№ 128412
гр. София, 16.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20221110127921 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, във връзка с чл.
146, ал. 2 от ЗЗП.
Подадено е заявление от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ************ срещу Г.
А. Д., ЕГН **********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за сумата от общо 2520,32 лв., от която: 1100,00 лв. –
главница, 37,06 лв. – договорна лихва, 201,98 лв. – такса за допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявлението за кредит,
1117,28 лв. – наказателна лихва за забава, 64,00 лв. – разходи за просрочени
задължения съгласно ОУ по договора за кредит и тарифата на кредитора.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на
клаузите за допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявлението
за кредит.
Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се
отнасят към потребителски договор по см. на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което
приложение намират разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
Съдът намира, че уговорената в договора за кредит допълнителна
услуга за експресно разглеждане на заявлението за кредит, за която е
предвидено заплащане на такса за експресно разглеждане, не представлява
„допълнителна услуга“ по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, защото заплащането на
тази такса е предварително, дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на услугата.
Предвидената услуга представлява действие по управлението на
1
кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е предвидена изрична
забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Целта на
таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит. А в разглеждания случай с
посочената клауза кредиторът цели постигането на допълнителна печалба
(възнаграждение), прикрито под формата на такса за предоставена
допълнителна услуга. Предвид изложеното клаузата, въз основа на която се
дължи заплащането на такса за предоставяне на тази услуга, е нищожна.
Претендират се също наказателна лихва за забава в размер на 1117,28
лв. и разходи за просрочени задължения съгласно ОУ по договора за кредит и
тарифата на кредитора в размер на 64,00 лв. Съгласно чл. 33 от ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва, поради което клаузите за наказателна лихва за
забава, съответно разходи за просрочени задължения са вероятно нищожни на
основание чл. 33 от ЗПК.
Следователно, заявлението следва да се отхвърли в частта, в която се
претендира сумата от 201,98 лв. за такса за допълнителна незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявлението за кредит, сумата от 1117,28
лв. за наказателна лихва за забава и сумата от 64,00 лв. за разходи за
просрочени задължения съгласно ОУ по договора за кредит и тарифата на
кредитора, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК,
като на заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или сумата от 22,56 лв. за държавна такса и
22,74 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ************
срещу Г. А. Д., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане на сумата от 201,98 лв. –
такса за допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на
заявлението за кредит, 1117,28 лв. – наказателна лихва за забава, 64,00 лв. –
разходи за просрочени задължения съгласно ОУ по договора за кредит и
тарифата на кредитора по Договор за потребителски кредит № **********,
сключен между страните на 31.03.2020 г.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
2
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3