Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV
касационен състав,
в открито заседание на деветнадесети ноември 2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря ВЕСЕЛКА
КРУМОВА,
с участието на прокурора ТОНИ ТОМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 2429
по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр.
чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по жалба на А.П.А.
срещу Решение № 260128/18.09.2020г. постановено от състав на ВРС по нахд № 1504/2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0819-007395/ 21.01.2020г. на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна.
Касаторът, в касационната жалба
моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде
отменено НП. Моли за присъждане на адвокатски хонорар. Оспорва направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба,
чрез процесуален представител в публично съдебно заседание изразява становище
за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Оспорва като прекомерно завишено възнаграждението на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна
страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал.
1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 260128/18.09.2020г.
постановено от състав на ВРС по нахд № 1504/2020г..
С оспореният
съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0819-007395/ 21.01.2020г. на Началника на група в сектор ПП
при ОД на МВР Варна, с което на А.П.А. е
наложено административно наказание "глоба"
в размер на 150 лв. на основание чл.178е от ЗДвП.
С
оспореното решение е осъден г-н А. да заплати на ОД на МВР 80лв.
За да постанови
оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:
На 07.11.2019г. в гр.Варна А.П.А. паркирал лек автомобил ДК
№ ****** на тротоар пред жилищна сграда на ул. „Отец Паисий“№48, с което затруднява
достъпа до сградата. Съставен е АУАН. Въз основа на АУАН е издадено оспореното пред въззивния съд НП.
Въззивният съд
констатирал, че АУАН и НП са съставен/издаден от компетентни органи при
спазване на законоустановената форма и в законоустановения срок и извел извод,
че НП е валиден акт, годен за съдебна проверка. Въззивният съд констатирал, че
нарушението е съставомерно по посочената в НП разпоредба и потвърдил НП.
При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата
инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо - постановено е по отношение
на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от
компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.
Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства.
Съдът е направил анализ на приложимите към деянието правни норми и е изложил мотиви относно съставомерността на нарушението, справедливостта на наказанието и неприложимостта на института на маловажност към конкретното деяние. При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е съобразил, доводите във въззивната жалба относно незаконосъобразността на процедурата по издаване на НП, неправилното приложение на материалния закон и по точно, това, че нито АНО, нито въззивния съд не са съобразили разпоредбата на чл.94, ал.3 ЗДвП, съгласно която паркирането на МПС върху тротоарите е допустимо, успоредно на пътя, ако от страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходците.
Тези възражения не са нови, изложени са за първи път пред въззивната инстанция и не са свързани с конкретни пороци на оспорения съдебен акт. На тези възражения въззивната инстанция е дала мотивиран отговор във въззивното решение. Мотивите на районния съд настоящата инстанция преценява като правилни и по арг. от чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към тях.
Неоснователни са доводите на касатора, че в НП като описание на нарушението
е посочено следното: „Паркира на тротоара пред жилищна сграда или гараж, с
което затруднява достъпа до тях“. Това, което касаторът възприема като описание
на фактите по извършеното нарушение е даден в цялост в НП цитат на санкционната
норма. Цитирането в цялост на санкционната норма има за цел лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана да може да разбере за какво
нарушение е издадено НП срещу него. Фактите, които са обусловили извода на АНО
коя е нарушената разпоредба са описани над цитираната в НП правна норма. От даденото
в НП описание се извличат ясно фактите относно дата, място, нарушител и
обстоятелствата при които е извършено нарушението и се обосновава извод за
съставомерността му по посочената в НП административнонаказателна разпоредба.
На изложените съображения касационната инстанция намира, че решението не страда от касационните пороци посочени в касационната жалба и, че следва да бъде оставено в сила.
Основателно при този изход на спора е направеното от процесуалния представител на ответника в писмените бележки искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260128/18.09.2020г. постановено от състав на ВРС по нахд № 1504/2020г.
ОСЪЖДА А.П.А. *** 100лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.