№ 169
гр. Пловдив, 13.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.ев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20245000500293 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:58 часа се явиха:
Жалбоподател Ч. К., редовно призован не се явява, за него се явява
адвокат Г. Д., с пълномощно от по-рано.
Ответник С. Ф., редовно призована не се явява, за нея се явява адвокат
А. П., с пълномощно от по-рано.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
Въззивна жалба вх. №5366/13.02.2024 г., подадена от Ч. К., ЛНЧ **********,
роден на 21.10.1955, в гр. Р., И., с адрес гр. П., бул. М.“ № 107, вх. И, ет.3,
ап.17, чрез адв. Г. Д., против Решение №100/18.01.2024 г. по гр.д.№2779/2022
г. на ОС – Пловдив – II състав, в частта му, с която жалбоподателят е бил
1
осъден да заплати на С. Ф., родена на ********** г. в гр. Ф., И., както следва: -
сумата от 29 337,45 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в платена неустойка, ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 24.10.2022 г. до изплащането на;
- сумата 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение по изп.д. №546/22 г. по
описа на ЧСИ М.С., ведно със законната лихва, считана от 24.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата; - сумата от 1500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва;
- сумата 5262,75 лв. разноски за производството.
Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението в обжалваните части. Съдът необосновано е
приел, че е налице причинна връзка между претендираните от ищцата вреди и
поведението на ответника; че договорът от 06.06.2022 г. за продажба на
машини е с достоверна дата отпреди получаването на ищцата на запорно
съобщение относно движимите вещи, предмет на процесния договор; че
ищцата не е могла да изпълни задълженията си към купувача по този договор,
поради наложения запор върху вещите, и именно поради тази причина
договорът е бил развален и купувачът е претендирал заплащане на
уговорената в договора неустойка; че ищецът следва да обезщети ищцата за
всички понесени от нея вреди, в това число и за платената от нея на купувача
неустойка. Тези изводи на съда противоречат на събраните по делото
доказателства, от които не могат да бъдат обосновани такива изводи.
Напротив – обосновава се злоупотреба с право, извършена от ищцата.
Развалянето на договор е санкция за страната, която не е изпълнила свое
задължение по причина, за която тя отговаря – в случая ищцата не е имала
вина за неизпълнението на своите задължения, и не е следвало да
удовлетворява неоснователната претенция на купувача за плащане на
неустойка, нито купувачът е имал право да разваля договора на основание
уговореното в чл.4.2. от него. Дори да се приеме обратното, платената от
ищцата неустойка не подлежи на компенсация от ответника, тъй като
договорната неустойка не е тъждествена на имуществена вреда /съобразно
приетото в решението по гр. д. №5193/2013 г. на ВКС - 4-то гр.отд./ - т.е.
ищцата не е изплатила обезщетение за действително настъпили вреди поради
2
разваляне на договора, а неустойка, чието основание и размер сама е
уговорила. Решението в тези части противоречи на практиката на ВКС по
аналогични случаи, и съдът сам признава, че съзнателно се е отклонил от тази
практика, тъй като не я споделя, без да изложи мотиви за това. Съдът е
нарушил и разпоредбата на чл.181 от ГПК и практиката на ВКС, изразена в
решение по гр.д. №4570/2021 г. на 4-то гр.отд., като не е уважил направеното
от ответника оспорване на достоверността на датата на процесния договор и с
доклада по делото неправилно е възложил доказателствената тежест на
ответника да установи антидатирането на този договор. Невярно е приетото от
съда, че между страните нямало спор, че процесните машини се намират във
фактическа власт на ищцата към момента на налагане на запора – този факт не
е посочен в доклада като безспорен и ненуждаещ се от доказване, и няма
последващо изменение на доклада, а и по делото се установява, че процесните
движими вещи са били във фактическа власт на третото лице „Г.“ ЕООД, в
което дружеството е едноличен собственик на капитала и негов управител.
Съдът неправилно е приел, че не дружеството, а ищцата е фактическият
държател на процесните движими вещи. Съдът е допуснал процесуално
нарушение, като при настъпила процесуална преклузия е допуснал
изслушването на свидетел на ищцата – св. Т.. Впоследствие именно въз основа
на показанията на този свидетел съдът е изградил решаващ извод, че
договорът не е антидатиран, без да вземе предвид заинтересоваността на този
свидетел, и като е пренебрегнал събраните доказателства, опровергаващи този
извод. Показанията на този свидетел не е следвало да бъдат кредитирани от
съда, тъй като същите са непоследователни и логически неиздържани, и
противоречат на показанията на св. М.. В противоречие с чл.451 от ГПК съдът
е приел, че наложеният запор лишава ищцата от правото да предаде
запорираните вещи на купувача по процесния договор. Наложеният запор не е
бил пречка за ищцата да изпълни задължението си да предаде процесните
движими вещи на третото лице, тъй като задължението, за което е наложен
запорът, вече е било изпълнено от ищцата. В противоречие с чл.12 и чл.235 от
ГПК съдът не е обсъдил доводите на ответника, че ищцата е действала
недобросъвестно, като е държала процесните вещи укрити от ответника –
съсобственик на вещите, и е възпрепятствала делбеното производство за
същите вещи по гр.д.№7202/2021 г. на ПРС, предавайки вещите на трето лице
е действала без съгласието и въпреки противопоставянето на съсобственика на
3
вещите, и като е известно, че е налице действащ договор за наем на тези вещи
с наемател „А.Ф.“ ООД. Тези обстоятелства са установени по делото, и в
противоречие с тях съдът е приел, че ответникът недобросъвестно е
реализирал свои процесуални права, като е инициирал издаване на
изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело срещу ищцата за дълг,
който същата е погасила доброволно два месеца по-рано, а същевременно
приема за правомерно поведението на ищцата, която скрито от съсобственика
на вещите се опитва да ги предаде на трето лице. Съдът е следвало да прецени
действията на ищцата в светлината на демонстрираното от нея
недобросъвестно поведение, както спрямо ответника, така и спрямо съда по
делбеното дело, и да не кредитира показанията на св. М. в частта относно
търпените от ищцата неимуществени вреди, като неподкрепени от други
доказателства. Настоява се за отмяна на решението в обжалваните осъдителни
части, и постановяване на ново решение по същество, с което предявените
искове да се отхвърлят, ведно със законните последици. Заявява се претенция
за присъждане на направените в производството разноски. Към въззивната
жалба е приложено Заключение на СТЕ, изготвена по гр.д.№7202/2021 г. на
ПРС.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№12800/10.04.2024 г., подаден от
С. Ф., чрез адв. А. П., в който се поддържа становище за неоснователност на
въззивната жалба. Неоснователни са оплакванията за недоказаност на
причинната връзка между поведението на жалбоподателя и настъпилите
вреди. Неоснователни са доводите, че не било налице основание за ищцата да
заплаща претендираната от нея неустойка – видно от договора, той е уговорен
като фикс-сделка, и развалянето му настъпва без да бъде предоставян
допълнителен срок за изпълнение. Уговорената в чл.4.2 неустойка се дължи от
страната, която е станала причина за разваляне на договора. В посочената от
жалбоподателя практика се обсъжда обезщетителната функция на
неустойката, но няма спор в практиката, че неустойката има също
обезпечителна и санкционна функция. Неоснователно е оплакването за
допуснато от съда нарушение на чл.181 от ГПК – съдът е докладвал, че не се
оспорва автентичността на договора, а достоверността на датата на
сключването му, като в тази връзка е разпределил доказателствената тежест
между страните в съответствие с правилото на чл.154, ал.1 от ГПК – всяка
4
страна носи доказателствената тежест да установи обстоятелствата, които
твърди. Във връзка с разпределената на ищцата доказателствена тежест от нея
са поискани двама свидетели, от показанията на които се установява, че
процесният договор е сключен в първите дни на м.юни, 2022 г. Правилно е
прието от съда, че липсва спор между страните, че процесните машини са се
намирали във фактическа власт на ищцата към момента на налагането на
запора – този извод на съда съответства на твърденията на самия
жалбоподател, че ищцата е укривала от него вещите и е възпрепятствала
достъпа до тях във връзка с делбеното производство. Неоснователно се твърди
св.Т. да е допуснат и изслушан при настъпила процесуална преклузия – видно
от протокола от о.с.з. на 23.10.2023 г. свидетелят е допуснат във връзка с
направено от ответника ново доказателствено искане за допускане на
допълнителна експертиза, обосновано с доводи за симулативност на договора
с дружеството „Т. 21“ и невъзможност на дружеството да заплати уговорената
в договора продажна цена. Свидетелят е бил поискан и допуснат за
установяване именно на възможностите на фирмата за заплащане на
продажната цена. Не е налице противоречие между показанията на св. Т. и св.
М. – и двамата потвърждават, че машините са щели да останат на първо време
в склада на купувача в гр. К.. Неправилно е тълкуването на разпоредбата на
чл.451 от ГПК, направено от жалбоподателя, тъй като то противоречи и на
правната, и на житейската логика. Възраженията, направени в т.7 от
въззивната жалба, са неотносими към предмета на спора по настоящото
производство. Възразява се да бъдат допускани нови писмени доказателства,
във връзка с установяване на нови твърдения за факти по делото. Настоява се
за оставяне на въззивната жалба без уважение, като неоснователна. Съдът
констатира, че във въззивната жалба липсва искане за приемане като писмено
доказателство по делото на представеният с въззивната жалба документ
Заключение на СТЕ, изготвена по гр.д.№7202/2021 г. на ПРС, поради което не
е ясно дали се иска приемането му като доказателство. В случай, че се иска
приемането му като доказателство, то не е обоснована допустимостта на това
искане.
Адв. Д.: Поддържам жалбата.
Адв. П.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам.
Поддържам доводите изложени в представения отговор.
5
Адв. Д.: В изпълнение на указанията на съда, моля да бъде прието това
писмено доказателство, тъй като то илюстрира едно от съображенията ни
срещу неправилността на обжалваното решение в съответната част.
Адв. П.: И в отговора съм се противопоставил срещу приемането на
този документ като доказателство. Считам, че липсва правно основание, на
което жалбоподателя да се позове при представянето на чак във въззивна
инстанция на този документ.
По приемане на представеното с въззивната жалба заключение на СТЕ
съдът намира, че същото е недопустимо като доказателствено средство, тъй
като е прието по друго гражданско дело между други страни, поради което не
съставлява писмено доказателство и не може да послужи като доказателство
по настоящото делото.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА като доказателство по делото Заключение на СТЕ,
изготвена по гр. д. № 7202/2021 г. на ПРС.
Адв. П.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски и договор за правна защита и съдействие.
Адв. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски
и договор за правна защита и съдействие.
Нямам възражения за прекомерност по списъка на разноските на другата
страна.
Адв. П.: Аз също нямам възражение за прекомерност по списъка на
разноските на въззивника.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
6
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да уважите въззивната жалба и да отмените решението като неправилно
и незаконосъобразно в обжалваната му част. Поддържам изцяло доводите,
които представляват въззивни основания в нашата въззивна жалба. Изложил
съм ги схематично от 7 точки. Считам, че въпреки направените доводи не бяха
обсъдени от първоинстанционния съд, което само по себе си представлява
грубо процесуално нарушение с оглед задълженията му по чл. 12 и чл. 235
ГПК.
На следващо място считам, че този пропуск доведе до едно неправилно
и необосновано решение в грубо противоречие и незачитане на установената
съдебна практика при приложение на някои основни институти като
неустойката и приложението на чл. 181 от ГПК. За да приеме, че доверителят
ми е виновна страна и трябва да плати исканата компенсация на въззивника,
първоинстанционният съд е приел, че развалянето на договора независимо
дали е по вина на една от страните или поради обективни обстоятелства е
достатъчно основание за да се търси неустойка. А неустойката, както всички
знаем още от студентска скамейка е обезщетение за виновно неизпълнение.
Представям за улеснение на съда решения, в които няма противоречие с
изложените от нас доводи и освен това не съставляват задължителна съдебна
практика по чл. 290 от ГПК с оглед аргументи, които колегата е развил.
Представям и едно съдебно решение по чл. 290, което за мен представлява
вид есенция на практиката на ВКС по чл. 181 от ГПК.
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите своя
съдебен акт, с който да приемете въззивна жалба за неоснователна и
потвърдите обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не
считам, че са налице пороците посочени във въззивната жалба. Поддържам
изцяло доводите изложени в отговора.
Моля да присъдите сторените разноски.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 14.10.2024 г.
Протоколът изготвен в с.з.
7
Заседанието се закри в 10,06 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8