрепятства дейността на дружеството, т.к. наложените обезпечителни мерки изразяващи се в запор върху банкова сметка ***, с оглед реализиране целите на производството по принудително обезпечение, в този смисъл те са подходящи и съответстват на обезпечителната нужда и не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

Въпросните мерки имат привременен характер (така чл. 121, ал. 4 и 5 от ДОПК), като предназначението им е да дадат обезпечителна защита, като по този начин гарантират събирането на публичните вземания на този етап от ревизионното производство, с оглед предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци, които ще бъдат установени с ревизионен акт.

Следва да се посочи и нормативно установената възможност в чл. 229, ал. 1 от ДОПК, определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му, поради което жалбоподателя по всяко време би могъл да се възползва от нея.

Съгласно разпоредбата на чл.197 ал.3 от ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или не са спазени изискванията за налагане на ПОМ по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК. В разпоредбата на чл.121 от ДОПК не е предвидено прекратяване на обезпечителните мерки поради спиране на ревизионното производство. ЗВР е издадена на 30.11.2022г. като срокът на ревизията е до 16.03.23г. Ревизионното производство е спряно, на осн. чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК, по подадена молба на жалбоподателя, считано от 19.01.23г. до 19.04.23г. Следователно, по делото се установява, че дори не е изтекъл първоначално определения срок за ревизия, поради което наложената мярка за предварително обезпечаване на публично вземане за очакван размер ДДС – 122704,11лв. и лихви-6896,77лв. и наложения запор на банкова сметка, ***.

Не е налице нито едно от основанията, посочени в чл. 197, ал. 3 от ДОПК, за отмяна на наложената обезпечителна мярка.

Задължение на публичния изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда, не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът дава възможност да избере дали да упражни или не дадено свое правомощие. Съдът намира, че в процесния случай посоченото законово изискване е изпълнено, доколкото не са налице данни, че жалбоподателят разполага с друго имущество, върху което да бъдат наложени обезпечителни мерки.

При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразен с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответната страна, както и с реалната продължителност на производството пред настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Митекс 359“ ЕООД, гр.Варна, представлявано от Т.М. против Решение № 25/13.02.2023 г. на директор на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С 230003-023-0000212/31.01.2023г. издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.

ОСЪЖДА „Митекс 359“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, представлявано от Т.М. да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно на основание чл. 197, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

	Председател:	НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
	Членове: