РЕШЕНИЕ
гр. София, 31.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II „A” състав в публично заседание на десети
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. д. № 613 по описа на СГС за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 24.07.2017г.,
постановено по гр.д. № 45880/2013г. по описа на СРС, ГО, 50 с-в, е осъдена Р.Г.К.
да заплати на И.Е. К.сумата 1000 лв – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 22.07.2013г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен предявения от И.Е. К.срещу Р.Г.К. иск
за разликата до размера на сумата 3000 лв., като неоснователен и недоказан;
осъден е ответника З. „Б.И.“ АД по предявен обратен иск от Р.Г.К. да й заплати
сумата 1000 лв. – същото обезщетение и е отхвърлен предявения обратен иск за
разликата до 300лв. и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Срещу така
постановеното решение в частта за уважаване на първоначалния иск за сумата 1000
лв. е подадена въззивна жалба от ответницата Р.К., в която са развити съображения
за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателката
поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил възприел механизма на ПТП,
описан в протокола за ПТП. Сочи, че ищецът е допринесъл за причиняване на
процесното ПТП, тъй като е връхлетял с висока скорост и тя не е имала
възможност за реакция и предотврятаване на удара. Отделно твърди, че
представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение е оспорено по
съдържание и по делото не са доказани всички описани от ищеца травматични
уврежддания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
изцяло предявения срещу нея иск. Претендира разноски за двете съдебни
производства.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК въззиваемият – ищец не е подал отговор на жалбата. В хода на устните
прения моли съда да потвърди решението.
Третото лице
помагач З. „Б.И.“ АД не заявява
становище.
Решението на СРС
в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.07.2013г. в гр. София, причинено виновно от ответницата, както и обратен иск с правно основание чл. 229 вр. чл. 223, ал.1 КЗ /отм/, предявен от ответницата – застраховано лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че на ответницата - водач на застраховано при третото лице помагач З. „Б.И.“ АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС - „Мерцедес “ МЛ 280, рег. № ******, е бил съставен акт за установяване на административно нарушение във връзка с процесното ПТП, както и наказателно постановление № 26637/30.07.2015г., с което на водача е било наложено наказание „глоба“ поради извършено нарушение , като констатациите на административно –наказващия орган се подкрепят и от представения по делото констативен протокол № К662, издаден от СДВР –Пътна полиция. СРС е приел за неоснователно възражението на ответницата за съпричиняване. По делото е представен констативен протокол № К662 относно посетено ПТП от дежурен ПТП – „ОПП – СДВР“, настъпило на 22.07.2013г. в гр. София, ул. Христо Смирненски в района на кръстовището с ул. Кръстоьо Сарафов. Съгласно констатациите в същия, ответницата, като водач на л.а. „Мерцедес “ МЛ 280, рег. № ******, при движение по ул. Кръстьо Сарафов с посока от ул. Арх. Йордан Миланов към ул. Света гора и на кръстовището с ул. Христо Смирненски , при наличие на знак Б-1, не пропуска и реализира ПТП с движещия се по ул. Христо Смирненски , посока пл. Велчова завера /обозначен с пътен знак Б-3/ лек автомобил, Рено Клио, рег. № ******, управляван от ищеца, който се завърта и удря паркиран лек автомобил Фолксваген Голф. В протокола за ПТП се сочи, че ищецът е пострадало лице, като е бил прегледан и освободен от ВМА с работна диагноза контузия на глава и ляво рамо. В протокола за ПТП се сочи, че е съставен акт № 085559/22.07.2013г. на ответницата. При така изложеното съдът намира, че по делото е установено деликтно поведение на ответницата, в качеството й на водал на лек автомобил „Мерцедес “ МЛ 280, рег. № ******, за настъпване на процесното ПТП. В трайната практика на ВКС, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО. В решение № 15 от 25.07.2014г. по т.д.№ 1506/2013г. на ВКС, І ТО, е прието, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. В настоящия случай представеният по делото протокол за ПТП е съставен след посещение на място от служител на СДВР – ОПП , в кръга на службата му и по установените в закона ред и форма . Макар длъжностното лице да не е присъствало при самото настъпване на ПТП, което в случая е практически невъзможно, то е възприело лично фактическата обстановка- такава, каквато е била непосредствено след настъпване на ПТП, поради което и относно посочените по- горе релевантни факти, описани в протокола, протоколът за ПТП представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. Ето защо и предвид обстоятелството, че ответницата не обжалвала констатациите и в акта за съставеното й административно нарушение, следва извода, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е неосигуряване на предимство от страна на управлявания от ответницата автомобил, представляващо нарушение на чл. 47 Закона за движение по пътищата. Въззивницата не оспорва тези констатации в протокола за ПТП за пропускане от нея на знак Б-1, а навежда доводи за съпричиняване единствено с оглед скоростта на двата автомобила. Възражението й е неоснователно и недоказано, тъй като не са ангажирани никакви доказателства в тази връзка.
По изложените съображения по делото е доказан фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – деликтно поведение на ответницата, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Относно размера на присъденото обезщетение, СРС е съобразил заключението на приетата СМЕ, съгласно която доказаните по делото травматични увреждания на ищеца вследствие процесното ПТП са контузия на рява раменна става, контузия на главата и контузия на гръдно – коремна област, трите представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно констатациите на вещото лице, последиците от подобни мекотъканни увреждания би следвало да са отшумели напълно за около 2-3 седмици след инцидента. Вещото лице е констатирало, че диагноза изкълчване на гръбначния стълб в лумбално –сакралната област не е доказана чрез съответни изследвания и същата не е взета предвид при определяне на обезщетението. Ето защо съдът намира, че сумата 1000 лв. репарира адекватно причинените три вида леки телесни повреди и доводите в жалбата за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД са неоснователни. Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемият, но такива не са поискани от него и не следва да бъдат присъждани. С оглед на цената на иска, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.07.2017г., постановено по
гр.д. № 45880/2013г. по описа на СРС, ГО, 50 с-в в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.