№ 12738
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110165148 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от С. П. В.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,против Д,БУЛСТАТ *****,с адрес гр.С,представлявано от инж.Л П.,с
искане за осъждане на ответника да заплати сумите от 1280 лева главница и
443,52 лева мораторна лихва за периода 19.11.2019 г. до 01.11.2024 г.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
наем на недвижим имот частна държавна собственост и е издадена
настанителна заповед на 01.10.2019 г. като наемната цена е определена в
размер от 89,59 лева. Ищцата В. твърди,че при определяне размера на
наемната цена неточно е приложена нормативната уредба,при което наемната
цена е в завишен размер от 25,60 лева месечно,т.е. ищцата е надплатила сума
от 1280 лева. С оглед това,че е надплатена наемна цена ищцата В. претендира
и мораторна лихва в размер от 443,52 лева за периода до предявяване на иска.
Ищцата моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените
искове.
В срока за подаване на писмен отговор ответникът Д изразява
становище за неоснователност на исковете като твърди,че наемната цена е
определена в съответствие с разпоредбите на чл.34 и чл.35 от ППЗДС.
Ответникът сочи,че ответницата В. продължава да реализира фактическа
власт върху имота и след прекратяване на наемното правоотношение като
ползва жилището без правно основание. Моли съда да постанови решение,с
което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените в хода на производството доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заповед № РД-13-341/01.10.2019 г. на началника на Д считано от
1
01.11.2019 г. С. П. В. е настанена в апартамент в гр.С със застроена площ от
63,99 кв.м. при наемна цена от 89,59 лева.
Приет е договор за наем на недвижим имот УС-02-59/28.10.2019
г.,сключен между Д,като наемодател,и С. П. В.,като наемател,съгласно който
на наемателя се предоставя за временно възмездно ползване недвижим имот
апартамент ***** срещу наемна цена от 89,59 лева,определена съгласно чл.34
от ППЗДС,която подлежи на актуализация при промяна на нормативната
уредба. Съгласно чл.20 от договора за наем наемната цена се заплаща чрез
удръжки от месечното възнаграждение на наемателя.
Представен е акт за частна държавна собственост на недвижим имот
апартамент ***** със застроена площ от 63,99 кв.м.
С писмо от 14.03.2024 г. Д уведомява С. П. В.,че наемната цена е
определена в съответствие с чл.34 от ППЗДС при прилагане на корекционни
коефициенти за населено място нулева категория първа зона - + 15 %,за
конструкция на сградата – ЕПК – МЗ - + 21 %,за разположение на жилището
във височина – 0 %,за преобладаващо изложение северозапад - - 3 %,за
наличие на централно отопление - + 7 %. Аналогични съображения са
изложени и в писмо от 13.05.2024 г.,както и от 31.05.2024 г.
По делото са представени разписки,с които С. П. В. заплаща наемна
цена по договор за наем от 28.10.2019 г.
Представени са покани,с които Д кани С. П. В. да освободи недвижим
имот поради наличието на прекратено наемно правоотношение.
С решение от 09.07.2024 г.,постановено по гражд.дело № 55774/2021 г.
по описа на СРС,142 състав,за което липсва отбелязване дали е влязло в сила,е
осъдена на основание чл.233,ал.1,изр.1 от ЗЗД С. П. В. да опразни имот –
апартамент ***** и да го предяде на Д.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че страната ищец е обедняла,а страната ответник се е обогатила
като съществува общо основание между обедняването на ищцовата страна и
обогатяването на ответната страна. С този иск се цели да бъде предоставена
защита срещу необосновано от гледна точка на закона имуществено
разместване,когато страната не разполага с друг иск за защита. В конкретния
случай страните не спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че
между страните е сключен договор за наем на жилище,а според твърденията
на ищцата наемната цена е определена в разрез с изискванията на
нормативната уредба като се явява завишена и ищцата В. излага твърдения,че
всеки месец е надплащала наемна цена в размер от 25,60 лева. Софийският
районен съд намира,че исковата претенция за главница е недоказана по
основание и подлежи на отхвърляне. Както беше посочено,уважаването на
иска е обусловено от доказване наличието на неоправдано от гледна точка на
закона имуществено разместване. В хипотезата,когато е сключен договор за
наем за държавен имот – частна държавна собственост,наемната цена не се
определя на принципа на свободно договаряне между страните,а размерът на
наемната цена се определя при съобразяване разпоредбите на чл.34 от ППЗДС.
Съдът намира,че от представените по делото писмени доказателства може да
2
бъде възприето,че наетият имот е с площ от 63,99 кв.м.,но съдът счита,че не
може да бъде възприет доводът на ищцата В.,че размерът на наемната цена
следва да бъде определен на 63,99 лева,съответно не може да бъде счетено,че
разликата до пълния размер на заплащана наемна цена представлява
стойност,с която ответникът се е обогатил за сметка обедняването на ищцата.
Действително разпоредбата на чл.34,ал.1 от ППЗДС регламентира,че наемната
цена се равнява на 1 лев за всеки квадратен метър,но при определени
параметри като приложение 1 предвижда корекционни коефициенти по
посочени в приложението критерии като тези коефициенти водят до
увеличаване или намаляване на наемната цена. Следователно наемната цена
би била равна на 1 лев за всеки квадратен метър площ само ако няма
необходимост от прилагане на корекционни коефициенти. В настоящия случай
ответникът Д е приложил корекционни коефициенти,както е посочено в
писмата,адресирани до ищцата В. и съдът при съобразяване чл.34 от
ППЗДС,приложението към цитираната разпоредба и при отчитане
характеристиките на конкретния апартамент намира,че наемната цена от 89,59
лева е определена в съответствие с изискванията на закона,респективно
предявеният иск за неоснователно обогатяване подлежи на отхвърляне. С
оглед обстоятелството,че разположението на жилището на първия етаж не
води нито до увеличение,нито до намаление на размера на наемната цена,а
изложението на имота дори води до прилагане на корекционен коефициент в
посока намаляване размера на наемната цена ( - 3 % ),неоснователни са
доводите на ищцата В.,че наемната цена е определена в завишен размер.
Съобразявайки обстоятелството,че корекция в посока увеличение на наемната
цена е приложена при отчитане района в гр.София,където се намира
апартаментът,местонахождението на имота в масивна жилищна сграда тип
ЕПК,както и фактът,че имотът е топлоснабден,които критерии по приложение
1 водят до възникване на регламентираната от нормативната уредба
възможност за увеличение размера на наемната цена,съдът счита,че наемната
цена,определена по сключения между страните договор,е определена в
съответствие с изискванията на закона и размерът на наемната цена отразява
приложените коефициенти за увеличение или за намаление на наемната цена
въз основа на предвидените в нормативната уредба хипотези. Развитите
съображения мотивираха съда да приеме,че наемната цена от 89,59 лева,която
ищцата В. е заплащала,не е завишена,а е определена в съответствие с чл.34 от
ППЗДС,поради което липсва основание за възстановяване на част от наемната
цена,а предявеният иск по чл.59 от ЗЗД за сумата от 1280 лева подлежи на
отхвърляне.
Изводът на съда за неоснователност на иска по чл.59 от ЗЗД обосновава
разбирането,че е недоказан и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД. Искът по
чл.86 от ЗЗД,макар да е самостоятелен иск,има акцесорен характер и неговото
уважаване е обусловено от доказване съществуване на вземане. Когато
претенцията за главница бъде отхвърлена,неоснователен се явява и искът за
заплащане на мораторна лихва. Самостоятелен аргумент за отхвърляне на
иска за заплащане на мораторна лихва върху всяка надплатена наемна сума
е,че ответникът Д не се явява поставен в забава,считано от датата на
плащането. В тази насока приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС
по тълк.дело № 5/2017 г. регламентира,че при претендиране връщане на
парична сума,заплатена без основание,обезщетение за забава е
3
дължимо,считано от отправена покана за връщане на недължимо заплатената
парична сума. Съдът намира,че по сходни съображения,изложени в мотивите
на тълкувателното решение относно настъпването на изискуемостта и
относно поставяне в забава на длъжника,при предявена искова претенция по
чл.59 от ЗЗД длъжникът не би бил поставен в забава,считано от момента на
плащането,а следва да му бъде отправена покана. Така мотивиран,съдът
счита,че искът за мораторна лихва се явява недоказан по основание за
претендираната мораторна лихва за посочения времеви период,която
мораторна лихва е претендирана,считано от всяко отделно плащане.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
юрисконсултско възнаграждение съдът намира,че следва да бъде присъдено
такова в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД,предявени от С. П. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против Д,БУЛСТАТ
*****,с адрес гр.С,представлявано от инж.Л П., за осъждане на ответника да
заплати сумите от 1280 лева ( хиляда двеста и осемдесет лева ) главница и
443,52 лева ( четиристотин четиридесет и три лева петдесет и две стотинки )
мораторна лихва за периода 19.11.2019 г. до 01.11.2024 г.
ОСЪЖДА С. П. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на Д,БУЛСТАТ *****,с адрес
гр.С,представлявано от инж.Л П. сумата от 100 ( сто ) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4