Р Е Ш Е Н И Е
№ / 05.04.2017 год., град Средец
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Средецкият районен съд, граждански състав
на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 549 по
описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.Н.К. против М.В.К..
Ищецът моли съда да прекрати брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината, както и да му предостави ползването на семейното жилище.
Ответницата, на която надлежно е връчен препис от исковата молба, действаща чрез назначения й повереник, е депозирала отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК, считайки иска за развод за основателен. Оспорва претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище.
Предявените искове са с правно основание в чл.49 вр. с чл.56, ал.1 от СК. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокатския си пълномощник, който поддържа исковете, моли за уважаването им, ангажира доказателства. Ответницата също се явява лично и с повереника си, заявява желанието си за прекратяване на брака, възразява срещу претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище.
Съдът, след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 15.10.2016 год. в с.Драчево, общ. Средец, че от съжителството си, предхождащо сключването на брака, имат едно дете, ненавършило пълнолетие – Християн Павлов К., род. на *** год., както и че преди сключване на брака, съпругът е придобил възмездно семейното жилище.
Впрочем, в тази насока са и приетите по делото удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане на детето, както и нотариален акт № 149/2005 год. на съдията по вписвания при СрРС.
Според св.Стаматов съпрузите понастоящем са разделени фактически, като съпругът обитава семейното жилище, а съпругата, заедно с непълнолетното дете, е заживяла в двуетажната къща на майка си.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че бракът е дълбоко и необратимо разстроен, без възможност за създаване занапред на нормално семейно съжителство. Това се извежда от фактическата раздяла на съпрузите, изявленията на съпрузите, дадени непосредствено в съдебното заседание, както и от обстоятелството, че съпругата е тази, която е напуснала семейното жилище, игнорирайки окончателно съпруга и показвайки нежеланието си за съвместно съжителство.
Разрушената по този начин общност между съпрузите и липсата на съвместно съжителство предполагат, че бракът не може да изпълнява социалното си предназначение, поради което следва да се прекрати с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по вината.
При това положение съдът, съгласно чл.56, ал.1 и чл.59, ал.2 от СК, дължи служебно произнасяне по въпросите за местоживеенето на непълнолетното дете на страните, в т.ч. и роденото от съвместното им съжителство отпреди брака (така О-1197/27.11.2013 год. по в.ч.гр.д. № 855 / 2013 год. на ОС – Хасково), упражняването на родителските права, издръжката, режима на лични отношения, както и ползването на семейното жилище.
Съдът, намира, че в конкретния случай, с оглед възрастта на детето, полаганите без прекъсване грижи за същото, дори и по време на фактическата раздяла на съпрузите и произтичащата от това засилена емоционална връзка, майката е по – пригодния родител. Затова на нея трябва да се предостави упражняването на родителските права, като тя да полага и занапред непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на малкия Християн.
Но интересът на детето налага това да става не без активното участие на бащата. Ето защо, необходим е режим на лични отношения между тях, чийто интензитет, време на провеждане и продължителност, да са подходящи за възрастта. Такъв, по мнението на настоящия състав е следният: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка четна година, по време на Коледните празници и всяка нечетна година, по време на Великденските и Новогодишните празници; в деня, следващ рожденния ден на детето, за времето от 17.00 часа до 20.00 часа, а ако е почивен – от 09.00 часа до 18.00 часа.
По въпроса за издръжката – родителите са разделени и на майката се предоставя упражняването на родителските права. Бащата е в трудоспособна възраст и липсват данни за обективни причини, поставящи го в невъзможност да изпълнява безусловното си задължение за издръжка на своя низходящ. Съобразно възрастта и нуждата от храна, облекло, разходи за лекарска помощ и др., размерът на необходимата за детето издръжка възлиза на 250 лв. месечно, но дължима от двамата родители. Непосредствени грижи по отглеждането ще осъществява майката, затова в тежест на бащата се възлага заплащането на по – голямата част от нея – 150 лв.
Отношенията между страните са влошени, следователно семейното жилище не може да се предостави за ползване от двамата съпрузи. От друга страна, жилищната нужда на съпругата и детето, противно на поддържаната в отговора теза, е задоволена – те понастоящем живеят в къщата на бабата по майчина линия, състояща се от два етажа и интересът на непълнолетния Християн е обслужен. Ето защо, ползването на семейното жилище следва да се предостави на съпруга – ищец, в противен случай, при така установените факти, същото би се превърнало в самоцел.
Предвид изложеното, на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавни такси по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 30 лв., заплащането на която, съгласно чл.329, ал.1 от ГПК, следва да бъде възложено в тежест на страните поравно. Пак на основание посочената разпоредба, разноските на страните остават за тях, както са сторени. В тежест на ищеца следва да се възложи заплащането на държавна такса в размер на 216 лв., изчислена върху присъдената издръжка, съгласно чл.69, ал.1, т.7 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Средецкият районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в с.Драчево, общ.Средец, с акт за граждански брак № 1 / 15.10.2016 год. на Кметство – с.Драчево, общ. Средец, между П.Н.К. ***, ЕГН – ********** и М.В.К. ***, ЕГН – **********, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ на съпругата М.В.К., ЕГН – **********, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Християн Павлов К., ЕГН – **********, като определя местоживеенето на детето при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето Християн Павлов К., ЕГН – ********** и бащата П.Н.К., ЕГН – **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка четна година, по време на Коледните празници и всяка нечетна година, по време на Великденските и Новогодишните празници; в деня, следващ рожденния ден на детето, за времето от 17.00 часа до 20.00 часа, а ако е почивен – от 09.00 часа до 18.00 часа.
ОСЪЖДА
П.Н.К., ЕГН – **********, да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете
Християн Павлов К., ЕГН – **********, чрез неговата майка и законен
представител М.В.К., ЕГН – **********, в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева),
считано от постановяване на решението, до настъпване на основания, водещи до
изменение на размера или отпадане на дължимостта й, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното й плащане.
ПРЕДОСТАВЯ на съпруга П.Н.К., ЕГН – **********, ползването на семейното жилище, находящо се в с. Драчево, общ.Средец и представляващо къща, построена в дворно място – УПИ V-484 по плана на селото от 1992 год.
ОСЪЖДА П.Н.К. ***, ЕГН – **********, да заплати по сметка на Средецкия районен съд окончателна държавна такса за допускане на развода и върху размера на издръжката, в размер на 231 лв. /двеста тридесет и един лева/.
ОСЪЖДА М.В.К. ***, ЕГН – **********, да заплати по сметка на Средецкия районен съд окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 15 лв. /петнадесет лева/.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта за присъждане на издръжката.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: