РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Бургас, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500117 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 1027/03.12.2024 год. по гр.д.№ 1590/2023 год. по описа
на Бургаския окръжен съд :
-е отхвърлен иска на „ДЮФ“ ООД, срещу В. Г. Л., с ЕГН
********** и А. А. С. гражданин на Руската Федерация, роден на
**********г., с постоянен адрес: Руската Федерация, гр. Москва, с който на
основание чл. 42, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се иска да се
приеме за установено, че сключеният между „ДЮФ“ ООД, с ЕИК
********* и А. А. С. предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 29.12.2021г. по отношение на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор 11538.4.105.2.15 по КККР на гр. Свети Влас.
общ. Несебър, област Бургас е недействителен по отношение на „ДЮФ“
ООД, с ЕИК *********, тъй като В. Г. Л., с ЕГН ********** не е
разполагал с представителна власт за сключването му.
- е отхвърлен иска на „ДЮФ“ ООД, срещу А. А. С. гражданин на
Руската Федерация, роден на **********г., с постоянен адрес: Руската
1
Федерация, гр. Москва, с който се иска установяване на
недействителността на сключеният между „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********
и А. А. С. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 29.12.2021г. по отношение на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 11538.4.105.2.15 по КККР на гр. Свети Влас. общ. Несебър,
област Бургас, поради липса на съгласие за сключването му, изразяващо
се в липса валидно взето решение на общото събрание на „ДЮФ“ ООД, с
ЕИК ********* за продажба на недвижимия имот.
- е отхвърлен иска на „ДЮФ“ ООД, срещу А. А. С. гражданин на
Руската Федерация, роден на **********г., с постоянен адрес: Руската
Федерация, гр. Москва, с който на основание чл. 26, ал.2, предложение
първо на ЗЗД се иска установява на недействителност на сключеният
между „ДЮФ“ ООД, с ЕИК ********* и А. А. С. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2021г. по отношение на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 11538.4.105.2.15 по
КККР на гр. Свети Влас. общ. Несебър, област Бургас, поради противоречие
на закона, изразяващо се в неспазване на разпоредбата на чл. 137, ал. 5
във вр. ал. 4 и ал. 1, т. 7 от Търговския закон или липса на валидно взето
решение на общото събрание на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК ********* за
продажба на недвижимия имот.
- ПРИЕТО Е ЗА УСТАНОВЕНО по делото по иска на „ДЮФ“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. Бургас,
Бизнес център Океански риболов, ет. 12, офис 1212, със съдебен адрес: гр. Б.,
ул. Т. К. № *, ет. *, адвокат Т. Н., срещу В. Г. Л., с ЕГН ********** и адрес за
призоваване: гр. С., ж. к. Л., бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и А. А. С. гражданин на
Руската Федерация, роден на **********г., с постоянен адрес: Руската
Федерация, гр. Москва, с регистриран в Република България адрес на
чужденец: гр. С., п. к. *, м. *, сграда *, ет. *, ап.*и със съдебен адрес: гр. Б., ул.
Х. Д. № *, партер, адвокат Г. Д., че на основание чл. 40 от Закона за
задълженията и договорите сключеният между „ДЮФ“ ООД, с ЕИК
********* и А. А. С. предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 29.12.2021г. по отношение на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор 11538.4.105.2.15 по КККР на гр. Свети Влас.
общ. Несебър, област Бургас, е недействителен по отношение на „ДЮФ“
ООД, с ЕИК *********, тъй като ответникът Л. и ответникът С. са се
споразумели във вреда на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********.
- осъдено е „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление; гр. Бургас, Бизнес център Океански риболов, ет. 12, офис 1212,
2
със съдебен адрес: гр. Б., ул. Т. К. № *, ет. *, адвокат Т. Н., да заплати по
сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за разгледаните искове
в размер на 973,14 лева.
-осъдени са В. Г. Л., с ЕГН ********** и А. А. С. гражданин на
Руската Федерация, роден на **********г., с постоянен адрес: Руската
Федерация, гр. Москва, да заплатят поравно по сметка на Бургаския
окръжен съд държавна такса за разгледания четвърти иск в размер на 486,57
лева.
-осъдени са В. Г. Л., с ЕГН ********** и А. А. С. гражданин на
Руската Федерация, роден на **********г., с постоянен адрес: Руската
Федерация, гр. Москва, да заплатят поравно на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление; гр. Бургас, Бизнес център
Океански риболов, ет. 12, офис 1212, сумата от 1 242,14 лева,
представляваща дължими разноски по разгледаните първи и четвърти иск.
-осъдено е „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление; гр. Бургас, Бизнес център Океански риболов, ет. 12, офис 1212, да
заплати на В. Г. Л., с ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр. С., ж. к.
Л., бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 1 750 лева, представляваща дължими
разноски по разгледаните първи и четвърти иск.
-осъдено е „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление; гр. Бургас, Бизнес център Океански риболов, ет. 12, офис 1212, да
заплати на А. А. С. гражданин на Руската Федерация, роден на
**********г., с постоянен адрес: Руската Федерация, гр. Москва сумата от
2 357,50 лева, представляваща дължими разноски по разгледаните първи и
четвърти иск.
-осъдено е „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление; гр. Бургас, Бизнес център Океански риболов, ет. 12, офис 1212, да
заплати на А. А. С. гражданин на Руската Федерация, роден на
**********г., с постоянен адрес: Руската Федерация, гр. Москва, сумата от
4 715 лева, представляваща дължими разноски по разгледаните втори и
трети иск.
С определение № 484/17.02.2025 год. по гр.д.№ 1590/2023 год. по
описа на Бургаския окръжен съд е изменено решение № 1027/ 03.12.2024
год. по гр.д. № 1590/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд в частта за
разноските, като:
-е отменено за осъждането на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление; гр. Бургас, Бизнес център Океански риболов,
ет. 12, офис 1212, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
3
държавна такса за разгледаните искове в размер на 973,14 лева.
-е отменено за осъждането на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление; гр. Бургас, Бизнес център Океански риболов,
ет. 12, офис 1212, да заплати на В. Г. Л., с ЕГН ********** и адрес за
призоваване: гр. С., ж. к. Л., бл.*, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 1 750 лева,
представляваща дължими разноски по разгледаните първи и четвърти иск.
-е отменено за осъждането на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление; гр. Бургас, Бизнес център Океански риболов,
ет. 12, офис 1212, да заплати на А. А. С. гражданин на Руската Федерация,
роден на **********г., с постоянен адрес: Руската Федерация, гр. Москва, с
регистриран в Република България адрес на чужденец: гр. С., п. к. *, м. *,
сграда *, ет. *, ап. * и със съдебен адрес: гр. Б., ул. Х. Д. № *, партер, адвокат
Г. Д., сумата от 2 357,50 лева, представляваща дължими разноски по
разгледаните първи и четвърти иск.
-е отменено осъждането на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление; гр. Бургас, Бизнес център Океански риболов,
ет. 12, офис 1212, да заплати на А. А. С. гражданин на Руската Федерация,
роден на **********г., с постоянен адрес: Руската Федерация, гр. Москва, с
регистриран в Република България адрес на чужденец: гр. С, п. к.*, м. Ю.,
сграда *, ет. *, ап.* и със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Х. Д. № *, партер,
адвокат Г. Д., сумата от 4 715 лева, представляваща дължими разноски по
разгледаните втори и трети иск.
-е отменено осъждането на В. Г. Л., с ЕГН ********** и адрес за
призоваване: гр. С ж. к. Л, бл. *, вх. * ет. *, ап. * и А. А. С. гражданин на
Руската Федерация, роден на **********г., с постоянен адрес: Руската
Федерация, гр. Москва, да заплатят поравно на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление; гр. Бургас, Бизнес център
Океански риболов, ет. 12, офис 1212, сумата от 1 242,14 лева,
представляваща дължими разноски по разгледаните първи и четвърти
иск, и вместо това
- са осъдени В. Г. Л., с ЕГН ********** и А. А. С. гражданин на
Руската Федерация, роден на **********г., да заплатят поравно на „ДЮФ“
ООД, с ЕИК *********, сумата от 4 986,57 лева, представляваща дължими
разноски за производството.
1. Срещу решение № 1027/03.12.2024 год. по гр.д.№ 1590/2023 год.
по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е уважен четвъртия
обективно съединен иск, предявен в условията на евентуалност, с правно
4
основание чл.40 от ЗЗД и е осъден за разноски, е постъпила въззивна жалба
от В. Г. Л., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. В. Р..
Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно като
незаконосъобразно и необосновано. Съдът не е обсъдил в цялост
доказателствата по делото, игнорирал е част от доказателствата ангажирани от
този ответник, поради което решаващите изводи на съда, както за наличие на
обективния елемент от съставна на чл.40 от ЗЗД, така и за наличие на
субективния елемент, са необосновани. Твърди се, че проверката за наличието
на обективния елемент от състава на чл. 40 ЗЗД не се изчерпва с
установяването на значителна разлика между пазарната и продажната цена и
не се ограничава до параметрите на атакуваната сделка, а следва да бъде по-
мащабна и да обхване въпросите, дали не са налице разумни икономически
и/или житейски причини за значително отклонение от пазарната цена и дали
увреждащата на пръв поглед сделка не е рефлектирала върху други
правоотношения, страна по които е представляваният, както и дали е довела
до желани за правната му сфера последици или поне до неутрализиране на
други неблагоприятни последици. Сочи се, че процесният предварителен
договор има характеристиките на търговска сделка поради което, във връзка с
чл. 301 от ТЗ и поради липсата на незабавно противопоставяне за
сключването на договора, той следва да се счете за потвърден от дружеството,
което се извежда и от издадената от управителя Добряков декларация на
20.10.2023 г. Твърди се, че не е опровергано, че процесният договор е намерил
количествено отражение в заплатената цена по договора за покупко-продажба
на дружествени дялове, заверен нотариално под рег. № 2408, 2409/29.06.2022
г., а съдът не е обсъдил, че към дата на подписването му, по партидата на
имота е вписана възбрана с основание подаден иск по чл. 19 ЗЗД. Сочи се, че
търговецът не би могъл да извлича полза от неизпълнение на задължението си
по чл.302 от ТЗ, да упражнява постоянен контрол върху дейността на
дружеството, в частност и върху сделка, в която е участвал чрез
пълномощник, като се твърди, че отговорността за дължимата грижа относно
уговарянето на много по-ниска цена за имота от пазарната такава, не е на
пълномощника Л., а на дружеството. Според въззивника адресатът на
отчетност на пълномощника Л. е неговия упълномощител - Черезов, а искът
на ищцовото дружество за вреди, следва да се насочи срещу тогавашния
управител на дружеството. Сочи се, че продажната цена като величина, е
обективен критерий за наличие на увреждане, но тя следва да се преценява с
оглед всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и
неговите мотиви да сключи договора, като съдът не е отчел сочените от
5
ответника обстоятелства, за които са представени доказателства, а е
кредитирал свидетелски показания, събрани в друго производство, лично
отречени от ответника Л. устно и непосредствено в открито съдебно заседание
по делото. Твърди се, че ищецът не е установил при условията на пълно и
главно доказване фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД, а предвид участието на
Л. като представител на дружеството в редица други сделки, житейската
логика повелява да се кредитират обясненията му, че комуникацията с
Добряков е осъществявана чрез интернет платформи и доверени лица. Според
анализа на доказателствата извършен от въззивника, съдът е следвало да
направи извод, че комуникация между двамата е имало поне от 2017 до 2023 г.
Оспорени са изводите на съда, че ищецът не е получил цената по договора, с
твърдение, че това противоречи на писмените доказателства по делото, които
изобщо не са обсъдени. Направено е обстоятелствено обсъждане на
доказателства в този смисъл, с твърдение, че при кредитиране на
доказателства по делото окръжният съд е допуснал процесуални нарушения,
поради което не е изяснил действителната фактическа обстановка по делото, а
решението му в обжалваната част е немотивирано и неправилно, и следва да
бъде отменено. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната
част, за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на
разноските за двете съдебни инстанции.
2. Срещу решение № 1027/03.12.2024 год. по гр.д.№ 1590/2023 год.
по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е уважен четвъртия
обективно съединен иск, предявен в условията на евентуалност, с правно
основание чл.40 от ЗЗД и е осъден за разноски, е постъпила и въззивна
жалба от А. А. С. гражданин на Руската Федерация, роден на **********г., с
постоянен адрес: Руската Федерация, гр. Москва, чрез процесуален
представител адв. Г. Д.. Твърди се, че решението в тази част страда от редица
пороци, че то е недопустимо и неправилно, поради допуснати нарушения на
материалния, на процесуалния закон и необоснованост, като не е надлежно и
ясно мотивирано, а при формирането на изводите си, съдът не е обсъдил
релевантни за спора доказателства. Доказателствата не са обсъдени в цялост,
липсва произнасяне по всички доводи и възражения на ответниците и в
частност по възраженията на ответника С., а изложените в решението мотиви
са в противоречие със събраните по делото доказателствата. Твърди се, че
неравностойността на престациите не би могла да бъде единствен критерий за
недействителност по чл.40 от ЗЗД, а следва да се има предвид действителната
6
воля на страните, преследваната от тях цел и дали тя е свързана с
удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес, на базата на
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Когато се преценяват
косвени доказателства следва да се имат предвид елементи в самия договор,
договаряне сам със себе си, възнаграждение на пълномощните от другата
страна, близки родствени връзки между пълномощните и третото лице, които
презюмират знание за увреждане. Сочи се, че в случая твърдения за
облагодетелстване на пълномощника за сметка на представлявания
едновременно с договарянето на в пъти по-ниска цена, не са въведени от
ищеца, а това са критериите по съдебната практика, които съдът е следвало да
прецени дали са кумулативно налице, но не е обсъдил. Твърди се, че анализът
на доказателствата сочи, че действията на Л.-дългогодишен пълномощник на
ищеца, при сключване на процесния предварителен договор не могат да се
характеризират като такива, при които той субективно да е съзнавал, допускал
или целял твърдяната увреда за ищцовото дружество, поради което наличието
на субективния елемент не е безспорно обоснован, още повече, че не е
установено Л. да е притежавал знания относно търговията с недвижими имоти
извън извършваните от него продажби като пълномощник на ищеца за периода
от 2012 г. до 2021 г. Посочено е, че неправилно в мотивите съдът е обсъждал
липсата на полза за ищеца при договорената ниска цена. Твърди се, че в
преговорите между страните за сключване на сделката, важното е не толкова
ползата, а взаимното им удовлетворяване от нея. Изводът на съда, че
посочената от вещото лице по приетата експертиза пазарна цена, е цената, на
която реално би се сключил договор за продажба към 29.12.2021 г., е
необоснован, тъй като от една страна не кореспондира с критериите по БСО-
2018, а от друга - със самото заключение, което не е определило точната
пазарна цена, а е дало най-вероятната цена. Възразено е и срещу
необсъждането на възраженията на ответника по отношение на изводите на
вещото лице. Твърди се, че втората експертиза не е отговорила на въпроса на
каква себестойност е заприходен имота в активите на ищцовото дружество, а
това е било важно за разширяване на способите, по които може да се изведе
приблизителната пазарна стойност на имота. Твърди се, че съдът не е обсъдил
и възприел правилно резултатите от двете заключения, като въз основа на тях
е извел неверни правни изводи. Изложени са подробни съображения по
твърденията на въззивника за неправилно тълкуване на доказателствата, въз
основа на които съдът е направил извода си за наличието и на субективния
елемент. Извършена е интерпретация на обстоятелства по делото целяща да
обоснове твърдението, че действията на Л. са били известни на Д. и одобрени
7
от него. Изложени са подробни съображения по твърденията за
необоснованост на извода на съда, че посочената в договора цена и двата
задатъка по разписките не са платени, като се твърди, че както от
приложените разписки за получени суми, така и от останалите обстоятелства
по делото се установява плащането на задатъците, с които са погасени
задължения на ищцовото дружество. Твърди се, че съдът не е разгледал и
обсъдил изброени във въззивната жалба формални писмени доказателства
релевантни за спора, че не е обсъдил свидетелските показания на свидетеля
Новиков, като не е допуснал и свидетел, който ответникът е поискал за
установяване на момента, от който в процесния имот се е появил теч. Твърди
се, че решението в обжалваната част противоречи на постоянна практика на
ВКС, която е цитирана. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваната част и за отхвърляне на предявения иск, с присъждане в
полза на ответника на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.
Направено е доказателствено искане за назначаване на повторна
съдебно-техническа експертиза, която да определи предполагаемата пазарна
цена на процесния имот, като се вземат предвид обстоятелствата, с които е
оспорено приетото от окръжния съд заключение.
В срок е подаден отговор на двете въззивни жалби от „ДЮФ“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. Бургас,
Бизнес център Океански риболов, ет.12, офис 1212, чрез процесуални
представители адв. Н. К. и адв. Т. Н., в който се твърди, че решението в
обжалваните от ответниците по предявения евентуален иск части е правилно,
справедливо и законосъобразно. Изложени са подробни съображения в
подкрепа на изводите на съда относно наличието на обективния и на
субективен елемент от фактическия състав на чл.40 от ЗЗД. Сочи се, че от
правилния анализ на доказателствата извършен от съда е установено, че
процесният предварителен договор действително е сключен във вреда на
ищцовото дружество, не само защото реалната пазарна цена на имота е близо
три пъти по-висока от договорената от представителя, но и защото няма
доказателства, че тази цена е одобрена от управителя на дружеството, както и
за реално плащане на цената - плащането е уговорено не по банков път, а в
брой, което е в нарушение на закона и подкрепя извода за липсата на реално
плащане. Твърди се, че въз основа на мотивирана и правилна преценка на
доказателствата, окръжният съд е извел обосновани правни изводи за
основателност на иска. Изложени са обстоятелства и за предходна практика на
жалбоподателите за договаряне във вреда на ищцовото дружество. Твърди се,
8
че въззивните жалби са неоснователни, направено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на
съдебните разноски. Възразено е по направеното във въвзивната жалба
на въззивника С. доказателствено искане, като се твърди, че същото е
преклудирано, тъй като въпреки изразеното от страна на ответника несъгласие
с приетата от окръжния съд експертиза, не е поискано повторно заключение, а
законът изключва възможността повторно заключение да бъде допуснато по
инициатива на съда. Твърди се, че не са налице и обстоятелства по чл.200, 201
и 195, ал.1 от ГПК, тъй като заключението е мотивирано и обосновано.
Твърди се, че окръжният съд не е допуснал процесуално нарушение, поради
което разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК е неприложима.
3. Подадена е частна жалба от В. Г. Л., ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв.В. Р., срещу определение № 484/17.02.2025
год. по гр.д.№ 1590/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Изложени са съображения, че неправилно съдът е приел, че ответниците по
делото дължат поравно пълния размер на държавната такса заплатена от
ищеца, както и всички разноски на ищеца по делото. Отречена е аналогията с
разпоредбата на чл.72, ал.1 от ГПК относно правилата за определяне на
държавна такса при евентуално предявени искове, с твърдение, че
определянето на разноските следва да стане по правилата на чл.78 от ГПК,
като по отхвърлените искове на ищеца той следва да понесе разноските си.
Твърди се, че според резултата от делото, разноските са били правилно
разпределени с решението, което по молбата на ищеца по чл.248 от ГПК
неправилно е изменено с възлагане на всички разноски на ищеца върху
ответниците. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и
за оставяне без уважение на молбата на ищеца по чл.248 от ГПК за
изменение на решението в частта за разноските.
4. Подадена е частна жалба от А. А. С. гражданин на Руската
Федерация, роден на **********г., чрез процесуален представител адв. Г.
Д., срещу определение № 484/17.02.2025 год. по гр.д.№ 1590/2023 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, в частите, с които в тежест на ответниците
поравно са възложени всички разноски на ищеца. Сочи се, че съдът не е отчел
обстоятелството от една страна, че двамата ответници не отговарят по всички
четири обективно съединени иска, а освен това разпоредбата на чл.72, ал.1 от
ГПК не би могла да се приложи по аналогия и за съдебните разноски, тъй като
по всеки от четирите обективно съединени иска, които целят постигане на
9
различни правни последици, ответникът С. е ангажирал отделен ресурс,
включително финансов, за да изгради защитата си, като за неоснователно
предявените искове ищецът носи отговорност за разноските на ответниците, а
С. следва да отговаря само до 1/4 от разноските на ищеца. Направено е
искане за отмяна на определението в частта, с която С. и Л. са осъден да
заплатят на ищеца поравно сумата от 4986,57 лв., като се признаят
разноски на ищеца само относно четвъртия иск в размер на ¼ от сумата, а
също – да бъде осъден ищеца да заплати на ответника С. ¾ от направените от
него разноски в общ размер от 9 430 лв., съразмерно на отхвърлените от БОС
три искови претенции.
В срок е подаден отговор на двете въззивни частни жалби от
„ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр.
Бургас, Бизнес център Океански риболов, ет. 12, офис 1212, чрез процесуален
представител адв. Т. Н., в който се твърди, че определението на съда по чл.248
от ГПК за присъждане на пълния размер на разноските направени от ищеца е в
съгласие с процесуалния закон и приложимата съдебна практика. Сочи се, че в
случая се касае за защита на едно имуществено благо, поради което на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да получи всички разноски, независимо
от това, че три от общо четирите обективно съединени иска, от които един е
главен, а останалите два – евентуални, са отхвърлени. Сочи се, че
законодателят държи сметка на крайния изход от правния спор, без значение
от броя на исковете. В подкрепа на соченото е цитирана съдебна практика на
ВКС. Направено е искане за оставяне на частните жалби без уважение.
С обжалваните части от решението Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по евентуален иск с правно основание чл.40 от ЗЗД, след
отхвърляне на главния иск и два други евентуални иска.
С обжалваното определение Бургаският окръжен съд се е произнесъл
по молба с правно основание чл.248 от ГПК.
Въззивните жалби са подадени в срок, от името на легитимирани за
обжалване лица, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно
обжалване и СА ДОПУСТИМИ.
Частните жалби да подадени в срок, от името на легитимирани за
обжалване лица, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно
обжалване и са СА ДОПУСТИМИ.
С определението по чл.267 от ГПК е оставено без уважение поради
преклузия искането на въззивника С. за събиране на доказателства от
10
въззивния съд.
В открито съдебно заседание на въззивния съд, страните чрез
процесуалните си представители поддържат изразените становища и искания.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе
и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Решението в обжалваната част е постановено по единия от общо
четири обективно съединени иска, предявени от ищеца „Дюф“ ООД-Бургас,
срещу ответниците В. Г. Л. – български гражданин, и А. А. С.-гражданин на
Руската Федерация, за установяване, че сключеният между „Дюф“ ООД, чрез
представител В. Г. Л. и А. А. С., чрез представител Димитър Вълков
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
29.12.2021 год., по отношение на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 11538.4.105.2.15 по КККР на гр. Свети Влас. общ. Несебър,
област Бургас, е недействителен на осн. чл.40 от ЗЗД, поради споразумяване
на ответниците във вреда на ищеца.
Ищецът твърди, че договарянето е извършено в негова вреда, като в
тази връзка следва да се вземат предвид следните обстоятелства: налице е
финансова обвързаност между лицето, действало като негов представител при
сключване на облигационния договор – В. Л. от една страна и от друга - А. С.,
който е насрещна страна по договора, действал чрез представителя си - Д. В.,
тъй като между тях са сключвани и други сделки; договарянето е на цена,
която е много под реалната пазарна цена на имота; договореното плащане в
брой не е в интерес на дружеството и е в нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ,
като цели да прикрие липсата на реално плащане на цената в полза на
дружеството. Исковата претенция се поддържа и пред въззивния съд.
Ответниците с депозираните от тях отговори са оспорили твърденията
на ищеца с аргументите преповторени във въззивните жалби. Твърди се, че за
договорената цена представителят на ищцовото дружество към момента на
сключване на сделката е бил наясно и я е одобрил, че е извършено реално
плащане на договорените авансови вноски, които са получени от
представителя по пълномощие на дружеството Л. и с тях той е извършил
погасяване на задължения на дружеството, а остатъкът от договорената цена
по процесния предварителен договор е получена в брой от представителя на
ищцовото дружество в Русия, за което е представена декларация. Твърди се
също, че сделката по сключения предварителен договор не е оспорена от
представителя на ищцовото дружество към момента на сключването, нито
11
след това, поради което е потвърдена, както и, че между сочените лица Л., С. и
В. няма обвързаности, които да обосноват договаряне във вреда на
дружеството. Поискано е отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
съдебните разноски.
Пред окръжния съд страните са ангажирани доказателства.
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение
е постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на
задължителните реквизити и е валидно.
Като постановено по допустим иск, решението в обжалваната част е
допустимо.
По делото са представени три предварителни договора за покупко –
продажба на недвижими имоти, сключени на 29.12.2021 год. между, от едната
страна ответника В. Л.-български гражданин като представител по
пълномощно на дружеството „Дюф“ООД, в качеството на дружеството на
продавач и Д. В.- български гражданин, в качеството му на представител
по пълномощно на ответника А. С. – руски гражданин, в качеството на С.
на купувач, с които са договорени условията по продажбата на три
недвижими имота на дружеството „Дюф“ООД. Договорите са с нотариална
заверка на подписите на В. Л. и Д. В. извършена на 29.12.2021 год.
Предявеният по настоящото дело иск по чл.40 от ЗЗД се отнася за
единия от трите предварителни договора сключени на 29.12.2021 г., а именно
– този с предмет недвижим имот представляващ СОС с идентификатор
11538.4.105.2.15 по КККР на гр. Свети Влас. общ. Несебър, област Бургас
/л.36/. В договора е посочено, че е сключен между, от една страна: Дюф
ООД-София, представлявано от управителя Ю. А. Д.-руски гражданин,
действащ чрез пълномощника си В. Г. Л.-български гражданин, надлежно
преупълномощен съгласно нотариално заверено пълномощно удостоверяващо
подписите от 21.04.2021 год. на нотариус №208 на НК, от А. В. Ч.-руски
гражданин, последният редовно упълномощен съгласно нотариално заверено
пълномощно, удостоверяващо подписите с рег. № 1153/13.02.2009 г. и заверка
на съдържание е peг. №1154, том 1, акт 67/13.02.2009 г. на нотариус № 208 на
НК от Ю. А. Д.-управител на „Дюф“ ООД с ЕИК *********, като продавач, и
от друга страна: А. А. С. – руски гражданин, действаш чрез пълномощника
си Д. В. В. ЕГН **********, надлежно упълномощен съгласно надлежно
заверено в Консулската служба на РБ в гр.Москва, РФ пълномощно,
удостоверяващо подписа на А. А. С. изх. № 17761/20.12.2021 г. и
съдържанието с изх. № 17762/20.12.2021 г., с нотариална заверка, като
купувач, с предмет на договора – дадени взаимни обещания за сключване на
12
окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот на цена от
76 000 лв. Посочено е, че след окончателното плащане на цената, което следва
да бъде извършено в Руската Федерация, продавачът се е задължил да
прехвърли на купувача недвижимия имот. В т.2 от договора е посочено, че
цената се заплаща : капаро при сключване на договора от 9500 лв. платими в
брой срещу разписка и при представяне на документи – 9500 лв. плащане на
задатък-капаро, но не по-късно от пет дни преди сключване на окончателния
договор. Остатъкът от 57 000 лв. – платими на територията на Руската
Федерация в местна валута, преди сключване на окончателния договор, за
което купувача се е задължил да представи доказателство до 28.01.2022 г.
Договорена е дата за сключване на окончателния договор – 28.01.2022 год. в
кантората на нотариус Л. Ч. На договорената дата не е сключен окончателен
договор. Представена и искова молба подадена до РС-Несебър на 09.03.2022
г., с която А. А. С., чрез пълномощника си Димитър Вълков Вълков е предявил
иск срещу „Дюф“ООД за обявяване на сключения предварителен договор за
процесния имот за окончателен. Не са представени доказателства за
постановяване на влязло в сила решение по този иск.
Представен е протокол от 13.09.2021 г. на общо събрание на
съдружниците на „Дюф“ООД към този момент Ю. А. Д., Ф. Л. Ф. и С. Ф. Б.–
всички руски граждани, на което са взети решения за намаляване на капитала
на дружеството със стойността на дяловете на напусналите съдружници Ф. Л.
Ф. и С. Ф. Б., освободен е като управител на дружеството Ю. А. Д. и е избран
за управител новоприет съдружник - Е. М. В. като освободеният управител се
е задължил до вписването по партидата на дружеството в ТР на
освобождаването му като управител и избора на нов управител, да не
извършва от името на дружеството разпоредителни сделки и действия с
имуществото и активите на дружеството.
Представен е договор за покупко-продажба на дружествени дялове с
нотариална заверка на подписите и съдържанието от 29.06.2022 год., сключен
между Ю. А. Д., като продавач и купувачи А. А. Л. и Е. М. В., съгласно който
първият продава дружествените си дялове от капитала на „Дюф“ЕООД на
посочените купувачи.
Видно от съдържанието на н.а. № 68/16.06.2017 год. на нотариус
№208 на НК, ответникът В. Л. като пълномощник на „Дюф“ООД, на базата на
пълномощни, така, както е описано в предварителния договор, извършва от
името на дружеството разпоредителна сделка, по която прехвърля чрез
покупко-продажба от името на дружеството „Дюф“ООД недвижим имот в
полза на съпругата си С. Д. Л.. По н.а. № 73/03.09.2018 год. на нотариус №208
13
на НК Д. В. В. като пълномощник на С. Д. Л. и на В. Г. Л. са продали на А. А.
С. придобития с предходния нотариален акт имот. Представени са множество
други нотариални актове за сделки с недвижими имоти, включително на
дружеството „Дюф“ ООД, в периода 2012-2017 год., от които е видно, че
ответникът Л., както и представителят на купувача Вълков са участвали в тези
сделки в различни качества - като купувачи на имоти, като представители на
продавачи, както и като представители на дружеството в качеството му на
продавач.
Съгласно писмо от НАП /л.298/, по данни от информационната
система на НАП, В. Г. Л. е имал сключен безсрочен трудов договор с
дружеството „Дюф“ ООД на 07.06.2007 год., който е прекратен на 31.08.2020
год. на осн. чл.327, ал.2 от КТ.
Представено е пълномощно рег. № 1153 - удостоверяващ авторството
на положения подпис и рег.№ 1154, т.1, акт № 67- удостоверяващ
съдържанието на документа, заверено на 13.02.2009 год. от нотариус № 208 на
НК, с което Ю. А. Д., в качеството му на управител на „Дюф“ООД е
упълномощил А. В. Ч. да го представлява в качеството му на управител пред
нотариуси и от името и за сметка на дружеството, да продава или да се
разпорежда по какъвто начин намери за добре, на когото сам прецени, при
цени и условия, каквито договори, с всички собствени на дружеството обекти
на право на строеж, на груб строеж или в напълно завършен вид от сгради, в
които не се спори, че се намира и процесния недвижим имот. Договорено е
също неограничено представителство за договаряне и участие в сделките, за
получаване на продажни цени от името на дружеството, за снабдяване с
документи, и представителство пред всички държавни и общински органи.
Представено е пълномощно с нотариална заверка на подпис и
съдържание от 21.04.2011 г., с което А. В. Ч., в качеството си на пълномощник
на „Дюф“ ООД е преупълномощил В. Г. Л. с всички права, които има по
горепосоченото пълномощно.
Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя извършена на 08.07.2015 год., с което управителят и
представител на „Дюф“ ООД е упълномощил ответника В. Л. да го
представлява пред банка, като открива банкови сметки на дружеството и да се
разпорежда неограничено със средствата по тези сметки, като внася и тегли
суми от сметките на дружеството в банката и пр.
Представено е пълномощно, с което ответникът С. е упълномощил Д.
В. В. да го представлява пред продавача при сключване на окончателния
договор за процесния имот.
14
За валидността на пълномощните и на сключената от
пълномощниците облигационна сделка по процесния предварителен
договор, пред настоящия съд не се спори между страните.
Представена е разписка с нотариална заверка на подписа на В. Л. за
получена от него на 29.12.2021 год. като представител на „Дюф“ ООД сума в
размер на 9500 лв. – задатък-капаро по предварителния договор от Д. В. като
представител на купувача по него С..
Представена е разписка от 18.01.2022 год. за получена от В. Л. като
представител на „Дюф“ ООД, сума в размер на 9500 лв. - задатък-капаро по
предварителния договор, от Д. В. като представител на купувача по него С..
Представена е разпечатка от сметката на А. С., от която е видно, че на
29.12.2021 год. Д. В. е изтеглил от неговата сметка открита в БАКБ сумата от 9
750 лв. /5000 евро/, а на 18.01.2022 г. е изтеглил в брой сумата от 12 000 евро.
Представена е разписка озаглавена „документ за извършено плащане“
подписана от А. Ч., че на 27.01.2022 г. в гр.Москва, в качеството му на
представляващ „Дюф“ООД е получил сумата от 2 605 944 рубли
представляващи остатък от цената по процесния предварителен договор.
Видно от вписванията в ТР новият управител на дружеството „Дюф“
ООД, Е. М. В., е вписан на 02.03.2022 год., като до този момент съгласно
вписването в ТР, негов представител и управител е бил Ю. А. Д.
Представена е декларация на Ю. А. Д., с нотариална заверка на
подписа извършена на 20.10.2023 год. в КС при Посолството на РБ в
гр.Москва, с която лицето е посочило, че през месеците 01.и 02.2022 г. е
получил лично и в брой всички суми касаещи задатъци и плащания описани в
предварителните договори, сключени между дружеството „Дюф“ ООД и А.
С., по сключите три предварителни договора, между които и процесния.
Доколкото в декларацията се съдържат свидетелски показания, които не са
събрани от съда по делото, същата няма доказателствена стойност в
настоящия процес.
Представена е декларация с нотариална заверка на подписа на В. Л.
извършена на 04.09.2023 год. пред нотариус В. К.- Т. в гр.С., в която той
заявява, че във връзка с трите предварителни договора за покупко-продажба от
29.12.2021 г. не е получавал никакви суми от капаро или други частични
плащания на продажна цена от А. С. и от Д. В.. Сочи, че разписките за
получени суми във връзка с договорите е подписал предварително, без да
получи пари.
Представена е декларация с нотариална заверка на подписа на
ответника В. Л. извършена на 19.10.2023 год., в която той е посочил, че на
15
04.09.2023 год. пред нотариус В. К.- Т. в гр.С. под заплаха от наказателно
преследване и задържане е издал декларация, която не отговаря на истината и
доброволно и в пълно съзнание оттегля същата, като отразяваща неверни
факти и обстоятелства.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата от окръжния съд
съдебно-техническа експертиза, пазарната стойност на процесния недвижим
имот към момента на сключване на предварителния договор е 217 760 лв. или
111 339 евро, а съгласно заключението по съдебно-икономическата експертиза
имотът е заприходен в активите на дружеството „Дюф“ ООД със стойност
77 706,52 лв.
Свидетелят Новиков сочи, че той е бил посредник между Ю. Д., А. Л.
и Е. В. за закупуване от последните двама на дяловете на Д. от дружеството
„Дюф“ ООД, като сочи, че след продажбата на дяловете Д. бил доволен и не
искал да има повече нищо общо с това дружество. Свидетелят знае, че Ч. е
бивш съпруг на сестрата на Д., че е имал пълномощно и е извършвал всякакви
дейности от името на „Дюф“ ООД като негов пълномощник, но фактически
той е управлявал дружеството. Знае, че Л. е работел в дружеството „Дюф“
като шофьор и е бил негов пълномощник по сделки, като сочи, че Л. е
посрещал и изпращал Черезов при идванията в България. Сочи, че след
продажбата на дяловете Д. не е идвал повече в България.
Представен е протокол от разпит на В. Л. от 04.10.2023 г. в качеството
на свидетел от разследващ полицай при 09 РУ-СДВР-София. В свидетелските
си показания Л. сочи, че за дружеството „Дюф“ може да каже, че познава
предишния управител Ю. Д., като до 2019 г. е работел като шофьор в
дружеството. Знае, че дружеството „Дюф“ притежава имоти в комплекс в
„Свети влас“, но не знае точно какви. Посочил е, че не е получавал никакви
пари за имоти на дружеството нито по банков път, нито на ръка. Посочил е, че
не познава А. С., че само го е видял при нотариуса във връзка с продажба на
имот, който е продал като пълномощник на дружеството. Познава Д. В., тъй
като са работили заедно в „Дюф“ и той го е подвел за сделката със С., като му
казал да подпише при нотариуса и, че всичко ще бъде наред. Към момента не
поддържа отношения с В.. Имал пълномощно от „Дюф“ и го дал на Д. В.,
който отговарял за продажбата на недвижимите имоти. В края на 2021 г.
Вълков му казал да отиде при нотариус. При нотариуса всичко било
подготвено и той само подписал без да чете документите, след това си
тръгнал. Не знае какво е било написано и за кои имоти се отнасят, не знае дали
са плащани пари. Д. В. останал с купувача. На него не са му давани никакви
16
пари, нито в брой, нито по банков път. От седем, осем години не е виждал Д. и
не е разговарял с него.
Съгласно разпоредбата на чл.40 от Закона за задълженията и
договорите ако представляваният и лицето, с което той договаря, се
споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие
за представлявания.
За да приеме, че предявеният иск е основателен, окръжният съд, на
базата на разясненията дадени с т.III Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016
г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК и при зачитане на приетото с решение
№ 60151 от 12.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2021 г., I г. о., ГК, при анализ
и оценка на релевантните доказателства е изложил следните съображения,
които напълно се споделят от настоящия съд и към които на осн. чл.272
от ГПК настоящият съд препраща, а именно:
Посочено е, че съгласно тълкувателното решение, за да е налице
фактическият състав на хипотезата на чл. 40 от ЗЗД, следва да са се установят
един обективен елемент-договорът да е сключен в ущърб на представлявания,
като не е задължително да има настъпила фактическа вреда, а може да се
установява заплаха от такава и един субективен елемент- сключващите
сделката представител и трето лице трябва да са наясно, че с тези си действия
увреждат или могат да увредят представлявания. Няма изискване
субективният елемент от увреждащите действия да е обективиран в конкретно
споразумение, но следва да има достатъчно доказателства, които да
установяват, че и двете договарящи страни са наясно, че тази сделка не е
изгодна за представлявания. При съвкупна преценка на доказателствата е
прието, че ищецът е доказвал твърдението си, че сключеният предварителен
договор от неговия пълномощник и ответник по делото Л. и ответника С., е в
негова вреда. Ответникът Л. е разполагал с пълномощно да извършва
разпореждане с имоти на ищеца, като това пълномощно му е дало широки
възможности за договаряне относно цената и купувача. Въпреки, че подобен
род пълномощно не ограничава пълномощника да договаря цена по свое
усмотрение, същият следва да действа добросъвестно - с грижата на добър
стопанин /Решение № 60151 от 12.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2021 г., I
г. о./ и в интерес на лицето, което представлява. От съдебно-техническа
експертиза е видно, че пазарната цена за имота-предмет на процесния
предварителен договор е с около 35% повече от цената, която е уговорена по
процесния предварителен договор, което застрашава материалния интерес на
представлявания ищец, като е прието, че стойността на която е заприходен
имота е без значение. Пълномощникът не е доказал твърдението си, че
17
уговорената в договора цена е определена от представлявания. По делото са
налични доказателства-нотариални актове, от които е видно, че ответникът Л.
е сключвал сделки като пълномощник на ишцовото дружество, за процесната
сделка обаче няма никакви доказателства по какъв начин ответникът Л. е
разбрал с кого следва да я сключи и при какви условия. Ответникът Л. не е
доказал възражението си, че освен упълномощването му от Черезов, разполага
с последващо упълномощаване от Добряков за сключване на процесната
сделка. От представения по делото протокол за разпит на ответника Л. като
свидетел по досъдебно производство № 239/2023г., който протокол в частта, в
който Л. признава неизгодни за себе си факти, има характер на частен
удостоверителен документ, ползващ се с доказателствена сила, е видно, че
същият е заявил, че от поне седем-осем години не се е виждал и не е говорил с
Д.в. Отнесено към датата на разпита 04.10.2023г., това означава, че
пълномощникът Л. признава, че към датата на сключване на процесния
договор 29.12.2021г. не е имал изобщо контакт с управляващия към този
момент ищцовото дружество Добряков и няма как да е плучил от него
указания, с кого и на каква цена да сключи процесната сделка. Нещо повече, в
този протокол от съдебното производство, пълномощникът признава и други
неизгодни факти за него, а именно, че изобщо не е бил наясно, какво
подписва, като става въпрос за процесния договор, като изцяло се е доверил на
казаното му от Д. В., който е движил сключването на сделките на ищеца.
Всичко това опровергава твърдението на пълномощника Л., че винаги и
конкретно при сключване на процесната сделка е имал одобрението и точните
параметри от представляваното лице и оборва конкретното твърдение, че
предварително е знаел от Д., че следва да сключи процесната сделка на
посочената цена с посоченото лице. Косвено доказателство, че е липсавала
санкция от Д. за сключване на процесния договор е и постигнатата договорка
в протокол от Общото събрание на ищовото дружество от 13.10.2021г., в което
Добряков се е задължил като представляващ дружеството, да не се разпорежда
с имотите, които то притежава, до вписванене на новия управител на
дружеството в ТР. Доказано е твърдението на ищеца, че не е получил цената
по предварителния договор, така както е уговорена по него, което също сочи
на наличието на обективен и субективен елемент за увреждане на ищеца от
процесната сделка. Както вече беше споменато по-горе, страните по
процесната сделка са се уговорили, че при сключването и ще се плати задатък
в размер на 9 500 лева след издаване на разписка на купувача за платеното,
след снабдяване на всички документи за сключване на окончателния договор
и плащане на дължимите данъци, е уговорено плащане в брой срещу разписка
18
на втори задатък в размер на 9 500 лева и заплащането на остатъка до пълния
размер на продажната цена за имота в размер на 57 000 лева е следвало да
стане в Руската Федерация преди да бъде сключен окончателния договор, като
страните са уговорили срок за това до 28.01.2022г. Разписките за получаване
на двата задатъка, като частни удостоверителни документи имат
доказателствена сила за достоверността на изложеното в тях, докато не се
установи нещо друго, което в случая се установява от представената клетвена
декларация от 04.09.2023г., в която ответникът Л. признава неизгодни за него
факти, а именно, че изобщо не е получавал сумите, описани в тези разписки.
Признанието на ответника Л. в представената клетвена декларация, че не е
получил сумите, оборова достверността на така представените разписки. По-
късно с ответникът Л. се е отказал от тази клетвена декларация, което е
направил в нова клетвена декларация от 19.10.2023г. и е заявил, че е издал под
натиск клетвената декларация от 04.09.2023г. По делото няма ангажирани
никакви доказателства, установяващи неговото твърдение в отговора на
исковата молба, че е бил заплашван и затова е съставил клетвена декларация
от 04.09.2023г. Отделно от това, при разпита пред разследващия орган по
досъдебно производство № 239/2023г., който е свързан с процесния договор и
който разпит е извършен на 04.10.2024г. ответникът Л. отново е заявил, че не е
получавал никакви пари-нито в брой, нито по банков път от пълномощника на
купувача Д. В., нито от самия купувач ответника С.. Индиция, че плащане
съгласно двете разписки не е имало и от другите представени по делото
доказателства, а именно: извлечения от банковите сметки на ищеца, от които е
видно, че на датите на разписките, няма постъпления по сметките на ищеца
/въпреки, че е имал пълномощно да вняса суми по сметки на ищеца/. Л. не
твърди, че е отчел сумите по разписките на ищеца по банков път, а казва, че с
първия задатък е платил местните данъци и такси за имота и след като е
получил втория задатък е изпратил цялата сума на Добряков. Видно обаче от
постъпилата информация от отдел „Местни данъци и такси“ към Община
Несебър на лист 327 от делото, за имота, предмет на процесния договор, е
имало начислени данъци и такси за периода 2017г.-2021г., които са заплатени с
приходна квитанция от 14.01.2022г., докато Л. твърди, че е заплатил всички
дължими данъци и такси на 29.12.2021г., което пък означава, че не би трябвало
към 14.01.2022г. да е имало задължения за плащане за имота, а такива е имало,
видно от информацията от Община Несебър. Отделно от това, няма събрани
доказателства по какъв начин ответникът Л. е предал парите на Добряков,
както твърди, че е направил, след като самия той признава, че повече от
седем-осем години, сичтано от 2023г. не поддържа контакт с Д.-не го е чувал и
19
не го е виждал. Косвено доказателство, че ответникът Л. не е бил в контакт с
Д. следва и от постъпилата по делото информация от НАП относно трудовите
правоотношение на ответника Л. с ищеца. Видно от писмото на НАП, за
периода 07.06.2007г. до 31.08.2020г., Л. е работил за ищцовото дружество по
трудов договор. Трудовият му договор е прекратен на 31.08.2020г. в
хипотезата на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда. Цитираната разпоредба от
Кодекса на труда предвижда възможност за работника да поиска да му бъде
прекратен трудовия договор от Инспекцията по труда тогава, когато
работодателят е преустановил дейността си и работникът не може да подаде
писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че
работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да
получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на
адреса на управление. Ако ответникът Л. е поддържал контакт с Д., както
твърди, включително и за периода на подписване на договора, то логично е да
е поискал от Добряков, който към този момент е представляващ ищеца, да
прекрати трудовите му правоотношения, а не да се обърне към Инспекцията
по труда. Декларацията на Д. от 20.10.2023г., налична на лист 130 от делото, в
която същият заявява, че в качеството на управител на ищеца е получил през
2022г. лично и в брой сумите по процесния предварителен договор, не е годно
доказатество по делото, защото по своя харакер представлява изразени в
писмени вид свидетелски показания, които не са събрани по надлежния ред.
На последно място, налице е споразумяване на пълномощника Л. с
пълномощника на С. във вреда на ищеца, след като Л. признава, че при
сключване на процесния договор изобщо не е бил наясно, какво подписва и с
кого, като е изпълнявал указанията, дадени му от пълномощника на С., както
и поради липса на плащане на двата задатъка, който факт се признава от
ответника Л..
Въззивният съд преповтаря мотивите на окръжния съд за яснота и
препраща към тях, като ги намира за съответстващи на събраните по делото
доказателства и обосновани, а възраженията по въззивните жалби на
ответниците, намира за неоснователни.
Не може да бъде споделено възражението, че не е установен
изискуемия обективен елемент – договорът да е сключен в ущърб на
представлявания и да му причинява вреда. С оглед конкретно установените
обстоятелства – договорена цена с 35% под пазарната, което е значително
нарушаване на икономическия интерес на дружеството и договореният начин
за плащане по предварителния договор, следва да се приеме, че този елемент е
налице. В резултат на договореното по процесния предварителен договор от
20
представителя Л. за ищцовото дружество фактическата вреда се изразява в
опасност, в случай на обявяване на договора за окончателен, да получи по-
малка продажна цена от тази, която дружеството би могло да получи за
процесния имот в случай, че същият се продаде на реална пазарна цена, а
също - при плащане съгласно договореният начин - в брой и на представители
на дружеството, никаква сума да не постъпи в патримониума на дружеството,
както в действителност е станало.
Тъй като в хипотезата на чл.40 от ЗЗД не е налице висяща
недействителност, а относителна такава спрямо ищеца по делото, то
ирелевантно е възражението, че сделката е санирана с потвърждаване от
дружеството, поради липсата на незабавно противопоставяне. За относително
недействителна спрямо представлявания може да бъде обявена само
действителна на други основания сделка, а процесната е точно такава.
Неоснователно е възражението, че не е установено неполагане от страна на
ответника Л. на грижата на добър стопанин. Не би могло да се счете, че
такава грижа е положена при положение, че извънсъдебните изявления на Л.
за неизгодните за него обстоятелства, включително тези в качеството му на
свидетел по досъдебното производство сочат, че той въобще не се е
интересувал и не е бил запознат с условията по сделката, като е разписал и
разписки за получени суми без реално да ги е получил, което е показателно за
липсата на дължимо поведение за охраняване на интересите на
представлявания. Действията му са в сговор с представителя на купувача по
договора, на който Л. е предоставил определянето на основните елементи по
сделката, без въобще да е запознат с тях. При добросъвестни действия от
страна на Л. за защита на интересите на дружеството при сключване на
сделката, той не би се предоверил на представителя на насрещната страна, не
би изключил активната си позиция като представител на ищеца, и не би
допуснал соченото увреждане на интересите на представляваното от него
дружество. От значение е също, че при сключване на процесния договор Л. не
е представлявал Д. в лично качество, а е представлявал дружеството
„Дюф“ООД, като е следвало не само да е наясно с елементите по сделката
която сключва от името на дружеството, но и да е бил убеден, че сделката е в
интерес на дружеството, което не се установява, а се опровергава при анализа
на събраните по делото доказателства.
Неотносимо е възражението, че адресат на отчетност към
дружеството е пълномощника Ч.. В случая договарянето е извършено от Л., не
от Черезов. Всеки от пълномощниците на дружеството - както Черезов, така и
21
Л., отговарят на самостоятелно основание за пряко извършените от тях
действия от името и за сметка на дружеството. Всеки от тях като
пълномощник е длъжен да защити интереса на представлявания, като положи
грижата на добър стопанин.
Въпреки, че погрешно е възприел като свидетелски показания
изявленията на Л. по втората подписана от него декларация, с която той е
отрекъл изявленията по първата, съдът правилно е приел, че посоченото в
тази декларация не следва да се цени като доказателство. Изявлението по
декларацията с нотариална заверка на подписа на ответника В. Л. извършена
на 19.10.2023 год. е направено след предявяване на настоящия иск на
15.09.2023 год., поради което има характера единствено на извънсъдебно
твърдение на страна в процеса, докато декларацията с нотариална заверка на
подписа на ответника В. Л. извършена на 04.09.2023 год. пред нотариус В. К.-
Т. в гр.С., обективира извънсъдебно признание на неизгодни за него факти и
обстоятелства от значение за производството по делото, поради което няма
пречка съдържанието й да бъде ценено от съда, още повече, че соченото в тази
първа декларация е в съответствие със свидетелските показания на Л. дадени
по досъдебното производство.
Макар с оглед изложеното по-горе да не се явява съществено за спора,
изцяло недоказано е възражението, че към момента на сключване на договора
между Л. и Д. е имало комуникация чрез интернет платформи или по друг
начин. По делото не е установено, както към момента на процесната сделка,
така и след това, между тях да е имало пряка комуникация под каквато й да е
форма, още по-малко Добряков да е възлагал на Л. сключване на процесната
сделка при сочените в нея условия, като това е и изрично отречено в
показанията дадени от Л. като свидетел по досъдебното производство.
Не са съществени и споровете относно това, получил ли е Л.
договореното капаро по процесната сделка по разписаните от него две
разписки, а също - получавал ли е представителят на дружеството към
момента на сделката - Д., в брой в Русия, разликата в договорената цена. От
значение в случая е, че договореният начин на плащане с процесния
предварителен договор е в ущърб на интересите на дружеството -
договореното плащане в брой и на представители, не гарантира постъпване на
договорената цена по сметка на дружеството, което също сочи, че
договарянето е във вреда на представлявания продавач. Дори да се приеме, че
парични суми по договора са били платени в брой от купувача С. чрез
пълномощника му В., или лично от него, на Л. или на Д., тези плащания не
могат да бъдат счетени за погасителни по отношение на задължението за
22
плащане на договорена цена в полза на дружеството, тъй като няма данни да
са постъпили при продавача - липсват данни по банков път или на каса
да са постъпили суми в полза на дружеството. За да се приеме плащане в
брой извършено на представител на юридическо лице за плащане в полза на
юридическото лице, трябва да има доказателства, че сумата е била внесена в
касата на дружеството или е била преведена по банков път по сметка на
дружеството, каквито доказателства в случая няма. Ето защо, дори да се
приеме, че Л. е приел плащане в брой на парични суми от името на ищцовото
дружество, при добросъвестни действия от негова страна, той е следвало да
отчете тези суми в дружеството, което не е сторено, а без такова отчитане не
би могло да се проследи дали със същите пари, които е получил като капаро
/ако се приеме, че е получил такива пари/, след това той е извършил плащания
на задължения на дружеството.
Както е посочено във въззивната му жалба, ответникът Л. не е лице с
ментални проблеми. Ето защо Л. е следвало да осъзнава последиците от
постъпките си и да ги ръководи, и е трябвало да предположи, че при липсата
на извършено договаряне с представителя на купувача по предварителния
договор на основните елементи по сделката, най-малко се създава риск от
увреждане на интересите на представляваното от него дружество.
Неоснователни са възраженията по въззивната жалба на ответника С..
Изводите на окръжния съд, които се споделят и от настоящия, са направени
точно при отделно обсъждане на доказателствената стойност и съвкупна
преценка на доказателствата по делото, а не изолирано.
Облагодетелстване на пълномощника от сделката не се твърди и не се
установява по делото, но това не е елемент от фактическия състав по
преценката за основателност на иска по чл.40 от ЗЗД, поради което е без
значение, че такова не е налице.
Когато едни имот е определен за продажба под пазарната му цена, при
рисков за продавача начин на плащане, при липсата на реално договаряне
между представителите на двете страни и сключване на сделката изцяло при
условията определи от купувача чрез неговия представител,
облагодетелстването на купувача е явно и осъзнато, а с това представителят на
ищеца се е съгласил, което сочи постигнатото съгласие между двамата
представители за увреждане на интересите на продавача.
Изводът на съда за продажба под пазарната цена е направен въз
основа на прието от него компетентно и обосновано заключение по съдебно-
техническа експертиза, което настоящият съд също приема, че няма основания
да не бъде кредитирано и съответно - кредитира. Без значение е стойността на
23
актива към момента в който е бил заприходен в счетоводството на ищцовото
дружество, предвид обстоятелството, че това е станало преди повече от 10
години, след което и към момента на сключване на предварителния договор е
настъпило значително увеличаване на пазарните цени на недвижимите имоти.
Установените от представените нотариални актове за предходни
сделки, трайно през годините, отношения на правна и фактическа обвързаност
между представителите на двете страни – Л. и В., включително осъществявано
от В. представителство на Л. и съпругата му, действително са индиция за
финансови зависимости, но преди всичко показват предхождащи сделката
комуникации между договарящите в различни качества и за различни
конкуриращи се интереси, които правилно са отчетени от окръжния съд, тъй
като в случая и въз основа на тях с голяма степен на сигурност може да се
предположи, че са способствали за договарянето във вреда на ищцовото
дружество.
Предявеният иск по чл.40 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
Предвид горното съдът намира решението в обжалваните части за
правилно, поради което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
Частните жалби срещу определение № 484/17.02.2025 год. по гр.д.№
1590/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд, постановено по реда на
чл.248 от ГПК, са неоснователни. На спорния въпрос, следва ли в полза на
ищеца да се присъдят всички направени разноски ако един от обективно
съединените при условията на евентуалност искове е основателен, а другите
не и в този случай дължат ли се разноски в полза на ответника/ците за
отхвърлените искове, е даден отговор в последователната, включително
актуалната съдебната практика на ВКС. Както е посочено в Определение №
2017 от 30.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2517/2024 г., II т. о., ТК, когато
предявените искове са обективно съединени под евентуалност, отговорността
за разноските се обуславя от изхода на делото по главния иск, ако не се е
сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявените под
евентуалност искове, респ. от изхода на делото по евентуалните, ако те са били
разгледани. В случай че е уважен някой от евентуалните искове, на ответника
не се присъждат сторените от него съдебни разноски за отхвърлените или
неразгледани като недопустими главен и другите евентуални искове. При
предявяване на спорното право с отделни, но обективно съединени под
евентуалност искове ищецът цели с няколко различни процесуални способа за
съдебна защита да постигне един и същ правен резултат. Когато тази
процесуална цел е постигната с някой от предявените под евентуалност
24
искове, само ищецът притежава право на сторените от него разноски – в пълен
размер, но не и ответникът. В същото определение е цитирана и друга
практика на ВКС по въпроса - В този смисъл е практиката на ВКС – напр.
определение № 70/5.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 257/2018 г., I т. о.;
определение № 284/6.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2012 г., IV г. о. и
определение № 477/4.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1218/2016 г., I т. о., ТК.
Предвид горното, което се споделя и от настоящия съд, правилни са
изводите на окръжния съд по обжалваното определение и извършеното от
него изменение на решението в частта за разноските, с присъждане в полза на
ищеца на всички сторени от него разноски в производството, поради
основателност на единия от общо четирите обективно съединени при
условията на евентуалност искове, както и неприсъждането на разноски в
полза на ответниците за неоснователните три от общо четирите искове,
заявени при условията на обективно евентуално съединяване. Тъй като по
уважения евентуален иск ответниците са двама, като и двамата са оспорили
иска, не съставлява нарушение на процесуалните правила осъждането им да
заплатят поравно дължимата на ищеца сума за направени съдебни разноски
пред окръжния съд.
Предвид горното, частните жалби като неоснователни, следва да
бъдат оставени без уважение.
С оглед изхода от делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят
направените пред въззивния съд разноски в размер на 6700 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат. Съдът намира, че платеното
адвокатско възнаграждение за един адвокат за защита на въззиваемия във
въззивното производство не е в прекомерен размер предвид цената на иска,
правната и фактическа сложност на въззивното производство включващо
защита по четири отделни жалби, както и съобразно реално предоставените
правни и фактически действия по защитата от страна на упълномощените от
въззиваемия адвокати. Ето защо намира за неоснователно и не уважава
възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските дължими в
полза на въззиваемия, в частта за заплатеното адвокатско възнаграждение и го
присъжда в пълен размер в тежест на въззивниците.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1027/03.12.2024 год. по гр.д.№
25
1590/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от В. Г. Л.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. Р. и частната жалба
подадена от А. А. С. гражданин на Руската Федерация, роден на **********г.,
чрез процесуален представител адв.Г. Д., срещу определение №
484/17.02.2025 год. по гр.д.№ 1590/2023 год. по описа на Бургаския
окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Г. Л., ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр. С., ж.
к. Л., бл. *, вх. *, ет. *, ап.* и А. А. С. гражданин на Руската Федерация, роден
на **********г., да заплатят поравно на „ДЮФ“ ООД, с ЕИК *********
направени разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на общо 6 700 лв. /шест хиляди и седемстотин лева/
- т.е. по 3 350 лв. всеки от тях.
Решението в частта, с която частните жалби са оставени без уважение
има характера на определение и може да бъде обжалвано с частна касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на
препис от него на страните. В останалите части решението може да бъде
обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26