№ 32438
гр. София, 01.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110104309 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.83-84 ГПК (Освобождаване от
държавна такса)
Постъпила е молба от ищеца, с която моли да бъде освободен от
държавна такса по делото.
Представена е декларация за гражданско, семейно положение и имотно
състояние.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
молбите, както и материалите по делото, установи следното от правна и
фактическа страна:
Съгласно чл.2, ал.1 ЗДБ за 2025 г. са заложени 137 000 хил. лева приход в
бюджета на ВСС от държавни такси. Общият размер на приходи в бюджета на
ВСС за 2025 г. е с 52 млн. лева сравнение с ЗДБ за 2024 г.
(https://news.lex.bg/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-
%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5-
%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-2025-
%D0%B3.-
%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-
%D1%81-%D0%92%D0%A1%D0%A1-%D0%B5-%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-330-
%D0%BC%D0%BB%D0%BD.-
%D0%BB%D0%B2./#:~:text=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82%20%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%20%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%20%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B0%20%D0%B7%D0%B0,1%20664%20000%20000%20%D0%BB%D0%B2
При това положение съдебната власт следва да изпълни заложеното в Закона.
1
Ето защо всяко освобождаване по чл.83 ГПК следва да бъде основано на
неопровержими доказателства за липса на доходи и невъзможност на страната
да поема разхода по държавни такси. По аналогичен път следва да се отчете и
освобождаването от депозит за експертизи и разноски. Това е така, при
вероятно неоснователен иск, какъв е настоящият, разходите за такси и
депозит, направени по искане на ищеца следва да се понесат от бюджета на
ВСС, който няма да бъде възстановен от спечелилата страна. Следователно,
един неоснователен разход, който не е предвиден в ЗДБ за 2025 г. би поставило
съдебната власт в обективна невъзможност да изпълни закона и предвидените
разходи и приходи. Това е така, защото разходите, направени по
доказателствено искане на ищеца, който е освободен по чл.83 ГПК, без
достатъчно доказателства за основателност на иска, ще останат за сметка на
бюджета на ВСС.
Необходимата държавна такса е в размер на 92.26 лева.
Видно от представената от ищеца декларация същият получава доход
размер на 723.00 лева. Притежава и БМВ.
Видно от предоставената информация от НОИ ищецът не получава
пенсия. Следователно същата е в работоспособна възраст.
Видно от представената справка от АГКК името на ищеца не фигурира в
КР.
Видно от изготвената справка за ТР от НАП, ищецът е на трудов договор
и получава заплата (основна заплата) от 3045.00 лева или 1556 евро. Същите
данни се установяват от писмото от НАП (л.61 от делото).
Противоречие има със справката от НАП за трудов договор и
осигурителен. Следва да се отбележи, че ищецът по договор получава 3045
лева основна месечна заплата, но се осигурява на максимум 957.55 лева за
2024 година. Следва да се отчете, че осигурителния доход е термин от
осигурителното право и има значение за отношенията между осигуреното
лице и държавата по КСО. Докато трудовият договор е личен доход на ищеца
и същият е правно релевантен за това какви доходи получава ищецът.
Следователно при произнасяне на настоящия съдебен състав съдът приема
получаваният доход по трудов договор. Това е така, защото осигурителния
доход показва каква е основата, въз основа на която се правят вноски от
осигурител и осигурено лице в държавното обществено осигуряване и
2
допълнителното пенсионно осигуряване за родените след 1960 година. Това е
ирелевантно за преценка дали лицето има необходимите доходи. Релевантно е
колко получава от работодател.
Видно от справка от ТР ищецът не е собственик на капитал на търговско
дружество и вписан в търговски дружества.
Видно от справка от АВ, през 2019 г. ищецът е продал апартамент, а през
2003 г. също продава апартамент, който е придобит по ЗТСУ през 1998 г. чрез
обезщетение.
Видно от писмо от СО, район Илинден ищецът има 2 леки автомобила –
Тойота Авенсис и Мини УАН.
По делото е изискана справка от „Уникредит Булбанк“ от която се
установи, че към 17.07.2025 г. лицето има 1 598.91 лева по банковата си
сметка. Това обстоятелство не е декларирано от ищеца в декларацията по
чл.83 ГПК.
Видно от справки от ПЪРВАИНВЕСТИЦИОННА БАНКА и от ОББ
ищецът няма наличности по сметките, но същевременно плаща необходимата
такса за поддържка на месец.
При изложените факти съдът приема, че ищецът има достатъчно
средства за да поема държавна такса в размер на 92.26 лева, при положение че
притежава два автомобила, в трудоспособна възраст е, и получава заплата от
3045 лева. Декларира пред съда, че получава доход от 723 лева. Така
държавната такса е в размер на 3 % от получавания доход по трудово
правоотношение.
Ето защо не са налице предпоставките за освобождаване от държавна
такса по делото.
В допълнение на изложеното следва да се отбележи, че за настоящия
съдебен състав е налице обосновано предположение, че ищецът е декларирал
неверни данни или се ползва от тази декларация, която е невярна. На
първо място декларираният доход от ищеца в размер на 723 лева, не отговаря
на това, което съдът установи – 3045 лева. Второ, ищецът е декларирал само
една кола, а има две коли, съгласно данни от Дирекция „Общински приходи“.
Декларирал е, че притежава БМВ, което не се установява от писмото от
Дирекция „Общински приходи“. Ето защо препис от настоящото определение
3
следва да се изпрати на СРП и на РП – Пловдив за проверка за деклариране на
неверни данни и за ползване на документ с невярно съдържание, доколкото
декларацията по чл.83 ГПК е от решаващо значение при освобождаване от
държавни такси. Освен това, следва да се отбележи, че ЕАД Е И, Булстат
********, гр. Пловдив, ул. ..... подава молби за освобождаване от държавни
такси ведно с декларации по чл.83 ГПК по всички дела, което представлява
свои ищци по дела за потребителски кредити. Същото би било евентуално
важно за авторството на декларацията, за знанието дали ищецът знае, че се
води дело от негово име и по какъв начин става намирането на клиенти на
пазара – чрез онлайн платформа с обещание за незаплащане на такси и
разноски или по друг начин. Следва да се изпрати препис от договор за права
защита и съдействие ведно с пълномощно дали същите са подписани от ищеца
М. Т..
При тези съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за освобождаване на
държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК (т.12-13 от ТР № 6/069.11.2023 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС).
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от определението да се изпрати на СРП и на РП –
Пловдив, ведно с препис от молба с вх. № 174711/20.05.2025 г. и декларация
по чл.83 ГПК (л.29-30 от делото), както и договор за правна защита и
съдействие с пълномощно към него за авторство на пълномощното (л.12 от
делото).
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срок и
при постъпване на книжа.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5