Р Е Ш Е Н И Е № 130
гр. Пловдив, 09.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ІІ търговски състав, в открито
заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търговско дело N 73 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В.Г.А., ЕГН **********,***,
представляван от адв. И.К. с адрес: *** против решение №165 от 21.11.2019г.,
постановено по т. д. 298/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е
осъден с В.Г.А., ЕГН **********,***
да заплати на "Б.ц. "К." ЕАД ***, ЕИК … сумата 52 692.66
лева, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2018г. до
окончателното и изплащане, с която неоснователно се е обогатил за сметка
на "Б.ц. "К." ЕАД в
нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.7 от ЗМСМА и с което е осъден да заплати деловодни разноски в размер на 4651.71 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да отхвърли предявените искове - по съображения, развити в
жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата "Б.ц. "К." ЕАД ***,
ЕИК …, представляван от адв. И.Ц.,*** изразява становище, че счита същата за
неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.34 ал.7 от ЗМСМА.
Ищецът "Б.ц. "К." ЕАД ***, ЕИК … твърди,
че през периода март 2014г. – май 2017г. ответникът В.Г.А. е бил член на съвета
на директорите на"Б.ц. "К." ЕАД. Твърди, че за периода март
2014г. – октомври 2015г. ответникът е бил и общински съветник в О. с. – В.
Твърди, че за посочения период - март 2014г. – октомври 2015г. включително той
е получил като член на СД на "Б.ц. "К." ЕАД нетно възнаграждение
в размер на 52 692.66 лева. Размерът на всяко от получените възнаграждения
по месечно, формиращи общия претендиран сбор, е посочен в подробна справка,
приложена към исковата молба. Твърди, че тази сума е получена от ответника без
правно основание, тъй като съгласно чл.34 ал.7 от ЗМСМА общинският
съветник може да участва като представител на държавата в органите на
управление или контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала
или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава
възнаграждение.
Ето защо претендира, че получената от ответника сума като
възнаграждение за работата му като член на СД на"Б.ц. "К." ЕАД
за периода март 2014г. – октомври 2015г., докато едновременно с това е бил и
общински съветник в О. с. – В., е недължимо платена, получена от него без
правно основание. Моли ответникът В.Г.А. да бъде осъден да му заплати сумата 52 692.66
лева като получена без правно основание, в нарушение на чл.34 ал.7 от ЗМСМА, ведно
със законната лихва, считано от 19.10.2018г. до окончателното и изплащане,
както и разноските по делото.
Ответникът В.Г.А., ЕГН **********,***, представляван от
адв. И.К. с адрес: ***, не признава предявения иск. Не оспорва обстоятелствата
относно това, че е бил изпълнителен член на Съвета на директорите на "Б.ц.
"К." ЕАД през периода март 2014г. - май 2017г., както и че през част
от този период, а именно: март 2014г. -октомври 2015г. е бил и общински
съветник в О. с. – В. Не се оспорва и получаването на възнаграждение в размер на
52692.66 лева за работата като член на СД на ищцовото дружество. Твърди обаче,
че сумата е получена от него на правно основание – сключен договор за
управление с принципала. Твърди, че по този договор М. на з. е представителя на
Държавата в търговското дружество, а не той – като изпълнителен член на СД,
поради което намира, че разпоредбата на чл.34 ал.7 от ЗМСМА е неприложима по
отношение на него. Твърди наличие на колизия между чл.34 ал.7 от ЗМСМА и чл.244
ал.4 и 7 от ТЗ. Посочва също, че е бил освободен от отговорност като член на
СД, което също е индиция, че не дължи връщане на полученото възнаграждение за
дейността си като такъв.
От страна ищеца не е постъпила допълнителна искова молба и съответно – от ответника не е постъпил допълнителен отговор.
Първоинстанционният съд е намерил възраженията, изложени в отговора, за неоснователни и е уважил предявения иск.
Във въззивната жалба са изложени доводи за необоснованост на съдебния акт като се твърди, че съдът не е обсъдил наведената в отговора колизия между нормите на чл.34 ал.7 от ЗМСМА и чл.244 ал.4 и 7 от ТЗ. Изложени са и доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като исковата молба не е била оставена без движение за конкретизация на получените възнаграждения помесечно, което е лишило ответника от възможността да направи възражение за погасяване по давност на претенциите, а направеното такова – не е разгледано.
Не се спори, че ответникът В.А. е бил изпълнителен член
на Съвета на директорите на "Б.ц. "К." ЕАД през периода март
2014г. - май 2017г., както и че през част от този период, а именно: март 2014г.
-октомври 2015г. е бил и общински съветник в О. с. – В. Това са фактите, които
той сам признава с отговора на исковата молба.
Видно от представеното Решение на принципала, взето с
Протокол №…/…г. на М. на з., упражняващ правата на Държавата в посоченото
търговско дружество с държавно участие В.А. е бил определен за член на СД на "Б.ц.
"К." ЕАД за срок от три години, считано от 10.03.2014г. С Протокол №…
от …г. новоизбраният от едноличния собственик на капитала състав на Съвета на
директорите е определил В.А. за изпълнителен негов член /изпълнителен
директор/.
Не се оспорва от
страна на ответника и получаването на възнаграждение в размер на 52692.66 лева
за работата като член на СД на ищцовото дружество за периода март 2014г. -октомври
2015г.
Съгласно чл.34 ал.7 от ЗМСМА общинският
съветник може да участва като представител на държавата в органите на
управление или контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала
или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава
възнаграждение.
Вярно е, че отношенията между ищеца и ответника по повод
избора му за изпълнителен член на СД би следвало да са уредени с договор за
управление по смисъла на чл.244 ал.7 от ТЗ. С такъв договор обикновено се
урежда и въпроса за заплащане на възнаграждение на изпълнителния директор и
неговия размер. По делото обаче такъв договор за управление не е представен,
поради което и не биха могли да се обсъждат някакви конкретни негови клаузи, на
каквито се позовава ответника в отговора.
Между разпоредбите на чл.244 ал.7 от ТЗ и чл.34 ал.7 от ЗМСМА не съществува колизия. Цитираната клауза от ТЗ предвижда сключване на
договор за управление, за уреждане на отношенията с избрания член на СД.
Предмет на този договор не е само въпроса дали той ще получава възнаграждение и
в какъв размер, но и всички права и задължения по повод на това управление,
отговорност и предпоставки за реализирането и. Разпоредбата на чл.34 ал.7 от ЗМСМА посочва в кой случай лице, избрано за член на СД на
търговско
дружество
с държавно участие /каквото безспорно е
дружеството – ищец/, няма право да получава възнаграждение за дейността си като
член на органа на управление на такова дружество.
Дори и да е сключен договор с принципала, с който да му е
определено възнаграждение, а такъв не е представен, то това пак не прави
получаването и на годно правно основание, тъй като е в противоречие със
законовата забрана в този смисъл. Противното означава да се допусне страните по
такъв договор по своя воля да дерогират действието на императивна правна норма.
Разпоредбата на чл.34 ал.7 от ЗМСМА има за свой адресат
лица, които участват в органите на управление или контрол на търговските
дружества с държавно участие и едновременно с това са и общински съветници.
Следователно тя се отнася до членове на Съвет на директорите, Надзорен съвет
или Управителен съвет. Същата няма предвид лицето, което упражнява правата на
Държавата като принципал.
В случая именно ответникът попада в приложното поле на
нормата. За посочения период март 2014г. - октомври 2015г. той е общински
съветник в О. с. – В. и едновременно с това участва в орган на управление /член
е на СД/ на търговско дружество с държавно участие, каквото е "Б.ц. "К."
ЕАД. Тъй като няма право да получава възнаграждение за дейността си като член
на органа на управление на такова дружество, но е получил възнаграждение в
размер на 52 692.66 лева, то се явява получено без правно основание в
противоречие на забраната по чл.34 ал.7 от ЗМСМА. Ето защо следва да бъде
осъден да я възстанови на ищеца.
Що се отнася до възражението за изтекла погасителна
давност – същото е преклудирано, тъй като не е направено своевременно с
отговора на исковата молба, а една с писмената защита по същество на спора.
Затова и правилно не е разгледано от първоинстанционния съд. Не е налице и
твърдяното във въззивната жалба процесуално нарушение. Към исковата молба е
приложена подробна справка за получените от ответника възнаграждения поотделно
за всеки месец в рамките на общия период и именно към нея препраща исковата
молба. Липсата на повторно пресъздаване на същите суми и в самата искова молба
по никакъв начин не препятства възможността на ответника да релевира
своевременно възражение за изтекла давност – за цялата претендирана сума или за
отделна част от нея.
Ето защо съдът намира предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 52 692.66 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2018г. до окончателното и изплащане, с която ответникът В.А. неоснователно се е обогатил за сметка на "Б.ц. "К." ЕАД в нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.7 от ЗМСМА, за основателен. Като такъв същият следва да бъде уважен.
До същите правни изводи като е обсъдил събраните по делото доказателства е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателят В.Г.А. следва да бъде осъден да заплати на "Б.ц. "К." ЕАД *** сумата 720 лева – разноски по делото пред въззивния съд.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №165 от 21.11.2019г., постановено по т. д.
298/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е осъден с В.Г.А., ЕГН
**********,*** да заплати на "Б.ц. "К." ЕАД ***, ЕИК …
сумата 52 692.66 лева, ведно със законната лихва, считано от
19.10.2018г. до окончателното и изплащане, с която неоснователно се е обогатил
за сметка на "Б.ц. "К."
ЕАД в нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.7 от ЗМСМА и с което е осъден да
заплати деловодни разноски в размер на
4651.71 лева.
ОСЪЖДА В.Г.А., ЕГН **********,*** да заплати на "Б.ц. "К." ЕАД ***, ЕИК … сумата 720 лева – разноски по делото пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател:
Членове:1.
2.