№ 495
гр. Разград, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20213330101089 по описа за 2021 година
Производството е по чл.124 ал.1 ГПК.
Депозирана е искова молба от ДЖ. ДЖ. ИБР., с която моли съда да приеме за
установено спрямо Община-Разград, че е собственик на поземлен имот с
идентификатор 49093.41.139 в с.Мортагоново, м. ЯСАЦИ-НОВИ- СС, вид
собств. общинска частна, вид територия Земеделска, категория 3, НТП нива,
площ 1516кв. м, стар номер 0090039.
Твърди, че дядо й АА. Х. Ю. притежава имота от шейсетте години на миналия
век. Закупил го е, заедно с посторена в него жилищна сграда. Живял в имота с
децата си до 1975г., след което жилищната сграда е съборена и имота е
ползван като ясак.
През 1994г. приживе дядо й и баба й С. Б. Ю. й дарили имота, но дарението не
е оформено с нотариарлен акт. От даряването на имота същият се владее от
ищцата чрез нейните родители, като впоследствие след навършване на
пълнолетие го владее само тя. Баба й починала през 1994г., а дядо й- през
2009г. Другите им наследници не са имали пренетции за този имот.
Счита, че е придобила имота по давност, като го владее от 1994г. чрез своите
родители, а от навършване на пълнолетие самостоятелно до настоящия
момент от нея. Не е била лишавана от владението на същия. Имота е с
1
административен адрес: с.Мортагоново, ул.„***. Същият е деклариран от
майка й Ф. А. Д., като за имота се плащат съответните начислени от Община
Разград данъци и такси.
Упражнявала е непрекъсна и необезпокоявана фактическа власт върху имота с
намерение за своене повече от десет години до датата на предявяване на
исковата молба в съда.
Имота не е ограден,но има синури от всички страни и се намира близо до
регулацията на с.Мортагоново. През годините постоянно е обработвал имота ,
като е сял различни земеделски култури. Този имот никога не е бил отнемат
от нас и включван в блоковете на ТКЗС.Имотът не е бил одържавяван и не е
бил част от ТКЗС.
Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи
подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези които са
кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им,
тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или
правно положение. В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на
членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически,
запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той
не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Имот не е кооперирана земеделска
земя отнета от собствениците, поради което е неприложима процедурата за
възстановяване по ЗСПЗЗ и съответно да се причислява като имот по чл.19 от
ЗСПЗЗ. При това положение не би следвало да влиза във фонд Резултативен
по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и съответно да бъде причислен като общинска
собственост./в практика на ВКС- Решение №310/10.12.2012г. на ВКС гр.д.
№243/2012г. 1 г.о. и др./. За имота се прилагат общите разпоредби на ЗС
включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ
за придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от
собствениците им.
Към настоящият момент имота е със статут на земеделска земя по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, и е записан като собственост на Община Разград със съставен Акт за
общинска собственост № 3086/2008.2020година , поради което за мен
възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът Община-Разград счита иска за процесуално допустим, НО
2
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяване правата на собствениците.
След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска
собственост. Процесният недвижим имот, видно от приложената към
исковата молба скица № 15-658551/23.07.2020 г. на службата по ГКК-
гр.Разград попада в категорията земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като правото на
собственост върху този имот е придобито от община Разград по силата на
закона, съгласно протоколно решение № 2/29.07.2008 г. на комисията по
чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ.
Спорът между страните досежно собствеността върху процесния имот, респ.
относно обстоятелството доколко правилно и законосъобразно този имот е
включен във фонд «Резултативен» по чл.19 ал. 1 ЗСПЗЗ и на това основание
ответникът-община Разград е признат за собственик ще бъде разрешен в
зависимост от отговора на въпроса дали този имот е бил внасян в ТКЗС, или е
бил одържавяван, тъй като по реда на ЗСПЗЗ подлежат на реституция, респ.
попадат в приложното поле на чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ само земеделски земи,
които са били кооперирани или отнети фактически или юридически от
техните собственици. В този смисъл окончателно становище относно
основателността на иска ще заявим след като се запознаем със заключението
на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, каквато
вероятно ще бъде поискана от ищеца.
В тежест на ищеца, при условията на главно и пълно доказване, е да установи,
че е осъществен фактическия състав на твърдяното от него придобивно
основание по чл.79, ал.1 от ЗС.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ищцата е дъщеря на св.Ф. А. Д. и
внучка на АА. Х. Ю. и С. Б. Ю.. Двамата имат и други деца-Б. и Ф..
Последният е починал и оставил кат онаследници преживяла съпруга М. и две
деца:Ф. и Б.. оставено й от двамата й родители.
По делото е разпитана като свидетел майката на ищцата Ф. А. Д., която
твърди че дъщеря й има ясак от около декар и половина в края на
3
с.Мортагоново, близо до кошарите. Сега мястото е празно, но преди имало
къща, в която свидетелката жилява до осемнадесетата си година. След това
родителите й построили нова къща и се преместили. До 1973-1974г. имало
къща, но тя после се съборила. Баща й /АА. Х. Ю./ почистил мястото и
започнал да го обработва. Приживе бабата и дядото на Джахиде й подарили
ясака. Първо го стопанисвала свидетелката, а след навършване на пълнолетие
дъщеря й започнала да го работи и ползва със съзнанието, че е нейн.
Свидетелката представя доказателства, че целия имот е деклариран с
адм.адрес ул.****** от нейната майка, тъй като при дарението е била
малолетна.
По делото е назначена СТЕ според, която за пръв пит в действащия към
настоящия момент кадастрален план на с.Мортагоново одобрен със заповед
№ 1443 от 19.11.1986г. имота е заснет и нанесен с планоснимачен № 380. В
разписния списък към плана от 1986г. за собственник на имот с пл. № 380
(без документ за собственост) е записан Н. Х. Р. В плана от 1986г.
югозападната (застроена) част от имот с пл.№ 380 е включена в границите на
регулационния план и за същата част е отреден парцел №V1-380 в кв. № 51.
Североизточната (незастроена) част от имот с пл.№ 380 е останала извън
границите на регулационния план. От съвместяването на картата на
неурбанизираната територия на землище с.Мортагоново с плана от 1986г.
вещото лице установило, че процесният имот с идентификатор №
49093.41.139 (стар идентификатор по КВС № 0090039) се припокрива
напълно със североизточната част от имот с планоснимачен № 380, която е
останала извън границите на регулационния план. Във връзка с изготвянето
на плана за земеразделяне всички изобразени върху плана от 1986г., но
изключени от регулация имоти са пренесени върху картата на възстановената
собственост, като имоти в съществуващи стари реални граници.
Североизточната част от имот с пл.№ 380 е изобразен върху картата на
неурбанизираната територия на с.Мортагоново като имот с идентификатор №
49093.41.139 (стар идентификатор по КВС № 0090039). Процесният и
съседните му имоти в съществуващи реални граници физически не са
присъединявани към блоковете на ТКЗС или ДЗС.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
4
правни изводи: Предявеният иск за установяване със сила на присъдено нещо,
че ищцата е собственик на поземлен имот 49093.41.139, който е придобила
като наследство от своите баба и дядо през 1994г. и по давностно владение,
поради оспорване на правото му от ответника, е допустим.
Придобиването на недвижим имот по давност като оригинерно придобивно
основание предполага осъществяване на фактическа власт върху имота в
определен от закона срок, с намерението да се държи вещта като своя.
Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68 ал.1 ЗС, като
разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа
власт, така както това е било при правната уредба, преди приемането на
Закона за собствеността– чл.302 ЗИСС(отм.). Въпреки това правната теория и
съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Установяването на обективния и
на субективния елемент на владението предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.
Ищцата ангажира доказателства, че владее имота /първо чрез своите
родители, а след навършване на пълнолетие и самостоятелно/
необезпокоявано и непрекъснато от 1994г., като повече от двадесет години
преди това имота са владели нейните баба и дядо.
Имотът е заснет и нанесен с пл.№ 380, като в плана от 1986г. югозападната
(застроена) част от имот с пл.№ 380 е включена в границите на
регулационния план и за същата част е отреден парцел №V1-380 в кв. № 51.
Североизточната (незастроена) част от имот с пл.№ 380 е останала извън
границите на регулационния план. Североизточната част от имот с пл.№ 380 е
изобразен върху картата на неурбанизираната територия на с.Мортагоново
като имот с идентификатор № 49093.41.139 (стар идентификатор по КВС №
0090039).
Процесният имот съществува в реални гланици и никога не е бил отчуждаван
и не е минавал процедура по реституция по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като частта от
пл.№380 останала извън регулация /обособена в имот № 0090039/ не е била
предмет на отчуждаване, то дядото на ищцата, респ. самата ищца никога не е
изгубвал собствеността върху тях.
Имот №0090039 респ. 49093.41.139 се води земя по чл.19 ЗСПЗЗ, без да има
5
основание за това. По този начин общината неоснователно е оспорила и
претендирала правото на собственост на ищеца.
Предвид основателността на иска, основателна е и претенцията на ищеца за
разноски в размер на 760лв.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, ЕИК
********* с адрес гр.Разград,бул.”Бели Лом”№37А , представлявана от кмета
Денчо Бояджиев, че ДЖ. ДЖ. ИБР., ЕГН ********** от с.Мортагоново,
ул.*** е собственик на поземлен имот с идентификатор №49093.41.139. в
землището на село Мортагоново, община Разград в местността „Ясаци-нови“
с площ 1516кв.м., категория трета, трайно предназначение на територията
„земеделска“, начин на трайно ползване „нива“, при съседи: идентификатори
49093.41.58, 49093.888.9901 и 49093.41.138.
ОСЪЖДА Община Разград за заплати на ДЖ. ДЖ. ИБР. сумата от 760лв.
/седемстотин и шестдесет лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6